Решение по Административно дело 535/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124 08.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 535 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 257 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х. с адрес ***, ІІ – Г група, с която се оспорва като незаконосъобразно бездействие на Началника на Затвора – гр. Стара Загора във връзка с подадена от М. Х. жалба вх. № 134/ 05.11.2014г., с искане да бъде вписано в затворническото му досие че изповядва религията „ислям” и да се осигури на лишения от свобода полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да се хранят мюсюлманите.

В жалбата и в съдебно заседание Х. твърди, че от 2003г. и до настоящия момент изповядва религията „ислям”; самоопределя се като мюсюлманин, спазващ стриктно богослуженията и ритуалите на исляма, като според специфичните изисквания на тази религия му е забранено да се храни със свинско месо и да консумира продукти от свински произход. Твърди, че с депозирана от него до Началника на Затвора – гр. Стара Загора жалба вх. № 134 от 05.11.2014г., е направил искане да му бъде осигурена в Затвора – Стара Загора /където изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”/ полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на изповядваната от него религия „ислям” – т.е храна без съдържание на свинско месо и свински продукти, като същите бъдат изключени и заменени с друг вид месо и месни продукти, както и да бъде отразено /вписано/ в затворническото му досие, че изповядва религията „ислям”. Поддържа, че бездействието на административния орган по направените от него искания грубо нарушава правото му по чл.9 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Направено е искане да бъде осъден Началникът на Затвора – гр. Стара Загора да осигури на М.Х. полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена с изискванията на изповядваната от него религия „ислям” и да впише в книжката на лишения от свобода, че лицето е мюсюлманин, изповядващо религията „ислям”.

Ответникът – Началник на Затвора – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – гр. Стара Загора. В изготвената след влизането в сила на осъдителната присъда и постъпването на лицето в затвора Книжка на лишения от свобода /л. 111 от делото/, в графа „вероизповедание” е отбелязано, че лишеният от свобода М. Х. е „християнин”. С молба вх. № 58/ 30.07.2008г. Х. изрично е уведомил Началника на Затвора - гр.Стара Загора, че изповядва религията „ислям” и се самоопределя като мюсюлманин, като изповядваната от него религия не му позволява да консумира свинско месо и храни съдържащи свински продукти. Направил е изрично искане дневния порцион от храна да бъде съобразен с тези специфични изисквания на исляма. Х. е подал още няколко идентични по съдържание и направени искания молби /жалби/ - молба вх. № 35/ 20.07.2010г.; молба вх. № 117/ 24.06.2013г.; жалба вх. № 208/ 28.10.2013г. и др.

С жалба вх. № 134/ 05.11.2014г. М.Х. е направил искане до Началника на Затвора – гр. Стара Загора да му бъде осигурена полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на изповядваната от него религия „ислям” – т.е без съдържание на свинско месо и свински продукти, като същите бъдат изключени и заменени с друг вид месо и месни продукти, както и да бъде вписано в затворническото му досие, че изповядва религията „ислям”. В жалбата лицето е посочило че от 2003г. изповядва религията „ислям” и като мюсюлманин на него е забранено да консумира свинско месо и свински продукти.

Върху жалбата е поставена резолюция от Началника на Затвора – гр. Стара Загора „КД” от 26.11.2014г., като има и вписване от ИСДВР Н. Николов, че „невъзможно е да се осигури на доживотно осъдения Х. специална храна”.

По делото са представени и приети като доказателства утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите таблици за дневни дажби на хранителни продукти на лишените от свобода, както и утвърдените Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” Указания за реда и начина за планиране на хранителните продукти, необходими за териториалните служби на ГД „ИН” и за контрол при доставка на хранителните продукти.

Съгласно изготвена от Началник сектор „ФРО” в Затвора – гр. Стара Загора справка, на основание чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите – Таблица № 1, заменителна таблица и Таблица за надбавка А за работещи лишени от свобода. Менютата се изготвят за период от една седмица от комисия и се утвърждават от Началника на Затвора, спазвайки разпоредбите на раздел II от Указания на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, утвърдени със Заповед № Л-4121/ 31.05.2012г. В справката е посочено че всяко седмично меню съдържа дневни менюта за всеки ден от седмицата, разбити по хранения, видове ястия, номера на рецептата по която се приготвят, количеството и калорийния състав.

От представената по делото Докладна записка от Началник сектор „ФРО” в Затвора – гр. София и приложените към нея седмични менюта е видно, че в Затвора – гр. София на лишените от свобода, които декларират при постъпването си в затвора чрез съответния ИСДВР, че не употребяват свинско месо и продукти, им се предлага друга храна, при замяна на свинските продукти с други меса – телешко, говеждо, пилешко.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидители на лицата Ю.Р.Б. и П.Й.С.. Свидетелят Ю.Б. *** заявява, че лично той е направил вписването в книжката на лишения от свобода М.Х. че вероизповеданието му е „християнин”. Сочи, че вписването на това обстоятелство е било с ясното му убеждение, че Х. е християнин, което убеждение било формирано на база на неговите наблюдения, на проведени разговори /беседи/ с Х. и данните по досието на лицето при постъпването му в Затвора – Стара Загора. На база на тези възприятия св. Б. преценил, че Х. е християнин, като свидетелят не си спомня конкретно да е питал Х. каква религия изповядва. Свидетелят заявява че няма вътрешна убеденост че М.Х. е мюсюлманин и че изповядва религия „ислям”, поради което не е направил и такова вписване в книжката на лишения от свобода Х.. Свидетелят П.С. твърди, че М.Х. изповядва религията „ислям”. Спомня си че още през 2002г. е виждал Х. с мюсюлманска шапчица и с Корана; чувал го е да цитира „аети” от Корана като ревностен мюсюлманин. Сочи, че много пъти Х. е искал да му бъде осигурена храна, съобразена с правилата на „исляма”, но такава не му била давана.

Оспорването е подадено по реда за защита срещу неоснователни бездействия, предвиден в глава ХV, раздел ІІ АПК.

В глава ХV, раздел ІІ от АПК са регламентирани две хипотези на незаконосъобразни бездействия на административен орган /респ. на длъжностно лице от ръководената от органа администрация/. В първата - по чл.256 от АПК, неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване, релевира незаконосъобразно бездействие. Нормата на чл.257, ал.1 от АПК регламентира бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт т.е по см. на посочената разпоредба бездействие е налице тогава, когато в нормативен акт е предвидено задължение за административния орган да извърши конкретно определено действие, вменено в неговата компетентност и при настъпването на юридическия факт, предвиден в хипотезата на съответната правна норма, административният орган вместо да изпълни задължението си – бездейства. Общото между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на задължение за административно действие от страна на административен орган или на длъжностно лице, източник на което задължение е правна норма. Различието се състои в това, че в първия случай, релевираща неоснователно бездействие е липсата на активно поведение от компетентния орган по надлежно отправено и законово обосновано искане – т.е възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано действие. Във втория случай задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на съответното действие. Това различие е обусловило и законодателното разрешение за определяне на диференциран срок, в който може да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в хипотезата на чл. 257 от АПК искът може да се предявява безсрочно, то в хипотезата на чл.256 от АПК, като процесуална предпоставка за допустимост, е регламентиран преклузивен срок за упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на искането за извършването на действието.

В случая задължението, неизпълнението на което се релевира като неоснователно /незаконосъобразно/ бездействие, е такова, възникването и изпълнението на което е обусловено от направено искане до административния орган т.е обусловено е от волеизявление на заинтересованото лице за извършване на действието. Този извод следва от обстоятелството, че твърдяното бездействие на административния орган не се основава на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а се свърза с упражняване от Х. на правото по чл.9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С оглед на което обжалваното бездействие следва да бъде квалифицирано като такова по чл.256 от АПК. Твърдяната незаконосъобразна дейност /незаконосъобразно бездействие/ представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от органите и длъжностните лица на затворническата администрация специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. За законосъобразното изпълнение на тази дейност носи отговорност началникът на затвора с оглед правомощията му по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Оспорващият има правен интерес от търсената съдебна защита чрез инициираното от него производство, тъй като твърди, че отказът да му бъде осигурена и предоставена полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на изповядваната от него религия „ислям”, накърнява правото му по чл.9 от ЕКПЧ и съотв. че невписването в затворническото му досие че е мюсюлманин и изповядва религията „ислям” възпрепятства упражняването на някои от нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС права на лишения от свобода, свързани с тази религия.

С оглед на което съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо - направено е в преклузивния срок по чл.256 от АПК /съгласно посочения от Затвора – гр. Стара Загора изходящ номер на пощенския плик, с който жалбата е изпратена и постъпила в съда/, от легитимирано лице с правен интерес и против твърдяно административно бездействие, подлежащо на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложеното в жалбата и въз основа на установената фактическа обстановка, намира оспорването за основателно, по следните съображения:

Изпълнението на наказанията на осъдени с влязла в сила присъда лица, както и правното им положение, се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и от правилника за неговото прилагане. Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл.12, ал. 1 ЗИНЗС), а Началникът на съответния затвор отговаря за спазването на законността в затвора и изпълнява функциите, възложени му с този закон (чл. 15, ал. 1, т.4 и т. 8 от ЗИНЗС).

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение на лишените от свобода да бъде осигурявана безплатна храна, съответстваща на посочените законови изисквания.

В случая от фактическа страна по делото не е спорно че храната, предоставяна в Затвора - гр. Стара Загора на лишените от свобода, е била съобразена с нормативните изисквания да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите (Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). Ответникът по жалбата не оспорва и обстоятелството, че храната на лишените от свобода в Затвора - гр. Стара Загора, вкл. предоставяната храна на лишения от свобода М. Х., не е била съобразявана с изискванията на религията „ислям”, като от съдържанието й не са били нито изключени, нито заменяни предвидените свински продукти. Храната е включвала и свинско месо и продукти, като на всички лица е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения.

Спорът се свежда до това, налице ли е задължение за администрацията на Затвора – гр. Стара Загора да осигури на лишения от свобода и жалбоподател в настоящото производство М. Х. безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания на заявената от Х. като изповядвана от него религия „ислям” – т.е храна без съдържание на свинско месо и свински продукти и съотв. дали непредоставянето на такава храна релевира незаконосъобразно административно бездействие.

Едно от основните права на човека по см. на чл.9 от ЕКПЧ, е свободата на мисълта, съвестта и религията. В съдържанието на това право се включва свободата на всеки човек да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Съгласно чл.9, т.2 от ЕКПЧ свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите. Правото по чл. 9 от ЕКПЧ е възпроизведено и в чл.10 от ХОПЕС, който акт има същата юридическа сила като Договорите и обвързва субектите на ЕС вкл. РБългария като държава-членка и съответно има пряко приложение.

В Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа - Препоръка № RЕС/ 2006 на Комитета на министрите от 11.01.2006г. в т. 22.1 е предвидено, че "на затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия и естеството на работа".

С оглед на така очертаната регламентация и в контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /т. напр. Решение на ЕСПЧ по делото Яковски срещу Полша № 17429/06г./, отказът на затворническата администрация да осигури на лишен от свобода диета, съобразно религиозните му убеждения и доколкото за тази диета е достатъчно един продукт да се изключи или замени, без да е необходимо храната да се обработва по специален начин или да се приготвят специални рецепти, следва да се разглежда като нарушаване на правото на лицето на свобода на религията по чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от ХОПЕС. Съответно нарушаването на това право релевира незаконосъобразно административно бездействие.

В случая съдът приема, че при съблюдаване на защитените с нормите на чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от ХОПЕС права на лишения от свобода М.Х. и в изпълнение на Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа, администрацията на Затвора – гр. Стара Загора е била длъжна след направеното от лицето искане, да му осигури полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на заявената като изповядвана от него религия „ислям”. За наличието на такова задължение необходимо и достатъчно е лицето да е заявило по съответния ред пред затворническата администрация, че изповядва религията „ислям” и че желае с оглед изискванията на тази религия да му бъде осигурявана полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба без съдържание на свинско месо и свински продукти. Липсата на „доказателства” че лишеният от свобода действително и реално изповядва религията „ислям” е ирелевантно, доколкото от значение е единствено заявеното самоопределяне на лицето че е мюсюлманин, че изповядва религията „ислям” и че следва и иска да спазва каноните на тази религия, забраняващи му консумацията на свинско месо и продукти /в този смисъл и Решение № 2514 от 21.02.2014г. по адм. дело № 10989/ 2013г. по описа на ВАС/. В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че още от 30.07.2008г. администрацията на Затвора - гр. Стара Загора е била уведомена за изповядваната от М. Х. религия ислям (молба вх. № 58/30.07.2008г.). С тази молба, както и с последващи такива - молба вх. № 35/ 20.07.2010г., молба вх. № 117/ 24.06.2013г., жалба вх. № 208/ 28.10.2013г., както и жалба вх. № 134/ 05.11.2014г. /неудовлетворяването на исканията по която се оспорва в настоящото съдебно производство като незаконосъобразно бездействие/, М. Х. е поискал съобразяване на храната, предоставяна от затвора, с изискванията на исляма. Общоизвестен е фактът, че религията „ислям” категорично забранява консумирането на свинско месо, мазнини и др. свински продукти. След като Х. е уведомил затворническата администрация за религиозните си убеждения и че те са несъвместими с употребата на свинско месо и продукти от свински произход, като незаконосъобразно от гл.т. на принципното изискване за ненамеса в свободата на религията /чл.9 от ЕКПЧ/, следва да се определи непредоставянето на полагащата се храна на лишения от свобода, която да е съобразена с молбата на Х. да не съдържа посочени продукти. Ограниченията, иманентно свързани с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, в случая не сочат на оправдателни причини за несъобразяване с правилото за ненамеса в свободата на религията, до каквато се стига с отказа на администрацията в Затвора - гр. Стара Загора да осигури на лишения от свобода, изтърпяващ наложеното му наказание в този затвор, на храна несъдържаща свински продукти съобразно религиозните му убеждения. С оглед на представената по делото Докладна записка от Началник сектор „ФРО” в Затвора – гр. София и приложените към нея седмични менюта, доказващи практиката в Затвора – гр. София на лишените от свобода, които декларират при постъпването си в затвора, че не употребяват свинско месо и продукти, да им бъде осигурявана храна, съобразена с тяхната религия, без необходимост храната да се обработва по специален начин или по специална рецепта, а само чрез изключване и/или заменяне на свинските продукти, очевидно обективно е възможно и на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора – гр. Стара Загора, заявили изповядване на религията „ислям”, да им се предлага храна, при замяна на свинските продукти с други меса и месни продукти.

Незаконосъобразно се явява и бездействието на администрацията на Затвора – гр. Стара Загора по направеното от М.Х. с жалба вх. № 134/ 05.11.2014г. искане да бъде вписано в затворническото му досие, че изповядва религията „Ислям”.

Видно от направеното вписване в книжката на лишения от свобода, изготвената след влизането в сила на осъдителната присъда и постъпването му в затвора, в графа „вероизповедание” е посочено, че М.Х. е „християнин”. От събраните по делото гласни доказателства и в частност от показанията на разпитания в качеството на свидетел Ю.Б. се установява, че така направеното записване е не въз основа на декларирано от Х. самоопределяне като „християнин”, а въз основа на изграденото „убеждение” на инспектор Б., че Х. е християнин, което убеждение било формирано на база на неговите наблюдения, на проведени разговори /беседи/ с Х. и данните по досието на лицето при постъпването му в Затвора – Стара Загора. Правото на свобода на религията се свърза с правото на самоопределяне на религиозната принадлежност, поради което и изповядването на една или друга религия е въпрос на лично, вътрешно изградено субективно убеждение на лицето, а не на убеждението, което други лица имат за него. Нещо повече – дори да се приеме, че при първоначалното си постъпване в Затвора – гр. Стара Загора М.Х. се е определил като „християнин”, то регламентираното с чл.9 от ЕКПЧ право защитава свободата му да променя своята религия и убеждения. В този смисъл при нееднократно заявеното от Х. след 2008г. самоопределяне като мюсюлманин, изповядващ религията „ислям”, администрацията на Затвора – гр. Стара Загора дължи вписване на това обстоятелство в книжката на лишения от свобода, независимо дали е съгласна или не с това самоопределяне. С вероизповеданието ЗИНЗС и ППЗИНЗС свързват редица права на лишените от свобода /в т.ч. правата по чл.166, чл.167 от ЗИНЗС, по чл.82, а.3 от ППЗИНЗС и др./, поради което вписването в съответния документ на вероизповеданието, с което лишеният от свобода се е самоопределил, е от значение за упражняването на тези права. С оглед на което отказът да бъде отразено заявеното от Х. вероизповедание в затворническото му досие, също се явява незаконосъобразен.

С оглед на изложеното съдът намира че оспорването е основателно. На основание чл.257, ал.2 от АПК, Началникът на Затвора - гр. Стара Загора следва да бъде осъден да осигури като предоставя на лишения от свобода М.Г.Х. през времето на изпълнението на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – гр. Стара Загора на полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със специфичните изисквания на заявената като изповядвана от Х. религия „ислям” – без съдържание на свинско месо и свински продукти, като същите бъдат изключени и заменени с друг вид месо и месни продукти, при спазване на изискванията на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС, както и да отрази в книжката на лишения от свобода М.Х. чрез вписване на промяна на неговото вероизповедание, съобразно заявеното самоопределяне на лицето като мюсюлманин, изповядващ религията „ислям”.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.257, ал.2 от АПК, Старозагорския административен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Началника на Затвора – гр. Стара Загора да осигури като предоставя на лишения от свобода М.Г.Х. през времето на изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – гр. Стара Загора, на полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена с изискванията на заявената като изповядвана от М.Х. религия „ислям” – без съдържание на свинско месо и свински продукти, като същите бъдат изключени и заменени с друг вид месо и месни продукти, при спазване на изискванията на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС за достатъчна по химически и калориен състав храна съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите.

ОСЪЖДА Началника на Затвора – гр. Стара Загора да отрази в книжката на лишения от свобода М.Х. чрез вписване на промяна на неговото вероизповедание, съобразно заявеното самоопределяне на лицето като мюсюлманин, изповядващ религията „ислям”.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: