Р Е Ш Е Н И Е

№ 80 15.05.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 552 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на М.Г.Ж. ***, против приложена на 21.11.2014г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил ДК № СТ8652ВА, собственост на М.Г.Ж., от мястото на паркиране до Общинския специализиран паркинг „СБА”, разпоредена от полицейски служител – старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка по съображения за прилагането й от некомпетентен орган, в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че не е налице нито една от законово регламентираните материално правни предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка като твърди, че по начина и на мястото на паркиране на моторното превозно средство, нито е извършила нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата, нито е възпрепятствала по какъвто и да е било начин движението. Направено е искане за прогласяване на нищожността или за отмяната като незаконосъобразна на оспорената принудителна административна мярка.

Ответникът по жалбата – полицейски служител Траян Лазаров Лазаров - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, при съществуване на нормативно регламентирана материалноправна предпоставка за това, предвид установеното и доказано наличие на затруднено движение на превозните средства по улицата, вследствие на паркирания автомобил на жалбоподателката.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, е приложена на 21.11.2014г. по устно разпореждане на Траян Лазаров Лазаров - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. Полицейският служител е разпоредил принудителното преместване на автомобили, вкл. на лек автомобил марка ”Ланчия ипсилон”, цвят син, ДК № СТ8652ВА, собственост на жалбоподателката в настоящото производство М.Г.Ж.,***, съгласно подадена от ст. полицай Лазаров от 21.11.2014г. Докладна записка вх. рег. № 248/ 24.11.2014г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора (л. 12 от делото). В докладната записка като основание за налагане на принудителната административна мярка е посочено „чл.57 ал.1 т.6”.

Автомобилът на М.Ж. е бил натоварен на репатриращия автомобил на общината и оставен за съхранение на Общинския специализиран паркинг „СБА”. Видно от представения от жалбоподателката касов бон, същата е заплатила сумата от 61.20лв. в полза на Община Стара Загора, наказателен паркинг „СБА”.

По делото е представен и приложен снимков материал, онагледяващ паркирания автомобил № СТ8652ВА и мястото на неговото паркиране – на платното за движение, до тротоара, пред находяща се там сграда. От представеното от Община Стара Загора писмо – удостоверение изх. № 10-11-3001/ 16.03.2015г. е видно, че движението по ул. ”Св. Княз Борис” в участъка ул. ”Д-р Тодор Стоянович” до ул.”Армейска” е двупосочно, с две активни ленти за движение на МПС, като широчината на улицата, измерена от външния ръб на бордюра на северния тротоар до външния ръб на бордюра на южния тротоар, е 6 м. В участъка са налични два пътни знака Б2 по посока на движението – при включване в движението по ул. „Армейска” и при включване в движението по ул. ”Д-р Тодор Стоянович” – т.е няма данни за мястото, на което е бил паркиран л.а СТ8652ВА да е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно - че при нарушаване на забраната паркираните МПС ще бъдат принудително премествани.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Т. Димитров Б., Д.С.С. и К.Г.К.. Свидетелят Т.Б. – специалист „Обществен ред” в звено „Общинска охрана” в Община Стара Загора, след предявяване на приложения по делото снимков материал заявява, че на мястото на този ден, по подаден сигнал, е извършена проверка и са работили три екипа, като всеки един екип се състоял от трима души – представител на Община Стара Загора, полицейски служител и шофьорът на репатриращия автомобил. Преценката за това кой автомобил да бъде вдигнат и репатриран била на полицейския служител. Сочи, че автомобилите били спрени в насрещното движение. Свидетелят Д.С., работещ като шофьор-кранист на репатриращия автомобил заявява, че неговите функции са да вдига колите безопасно и да ги откарва на наказателния паркинг, като полицейският служител преценява и разпорежда кой автомобил да бъде вдигнат. Смътно се сеща за случая, но доколкото помни и след предявяване на приложения по делото снимков материал, автомобилът е бил паркиран от дясната страна на двупосочна улица, като проверката била сигнал, че поради паркирани на платното автомобили е затруднено движението. Съгласно показанията на свидетелката К.К. – очевидец на вдигането и репатрирането на автомобилите, от терасата е видяла, че започват да вдигат колите от южната част на улицата. Когато видяла „паяка” да се насочва към колата на жалбоподателката М.Ж., веднага й позвънила, но когато Ж. отишла, колата й вече била натоварена на репатриращия автомобил. Ж. попитала каква е причината за вдигане на автомобила, тъй като нямало забранителни знаци за паркиране, като единственото обяснение било, че има подадена жалба и това е причината. Свидетелката сочи, че на мястото са били три „паяка”, които за няколко часа вдигнали всички коли от южната част на платното на ул. „Св. Княз Борис”. Заявява, че пред жилищната кооперация няма паркинг, има много малко гаражи, което е причина автомобилите на живущите в кооперацията да се паркират на уличното платно и от много време на мястото, от където е извършено репатрирането на този ден, непрекъснато се паркират автомобили. Според свидетелката /която сочи че е шофьор/, има възможност за разминаване на леки автомобили в случай, че има спрени такива от южната страна на платното на ул. „Св. Княз Борис”, като при такава ситуация можело да се наложи единият от автомобилите да отбие и да пропусне насрещно движещия се автомобил.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, в приложимата й редакция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган.

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената принудителна административна мярка в качеството на собственик на репатрирания автомобил/, в законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По делото не е спорно, че ул. „Св. Княз Борис” в гр. Стара Загора, като част от общинската пътна мрежа, е собственост на Община Стара Загора. Община Стара Загора, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168,,ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Видно от представената и приета като доказателство Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г., Кметът на Община Стара Загора е определил да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране от мястото на паркиране, без знанието на собственика или упълномощения от него водач, полицейските служители от звено „ООР” – Община при ОД на МВР (по т.1 от заповедта) и длъжностните лица в звено „Охрана на общинската собственост” към община Стара Загора (по т.2 от заповедта). Към момента на прилагане на принудителната административна мярка звено „Общинска полиция” - Стара Загора е включена по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора и е структурирана като част от звено „Охрана на обществения ред” /„ООР”/ при ОД на МВР - Стара Загора, съгласно представените Договор № 1789/ 04.07.2013г., сключен между Община Стара Загора и ОД на МВР – Стара Загора и приложението към него; Заповеди № К 14915/ 30.12.2010г. и № К-315/ 05.08.2013г. на Министъра на вътрешните работи и писмо – удостоверение изх. № УРИ 349-000-4789/24.03.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.

В случая, видно от подадена от ст. полицай Лазаров от 21.11.2014г. Докладна записка вх. рег. № 248/ 24.11.2014г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора, обжалваната принудителна административна мярка е приложена полицейския служител Траян Лазаров Лазаров, който към 22.11.2014г. е бил назначен и е заемал длъжността старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора по допълнителния щат на сектор „ООР и ТП” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора (съгласно служебна бележка изх. № УРИ 349-000-1780/02.02.2015г.; Заповед за назначаване на длъжност на държавни служители в МВР № 217/ 20.01.2011г. и Заповед за назначаване на длъжност на държавни служители в МВР № 1734/08.08.2013г., издадени от Директора на ОД на МВР, ведно с акт за встъпване в длъжност). Видно от утвърдената за тази длъжност длъжностна характеристика /л.39 от делото/, сред основните длъжностни права, задължения и функционални задачи, са и тези по осъществяване на контрол на безопасността на движението, осигуряване на безпрепятствено движение на градския транспорт; контролна и административно-наказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. С оглед на което съдът приема, че предвид заеманата от полицейския служител Траян Лазаров длъжност и по аргумент от чл.168, ал.1, предложение второ от ЗДвП във вр. със Заповед № РД-25-472/13.03.2012г. на Кмета на община Стара Загора, обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП. С оглед установената компетентност на длъжностното лице, разпоредило и приложило ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП, оплакванията за нищожност на мярката по съображения за липса на правомощия на полицейския служител за нейното прилагане, се явяват неоснователни.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, няма законово регламентирано изискването за писмена форма на волеизявлението, по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради особения характер на този вид ПАМ същата представлява властническо волеизявление на овластен административен орган, изразено чрез действие.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната принудителна мярка, обуславящи отмяната й на това основание. Приложението на мярката следва като последователност на фактическите действия реда, регламентиран в чл. 55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора (НОРИПСОПТОСЗ).

Оспорената принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП обаче е приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП принудителна административна мярка, се прилага в три хипотези. В случая от представеното от Община Стара Загора писмо – удостоверение изх. № 10-11-3001/ 16.03.2015г. е видно, че по ул. ”Св. Княз Борис” в участъка ул. ”Д-р Тодор Стоянович” - ул.”Армейска”, са поставени единствено два пътни знака Б2 по посока на движението – при включване в движението по ул. „Армейска” и при включване в движението по ул. ”Д-р Тодор Стоянович”. С оглед на което може да се направи извод, че за мястото, на което е бил паркиран л.а СТ8652ВА, не е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно че това място не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка. По делото нито се твърди, нито има данни, че репатрираното МПС е било паркирано по начин, създаващо опасност за преминаването на другите участници в движението. Наличието на такава опасност не се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че липсва и втората хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

С оглед подържаната от ответника по жалбата теза, очевидно принудителната административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на л.а рег. № СТ8652ВА, собственост на М.Г.Ж., е приложена в хипотезата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП. Законово регламентираната материалноправна предпоставка в тази хипотеза свързва прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на тази материалноправна предпоставка, като основание за прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на фактическото основание и за изпълнението на законовите изисквания при прилагането на оспорената ПАМ.

От фактическа страна по делото не е спорно, че в деня и часа на репатрирането, л.а рег. № СТ8652ВА, собственост на жалбоподателката М.Ж.,***, на платното за движение, до /пред/ жилищна кооперация с административен адрес ул. „Св. Княз Борис” № 4. От събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил паркиран на южното пътно на улицата, в близост до тротоара. Движението по улицата е двупосочно, с две активни ленти за движение на МПС, като широчината на улицата, измерена от външния ръб на бордюра на северния тротоар до външния ръб на бордюра на южния тротоар, е 6 м. Въз основа на тези доказателства вкл. от показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, съдът приема, че съществува вероятност репатрираният л.а рег. № СТ8652ВА, с оглед на мястото и по начина на неговото паркиране, да създаде известни затруднения при преминаването на другите участници в движението, тъй като при спирането му на пътното платно предвид общата широчина на улицата, за преминаването на насрещно движещи се МПС би било необходимо единият от автомобилите да отбие и да пропусне насрещно движещия се автомобил.

Но законът свързва прилагането на принудителната административна мярка чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП, не когато паркираното превозно средство затруднява преминаването на другите участници в движението, а когато прави невъзможно такова преминаване. В този смисъл за прилагането на ПАМ не е достатъчно да се установи, че паркираното МПС затруднява или може да затрудни преминаването на другите участници в движението, а е необходимо да има за последица невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Без съмнение и в хипотезата на „затруднено преминаване” и в хипотезата на „невъзможно преминаване”, паркираното превозно средство създава пречки за движението, но в първия случай това възпрепятстване е с по-нисък интензитет, доколкото само ограничава преминаването, а във втория – води изцяло до невъзможност за преминаване. Текстовото съдържание на регламентацията по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП сочи, че законодателното разрешение свързва налагането на ПАМ - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” единствено със случаите, когато преминаването на другите участници в движението би било невъзможно, без паркираното ППС бъде преместено. Отнасянето на случаите на „затруднено преминаване” към хипотезата на „невъзможно преминаване” по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП, би било разширително тълкуване на материалноправното основание за прилагането на ПАМ, което е недопустимо. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер на принудителните административни мерки, е недопустимо да се извършва разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи и подчинена на принципа за законност. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. Затова, за да бъде законосъобразно прилагането на мярката „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство", следва да е налице фактическо обстоятелство, сочещо осъществяване на диспозицията на правната норма на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП – т.е прилагането на ограничението следва да е единствено в изрично и изчерпателно изброените в закона случаи. Ето защо само по себе си допуснато нарушение на правилата по ЗДвП не е предпоставка за прилагане на посочената принудителна административна мярка. В този смисъл релевираните от ответника по жалбата като допуснати от М.Ж. нарушения на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП или на чл.94, ал.3 от ЗДвП и доколкото тези нарушения не са изрично предвидени в хипотезата на чл. чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, не може да се приеме, че същите представляват основание за прилагането на ПАМ. Още повече че по делото няма никакви данни за такива нарушение на М. Ж. да е съставен Акт за установяване на административно нарушение и да е издадено наказателно постановление.

Във връзка с посоченото в подадената от ст. полицай Лазаров Докладна записка вх. рег. № 248/ 24.11.2014г. основание за приложената на 21.11.2014г. принудителна административна мярка репатриране на л.а рег. № СТ8652ВА, собственост на М. Ж., съдът счита за необходимо да отбележи следното:

Соченото в докладната записка основание за прилагане на ПАМ - ”чл.57, ал.1, т.6”, очевидно е по регламентацията, съдържаща се в приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. Съгласно посочената разпоредба се забранява паркирането и принудително се отстраняват автомобилите паркирани така, че спират или затрудняват движението по улицата или тротоарите. Както вече беше отбелязано, по своята правна същност принудителното „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, представлява принудителна административна мярка. Съгласно императивната разпоредба на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. По силата на посочената нормативна регламентация и с оглед обстоятелството, че ПАМ се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов акт е недопустимо. Нито съдържанието на разпоредбата на чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, нито друга законова норма сочат, че основанията за прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” не са изрично и изчерпателно изброени в закона, поради което не е налице нито неуредено положение, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов акт, каквато е приетата от Общински съвет – Стара Загора НОРИПСОПТОСЗ. В случая в разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НОРИПСОПТОСЗ са регламентирани като основания за прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” случаи, които не са предвидени в закона като материалноправна предпоставка за налагане на това ограничение. Доколкото хипотезата на „паркирало МПС, затрудняващо движението по улицата”, не е сред посочените такива в чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, се налага извод, че чл. 57, ал.1, т.6 от НОРИПСОПТОСЗ противоречи на закона, поради което и при съблюдаване на принципа по чл.5, ал.1 от АПК, като материалноправни основания за прилагането на ПАМ от вида на обжалваната, следва да се приемат единствено тези, регламентирани със законовата норма на чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. След като предвиденото в подзаконовия акт като материалноправна предпоставка фактическо основание за прилагането на ПАМ разширява, като недопустимо допълва регламентираните в закона случаи за налагане на ограничението, за материалната законосъобразност на оспорената ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на л.а рег. № СТ8652ВА, собственост на М.Ж., е ирелевантно дали и доколко е била налице хипотезата по чл. 57, ал.1, т.6 от НОРИПСОПТОСЗ.

С оглед на гореизложеното и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че приложилият обжалваната ПАМ орган – ответник по жалбата, не установи и не доказа при условията на пълно главно доказване наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Нещо повече – не бе доказано по категоричен начин /а само като евентуална вероятност/, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС на жалбоподателката, на 22.11.2014г. са били създадени конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. От приложения снимков материал е видно единствено, че автомобилът е бил разположен на платното за движение, до тротоара, пред сграда. Свидетелските показания също не установяват конкретна опасност, невъзможност или създадени пречки за преминаването на другите участници в движението вследствие на паркирането на репатрирания автомобил. Нито обстоятелството, че проверката е извършена и съответно мярката е приложена след постъпил в Община Стара Загора сигнал за затруднено движение на ППС вследствие на паркирани на пътното платно автомобили, нито хипотетичната вероятност при разминаването на превозните средства да се наложи единият от автомобилите да отбие и да пропусне насрещно движещото се МПС, може да обоснове извод, че на датата, часа и мястото на прилагането на оспорената ПАМ, е била създадена конкретна и реална опасност или невъзможност за преминаване на участниците в движението поради неговото възпрепятстване от паркирания автомобил на жалбоподателката.

Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се явява приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б от ЗДвП, е за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл.171, ал.1 от ЗДвП/. В случая не се установяват нито извършено административно нарушение, което налага прилагането на ПАМ за неговото преустановяване, нито обстоятелства, обуславящи необходимост да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата чрез налагането на мярката по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. С прилагането на ПАМ е нарушен и един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане. В случая нито прилагането на обжалваната ПАМ е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, нито мярката се основава на доказано съществуване на законово регламентирана хипотеза по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на М.Ж. сумата от 310лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 28.01.2015г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Ж. ***, приложена от полицейски служител Траян Лазаров Лазаров - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора на 21.11.2014г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил ДК № СТ8652ВА, собственост на М.Г.Ж., от мястото на паркиране до Общинския специализиран паркинг „СБА”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на М.Г.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: