Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 36 23.03.2015 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и с
участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.ДИНКОВА административно дело №499 по описа за 2014 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на
Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък, представлявана от директора Ц.И.П., БУЛСТАТ
000806803, с седалище и адрес на управление адрес гр. Казанлък, ул.”Райко
Даскалов”№1, против Акт за установяване на задължение по декларация
№541/17.07.2014 год., издаден от младши инспектор „Приходи” в
Дирекция „Местни данъци и такси” при община Казанлък, потвърден с Решение №22/14.10.2014
год. на Директор на Дирекция МДТ при Община Казанлък, с който са му определени публични
задължения за ТБО в общ размер на 3221.27 лв., от които главница в размер на 2611.08 лв. и лихви в размер на
610.19 лв. към 17.07.2014 год.
С жалбата се твърди, че
административния орган е постановил незаконосъобразен акт, тъй като услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване не е била предоставяна през годините, посочени в
обжалвания АУЗД. Излагат се съображения, че заплащането на ТБО се дължи въз основа
на предоставена услуга, а не ex lege. Моли съда да отмени изцяло оспорения Акт за установяване на
задължение по декларация №541/17.07.2014 год.
Ответникът по делото - Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси” при
Община Казанлък, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като се потвърди обжалвания административен акт. Изразява становище,
че от събраните по делото доказателства се установява реалното предоставяне на
услугата, поради което и правилно е била установена и определена дължимата ТБО.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Акт за държавна собственост №
4804/ 21.02.2006г., утвърден от Областния управител на област Стара Загора,
като публична държавна собственост е актуван недвижим имот – застроен
урегулиран поземлен имот, целия с площ 6143кв.м., заедно с построените в него:
учебна сграда със застроена площ 962кв.м. и учебна работилница със застроена
площ 334кв.м., съставляващ имот №7580 в УПИ Х, кв.312 по плана на гр.Казанлък.
В графа 10 на АДС е посочено, че имотът е предоставен в управление на
Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък. Имотът /земя и сгради/ е деклариран
с подадена от Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 1075/
15.06.2011г.
След извършена проверка
от орган по приходите в община Казанлък за установяване на задължения по
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ е констатирано, че Професионална
гимназия по строителство гр.Казанлък не е заплатила дължимата се за имота за
2010г., 2011г. и 2012г., на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ, такса за битови
отпадъци за предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ. С оглед на което и на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с
чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация
№541/ 17.07.2014г. от М. Трифонова – младши експерт приходи в Дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Казанлък. С АУЗД е установен размера на задължението
на Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък за такса за битови отпадъци за имота за 2010г.,
2011г. и 2012г., и лихви за просрочие, изчислени към 17.07.2014г., както следва:
такса за битови отпадъци за 2010г. в размер на 211,55лв. /главница/ и лихва в размер на 86,58лв. или установени
задължения общо за 2010г. в размер на 298,13лв.; такса за
битови отпадъци за 2011г. в размер на 764,85лв. /главница/ и лихва в размер на 148,12лв. или установени
задължения общо за 2011г. в размер на 912,97лв.; такса за битови отпадъци за 2012г. в
размер на 1893,68лв. /главница/ и лихва
в размер на 375,49лв. или установени задължения общо за 2012г. в размер на 2269,17лв.
Общият размер на установените с АУЗД №541/ 17.07.2014г. задължения възлиза на
3221,27лв., от които 2611,08лв. главница и 610,19лв. начислена лихва за просрочие. В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък е подала жалба до Директора на дирекция МДТ
гр.Казанлък срещу издадения АУЗД, с искане за неговата отмяна, поради
обстоятелството, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя
в района на имота. С Решение № 22/
14.10.2014г. на Директора на Дирекция МДТ при Община Казанлък е потвърден
изцяло обжалвания АУЗД № 541/ 17.07.2014г. От фактическа страна в решението е
прието, че доколкото са предоставяни всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ в т.ч. се
е извършвало организирано сметосъбиране и сметоизвозване в района, на
територията на който попада ползвания от Професионална гимназия по строителство
гр.Казанлък имот, лицето дължи заплащане на такса за битови отпадъци за
посочените години. Направен е извод че правилно и законосъобразно с обжалвания
АУЗД орган по приходите е установил задължение на Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък за такса за битови отпадъци за 2010г., 2011г. и 2012г.
към община Казанлък.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорения АУЗД №541/ 17.07.2014г., в т.ч. заповеди с
рег.№990/30.10.2009 год.; рег. №1102/28.10.2010 год.; рег. №1182/27.10.2011
год.; рег. №1993/30.10.2012 год. на Кмета на Община Казанлък, с които са
определени границите и районите на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, както
и честотата на сметоизвозването по определената схема за календарните 2010,
2011, 2012 и 2013 год., както и решения №383/04.02.2010 год.; №605/15.02.2011
год.; №9/14.12.2012 год. на Общински съвет Казанлък, за одобряване и приемане на план-сметките за
2010, 2011, 2012 год. за разходи за услуги по събиране, извозване и
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно. Със заключението са изчислени дължимите суми за всеки един от
компонентите, включени в ТБО за процесния имот поотделно за 2010г., 2011г. и
2012г. /сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на територията за
обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци/ и дължимите лихви върху
всяка от сумите към датата на издаване на оспорения АУЗД – 17.07.2014г.
Съгласно заключението общият размер на задължението за ТБО за услугите по чл.62
от ЗМДТ за 2010г., 2011г. и 2012г възлиза на 2611,08лв., а общият размер на
лихвата за просрочие върху главницата възлиза на 594, 12лв.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Задължението за
такса за битови отпадъци представлява публично общинско вземане, съгласно
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК във вр. с чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за такса за битови отпадъци /местна такса по см. на чл.6, ал.1,
б.”а” от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентирания такъв в ДОПК, доколкото
съгласно чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в
производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт за установяване на
задължение по декларация №541/17.07.2014г. е издаден от длъжностно лице на
длъжност младши инспектор „Приходи” в Дирекция МДТ в община Казанлък,
упълномощено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията
на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 1264/ 18.11.2011г. на Кмета
на община Казанлък. Потвърждаващото АУЗД Решение №22/ 14.10.2014г. е издадено
от Директора на дирекция „Местни данъци и такси” в община Казанлък, с функции и
правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ,
компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД,
съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно
обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация е издаден от надлежно
оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия и в предписаната от
закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в
населените места. Изрично е предвидено че размерът на таксата се определя за
всяка услуга поотделно по реда на чл.66 ЗМДТ - в годишен размер с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.
Следователно в рамките на ТБО се включва такса за три отделни, самостоятелни
услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71
от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения
закон, когато те не се предоставят от общината. Границите на районите и видът
на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДА в съответния район, както и честотата
на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината /чл.63, ал.2
от ЗМДТ/.
По аргумент от разпоредбата на чл. 11,
ал.5 във вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ за
имоти - държавна собственост, задължено да заплаща такса за битови отпадъци е
лицето, на което имотът е предоставен за управление.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че през 2006г. на Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък е
предоставен за управление недвижим имот – държавна собственост, представляващ
застроен поземлен имот с площ от 6143кв.м, ведно с построените в него сгради –
учебна сграда със застроена площ 962кв.м. и учебна работилница със застроена
площ 334кв.м., съставляващ имот № 7580, УПИ Х, кв.312 по плана на гр.Казанлък.
Това обстоятелство се установява и от представения и приет като доказателство
по делото Акт за публична държавна собственост № 4804/ 21.02.2006г. Имотът
/земя и сгради/ е деклариран с подадена от Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък декларация по чл.14 от ЗМДТ. Следователно
жалбоподателят в настоящото производство е задължено по см. на чл.11, ал.5 във
вр. с чл.64 от ЗМДТ лице за заплащане на такса за битови отпадъци по чл.62 от
ЗМДТ, при наличието на материалноправните предпоставки за това.
Жалбоподателят не оспорва
и обстоятелството, че към датата на издаване на АУЗД № 541/ 17.07.2014г. не е
изпълнил задължението си за заплащане на такса за битови отпадъци за 2010г.,
2011г. и 2012г.
Спорния по делото въпрос се свежда до това,
предоставяла ли е реално община Казанлък през периода 2010г – 2012г. услугата
сметосъбиране и сметоизвозване за ползвания от жалбоподателя имот, като
материалноправно основание за заплащане на ТБО по чл.62 от ЗМДТ досежно тази
услуга.
В случая въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че през
прроцесния период Община Казанлък реално е предоставяла услугата сметосъбиране
и сметоизвозване. Предоставеният за управление на Професионална гимназия по
строителство имот – държавна собственост се намира в строителните и
регулационни граници на гр.Казанлък и попада в район на организирано
сметосъбиране и сметоизвозване през периода 01.01.2010 год. 31.12.2012 год,
съгласно представените по делото заповед №990/ 30.10.20090г., заповед №1102/
28.10.2010г., заповед №1182/ 27.10.2011г. и заповед №19938 30.10.2012г., всички
издадени от кмета на Община Казанлък. От показатнията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че в имота на жалбоподателя е имало поставен контейнер
за битови отпадъци и реално се е извършвало сметоизвозване, макар и не с
честотата, предвидена в посочените заповеди.
В чл.71, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя
от общината. Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се счита за реално
предоставена, когато от страна на общината е осигурена обективна възможност за
нейното ползване в т.ч. чрез обезпечаване на фактическото извършване на
сметосъбирането в определените със заповедта на кмета на общината по чл. 63,
ал. 2 ЗМДТ райони и съотв. сметоизвозване в предвидената периодичност. Част от
дейността на общината по обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването
включва и поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите
отпадъци от страна на общината по начин /включително като местоположение/, вид
/вместимост на съответния съд/ и количество, осигуряващи възможност за събиране
на цялото количество битови отпадъци, генерирани за определен период от време
/в зависимост от честотата на сметоизвозване/. В случая с оглед установеното
наличие на осигурен и поставен съд за битови отпадъци, разположен в имота на
жалбоподателя и при осъществявано сметоизвозване, съдът приема, че община
Казанлък е осигурила обективна възможност на Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък да ползва предоставяната услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване.
Жалбоподателят не твърди, че от ползвания имот не са били
генерирани отпадъци, не сочи, че е извършвал събиране в собствени контейнери и
със собствен транспорт /за собствена сметка/ е осъществявала извозването на
битовите отпадъци, което навежда на извода, че Професионална гимназия по
строителство и фактически се е ползвала от организираните от Община Казанлък
дейности и предоставяната услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Относно
направеното възражение в хода на съдебното производство, че единият от
обектите, посочен в подадената декларация по чл.14 ЗМДТ, а именно – учебна
работилница, не се е ползвал през процесния период, следва да се има предвид,
че съгласно чл.17 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, за
освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване е
необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки - имотът да не се ползва и да е подадена декларация за това
обстоятелство в общината. По делото обаче няма данни жалбоподателят да е
депозирал такава декларация пред общинската администрация, поради което
соченото обстоятелство е правно ирелевантно за дължимостта на ТБО относно
компонента „сметосъбиране и сметоизвозване”.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че община Казанлък реално е престирала
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот и доколкото
Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък не попада в кръга на лицата, освободени от
заплащането на ТБО поради неползване на имота или на друго основание,
регламентирано в ЗМДТ и в наредба № 26 на Общински съвет Казанлък, за
жалбоподателя е възникнало задължение за заплащане на такса за тази услуга.
Относно
другите две услуги по чл.62 от ЗМДТ /обезвреждане в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места/, жалбоподателят нито в подадената по административен ред
жалба до Началника на отдел „МДТ” в
община Казанлък,
нито в жалбата, във връзка с
която е образувано настоящото съдебно производство оспорва, че се
предоставят от община Казанлък и респ. дължимостта на съответните такси, а и
осъществяването на посочените дейности безспорно се установява от представените
и приети като доказателства по делото план-сметки за 2010г., 201г. и 2012г.
относно разходи за услуги по събиране и транспортиране на твърди битови
отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
гр.Казанлък, както и за обезвреждане на твърди битови отпадъци в депото за
твърди битови отпадъци на община Казанлък /т.1 и т.2 от план-сметките/,
одобрени с Решения №№ 383/ 04.02.2010г., 605/ 16.01.2011г. и 9/ 14.12.2011г. на
Общински съвет Казанлък.
Размерът
на установената от приходната администрация като дължима от Професионална
гимназия по строителство гр.Казанлък сума
за такса за битови отпадъци за периода 2010г-2012г.вкл. в общ размер на
2611,08лв. /главница/, съответства на
изчислената такава от вещото лице, изпълнило назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза. Действително в оспорения АУЗД №541/ 17.07.2014г., установената като дължима се ТБО за всяка
календарна година, е определена като сума в общ размер, без поотделно да е
посочен размера на задълженията за отделните услуги по чл.62 от ЗМДТ. Но в
случая съдът приема че това не представлява съществено нарушение. От
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че определения общ размер на таксата за услугите по чл.62 от ЗМДТ
за всеки един от посочените периоди, е равен на сбора на определените от вещото
лице суми за отделните компоненти на ТБО.
При липса на доказателства за погасяване
на това задължение съдът приема за установено, че сумата за такса за битови
отпадъци за 2010, 2011 и 2012г. /главница/ е дължима от жалбоподателя в
размера, установен и определен с АУЗД № 541/ 17.07.2014г. От заключението на
вещото лице се установява обаче, че посочената в оспорения АУЗД лихва за забава
в размер на 610,19лв. е неправилно определена, тъй като според вещото лице лихвата
върху главницата от 2611,08лв., изчислена към 17.07.2014г., възлиза на
594,12лв. Във връзка с това съдът приема, че определената в АУЗД №541/
17.07.2014г. лихва за просрочие в частта над 594,12лв. е недължима.
По
изложените съображения съдът намира, че Акт за установяване на задължение по
декларация № 12654/ 18.10.2012г. е издаден от компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон и като
такъв следва да бъде потвърден, в частта, с която на Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък са са установени и определени задължения за такса за
битови отпадъци за 2010г., 2011г. и 2012г.
в общ размер на 2611,08лв. и лихва за просрочие в размер на 594,12лв.,
изчислена към 17.07.2014г. В останалата му част – за разликата над 594,12лв.
лихва за просрочие, изчислена към 17.07.2014г., оспорения АУЗД следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Професионална гимназия по
строителство гр.Казанлък Акт за установяване на задължение по декларация №541/17.07.2014 год., издаден от
мл.инспектор „Приходи” в Дирекция МДТ при Община Казанлък, потвърден с Решение
№22/14.10.2014 год. на Директор на Дирекция МДТ Община Казанлък, в частта, в която е определена лихва за просрочие в размер на 610.19 лв.,
дължима към 17.07.2014 год., ЗА
РАЗЛИКАТА над 594,12лв., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Професионална гимназия по строителство гр.Казанлък против Акт за установяване
на задължение по декларация №541/ 17.07.2014г., издаден от младши инспектор
„Приходи” в Дирекция „Местни данъци и такси” при община Казанлък в останалата й част, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: