Р Е Ш Е Н И Е

№ 151 28.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 581 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–6500/6380 от 24.10.2014 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който спрямо И. е определено публично държавно вземане в размер на 7913.07 лв, изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), за кампания 2011 г. във връзка с подадено от същия Общо заявление за единно плащане на площ 2011 с УИН 24/300511/65618.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че оспорения акт се основава на неправилно установени факти, като твърди, че не е кандидатствал за субсидия по посочената мярка, не е поемал пет-годишен ангажимент за изпълнение, както и не е получавал субсидия по тази мярка, в размер на посочената в АУПДВ. Уточнява, че е кандидатствал за субсидии по други схеми, но не и по мярка 214 „АЕП” от ПРСР. Твърди също, че не е получавал цитираното в оспорения акт писмо изх.01-6500/6380# 1 от 10.07.2014г и че не дължи възстановяване на посочената в акта сума. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ изх. № 01–6500/6380 от 24.10.2014 г. на Заместник ИД на ДФ „Земеделие” – гр. София като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й като такава, съответно оставяне в сила на оспорения административен акт като правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – И. Й.И. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 234751 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 31.05.2011г същият е подал Заявление за подпомагане 2011 с УИН 24/300511/65618, (представено на л.73-81 и на л.293-л.300 по делото), с което е поискал финансово подпомагане по общо четири схеми или мерки за плащания на площ, включително по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР, направление „Биологично растениевъдство”. Заявлението е подписано от И. на всяка страница, посочени са парцелите (или БЗС с площ общо 5.5 ха), с които участва по мярка 214 (направление с код АП 08), приложени са относими към тази мярка документи (л.111-114).

По това заявление са извършени административни проверки, приключили с липса на данни за несъответствия /л.81/, по делото не е спорно, че И. е одобрен за участие по тази мярка (уведомително писмо от 06.07.2012г за извършена оторизация на л.140 и уведомително писмо изх.№ 01-6500/24444 от 14.09.2011г на л.145). По банкова сметка, ***, на името на жалбоподателя И., ДФЗ — РА е изплатило, съответно е постъпила сумата 7913.07 лв, съответна на поисканото и одобрено финансово подпомагане по мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. Постъпването на сумата по банкова сметка ***, е потвърдено от изпълнената по делото съдебно —икономическа експертиза и не е спорно.

С уведомително писмо изх.№01-6500/997 от 25.01.2013г /л.135/ зам.изпълнителния директор уведомява И. за започнало производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 214. Писмото е връчено лично на И. на 01.03.2013г (приемо-предавателен протокол от дата 31.01.2013г л.133 и обратна разписка от Стар Пост ООД). С уведомително писмо изх.№01-6500/6380 от 18.06.2013г /л.127-128 по делото/ заместник изпълнителния директор на ДФЗ разпорежда прекратяване на поетия от И.Й.И. агроекологичен ангажимент по мярка 214, направление „Биологично растениевъдство” с горепосочения УИН, поради това, че е следвало, но не е подал „заявление за плащане” за кампания 2012 г. Изискването се сочи съдържащо се в чл.7 от Наредба №11 от 06.04.2009г за условията и реда за прилагане на мярка 214 от ПРЗСР 2007-2013г (Наредба №11/2009). Според тази норма агроекологичния ангажимент се изпълнява за период от пет последователни години, бенефициентите следва да подават заявление всяка година от пет-годишния период. Прекратяването на агроекологичния ангажимент на земеделския стопанин се основава от правна страна на чл.67 ал.1 от посочената наредба. Съгласно обратна разписка на куриерска фирма Старпост, на л.129, адресът на И. е посетен на 26.06.2013г и бил оставен стикер. Поради неполучаване до 31.07.2013г на писма за прекратяване на АЕА, ДФЗ-Областна дирекция Стара Загора е изготвила уведомление /л.126/, като няма данни това уведомление да е стигнало до адресатите, нито има доказателства за начина на съобщаването му.

На основание прекратяване на агроекологичния ангажимент на И.И., органът е открил спрямо него производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане — уведомително писмо с изх.01-6500/6380# 1 от 10.07.2014г на л.123 по делото. Това писмо е получено лично от И. на 08.08.2014г ( обратна разписка баркод 9001935784 на л.120).

Последвало е издаване на оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/6380 от 24.10.2014г, с който спрямо И.Й.И. е определено публично държавно вземане в размер на 7913.07 лв, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013г, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011 във връзка с подадено от И. Общо заявление за плащания на площ 2011 УИН 24/30511/65618. От правна страна органът се е позовал на чл.18 ал.3 т.1 и ал.4, б.”а” и чл.67 ал.1 от Наредба №11 /06..04.2009г, чл.59 ал.1 и 2 от АПК, чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а от ЗПЗП. От фактическа страна актът се основава на констатации за прекратяването на агроекологичния ангажимент по мярка 214, поет от И., което се сочи резултат от влизане в сила на писмо изх.№ 01-6500/6380 от 18.06.2013г на зам.изпълнителен директор на ДФЗ. От това е направен извод, че сумата, изплатена и съответно получена от кандидата по тази мярка и определена с акта като „публично държавно вземане” се явава недължимо плащане и подлежи на възстановяване от страна на земеделския производител.

По делото е назначена и изпълнена съдебно—икономическа експертиза, заключението по която като добросъвестно и компетентно изготвено и като неоспорено от страните съдът кредитира с доверие. Въз основа на извършените проверки, експертът дава положителен отговор на въпросите: оторизирано ли е подпомагането за 2011 с УРН 2430051165618, оторизираното подпомогане изплатено ли е в полза на И.Й.И., по коя банкова сметка ***то за подпомагане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Оспореният АУПДВ е връчен на адресата на 28.11.2014г /обратна разписка за доставяне на л.203 по делото/, подадената от И.И. жалба срещу този акт е постъпила на 12.12.2014г в АС Стара Загора, в срок. С оглед на което съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Законът, в разпоредбата на чл.27, ал.5 изр.първо от ЗПЗП определя вземанията на Разплащателната агенция, които възникнат въз основа на административен акт, като публични държавни вземания, които се събират по реда на ДОПК. В случая вземането, предмет на установяване с оспорения акт се сочи като недължимо платено, възникнало въз основа на административен акт —влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” и с оглед произхода на средствата за подпомагане по тази мярка — от Европейските земеделски фондове, то това вземане би имало характер на публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл.27 ал.5 ЗПЗП при условие наличността на обуславящия го фактически състав.

По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, в относимите към датата на издаване на оспорения АУПДВ редакции, Разплащателната агенция /а функциите на такава изпълнява Държавен фонд „Земеделие” съгласно чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.

Следователно по силата на чл.27, ал.3 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФЗ е да определи длъжностното лице от структурата на ведомството, което да издава АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 1811_/14 от 02.09.2014г., с т.3 и т.4 от която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Заместник изпълнителния директор на фонда - Живко Тодоров Живков правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания по чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г, а съгласно т.4, да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, в т.ч. за агроекологичните плащания /чл.1, т.10 от посочената Наредба № 5/2009г./. В случая оспореният АУПДВ е подписан от Живко Живков, като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на оспорения акт —24.10.2014г, той е заемал длъжността „Заместник изпълнителен директор” на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалвания акт е издаден от материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Ж.Живков/, при упражняване и в рамките на надлежно определените му с цитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.

Обжалваният АУПДВ изх. № 01–№01-6500/6380 от 24.10.2014г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

Актът е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие (чл.26, чл.28 и чл.34 АПК). С писмо изх.01-6500/6380# 1 от 10.07.2014г на л.123, заместник изпълнителния директор на ДФЗ уведомява, че открива спрямо И.Й.И. производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, сочи се факта на изплащане и размера на сумата за подпомагане по мярка 214, както и че се следва възстановяването й (на 100%) на основание чл.18 ал.4 б.”а” от Наредба №11/2009г. Това писмо е получено лично от И. на 08.08.2014г ( обратна разписка баркод 9001935784 на л.120). В тази обратна разписка изрично е посочен номера на писмото, което пратката е съдържала, дата на получаване -08.08.2014г, подпис и име на получателя („Й.”), изписани собственоръчно. Оплакванията на жалбоподателя, че не е уведомен за началото на производството, съответно че е бил възпрепятствам в защитата си, са недоказани и неоснователни.

В хода на производството по издаване на оспорения акт обаче се явяват неизпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл.35 и чл.36 от АПК). Неизяснен и недоказан е останал обуславящия публичното държавно вземане факт, а именно относно прекратяването на агроекологичния ангажимент на И.. Административният орган не е събрал доказателства за влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент на И., което е обусловило необоснованост на констатацията му, че тази последица е настъпила. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, което създава вероятност за неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в АУПДВ, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Посочените в АУПДВ правни норми - чл. 27, ал. 3 и 3 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията уреждат възстановяването на недължими плащания по схеми за плащания, финансирани от европейските фондове. Съгласно § 1 на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва. При прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 от ПРСР, получената във връзка с този ангажимент сума се явява недължимо платена и като такава подлежи на възстановяване в размер, определен според чл.18 ал.4 от Наредба №11/2009, и при условие, че липсва някое от изрично регламентираните обстоятелства, които да сочат на липса на задължение за възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.1 от Наредба №11 /2009г, земеделски стопани, които не подадат «заявление за плащане» по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл.18 ал.4 и се изключват от подпомагане по мярка «Агроекологични плащания». Според нормата на чл.18 ал.4 от Наредба №11/2009г, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година —100 %, б) до края на четвъртата година — 40 %, в) до края на петата година —20 %, г) след петата година -10 %. Следователно фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за „възстановяване” в полза на ДФЗ—РА на паричната сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по мярка 214 и формираща публично по характера си държавно вземане, са две: първо, лицето да е получило финансова помощ по мярка 214 „Агроекологичния плащания”; и второ, поетия агроекологичен ангажимент да е прекратен /или ЗС да е изключен от подпомагане.

Фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по това дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” (първо) и прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт (второ).

Първата релевантна материалноправна предпоставка е доказана, а именно —И. е получил финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП” за 2011г, във връзка с подадено от него „заявление за подпомагане 2011” от 31.05.2011г съгласно уведомително писмо изх. 02-240-6500/1914 от 06.07.2012г на ИД на ДФЗ гр.София /л.140/. Според заключението на СИЕ по делото, оторозираното подпомагане в пълен размер на поисканата сума, е изплатено в полза на И.Й.И., като на 29.06.2012г. по разплащателната сметка на И. са изплатени, първо сумата 6488.72лв, а след това и сумата 1424.35 лв или общо сумата 7913.07лв с основание „М214АЕП, **********”. Размера на изплатената по мярка 214 сума —7913.07лв е съответен на посочения в АУПДВ като изплатен на жалбоподателя по заявлението му с УИН 24/300511/65618.

Следва да се уточни, че неоснователно И. възразява, че изобщо не е поемал агроекологичен ангажимент за изпълнение. Поемането от страна на И. на агроекологичен ангажимент за изпълнение по мярка 214 се установява за парцели/БЗС/, посочени в заявлението за подпомагане 2011 с УИН 24/300511/65618 от 31.05.2011г (л.73-81). Това заявление е общо за четирите схеми/мерки, по които И. е кандидатствал, вкл. по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР, направление „Биологично растениевъдство”. То е подписано от И. на всяка страница, обстоятелство, което не бе опровергано по делото. В таблицата за използвани през 2011 г.парцели /л.77 и сл./, явяваща се част от заявлението И. е отметнал парцелите с които участва по мярка 214 (направление с код АП 08, те се намират в землище на с.Горно съхране , общ.Павел баня и са заети с орехови насаждения. Подписани са от И. относимите за тази мярка декларации (л.105-106), приложен е договор за сертификация на биологично производство и анекс, по който страни са сертифициращото дружество и И.И.(л.111-114). И. е бил одобрен за участие по тази мярка, съгласно извършената „оторизация” с писмо изх.№ 01-6500/34444 от 14.09.2011г на ДФЗ и писмо изх. 02-240-6500/1914 от 06.07.2012г на ИД на ДФЗ гр.София /л.140/. Следователно агроекологичния ангажимент е бил валидно поет и за И. е възникнало задължение за изпълнението му за пет годишен период от време. Дали е било налице за И. и дали е било изпълнено задължението по чл.7 ал.2 от Наредба №11/2009г да подаде заявление за плащане за кампания 2012г, неизпълнение на което се сочи като обуславящо прекратяването на АЕА, е въпрос, относим към производството, с предмет проверка законосъобразността на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент (писмо изх.01-6500/6380# 1 от 10.07.2014г).

Не се установява от доказателствата по делото наличието на втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно агроекологичният ангажимент да е бил прекратен.

Действително в оспорения акт този факт се свързва с уведомително писмо изх.№ 01-6500 /6380 от 18.06.2013г, представено на л.127 по делото. Това писмо съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на агроекологичния ангажимент на И. поет от 2011 по въпросната мярка. Настъпването на визираните последици обаче е обусловено от достигане на волеизявлението до адресата и влизането в сила на административния акт, какъвто акт обективира писмо изх.№ 01-6500 /6380 от 18.06.2013г. При липса на данни това писмо да е съобщено на адресата (в случая жалбоподател по делото), следва че срокът за оспорването му не е започнал да тече, което е пречка за настъпване на визираните в него последици. По делото няма данни за връчване на това уведомително писмо на И., нито че последният е бил уведомен за съдържанието му. Извод за надлежно съобщаване на административния акт не следва от обратната разписка на куриерска фирма „Стар пост” баркод 9000964254 /л.129/ от която е видно, че адресът на И. е посетен на 26.06.2013г и бил оставен стикер. Оставянето на стикер от служител на куриерската фирма не води до извод, нито че адресатът е сменил адреса си и новият му адрес е неизвестен, нито че не е намерен, в които случаи би могло да се пристъпи към процедурата по чл.61 ал.3 от АПК. Отбелязвания в този смисъл няма върху обратната разписка, а обстоятелството, че жалбоподателят е на същия адрес и е намеряем на него се установяваа от това, че на същия адрес са му били връчвани и други съобщения (например за издаването на оспорения по делото АУПДВ) , така както и призовка за настоящото дело и книжа.

Съгласно ал.3 на чл.61 от АПК изготвянето на съобщение за издаването на акта, което да бъде поставено на таблото за обявления, в интернет страницата или да се оповести по друг обичаен начин, е приложимо само когато адресът на някое от заинтересованите лица е неизвестен или то не е било намерено на посочения адрес. Нито една от двете хипотези не е налице. Обстоятелството, че на 26.06.2013г адресът е бил посетен и е бил оставен стикер не удостоверява никое от обуславящите приложимостта на ал.3 на чл.61 от АПК обстоятелства, позволяващи съобщаването на акта чрез поставяне на съобщение на информационно табло, а отделно по делото няма доказателства за това поставяне. Извод за връчване на акта за прекратяване на АЕА не следва от представеното по делото „уведомление” л.126. Същото е на бланка на ДФЗ-Областна дирекция Стара Загора и съдържа текстова покана до кандидатствали по мярка 214 лица, сред които И. да си получат уведомителните писма за прекратяване на агроекологиен ангажимент, но то е без подпис и няма данни за поставянето му където и да било, за да достигне до адресатите.

При тези данни, съдът намира, че последиците, които административния орган свързва с писмо изх.№01-6500/6380 от 18.06.2013г, а именно — за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет от И. през 2011г, не са настъпили. Писмото не е било надлежно съобщено на И.И. нито лично, нито по реда на чл.61 ал.3 от АПК. Доколкото актът за прекратяване не е бил съобщен на адресата, невярна е констатацията че са настъпили визираните в него последици. По делото липсват доказателства за влизането в сила на акт за прекратяване на ангажимента, съставляваща предпоставка за извода, че установената с акта сума не се дължи и подлежи на възстановяване в зависимост от годината на прекратяване (чл.18 ал.4 б.”а” от Наредба №11/2009г.). По аргумент от чл.67 ал.1 и чл.18 ал.4 от Наредба №11/2009г а на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. "Земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания"".

Следователно агроекологичния ангажимент по мярка 214 «АЕП» от ПРСР 2007-2013г, поет от И. към ДФЗ-РА не е бил прекратен към 24.10.2014г, когато е издаден оспорения АУПДВ, което е пречка за определяне дължимостта от земеделския стопанин на сумата, представляваща финансово подпомагане по тази мярка и нейния размер.

При липса на обуславящата спорното вземане предпоставка, жалбата се явява основателна, а оспорения АУПДВ се явява издаден в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон — чл.18 ал.4 б.”а” от Наредба №11/2009г. и при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящи отмяната му като незаконосъобразен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–6500/6380 от 24.10.2014 г на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който спрямо И.И. е определено публично държавно вземане в размер на 7913.07 лв —представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. във връзка с подадено от същия Общо заявление за единно плащане на площ 2011 с УИН 24/300511/65618, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: