Р Е Ш Е Н И Е

 

216                                                   23.11.2015 год.                     гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, седми състав, на  двадесети октомври две хиляди и петнадесета год. в публично заседание в състав:

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №579 по описа на Административен съд Стара Загора за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Гюрля 39”ООД, със седалище и адрес на управление с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ул.”Стопанска”№2 представлявано от Управителите Ц.И.Д. и Ч.Б.Ч. против уведомително писмо изх. №02-240-2600/6334 от 24.09.2014 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/. Изложени са подробни съображения, че актът не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване и като такъв е постановен при пълна липса на мотиви. Актът не е съобразен с приложимото материално право и административнопроизводствените правила, а от събраните по делото доказателства не се установиха фактическите констатации на обжалваният акт, че площ с такива размери е недопустима за подпомагане. Направено е искане за отмяна на оспореното уведомително писмо и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че актът отговаря на изискванията за форма на АПК, и мотивите му се съдържат в придружаващите акта документи, а именно – доклада на контролиращото лице „Лакон”ООД. В него отразено обстоятелството, че процесната площ е недопустима за подпомагане. Направено е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С процесното уведомително писмо на жалбоподателя е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год. за кампания 2013 год. Отказано е финансово подпомагане поради констатирани несъответствие с изискванията за подпомагане на описаните в писмото площи. Всъщност спорът е само относно парцел с идентификатор с №49076-876-1-1 с декларирана площ от 10.13 дка, като цялата площ е приета за недопустима за подпомагане. От уведомителното писмо не може да се направи извод относно причината за постановеният отказ, а същата става ясна едва в съдебно заседание, заявена от процесуалният представител на ответника. Според заявеното, е налице разминаване между заявената за подпомагане площ със засята култура лешници и подаденото като информация от страна на контролиращото лице „Лакон”ООД, според която процесната площ е засята с маслодайна роза.

Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП. Същият (с уникален регистрационен номер (УРН) 571312 е подал заявление за регистрация за подпомагане на площи за 2013 год. по мярка 214 АЕП. Заявлението е подадено на 23.04.2013 год. год. и заведено под номер 2414061380174 /лист 52/. В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на подателя, че е запознат с правилата и условията за подпомагане. Ако при извършването на контролни проверки през 2013 год., се установят недопустими площи, съгласно чл.16 от Наредба №11, то агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно утвърдената от Министъра на земеделието и храните методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год. Методиката е утвърдена със Заповед №РД 09-87/9.02.2010 год..

При извършената служебна проверка на процесуалните правила при постановяването на уведомителното писмо, съдът констатира наличието на такива. Административният орган не е извършил необходимото за да установи точната фактическа обстановка преди постановяването на акта. Не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства преди постановяването на индивидуалния административен акт. Основният спорен момент в производството е дали правилно е прието, че на процесния блок земеделска земя жалбоподателят отглежда маслодайна роза, а не лешници, както е заявил. Относимите доказателства към това са извършените проверки от представители на ответника и на контролиращия орган – „Лакон”ООД. Със заповед №248350/24.07.2013 год. е разпоредено извършването на проверки на място на блоковете отглеждани от „Гюрля 39”ООД /лист 198/, като е посочен периодът в който следва да се извърши проверката 24.07.2013 год. – 29.08.2013 год. За извършената проверка са съставени два контролни листа /лист 219 и 239/, в които е отразено, че при проверката на място в процесния имот е установено, че същият е с култура лешници /колона 9 – лист 225, колона 9 лист 245/. По делото е представен е инспекционен доклад на сертифициращия орган „Лакон”ООД от 12.07.2013 год. /лист 303/, в който също е отразено, че при извършената инспекция на 04.04.2013 год., блокът №49076-876-1-1 и с площ 10.13 ха е засаден с лешници. Въз основа на доклада е издадено и сертификационното писмо от 12.07.2013 год., адресирано до „Гюрля 39”ООД /лист 262/. Видно от всички представени писмени доказателства, имотът по отношение на който е отказано финансиране е засаден с лешници, като това обстоятелство е установено както от представители на ответника, така и от контролиращият орган. Ето защо остава неясно, защо ответника е отказал финансирането, като мотиви за отказа не се съдържа и не могат да извлекат от уведомителното писмо. Действително на стр. втора от писмото, при описание на съдържанието на колона 7 от таблицата е описано, че по отношение на парцела не са спазени базовите изисквания за съответното направление, като същото е установено, чрез извършената проверка на място от техническия инспекторат към Разплащателната агенция, назначена със заповед №248350;248351. В контролния лист от извършената проверка са посочени и конкретните неспазени базови изисквания, като кандидатът е бил уведомен писмено за това. Както бе посочено по-горе, в тези контролни листове обаче, за процесния имот не е отразена забележка или някакво несъответствие. Дори и да има някакви разминавания, същите не касаят и не засягат имота по отношение на който е отказано финансирането.

Едва с представеното становище от Станислав Главчев – вр.И.Д. Директор Дирекция „ДП” до Директора на Областна дирекция на ДФ”Земеделие” – Хасково по повод на подадената жаалба до Административен съд Стара Загора, става ясно, че контролиращото лице „Лакон”ООД при въвеждането на извършените от него проверките през 2013 год., при заявена култура с код 223030 - лешници е установена такава с код 231010 – маслодайна роза. Такова становище е изразено и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника. Настоящия съдебен състав намира, че от преписката представена към оспореният административен акт, такъв извод не може да се изведе. Безспорно е налице разминаване между установеното от ответника при извършените от него проверки и отразеното в електронната база данни от контролиращото лице. При така установените факти е следвало преди издаването на уведомителното писмо, ответника да изясни спорният момент, като изиска обяснения от кандидата и информация от контролиращото лице. Изхождайки от датите на извършване на проверките – 04.07.2013 год. от „Лакон”ООД и 30.07.2013 год. от ответника по делото, с оглед на тяхната близост  е практически невъзможно физическата промяна на отглежданата култура. Нещо повече, от представеният доклад на „Лакон”ООД се установява, че не е налице разминаване между резултатите установени при двете независими проверки. Вероятно се касае за техническа грешка от страна на контролиращото лице при въвеждането на установеното от него при извършените проверки. Нещо повече, по-късната проверка на ответника доказва наличието на материално-правните предпоставки за удовлетворяването на исканото финансиране. Защо този факт е игнориран от страна на ответника, а е възприета въведената информация от страна сертифициращият орган, не е ясно. Съдът намира, че при така установеното, е основателно оплакването на жалбоподателят, че оспореното уведомително писмо е постановено при липса на мотиви от една страна, а от друга при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на административното производство, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Жалбоподателят от друга страна е бил лишен от възможността да участва в производството по издаването на акта, доколкото вероятната техническа грешка на сертифициращият орган при въвеждането на информацията, не му е известна. При извършените проверки както от страна „Лакон”ООД, така и от ДФ”Земеделие”, за резултатите от които е бил надлежно уведомен, не са установени разминавания относно имот с №49076-876-1.

По изложените съображения и като провери оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, но е постановен при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради което и същият следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК, следва да бъде уважено направеното в жалбата искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на жалбоподателят. По делото е представен списък на разноските, от които е видно, че същите са в размер на 1950.00 лв., от които 50.00 лв. платена държавна такса, 450.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 1450.00 лв. адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие №472016/04.05.2015 год. Направено е възражение от страна на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно с оглед на материалния интерес – отказана финансова помощ в размер на 14 699.77 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА на „Гюрля 39”ООД, със седалище и адрес на управление с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ул.”Стопанска”№2 представлявано от Управителите Ц.И.Д. и Ч.Б.Ч. уведомително писмо изх. №02-240-2600/6334 от 24.09.2014 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие”, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Гюрля 39”ООД, със седалище и адрес на управление с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ул.”Стопанска”№2 представлявано от Управителите Ц.И.Д. и Ч.Б.Ч., сумата от 1 950.00 лв., представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

                           

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: