Р Е Ш Е Н И Е

№ 280 13.01.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря А.А. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 486 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, приета , с решение на общински съвет Стара Загора.

Жалбоподателят – Г.Т.Ч. е оспорил наложена принудителна административна мярка – поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, извършена на 13.10.2014 г. по отношение на лек автомобил "Опел" с рег. № СТ 1917 СН, наложена от Тодор Илиев Караколев., специалист "Обществен ред” при звено “ Общинска охрана” при община Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като по цялата дължина на ул. “ Св. Княз Борис І” от бул “М.М. Кусев” до ул. “ Св. Отец Паисий” имало табели , че това е зона за платено паркиране, но нямало поставени автомати за заплащане на таксите за паркиране. Община Стара Загора не била предоставила възможност на гражданите да изпълнят задължението си , а им била налагала неправомерно санкции. Иска се от съда да отмени наложената ПАМ .

В съдебно заседание лично, поддържа жалбата и иска, и претендира да бъдат уважени. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

На 13.10.2014 г. в 11,37ч. служители на Община Стара Загора са установили че жалбоподателят като водач на МПС, с рег.№ СТ 19 17 СН, марка “ Опел", е паркирал автомобила, без да заплати дължимата такса за платено паркиране по чл. 99, ал.3 от ЗДвП. На същата дата е изготвено и залепено на автомобила съобщение с № 05716 с указания за заплащане на сумата, представляваща разход за извършване на дейността по прилагане на техническото средство "скоба". От свидетелските показания и от признанието на жалбоподателя собствения му автомобил на тази дата и час бил паркиран на ул. “ Св. Княз Борис І ” срещу номер 80 – на южния тротоар в зоната на платено паркиране. Същата била обозначена с указателни табели. Той не бил поставил талон за платено паркиране за зелена зона, тъй като на улицата нямало автомат за заплащане на таксата , а той бил забравил телефона си и не могъл да изпрати СМС.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ) има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. С властническото волеизявление се разпорежда поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство – "скоба", като за водача на превозното средство възниква задължение да заплати определена сума за да бъде освободен автомобилът му - с предприетото на 13.10.2014 г. принудително задържане на принадлежащия на жалбоподателя автомобил с рег. № СТ 1917 СН, органът, който го е постановил, временно е осуетил ползването на автомобила, т. е. засегнати са права и законни интереси на собственика. В този смисъл процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 167, ал.2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал.3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

Съгласно заповед № РД-25-472/ 13.03.2012 на кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 44, ал.2 във връзка с чл. 44,ал.1, т.1 от ЗМСМА, чл. 37,ал.1, буква “ б” от ЗАНН във връзка с чл. 61. от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора / Наредбата/ ., кметът е възложил на служителите от звено “ Охрана на общинската собственост” към община Стара Загора да осъществяват принудително преместване на МПС с автомобил за репатриране от мястото за паркиране без знание на неговия собственик или упълномощения от него водач , да осъществяват блокиране с техническо средство за принудително задържане на МПС / скоба/ да установяват с акт нарушенията на Наредбата. Видно от длъжностна характеристика Тодор Караколев е назначен на длъжност специалист “ Обществен ред” в звено “ Общинска охрана”.

От тези установени по делото факти следва, че административният орган, постановил обжалваната ПАМ има качеството на служител в служба за контрол, определена от кмета на общината и има правомощия да използва техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал.3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. ПАМ е наложена от компетентен орган, в предвидената форма, с оглед липсата на изрично законово изискване за писмена такава.

По отношение приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. В ал.2 предвижда, че местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал.1.

Съгласно чл. чл. 42,ал.1 от Наредба за на улици, площади и паркинги – публична общинска собственост със заповед на кмета на община Стара Загора се въвежда режим за кратковременно платено паркиране / “ Зелена зона”/ за леки автомобили за превозване на пътници, , а според алинея 2 на същата разпоредба границите на “ Зелената зона” и местата за паркиране се определят със заповед на кмета на община Стара Загора. По силата на тази законова делегация кметът на община Стара Загора е издал заповед № 10-00-1416 от 02.07.2014 година. , с която е определил границите на “ Зелената зона” и е въвел режим за кратковременно паркиране на определени улици, площади и паркинги. Съгласно параграф І, т. 10 от цитираната по- горе заповед на улица “ Свети Княз Борис І “ се обособяват места за паркиране в зелената зона С оглед на гореизложеното МПС-то , собственост на жалбоподателя е било паркирано в така наречената “ зелена зона” Съгласно чл. 42,ал. 7 от Наредбата местата за паркиране се обезпечават с пътни знаци , указателни табели , пътна маркировка и надписи, чрез които на водачът се указват условията за паркиране .

Не е спорно между страните , че е била поставена Табелата Т 17, указваща началото на"зелена зона" по улицата “ Св. Княз Борис”представляваща "допълнителна табела" по смисъла на чл. 59,ал.1 от ППЗДвП и че поставен пътен знак Д13, указващ "Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" за зелена зона / така и чл. 50 от Наредбата/ . В чл. 43,ал.1 от Наредбата са предвидени два начина за заплащане на таксата за кратковременно паркиране чрез предварително закупен от водача талони или чрез СМС. , като по силата на чл. 44 ,ал.1 т.1 от същата Наредба , се забранява паркиране в зоната без заплатена по съответния начин такса. Съгласно чл. 56,ал.2 от Наредбата, колелото на автомобил паркиран в участък за кратковременно паркиране в нарушение на чл. 44 може да бъде блокиран от определени от общината длъжностни лица до заплащане на таксата и разходите за прилагане на техническото средство с така наречената “ Скоба / чл. 56,ал.1 от Наредбата/..

Жалбоподателят в настоящото производство оспорва единствено факта, че Община Стара Загора не е осигурила условия за да изпълни задължението си за заплащане на таксата за кратковременно паркиране в зелената зона чрез осигуряване на автомати за закупуване на талони за паркиране. Съгласно чл. 48 от Наредбата звено “ Общинска охрана” към общинска администрация организира издаването и продажбата на талони чрез паркоавтомати.Спорният въпрос се свежда до факта след като Община Стара Загора изисква да се заплаща такса за кратковременно паркиране в така наречената зелена зона следва ли същата с оглед на принципа на добросъвестността и съразмерността да осигури на гражданите възможност да изпълнят изискванията по Наредбата и да могат да заплатят дължимата такса за паркиране чрез осигуряване на всяка улица на паркоавтомати за продажба на талони за кратковременно паркиране и дали лицата следва да притежават мобилен телефон за изпращане на СМС. Безспорно, че лицата не трябва задължително да притежават мобилни апарати.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл. 167,ал.2 т.2 от ЗДвП са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителните административни мерки налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

Съдът приема, че наложената ограничителна мярка е несъответна на целта на закона. Законово регламентираната цел, която се преследва с прилагането на ПАМ по чл. 167,ал.2 т.2 от ЗДвП, е за заплащане на такси, но все пак ако собственикът на пътя е осигурил условия за това. Следователно наложената с обжалваната заповед ПАМ не е насочена за постигане на законовата цел, с оглед на която е регламентирано ограничението.

По изложените съображения съдът намира, че наложената ПАМ е постановена не в съответствие на целта на закона, а жалбата се явява основателна

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.Ч. принудителна административна мярка – поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, извършена на 13.10.2014 г. по отношение на лек автомобил "Опел" с рег. № СТ 1917 СН, наложена от Тодор Илиев Караколев., специалист "Обществен ред” при звено “ Общинска охрана” при община Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: