Р Е Ш Е Н И Е

№32 13.03.2015 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №487 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – гр. Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лв., ведно със законната лихва считано от 22.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че от 28.01.2002 год. е в затвора Стара Загора, а за периода 26.10.2009 год. - 22.10.2014 год., в нарушение на правото му по чл.84, ал.2, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, не са му били осигурявани безплатно облекло, обувни артикули, спални принадлежности, съгласно утвърдените от Министъра на правосъдието Таблици за полагащото се безплатно облекло, спални принадлежности и обувни артикули. Твърди, че в резултат на това незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, е бил принуден да ходи бос или с негодни за ползване обувки, изхвърлени от други лишени от свобода. Това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се неудобства и дискомфорт; физически болки и душевни страдания; унижение на човешко достойнство и разрушаване на ценностната му система в частта й за върховенството на закона, еднаквото му прилагане и спазване от всички членове на обществото.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявеният иск. Излага съображения, че предявеният иск не е съединен с иска за установяване на незаконосъобразност на действия или бездействия на длъжностните лица и като такова съдебното производство е недопустимо. На следващо място излага аргументи, че експлоатирането на всяка една вещ зависи от нейното качество и интензивност на експлоатация. Не е доказано, че администрацията на Затвора Стара Загора е ограничавала ищеца да ползва собствени облекла и вещи и е осигурявала задължителните такива съгласно утвърдените от министъра на правосъдието таблици, съобразно предоставените такива от ГД”ИН”. В процесния период е имало случаи, в които ищецът е отказвал получаването на предоставените му вещи, което е документирано и по съответния ред, а не е доказано и случай, в който твърдяното бездействие да е проявление или причина за унизително или нечовешко отношение към ищеца. Не е установена по безспорен начин пряката и непосредствено причинно-следствена връзка между твърдяната незаконосъобразна административна дейност и посочените вреди, като са изложени и съображения да не се кредитират събраните свидетелски показания на св. Е., които се опровергават от приетите по делото писмени доказателства. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни и присъждане на разноски по делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна” при усилено строг режим във ІІ – Г група в Затвора – гр. Стара Загора от 2002 год. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС и утвърдените от Министъра на правосъдието таблици за полагащите се обувни артикули, спални принадлежности и безплатно облекло, на лишените от свобода се предоставят безвъзмездно посочените в таблиците вещи. Тези вещи имат различен период на ползване, определен от министъра на правосъдието и посочен конкретно за всяка една от тях. Съгласно приетата като писмено доказателство по делото извлечение от вещевата ведомост на ищецът, същият е получавал част от дължимите вещи, което е надлежно отразено в същата и скрепено с неговия подпис. Отразени са и случаи, в които ищецът е отказвал получаването на вещите, което отново е отразено във вещевата ведомост. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Е. К.Е. – изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – гр. Стара Загора. Свидетелят заявява, че на ищецът Х. е искал непрестанно след 2009 год. осигуряването на дрехи, обувки и спални принадлежности, но такива не са му осигурявани. Ищецът няма възглавница, на което да спи, а вместо това е ползвал стара пълна с парцали калъфка, която е използвана вместо възглавница. За процесния период, дюшекът му не е бил подменян с нов, а одеялата са стари и протрити. Прането на чаршафите е ставало със студена вода, което не е позволявало качественото им изпиране. Зимни обувки, спортни обувки и чехли на Х. не са били осигурявани, тъй като предлаганите такива са били само 42 номер, а той носел 44 номер. Това го е накарало да събира изхвърлени от други лишени от свобода и негодни за ползване обувки. Не му е било осигурявани бельо, нито дрехи, нито кърпи. Оплаквал се е, че се чувствал мръсен и унизен, а поради липсата на възглавница, дюшек и на обувки, е изпитвал болки във врата, бил му е схванат кръста, както и че краката му са били премръзнали и е настивал често. Твърди също така, че М. не винаги пренощува в Затвора, а поради водените от него дела е нощувал и в други Затвори, а не само в Стара Загора. Колко са тези нощи в процесния период обаче, не може да каже.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. д. №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора гр. Стара Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на влезлите в сила присъди лишаване от свобода не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора гр. Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват частично основателни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните бездействия на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода на престой на ищеца в Затвора Стара Загора от 26.10.2009 год. до 22.10.2014 год. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от М.Х. претърпени неимуществени вреди, като последица от лишаването му от полагащите му се дрехи, обувки, спални и тоалетни принадлежности.

Съгласно разпоредбата на чл.38а от НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. А по смисъла на чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от всички установени от закона права с изключение на правата, от които са лишени с присъдата; правата, които са отнети или ограничени изрично със закон или с друг нормативен акт и правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнение на наказанието. Безспорно ищецът М.Х. се полза от правата на лишените от свобода по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС в т.ч. от правото да получава безплатни обувки, облекло и спални принадлежности, по таблици утвърдени от Министъра на правосъдието съгласувано с Министъра на финансите. Тази разпоредба е действала в тази й редакция до 01.01.2013 год., след което получаването на тези артикули е обвързано с липсата на притежавани лични такива от лишеният от свобода. Съответното насрещно задължение на административните органи и длъжностни лица осъществяващи ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода е обезпечаване /правно и материално/ в рамките на своята компетентност възможността за упражняване на това право. В съдържането на това задължение се включва на първо място задължението за регламентиране на нормативите за отпускане на обувки, облекло и спални принадлежности на лишените от свобода с определяне на видовете вещи, количество, срок на ползване, материал от който се изработват и т.н., като изпълнението на това задължение се осъществява посредством утвърждаването от Министъра на правосъдието съгласувано с Министъра на финансите на таблици. На следващо място задължението за осигуряване на безплатни вещи включва и задължението на администрацията на местата за лишаване от свобода материално да обезпечи възможност за упражняване на правото по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС в обема и съдържанието, установени в утвърдените таблици.

Дейността на администрацията на затвора е административна дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в изпълнение на предоставени със ЗИНЗС и ППЗИНЗС административни правомощия. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип, какъвто е затворът в гр.Стара Загора, е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс, а постигането им съгласно чл. 2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от поведението им, осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве, зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите за публичност, откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и др.

Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България "мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".

По делото не е спорно между страните, че в изпълнение на изискването на чл. 84, ал.2, т.3 от ЗИНС Министърът на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите, през 2006 год. е утвърдил таблици №1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, №2 за полагащите се обувни артикули, №3 за полагащите се спални принадлежности, които са действали до 03.12.2009 год., когато са утвърдени нови такива таблици, които са идентични по съдържание с отменените. Спорният въпрос се свежда до обстоятелството предоставянето на тези вещи на ищеца обвързано ли е от изрично искане, от наличен финансов ресурс за администрацията или от установена материална подкрепа на затворника от неговите близки.

Според утвърдените таблици на всеки две години за лишения от свобода служебно се отпускат една полушуба, един елек, един панталон, един пуловер, всяка година по едно яке, един панталон, безвъзмездно две фланелки с къс ръкав, 4 долни къси гащи, 3 чифта чорапи вълнени къси, 4 чифта чорапи памучни къси, 2 броя хавлиени кърпи на всеки две години; обувки цели зимни 1 чифт на две години, обувки половинки 1 чифт всяка година, спортни обувки и чехли по един чифт всяка година; 1 възглавница, един дюшек, 2 одеяла на всеки четири години, 4 чаршафа на всеки две години и 2 броя калъфки със странично прехлупване всяка година. Други таблици, които да предвиждат различни по вид, брой и честота на предоставяне вещи на лишените от свобода, няма данни да са били утвърждавани.

Ответникът не доказва с надлежни доказателства за изпълнение в пълен обем на тези свои задължения за процесния период 26.10.2009 год. - 22.10.2014 год. Вещевата ведомост е документа, който удостоверява вида, количеството и датата на предоставяне на вещите по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, но тук следва да се каже, че тъй като те са елемент на годишната бюджетна издръжка на един лишен от свобода, то предоставянето им следва да се осъществи в рамките на текущата година и преди съответния сезон, що се касае до дрехите и обувките. Целта е да се обезпечи лишеният от свобода със съответните дрехи, които ще му позволят едно нормално изтърпяване на наказанието. Налице е бездействие само по отношение на онези вещи, чийто срок на ползване е изтекъл и са необходими към настоящия момент. Те следва да бъдат предоставени.

Така например, ищецът е получил два броя чаршафи на 13.06.2008 год., а един чаршаф с ластик на 16.05.2008 год. чиито срок на експлоатация е две години и изтича на 13.06.2010 год., респективно на 16.05.2010 год., а следващите два чаршафа са му предоставени дата 16.09.2013 год. Новите чаршафи също са с период на експлоатация от две години. По делото се съдържат и данни, че на 24.08.2011 год. на ищецът са предоставени два броя вълнени одеяла, два броя памучни одеяла, два броя чаршафи нови, калъфка нова, възглавница нова. Х. обаче е отказал да ги получи и да се разпише във вещевата ведомост /рапорт от пол. Стефан Стефанов – стр.44 от делото/. Налице е отказ на ищецът да получи, предоставените му спални принадлежности, като по този начин същият с поведението си е допринесъл за претърпените от него болки и страдания. С други думи налице е съпричиняване за част от периода на претендираните вреди. С оглед на така установените факти, съдът намира, че за периода администрацията на затвора Стара Загора не е изпълнила задължението за предоставяне на чаршафи за част от претендираният период, а не за целият.

По отношение на задължението за предоставяне на дюшек, исковата претенция не е доказана в пълен обем. Видно от вещевата ведомост, на Х. на 29.03.2007 год. е получил дюшек, който е бил със срок на експлоатация от четири години, т.е. следвало е да бъде сменен най късно на 29.03.2011 год. Това обаче е направено едва на 16.09.2013 год., следователно бездействието е налице за периода 29.03.2011 год. – 16.09.2013 год. – две години и половина.

В процесния период на ищеца му е предоставена веднъж калъфка на 16.09.2013 год., която е със срок на експлоатация една година.Следователно от процесния пет годишен период, бездействието не е налице само в едногодишния период от 16.09.2013 – 16.09.2014 год.

Що се отнася до полагащите се одеяла, налице са данни за предоставянето им само веднъж на 16.09.2013 год. и са с четиригодишен срок на експлоатация. По делото се съдържат и данни, че на 24.08.2011 год. на ищецът са предоставени два броя вълнени одеяла и два броя памучни одеяла. Х. обаче е отказал да ги получи и да се разпише във вещевата ведомост /рапорт от пол. Стефан Стефанов – стр.44 от делото/. Налице е отказ на ищецът да получи, предоставените му спални принадлежности, като по този начин същият с поведението си е допринесъл за претърпените от него болки и страдания. В този смисъл ответника не е изпълнил задължението си за предоставянето им за периода от 26.10.2009 год. до 24.08.2011 год., а за периода от 24.08.2011 год. до 16.09.2013 год. не предоставянето им е вследствие отказа на ищеца, т.е. по негова вина.

Предоставени са два чифта зимни обувки /във вещевата ведомост не е посочена дали са зимни ли летни, но с оглед на датата на предоставяне, съдът намира че са зимни обувки/, съответно на 22.11.2007 год. и на 19.09.2013 год., които са със срок на ползване две години. По делото се съдържат и данни, че зимно облекло е било осигурено и предоставено на ищецът, но същият е отказал да го получи. На 21.10.2011 год. са му предоставени зимно яке, три чифта зимни чорапи, четири чифта бяло долно бельо и чифт обувки нови – половинки /рапорт от ИСДВР Юлиян Белчев – стр. 45 от делото/. Причината за отказа на ищеца, е че не носел такова бельо, а обувките не са от телешки бокс. Съдът намира, че с отказа си ищецът отново е допринесъл за неизпълнението на произтичащото от закона задължение на администрацията на Затвора Стара Загора. Претърпяните неимуществени вреди в този период са в условия на съпричиняване, доколкото не е установено предоставените обувки да са от телешка напа, съгласно утвърдената таблица, а мотива за неполучаването им е именно обстоятелството, че те не отговарят на изискванията на утвърдените таблици. Следователно по отношение на този тип вещи, ответника не е изпълнил задължението са част от претендираният период – 22.11.2009 год. - 21.10.2011 год., а за периода от 21.10.2011 год. до 19.09.2013 год. е налице съпричиняване.

Веднъж е предоставяно и яке, червено – на 16.12.2013 год. във вещевата ведомост е отразено, че са върнати полуобувки, но не е посочена нито датата им на получаване, нито датата на връщане, а още по-малко и причината за връщането им. С оглед на показанията на свидетеля Е., съдът приема, че причината за връщането им е малкия размер, който не позволява на Х. да ползва въобще тези полуобувки. Следователно за полуобувките е налице неизпълнение на задължението за предоставянето им за целия исков период.

Налице са и данни, че Началникът на Затвора Стара Загора е бил сезиран от ищеца за нуждите му от предоставянето на една или друга вещ – молба от 25.09.2013 год. за дрехи и обувки /стр.40/; молба от 10.10.2014 год. за обувки /стр.42/; заявление от 15.09.2010 год. за спално бельо, обувни артикули и облекло /стр.49/; жалба от 23.09.2013 год. за пълен комплект спално принадлежности, обувки и облекло /стр.50/. От заявеното в тях /от самия ищец/ се установява, че такива вещи са му били предоставяне през процесния период – в жалбата от 23.09.2013 год. потвърждава получените на 16.09.2013 год. вещи, а в заявлението от 15.09.2010 год. моли да му бъдат подменени получените безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, поради изтичането на срока им на ползване. С оглед на гореизложеното, съдът намира, е налице противоречие между изложеното в исковата молба за недоставянето на тези вещи през целия исков период и признанието, което той е направил в приетите по делото писмени доказателства, изхождащи от самия него.

С оглед на гореизложеното съдът приема за частично доказани описаните в исковата молба факти, като резултат от което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията на затвора за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Задължение на административния орган чрез администрацията на затвора гр. Стара Загора, където ищецът е изтърпявал наказанието доживотен затвор без замяна, е спазване на правото на безплатно облекло, обувки и тоалетни принадлежности. Неговото изпълнение е изисквало служебно извършване на фактическите действия по предоставянето на посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от Министъра на правосъдието. Неизвършването им е акт на незаконосъобразно бездействие в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода и е основание за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005 год. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002 год. Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, независимо дали са причинени виновно от тях.

Без правно значение е дали лишеният от свобода е искал предоставянето на предвидените вещи с подаване на молби за това, дали е получавал материална подкрепа от близките си, както и дали се е възползвал от законовата възможност да получава от външни за затвора лица дрехи, обувки и тоалетни принадлежности. Административният орган съгласно законовата регламентация на това признато право на лишения от свобода е бил длъжен да му предостави предвидените безплатно облекло, обувки и сапуни и в негова тежест е да установи спазването на това право.

В случая ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора Стара Загора при режим "специален" по чл. 55 от ППЗИНЗС без да работи, без постоянен контакт с останалите лишени от свобода и непредоставянето на облекло и обувки го подлага на унижения и страдания извън неизбежното ниво. Това само по себе си предполага страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство без да е необходимо да се доказват, както поддържа ответникът. Преживените негативни емоции не могат да се пренебрегнат или омаловажат поради установените психични заболявания на лицето или данните за получавани от него парични суми. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. При определянето на размера на обезщетението следва да се имат в предвид и отказа на ищеца за получи предоставени му вещи, обстоятелството, че не е нощувал през целия исков период в Затвора /дотолкова, доколкото болките и страдания са получени от липсата на възглавница и дюшек, върху които ищецът да пренощува/, признанието, че е получавал спални принадлежности, както и недоказаността на исковата претенция в пълен обем и за целия период. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.Х. ***, където е бил поставен в описаните по-горе условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, както и вида и количествата на неполученото облекло, обувки и тоалетни принадлежности, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 3000.00 лв. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане по принцип от прекратяване на противоправното бездействие / в съответствие с т. т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №3 от 2004 год., ОСГК на ВКС/, но с оглед изричното посочване на начална дата в исковата молба, лихвата следва да се присъди от 22.10.2014 год.

Процесуалния представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, бул."Ген. Н. Столетов"№21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Х., ЕГН ********** изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора гр. Стара Загора, СУМАТА от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на безплатни облекло, обувки и тоалетни принадлежности, за периода 26.10.2009 год. - 22.10.2014 год., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.10.2014 год. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.Х., ЕГН ********** против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част до размер 6 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София сумата в размер на 315.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: