Р Е Ш Е Н И
Е № 5
гр.Стара Загора, 02.02.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на тринадесети
януари
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 519 по описа за 2014 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание реда на чл. 118, във връзка с 117, ал. 1, т.
2, б.“е” от Кодекса за социално осигурявнае /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на Д.К.Н. *** против Решение № 135 /07.10.20014г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № О-23-999-99-00055518/ 11.06.2014г на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ да й се отпусне
парично обезщетение по болничен лист № 5021693, серия А-2012.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, които по същество се свеждат до неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателката
счита, че има право на търсеното обезщетение по съображения, че е в служебно
правоотношение с община Мъглиж, а работодателят неправилно не я допуска на
работното й място, считано от 23.08.2012г до момента, както и че за него като
осигурител е налице задължение да я осигурява. Моли съда да отмени Решение №
135 /07.10.2014г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и да й бъдат присъдени
разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
С разпореждане № О-23-999-99-00055518
/11.06.2014г на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ Стара Загора, на основание чл.40 ал.4 от КСО, чл.31 ал.1 от Наредбата за
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване на Д.К.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 5021693,
сер. А-2012, вх.№23-232-06-00022871 от 14.04.2014г на ТП на НОИ. Посочено е, че
лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и това
обстоятелство е декларирано от осигурителя в приложение № 15 към представения
болничен лист. Като се позовава на
разпоредбата на чл.40 ал.1 от КСО, органът приема, че лицето няма право на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред от Н. по съображения за неговата материална и процесуална
незаконосъобразност на 01.07.2014г. С Решение № 93/ 31.07.2014г. на основание
чл.117, ал.3 във вр. с чл. 117, ал.2 от КСО и чл.88, ал.1, т.2 от АПК Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е
оставил жалбата без разглеждане като просрочена и недопустима и е прекратил
производството по оспорване на Разпореждане № О-23-999-99-00055518 /11.06.2014г
на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара
Загора. С влязло в сила Определение № 266/ 25.09.2014г по адм.д.№ 370/ 2014г по
описа на Административен съд Стара Загора Решение № 93/ 31.07.2014г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора е отменено и преписката му е върната за
разглеждане и произнасяне по същество на подадената жалба от Н. против
Разпореждане № О-23-999-99-00055518 /11.06.2014г на ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора.
С процесното Решение № 135/ 07.10.2014г на Директора
на ТП на НОИ РУ”СО” гр.Стара Загора разпореждането е изцяло потвърдено.
Изложени са съображения за липса на качеството осигурено лице по отношение на жалбоподателката,
за което от фактическа страна ответникът се позовава на резултатите от
извършена проверка, обективирани в констативен протокол № 32-03-3 от
10.04.2014г /л.25-28 от делото/. С протокола е прието за установено, че Д.Н.
заема длъжността „секретар” на община Мъглиж. Със Заповед № 3 от 11.04.2012г на
кмета на общината, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
служебното правоотношение е прекратено. С № 122/ 18.07.2012год.по адм.д. №131
/2012 на Административен съд Стара Загора наложеното дисциплинарно наказание е
отменено като незаконосъобразно. Със заповед № РД-09-551/ 23.08.2012г на Кмета
на Община Мъглиж е възстановена на работа, считано от 23.04.2012г. Със заповед РД-09-576
от 03.09.2012г на Кмета на община Мъглиж е отстранена временно от работа,
считано от 04.09.2012г до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно
производство, като до момента лицето не е възстановено на работа. От правна
страна оспореният акт е мотивиран с разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.2 от КСО, въз
основа на които административният орган приема, че Н. е извън кръга на
осигурените лица, считано от 04.09.2012г, включително към деня на настъпване на
временна неработоспособност, за която й е издаден болничен лист № 5741128 за
периода от 03.02.2014г- 17.02.2014г, явяващ се първичен по отношение на процесния болничен
лист № 5021693, издаден за периода
19.03.2014г-17.04.2014г от ортопедична ЛКК при МЦ „КООП” АД на Д.Н. с диагноза
„счупване на долен край на лъчева кост” като е предписан домашен-амбулаторен
режим на лечение за 30 дни.
По делото са приети
като доказателства справки „Данни от регистъра на осигурените лица” и от
персоналния регистър на НОИ за период 01.01.2012г-31.12.2013г. От
жалбоподателката са представени справки за социалното и здравното й
осигуряване, издадени през 2013г и 2014г, отразяващи различни обстоятелства
относно статуса й на осигурено лице, както и удостоверение № 23-00016835/ 25.03.2014г,
издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Стара Загора за изплатени на Н. обезщетения за временна неработоспособност за периода
01.2012г-07.2013г.
За изясняване
на несъответствията в осигурителния статус по делото е представено писмо изх.№
66-09-68/ 25.03.2014г от Заместник-териториалния директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на Директора на ТП на НОИ Стара Загора се възлага извършване на
проверка относно правото на Д.Н. на парични обезщетения за временна
неработоспособност. В резултат от старши инспектор по осигуряването в сектор
„КРДОО” в отдел КПК при ТП на НОИ Стара Загора на Община Мъглиж като осигурител
на Д.Н. са издадени Задължителни предписания изх.№ ЗП-181/ 09.04.2014г да подаде
декларации образец 1 с код Корекция за м.септември 2012г и с код Заличаване за
месеците в периода октомври 2012г –юни 2013г включително. Издаден е и
Ревизионен акт за начет вх.№ 32-03-5/ 13.05.2014г, с който на Община Мъглиж е
установен начет за неправилно изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност на жалбоподателката Н. за периода от 25.10.2012г до
02.07.2013г.
На
19.12.2014г жалбоподателката е заплатила по сметка на ТД на НАП Стара Загора
суми за ДОО, за които твърди, че представляват осигурителните й вноски за
посочените в платежните документи периоди – 01.09.2012г-31.10.2012г,
01.07.2013г-31.01.2014г и 01.08.2014г-31.12.2014г /л.99 от делото/.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените
по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспореното решение № 135/ 07.10.2014г на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора е издадено от компетентен орган при
условията на заместване, съгласно Заповед № 179/ 06.02.2014г на Управителя на
НОИ за заместване на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и Заповед № 17353/
23.09.2014г за разрешен отпуск на Директора на ТП на НОИ Стара Загора.
Постановено е в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване. Отказът за изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност, обективиран в потвърденото от органа разпореждане №
О-23-999-99-00055518 /11.06.2014г също изхожда от компетентен орган — лицето,
натоварено с функции на ръководител за изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ Стара Загора, съгласно Заповед № 45/ 28.01.2011г. на Директора на
ТП на НОИ Стара Загора.
Обжалваното решение е постановено при
спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган
служебно е извършил проверка на осигурителя, резултатите от която са
обективирани в констативен протокол №32-03-3
от 10.04.2014г, като по този начин са събрани всички относими доказателства за
изясняване на действителната фактическа обстановка. Изложени са съображения от
фактическо и правно естество, с които се удовлетворяват изискванията за форма
на административния акт.
При постановяване на оспореното решение
е съобразен изцяло приложимият материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от
КСО, правото на парично обезщетение вместо възнаграждение е регламентирано в
полза на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, за времето на отпуск
поради временна неработоспособост и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като последното изискване
не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Посочената норма
регламентира условията за възникване и съдържанието на материалното право на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. За
възникване на правото на посоченото обезщетение КСО изисква кумулативното
наличие на две предпоставки, а именно: 1. Лицето да има най-малко 6 месеца
осигурителен стаж за осигурения социален риск и 2. Лицето да има качеството на
осигурено. Съответно за отпускане и изплащане на паричното обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, от една страна е необходимо
съществуването на възникнало право по чл. 40, ал.1 от КСО за осигуреното лице,
а от друга - липса на правоизключващите факти и обстоятелства, посочени в
разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.1 - т.5 и чл. 46, ал.3 от КСО.
В
случая спорът между страните е относно наличието на втората материалноправна
предпоставка, обуславяща твърдяното право - дали Н. има качество на осигурено
лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на
състоянието на неработоспособност.
Съгласно
§1 ал.1 т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Съгласно чл. 10, ал. 1
КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От
доказателствата по делото се установява и не се оспорва от страните, че към
датата на настъпване на увреждането, с което се свързва неработоспособността - 03.02.2014г
/по болничен лист № 5741128, явяващ се първичен по отношение на процесния
болничен лист № 5021693/, между Д.К.Н. *** е налице служебно правоотношение, по
силата на което тя заема длъжността „секретар”. Считано от 04.09.2012г обаче,
включително към 03.02.2014г и 19.03.2014г, Н. не
упражнява трудова дейност по заеманата от нея длъжност, поради това, че е
отстранена от работа по силата на Заповед № РД-09-576 /03.09.2012г на Кмета на
община Мъглиж, издадена на основание чл.100 ал.1 т.2 от ЗДСл. Трябва да се
отбележи, че получаването на писма и покани от Община Мъглиж, писането на
обяснения и явяването в сградата на общината, не представляват отработени дни,
които да се зачитат като престиране на трудова дейност.
Липсата на трудова дейност обуславя прекъсване на осигуряването на
жалбоподателката Н. и понастоящем е коректно отразено в данните от
информационната система на НОИ след изпълнението на Задължителни предписания
изх.№ ЗП-181/ 09.04.2014г към Община Мъглиж като осигурител да подаде
декларации образец 1 с код Корекция за м.септември 2012г и с код Заличаване за
месеците в периода октомври 2012г –юни 2013г включително по отношение на Н.. Актуалните данни сочат, че за цитирания период
тя не е получавала трудово възнаграждение, не са й начислявани, нито са дължими
осигуровки върху такова възнаграждение. Следователно към датата на настъпване на увреждането и към
датата на издаване на процесния болничен лист № 5021693Н. няма статут на
осигурено по смисъла на закона лице за риска общо заболяване и няма право на
парично обезщетение от фондовете на Националния осигурителен институт за
времето на неработоспособност поради това увреждане.
Предвид причините за неосъществяване на трудова дейност, следва да се
приеме, че не се касае за период от време, който по силата на специален закон
се зачита за осигурителен стаж, каквито периоди от време са регламентирани в
чл.9 ал.2 т.1-3 и 5. По делото не се доказва отстраняването от работа да е
признато за незаконно по смисъла на чл.9 ал.3 т.1 от КСО. Именно поради
недължимостта на осигурителните вноски предвид липсата на престирана трудова
дейност е без правно значение извършеното от жалбоподателката плащане на суми
за ДОО, за които твърди, че представляват осигурителните й вноски за посочените
в платежните документи периоди.
Съгласно чл.40 ал.3 от КСО, ако лицето
няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. В
случая от доказателствата по административната преписка, които не се
опровергават от събраните по делото, категорично се установи, че е налице правоизключващ
юридически факт за изплащането на обезщетение за временна неработоспособност на
Д.К.Н. по болничния лист № 5021693 серия А за периода 19.03.2014г-17.04.2014г включително.
Като е
постановил Решение № 135 /07.10.2014 г., с което е потвърдил Разпореждане № 0-23-999-99-00055518
от 11.06.2014 на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ Стара Загора, съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен
лист №
5021693 серия А за периода 19.03.2014г-17.04.2014г
на Д.К.Н.,
Директорът на ТП на НОИ гр.Стара Загора е приложил правилно
материалния закон. По тези съображения жалбата на К. срещу този административен
акт следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора на
жалбоподателката не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Н. *** с адрес за призоваване гр.Стара Загора,
ул.”Брацигово” № 2 В, ап.3, против Решение № 135 / 07.10.2014г на Директора на
ТП на НОИ Стара Загора, с което потвърдено разпореждане № 0-23-999-99-00055518 от
11.06.2014 на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и искането
за присъждане на разноски, като неоснователни.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.