Решение по Административно дело 10/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 09.02.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 10 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на С.П.М. ***, против Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че доколкото към момента на издаване на оспорената заповед безспорно е било установено обстоятелството, че инкриминираните предмети /”акцизни стоки без бандерол”/, не са били нейна собственост, нито са били във фактическата й власт, постановеното й задържане на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обосновано с данни за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК „притежание на акцизни стоки без бандерол”, е извършено при липса на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. Твърди, че с оглед липсата на каквито и да е било данни за извършено от нея престъпление или съпричастност към такова и предвид оказаното от нейна страна пълно съдействие на полицейските органи, приложената й принудителна административна мярка не само противоречи на материалния закон, но е и несъответна на целта на закона и е в нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника й по делото съображения, е направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган в група ПКП – Териториална при Второ Районно управление „Полиция” – Стара Загора – Ивайло И. Димов, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, е наложена принудителна административна мярка на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на С.П.М. като твърди, че постановеното задържане е било обусловено от необходимостта да бъде установена съпричастността на лицето към извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК. Излага доводи че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила и формални изисквания и при наличие на законово предвидената материално правна предпоставка за упражняване на правомощието от полицейския орган, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора – Ивайло И. Димов, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето С.П.М. *** в помещение за задържане № 6 на Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, считано от 09.40 часа на 30.12.2014г. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с „притежание на акцизни стоки без бандерол” - престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

По делото са представени и приети като доказателства Протокол за полицейски обиск на лицето С.М. от 30.12.2014г.; Декларация от същата дата; Доклад за установен факт и предприети действия рег. № 14825-п/ 30.12.2014г.; Докладна записка от 12.01.2015г. от Ивайло Димов - разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, както и Уведомление за образувано досъдебно производство № 8245зм-1088/ 2014г. по описа на Второ Районно управление „Полиция” – Стара Загора срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д.Т.Й., А.А.А., С.Д.С., С. Петков С. и П.Д.Е.. Съгласно показанията на свидетелите Д.Т.Й., А.А.А. и С.Д.С., заедно с жалбоподателката С.П.М., на 30.12.2014г., са пътували с лек автомобил към Пампорово за новогодишните празници. Автомобилът бил управляван от св. Д.Й., като МПС било собственост на баща му. Някъде около 9.00ч. на мобилния телефон на св. Й. се обадило лице, което се представило за полицейски служител, попитал го къде се намира и му казал да спре там където е и да изчака пристигането на полицейския патрул. Свидетелят Й. спрял колата на отбивката след с. Богомилово, като той и останалите пътуващи в автомобила слезли да изчакат идването на полицаите. След около 10-15 минути пристигнала полицейска патрулна кола с трима полицейски служители. Разпитали ги къде отиват, какво има в колата и т.н., като им казали да стоят до колата, с ръце поставени на колата. След известно време на мястото пристигнали и полицейски служители от група „Криминална полиция” при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, които извършили личен обиск на пътуващите в автомобила - свидетелите Й., А. и С. и жалбоподателката М.. В единия от свидетелите – С.С., намерили „писалка с капси” и му сложили белезници. Дошъл и полицейски бус с още полицейски служители. Единият от полицаите попитал „защо останалите не са закопчани”, след което поставили белезници и на свидетелите Д. Й. и А. А. и на жалбоподателката С.М.. Служителите от „Криминална полиция” извършили претърсване на автомобила, като в багажника на колата, в един от саковете, открили няколко кутии цигари без бандерол /8 на брой/. Попитали на кого е багажа и цигарите и свидетелят А.А. отговорил, че сакът и цигарите са негови. Останалите пътуващи в колата лица са потвърдили принадлежността на цигарите, като всеки един от тях лично и собственоръчно е написал и подписал документ, в който е посочил, че намерените кутии цигари без бандерол са на А.А.. След което свидетелите Й., А. и С., заедно с жалбоподателката М., били отведени във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, с поставени белезници на ръцете. Около 10-15 са били във фоайето на Второ РУ „Полиция”. Впоследствие свидетелите Д. Й., А. А. и жалбоподателката С.М. били разпитвани поотделно в различни стаи. Протоколи за разпит лицата не са подписвали. Полицейските служители са им казали, че ще ги извикат пак и след новогодишните празници са давали обяснения във Второ РУ „Полиция”. Свидетелите Д.Й., А.А. и С.С. заявяват, че не са разбрали за какво са били задържани, а при всеки опит от тяхна страна да попитат полицейските служители за причината за задържането, им е било разпореждано да „млъкнат” и че „не може да говорят”. Към датата на съдебното заседание по делото на св. А.А. /чието притежание са били откритите при претърсването 8 бр. кутии цигари без бандерол/, не е връчван нито някакъв акт по досъдебно производство, нито акт за установяване на административно нарушение. Свидетелят С. /в когото е намерена писалката с капси/ заявява, че него не са го разпитвали във Второ РУ “Полиция” – Стара Загора след задържането му, а само са му дали документи кога да се яви за разпит и са го освободили. Съгласно показанията на С.С. и П.Е. – полицейски служители във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, на 30.12.2014г. са получили сигнал от оперативен служител за лица, гърмели в района на „Телевизионен сервиз” по две жени – служители от чистотата. При пристигане на място установили жените, подали сигнала, съгласно показанията на които две или три момчета от една кола произвели един или два изстрела, като не видели дали пистолета е истински. Към този момент единствената информация била, че момчетата пътували в червен опел „Вектра”. Докладвали за установеното на оперативния дежурен, след което получили сигнал, че в района на кв. „Казански”, до „Руски пазар”, е станал идентичен инцидент. Малко след това получили информация, че автомобилът е забелязан в района между с. Богомилово и с. Ракитница. Полицейските служители отишли на посоченото им място, като колата била спряна на отбивката след с. Богомилово. Установили самоличността на пътуващите в колата и след като докладвали на оперативния дежурен, им било разпоредено да останат на място до пристигането на колегите им от група „Криминална полиция”. На пътуващите в автомобила разпоредили да стоят до колата. След като дошли полицейските служители от група „Криминална полиция”, последните извършили обиск на лицата и претърсване на автомобила, при което било установено наличието на писалка с капси в едно от момчетата и кутии с цигари без бандерол в багажника на колата. Разпитаните свидетели от Второ РУ „Полиция” не са участвали в процесуално-следствените действия по извършване на обиск, претърсване и изземване, като задачата им е била да охраняват автомобила и лицата при извършването на проверката, поради което не могат да посочат кое от момчетата е казало, че цигарите са негови. Документите се попълвали от разследващия полицай и по негово разпореждане задържаните от служителите на група „Криминална полиция” лица били отведени във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт - Заповед рег. № 466 от 30.12.2014г. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е издаден от компетентен орган – полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, доколкото не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 234, ал.1 от НК, като от фактическа страна обжалваният акт е обоснован с „притежание на акцизни стоки без бандерол”. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ /така например Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България/, следва да се приеме, че само по себе си формалното посочване на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР факт – данни за извършено престъпление, не е достатъчно за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно посоченото решение на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ е приел, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е извършило или съпричастно към извършването на престъпление по чл. 234, ал.1 от НК. Конкретното основание за задържането от гл.т. на материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не може да бъде извлечено и от изложеното в Докладна записка от 12.01.2015г., изготвена от полицейския орган, постановил оспорената заповед и задържането на жалбоподателката С.М.. От една страна очевидно е, че намерените „осем на брой кутии цигари от марките „Дива” и „Дон” без акцизен бандерол” в багажното отделение на автомобил, не може да обоснове наличието на „данни за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК” и съотв. не би могло да бъде основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за прилагането на ПАМ „задържане за срок от 24 часа” по отношение на всички пътували в автомобила лица в т.ч. и на жалбоподателката С.М.. На следващо място посочената Докладна записка е изготвена след подаването на жалбата от С.М. *** срещу Заповед рег. № 466 от 30.12.2014г., поради което и изложеното в документа от полицейския орган, не може да се приеме като мотивиране на фактическото основание за постановеното задържане на лицето.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е изпълнено законовото изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

С оглед нормативното предписание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправната разпоредба на която се основава и при липса на законовата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Съображенията за това са следните:

Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая от съдържащите се в преписката писмени доказателства, не се установява нито към момента на издаване и връчване на заповедта за задържане, нито към момента на фактическото задържане на лицето, да е имало „данни" по смисъла на закона за извършено престъпление от С.М. или за съпричастност от нейна страна към извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Действително за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съотв. да е определена точната наказателно-правна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. А съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България, „за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението”, като „подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление”. В случая обаче такива факти и информация, релевиращи наличието на данни за съпричастност на С.М. към извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като материалноправна предпоставка за постановеното задържане на лицето на това основание, изцяло са липсвали както към момента на фактическото й задържане, така и при издаването на обжалваната заповед. Намерените в личния багаж на А.А. /едно от лицата, с които С.М. е пътувала в автомобила”/ 8 броя кутии цигари марка „Дива” и „Дон” без акцизен бандерол, не дават каквото й да е било основание да се предположи, че жалбоподателката може да е съпричастна към извършването на престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Установените по делото факти сочат, че на практика постановеното задържане при прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било обусловено единствено от обстоятелството, че С.М. е пътувала в автомобила, в багажника на който автомобил, в личния багаж на друго от пътуващите лица /А.А./, са намерени акцизни стоки без бандерол. Събраните по делото доказателства нито пряко, нито косвено съдържат данни дори и като индиция, от които може да се направи предположение /още по-малко обосновано такова/, за вероятна съпричастност на жалбоподателката М. към извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК и в частност на посоченото като основание за издаването на оспорената заповед „притежание на акцизни стоки без бандерол”. Отделен е въпросът доколко изобщо държането на 8 броя кутии цигари марка „Дива” и „Дон” без акцизен бандерол може да релевира изпълнително деяние по чл.234, ал.1 от НК, съставът на което престъпление изисква наличието на държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи. Съгласно показанията на всички разпитани по делото в качеството на свидетели лица /в т.ч. на полицейските служители, присъствали при проверката/, фактическото задържане чрез поставянето на белезници на пътуващите в автомобила лица, е направено преди извършването на претърсването и откриването на акцизните стоки без бандерол т.е очевидно е, че постановеното задържане вкл. на жалбоподателката С.М., не може да бъде обосновано със съпричастност към престъпление по чл.234, ал.1 от НК „притежание на акцизни стоки без бандерол”, на каквото се основава приложената принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. На следващо място свидетелите Д.Т.Й., А.А.А. и С.Д.С. категорично заявяват, че след извършването на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване” и намерените и иззети 8 броя кутии цигари марка „Дива” и „Дон” без акцизен бандерол, на въпроса на полицейските служители „на кого са цигарите”, всички пътуващи в колата са отговорили, че сакът, в който са открити цигарите и съотв. кутиите цигари без бандерол, са на свидетеля А.А., като това обстоятелство е било удостоверено от лицата Д.Й., А.А., С.С. и С.М. чрез собственоръчно написани и подписани от тях обяснения още преди отвеждането им във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, че намерените „кутии цигари без бандерол са на А.А.”. В този смисъл са и направените самопризнания от А. Антонов, който нито в един момент /както при извършената от полицейските органи проверка на автомобила, така и при разпитите му във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора и в съдебно заседание/, не само че не е отрича, но и потвърждава факта, че цигарите са негови. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.Й., А.А. и С.С. като ясни, непротиворечиви, последователни и установяващи една и съща фактическа обстановка. Същите косвено се потвърждават от свидетелските показания на полицейския служител С. Петков С., който при разпита му в съдебно заседание заяви, че „не е чул кой каза, че цигарите са негови”, което обаче потвърждава обстоятелството, че някое от пътуващите в автомобила лица е заявило, че намерените кутии цигари без бандерол, са негово притежание. Следователно към момента на постановеното задържане липсва материалноправната предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР спрямо С.М.. Нито е имало, нито впоследствие са събрани каквито и да е било данни, още по-малко такива, релевиращи обосновано предположение за извършено от задържаното лице престъпно деяние или за съпричастност към конкретно престъпление. Наличието на основание за задържането на жалбоподателката С.М. е изключено и от повода за направената от полицейските органи проверка и извършените процесуално-следствени действия – обиск, претърсване и изземване, доколкото съгласно събраните по делото доказателства оперативните данни са били за произведени от пътуващи в автомобил две или три момчета изстрели с оръжие, впоследствие оказало се вид пиротехническо средство - „писалка с капси”, притежание на св. С.С..

Действително ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо наказателно производство. Но от друга страна за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е достатъчно просто да са налице данни за извършено престъпление, а е необходимо да съществуват и данни за съпричастност към това престъпление на лицето, спрямо което мярката се налага. А в случая не само че по никакъв начин не е установена връзката между откритите при полицейската проверка, претърсване и изземване 8 броя кутии цигари марка „Дива” и „Дон” без акцизен бандерол и задържаното лице С.М., но и съществуването на такава връзка е отречено еднозначно от всички пътуващи в автомобила лица в т.ч. от лицето, чието притежание са били цигарите – свидетелят А.А..

Доколкото липсват каквито и да е било доказателства, които обективно да сочат, че към момента на задържането са били установени фактически обстоятелства и са били налице данни, релевиращи обосновано предположение, че лицето С.М. има вероятност да е извършител на престъпление по чл.234, ал.1 от НК или да е съпричастна към такова престъпление, съдът приема, че упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок от 24ч., е в нарушение на нормативно регламентираните изисквания и при липса на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая с оглед поведението на задържаното лице /С.М. непосредствено след откриването на акцизните стоки е дала сведения на кого са намерените кутии цигари без бандерол/, очевидно приложената с обжалвания административен акт ПАМ не е насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление. Не може да се приеме и че постановеното задържане е било с цел създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление. В този смисъл приложената ПАМ освен фактически и доказателствено необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Всъщност от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Очевидно осъщественото задържане не е било необходимо, тъй като не е било насочено към постигане на целта на закона, във връзка с която цел е и регламентирана възможността за прилагане на ПАМ „задържане за срок от 24 часа”. От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената.

С издаването на оспорената Заповед рег. № 466 от 30.12.2014г. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е нарушен и един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа” би било оправдано, ако са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на ЕСПЧ принципи по прилагането на чл.5, ал.1, б. с) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателката С.М. няма каквито и да било данни и индикации, че е било обусловено от реална необходимост в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната й свобода. Както вече беше посочено при липсата на каквито и да е било данни, въз основа на които да се направи предположение дори за вероятно извършено от С.М. престъпление по чл.234, ал.1 от НК или съпричастност към извършването на такова престъпление, наложената ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е насочена за постигане на законовата цел. Очевидно изясняването на „фактическата обстановка в нейната цялост и всестранност” във връзка с откритите в автомобила 8 броя кутии цигари без бандерол, при наличието на данни притежание на кое лице са били цигарите, е можело да бъде направено и без задържането на С.М.. Без съмнение в случая за изпълнението на задължението по чл.13, ал.1 от НПК от разследващите органи, задържането на С.М. не е било необходимо. При това положение наложената мярка нито е обусловена от легитимна цел, нито е била пропорционална по см. на чл.6, ал.2 от АПК, още по-малко е било необходимо и оправдано постановеното ограничение на свободното предвижване на лицето. На следващо място разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ не е фактически обосновано, още по-малко доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на С.М..

С оглед на гореизложеното съдът приема, че постановеното задържане на С.М. е фактически, правно и доказателствено необосновано. Обжалваната заповед, като издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и съразмерност по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК, Областна Дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.П.М. сумата от 360 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 350лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.01.2015г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.П.М. ***, Заповед рег. № 466 от 30.12.2014г. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, издадена от Полицейски орган – разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ Районно управление „Полиция” – Стара Загора – Ивайло И. Димов, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.П.М. ***, ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: