Р Е Ш Е Н И Е

№ 123 25.06.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 573 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.Н.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против приложена на 27.11.2014г. принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - лек автомобил рег. № СТ8800СХ, марка „Опел Вектра”, собственост на С.Н.С., разпоредена от полицейски служител - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка по съображения за прилагането й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нито една от законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка като твърди, че в случая нито е имало забрана за паркиране, нито паркираният автомобил е създавал опасност и е пречел на движението по тротоара и по пътното платно в този участък. Направено е искане за отмяната като незаконосъобразна на оспорената принудителна административна мярка.

Ответникът по жалбата – полицейски служител Динко Димов Димов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в рамките на предоставена му компетентност и при съществуване на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за това, предвид установеното и доказано възпрепятстване на движението по тротоара, вследствие на паркирания автомобил.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, е приложена на 27.11.2014г. по устно разпореждане на Динко Димов Димов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. Полицейският служител е разпоредил принудителното преместване на лек автомобил марка ”Орел”, модел „Вектра”, цвят - зелен, ДК № СТ8800СХ, собственост на жалбоподателя в настоящото производство – С.Н.С., който автомобил е бил паркиран в 13:45ч. на ул.”Марин Дринов” до №8, съгласно съставена от ст. полицай Динко Димов на 27.11.2014г докладна записка рег. № 276/ 28.11.2014г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора (л. 26 от делото). Автомобилът е бил оставен на съхранение на Общински специализиран паркинг „СБА”, като за освобождаването му от този паркинг е била заплатена сумата 61.20лв, включваща 1.20лв такса „отговорно пазене” и 60лв такса „репатриране”, видно от представения по делото фискален бон от 27.11.2014г.

По делото е представен и приложен снимков материал, онагледяващ паркирания автомобил рег. № СТ8800СХ и мястото на неговото паркиране – изцяло разположен на тротоара. Представен е и констативен протокол № 001682 от 27.11.2014г. за принудително преместване на МПС марка Опел, модел Вектра, ДК № СТ8800СХ от ул.”Марин Дринов” №8 – тротоар, в който са описани констатираните на място видими неизправности по автомобила. От представеното от Община Стара Загора писмо - удостоверение изх. № 10-11-3004 от 16.03.2015г. е видно, че широчината на прилежащия тротоар пред жилищна сграда на ул.”Марин Дринов”№ 8 е 330 см, като замерването е извършено от регулационната линия до външния ръб на бордюра, тангиращ с асфалтовата настилка на ул. „Марин Дринов”.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата И.С.Ч. и Н.Г.А.. Свидетелят Ч. – специалист „Обществен ред” в Община Стара Загора, след предявяване на приложения по делото снимков материал заявява, че в случая автомобилът е бил спрян на тротоара без да има разстояние за преминаване на пешеходци. Преценката за това кой автомобил да бъде вдигнат и репатриран била на полицейския служител, а задължение на свидетеля било, когато се репатрира автомобил, да съставя протокол, в който се описва състоянието на превозното средство и видимите щети по него /ако такива има/. Свидетелят Н.А., работещ като шофьор-кранист на репатриращия автомобил заявява, че неговите функции са да натовари репатрирания автомобил невредим и до го откара на наказателния паркинг, като полицейският служител преценява и казва кой автомобил да бъде вдигнат. За всяко излизане на репатриращия автомобил св.А. попълвал пътен лист, а маршрутът, по който да се движи автомобила се определял от полицейския служител.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, в приложимата й редакция /НОРИПСОПТОСЗ/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган.

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената принудителна административна мярка, в законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По делото не е спорно, че ул. „Марин Дринов” и прилежащият й тротоар в гр. Стара Загора, е собственост на Община Стара Загора. Община Стара Загора, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Видно от представената и приета като доказателство Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г., Кметът на Община Стара Загора е определил да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране от мястото на паркиране, без знанието на собственика или упълномощения от него водач, полицейските служители от звено „ООР” – Община при ОД на МВР (по т.1 от заповедта) и длъжностните лица в звено „Охрана на общинската собственост” към община Стара Загора (по т.2 от заповедта).

В случая, видно от Докладна записка № 276/ 28.11.2014г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора /лист 26 от делото/, обжалваната принудителна административна мярка е приложена от полицейския служител Динко Димов Димов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при ОД на МВР - Стара Загора. Съгласно утвърдената за тази длъжност длъжностна характеристика /л.44 от делото/, сред основните длъжностни права, задължения и функционални задачи, са и тези по осъществяване на контрол на безопасността на движението, осигуряване на безпрепятствено движение на градския транспорт; контролна и административно-наказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. С оглед на което съдът приема, че предвид заеманата от полицейския служител Динко Димов длъжност и по аргумент от чл.168, ал.1, предложение второ от ЗДвП във вр. със Заповед № РД-25-472/13.03.2012г. на Кмета на Община Стара Загора, обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП. С оглед установената компетентност на длъжностното лице, разпоредило и приложило ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП, оплакванията за нищожност на мярката по съображения за липса на правомощия на полицейския служител за нейното прилагане, се явяват неоснователни.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, няма законово регламентирано изискването за писмена форма на волеизявлението, по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради особения характер на този вид ПАМ същата представлява властническо волеизявление на овластен административен орган, изразено чрез действие.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната принудителна мярка, обуславящи отмяната й на това основание. Приложението на мярката следва като последователност на фактическите действия реда, регламентиран в чл. 55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. От представените по делото доказателства се установява, че редът за провеждане на оперативните дейности по репатриране е бил надлежно спазен - прилагането на оспорената мярка е предприето след установено от компетентния полицейски служител нарушение на правилата за паркиране, обективно онагледено в снимков материал; репатриращия екип е действал в надлежен състав, като заплащането от страна на жалбоподателя на „такса репатриране” в размер на 60лв., удостоверено с приходна квитанция № 0215733/ 22.10.2014г., намира своето основание в хипотезата на чл.55, т.6 от НОРИПСОПТОСЗ.

Оспорената принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП е приложена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Хипотезите на разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

В случая не е спорно че за мястото, на което е бил паркиран л.а рег. № СТ8800СХ, не е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно че това място не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка. По делото нито се твърди, нито има данни, че МПС е било паркирано по начин, създаващо опасност за другите участници в движението. Наличието на такава опасност не се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че липсва и втората хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57 (1) т.6”. От това отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на служителите Н.А. и И.Ч., и снимковия материал, може да се изведе, че процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицейският служител, приложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на пешеходците. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Нормата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентира като допустими престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в деня и часа на преместването, л.а рег. № СТ8800СХ, собственост на жалбоподателя, е бил паркиран изцяло на тротоара пред жилищна сграда на ул.”Марин Дринов” № 8. С оглед на мястото и по начина на паркирането /диагонално на оста на пътя и параметрите на превозното средство/, паркираният автомобил не просто е затруднявал преминаването на пешеходците като участници в движението по смисъла на § 6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП, но и обективно е правил невъзможно това преминаване като изцяло изключва възможността от там да преминат пешеходци с детски колички или хора с увреждания, придвижващи се с помощни средства. Посочените обстоятелства безспорно се установяват от приложения по делото снимков материал и в частност от снимката на л. 28 от делото. С оглед доказаната невъзможност за преминаване на участници в движението поради неговото възпрепятстване от паркирания автомобил на жалбоподателя, съдът приема, че са налице фактически обстоятелства, сочещи осъществяване на диспозицията на правната норма на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка.

По така изложените съображения съдът намира за доказан факта, че паркираният на 27.11.2014г. лек автомобил рег. № СТ8800СХ, марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на С.Н.С., на тротоара пред жилищна сграда на ул.”Марин Дринов” № 8, е възпрепятствал преминаването на другите участници в движението при създадена обективна невъзможност за преминаване и/или разминаване в този участък на тротоара на пешеходци. Съответно доказано се явява и наличието на материално правната предпоставка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предл. трето от ЗДвП за упражненото правомощие за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се явява приложена в съответствие с материалния закон.

Носенето на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, нито обуславя, нито изключва прилагането на ПАМ за същото деяние, тъй като по дефиниция налагането на принудителната административна мярка е насочено да се преустанови извършването на нарушението, а не да се санкционира дееца.

Приложената принудителна административна мярка е съответна на общата цел на ПАМ по чл.22 от ЗАНН, като наложените неблагоприятни последици на адресата на мярката са с цел постигане на правно определения от закона резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения /чл.171, ал.1 от ЗДвП/. В случая от една страна е налице нарушение на чл. 94, ал.3 изр. второ ЗДвП, което налага прилагането на ПАМ за неговото преустановяване, а от друга - обстоятелства, обуславящи необходимост да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата чрез налагането на мярката по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. В този смисъл прилагането на обжалваната ПАМ е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, като мярката се основава на доказано съществуване на законово регламентирана хипотеза по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

С оглед на изложеното оспорената принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” – преместване на лек автомобил рег. № СТ8800СХ, марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на С.Н.С., разпоредена на 27.11.2014г. от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, като приложена от компетентен орган в рамките на длъжностните му правомощия, при спазване на административно - производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против приложена от полицейски служител Динко Димов Димов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора на 27.11.2014г. принудителна административна мярка - „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” – преместване на лек автомобил рег. № СТ8800СХ, марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на С.Н.С., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: