Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 16.04.2015 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М. П. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 588 по описа за 2014 гoд, за да се произнесе, съобрази следното:

:

Производството е образувано по жалба на Ф. В. С. против заповед № 285/12.12.2014 година на председателя на районен съд – Раднево, с която , с която на основание чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, не са й определени средства за допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. В жалбата се прави искане да бъде отменена, като незаконосъобразна.Релевира доводи, че заповедта е мотивирана в нарушение на разпоредбата на чл. 5,ал.2 от ПОИСДТВ и чл. 9,ал.2 от цитираните правила

Ответникът – Административен ръководител на РС гр.Раднево, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената жалба.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Със заповед № 285/12.12.2014 г.. на административния ръководител на Районен съд гр.Раднево на основание чл. 80,ал.1 т.1 от Закона за съдебната власт във връзка с решение на ВСС по т. 6 по протокол № 59/10.12.2014 г., чл. 9, ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДТВ за постигнати конкретни резултати през 2014 година е определил суми за допълнително материално стимулиране на служителите от РС . Раднево. При определяне на размера на ДТВ административният орган е взел предвид натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения , както и отработените дни на работещите в РС – Раднево. Липсата на инициативност, допуснати грешки в работата, неспазване на трудовата дисциплина, вкл. работно време е ненавременно изпълнение на поставените задачи са мотивите на председателя на РС при издаване на заповедта , с която част от магистратите и служителите са лишени от ДМС. Не е спорно, че Ф.В.С. е назначена на длъжността съдия в РС – Раднево и че същата е командирована в Софийски районен съд през цялата 2014 година От справката на свършените дела на съдия Ф. С. пред 2014 година и от писмо изх. № 2126/ 15.12.2014 година е видно, че председателя на СРС е предложил на административния ръководител на РС – Раднево да издаде заповед за изплащане на персонална парична награда на съдия С. за стриктно изпълнение на преките си служебни задължения при голямата натовареност на Софийски районен съд.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

С акта на определяне на конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение, административният ръководител упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Следователно, касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на Висшия съдебен съвет, едностранно определя размера на допълнителното материално стимулиране. Налице са правоотношения между неравнопоставени страни, тъй като при определяне на допълнителното материално стимулиране засегнатият съдия, прокурор или следовател не участва, в частност не се изисква неговото съгласие. Следователно, в случая е налице индивидуален административен акт в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения в органите на съдебната власт, в резултат от упражняването на което пряко се засягат правата и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне на допълнително материално стимулиране е от позицията на ръководен административен орган, поради което обжалваната заповед попада в дефиницията на чл. 21, ал.1 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 140 от ЗСВ, административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативните прокуратури организират и ръководят дейността им. С разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждение за постигнати високи резултати в органите на съдебната власт е регламентирано, че конкретният му размер за магистратите се определя от съответния административен ръководител, какъвто е Председателят на Районен съд гр.Раднево. Ето защо оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Председател на Районен съд гр.Раднево, при упражняване на правомощието за определяне на конкретен размер на допълнително трудово възнаграждение на магистрат, какъвто не се спори между страните, че е жалбоподателката.

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Определянето на допълнително трудово възнаграждение, макар и предоставено на преценката на административния ръководител, следва да бъде извършено съобразно законовите предели на упражняване на оперативната самостоятелност, в съответствие с нормативните и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тези отношения и решенията на Висшия съдебен съвет, свързани с допълнителните трудови възнаграждения на работещите в съдебната власт за 2014 г., както и в съответствие с целта на закона.

Определянето на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите е една от основните дейности на ВСС, посочена в чл. 30, ал.1, т.8 от ЗСВ и доразвита в чл. 218, ал.3 от ЗСВ. Първоначалното месечно възнаграждение на магистрата се определя с решението за назначаването му, издадено от ВСС на основание чл. 160 от ЗСВ, същото подлежи на изменение в случаите на актуализиране, повишаване в ранг, както и на намаляване, в случаите на наложени дисциплинарни наказания по чл. 308, ал.1, т.3 и 4 от ЗСВ. Извън месечното възнаграждение, по решение на ВСС, магистратите могат да получат и допълнително трудово възнаграждение за определен период, което, заедно с месечните плащания, формира годишното възнаграждение на магистрата. Конкретният процент с който се актуализират възнагражденията на магистратите, се определя с решение на ВСС, също с такъв акт се определя и размера на ДТВ за съответната част от съдебната власт. За целта ВСС е утвърдил Правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ в органите на съдебната власт, с Решение на ВСС по Протокол № 34/27.10.2011 г.., приети в рамките на компетенциите на ВСС с оглед прокламираните в чл. 117, ал.2 и 3 от Конституцията независимост на съдебната власт и самостоятелен бюджет и в изпълнение на правомощията на съвета по чл. 129 и чл. 130 от КРБ и чл. 30 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от утвърдените с решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г., Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения в органите на съдебната власт, при наличие на финансови средства, по §01-00 "Заплати." по бюджетните сметки на органите на съдебната власт и остатък по левови текущи сметки от предходната година по бюджета на съдебната власт , след изплащане на всички дължими разходи, , административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани за постигнати резултат материално, чрез изплащане на суми за допълнителни възнаграждения , след решение на ВСС. Определяне на конкретните размери на ДМС за всеки магистрат, е възложено на съответните административни ръководители, с разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Правилата. Съгласно чл. 5, ал.1 от Правилата право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебни служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година. Единствено в разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Правилата, е предвидено, че при наложено дисциплинарно наказание, лицата по чл. 2 нямат право на допълнително трудово възнаграждение, тоест това е единствената хипотеза при която едно лице може да бъде лишено изцяло от премиране, като във всички останали случай то има право на премия, чийто размер следва да бъде определен от административния ръководител, съобразно приноса на лицето през годината.

Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че на жалбоподателя не е наложено дисциплинарно наказание през 2014година , нито има образувано срещу нея дисциплинарно производство. В случая не са налице предпоставките на чл. 5, ал.2 от Правилата, за лишаване на жалбоподателя от изплащане на допълнително трудово възнаграждение за 2014 г., Изложените в заповедта мотиви относно приноса на . магистрата се оборват от констатациите, направени от председателя на СРС, според които С. стриктно изпълнява задълженията си на магистрат. Съгласно цитираната правна норма на определен служител на съда през 2014 г., може да му бъде бъде определено възнаграждение в размер по-малък от този на другите служители, но не и да му бъде изцяло отказано , като преценката за конкретния размер на средствата, които да му се изплатят е въпрос, подлежащ на преценка от административния ръководител на съда, за решаването на който ръководителят разполага с оперативна самостоятелност и тази преценка е по целесъобразност. В случая административният ръководител е постановил оспорената заповед в противоречие на разпоредбата на чл. 6,ал.3 от ПОИСДТВ. По силата на тази норма лицата, по ал.1 , заети към 30 ноември на календарната година, които имат отработени 65 работни дни, включително времето на платен годишен отпуск и в този период не им е наложено дисциплинарно наказание или срещу тях няма образувано дисциплинарно производство имат право на допълнително възнаграждение , като размерът му следва да се определи и изплати от съответния административен ръководител на база на действителното отработено време. В случая съдия С. отговаря на тези условия и неправилно не й е изплатено възнаграждение Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена в частта , с която е отказано изплащане на допълнително трудово възнаграждение на С. , а административната преписка върната на ответника за ново, след като се извърши преценка на неговия принос за работата на съда през 2014 г., да се определи конкретен размер на средствата за допълнително трудово възнаграждение за 2014 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ф. В. С. заповед № 285/12.12.2014 година на Председателя на районен съд – Раднево, с която , с която на основание чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, не са определени средства за допълнително трудово възнаграждение за 2014 г.на съдия С. като незаконосъобразна.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за разглеждане и ново произнасяне от Председателя на районен съд – Раднево, за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.В.С. при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: