Р
Е Ш Е Н И Е № 85
гр.Стара Загора, 19.05.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и първи април
през две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 16 по описа за 2015 год,
за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от
от Ж.П.Р. /погрешно посочена в жалбата с фамилно име Р./*** против Заповед № РД-14-299/ 16.07.2007г на
Заместник-началника на
ДНСК, с която на нея и на С. Дормуш е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Жилищна сграда",
находящ се в УПИ ХХІ за
озеленяване,
кв.77 по
плана на „Лозенец”-разширение
гр.Стара Загора.
В жалбата са изложени оплаквания, че издадената
заповед е нищожна като издадена от
некомпетентен орган, при неспазване на изискеумата от закона форма и при
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място са релевирани
доводи за нарушение на материалния закон. Подателката поддържа, че строителството
на сградата е започнало през 1989г и е завършено през 1995г като към момента на
започването му не е в противоречие с действащия подробен устройстве план /ПУП/
на гр.Стара Загора. Счита, че заповедта не съответства на целта на закона,
защото всички сгради около нейната са построени по същия начин, но за тях не са
издадени заповеди за премахване. Според нея жилищната сграда отговаря на
изискванията за узаконяване, но исканията й в тази насока не са разгледани от
администрацията. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
Ответникът – Заместник-началник ДНСК чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Маркова оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за нетърпимост на
процесния строеж, валидност и законосъобразност на издадената заповед за
премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованото лице С. Ариф С. *** изразява
становище за незаконосъобразност на заповедта. Отрича да е участвал в
незаконното строителство на процесния имот.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административноправния спор:
Административното производство е образувано по сигнал
вх.№ СЗ-245-01-240 / 04.10.2006г , подаден от Директора на Териториална
дирекция Хасково на Комисията за придобиване на незаконно имущество до РДНСК
Стара Загора, че С. Ариф С. е извършил незаконно строителство в общински
парцели № 758, 759 и 760 по плана на кв.”Лозенец” гр.Стара Загора.
С оспорената заповед № РД-14-299/ 16.07.2007г на
Заместник-началника на ДНСК на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222
ал.1 т.10 от ЗУТ и е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж:
"Жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХІ за озеленяване, кв.77 по плана
на „Лозенец”-разширение гр.Стара Загора, с извършители Ж.П.Р. и С. Дормуш. По
делото не е спорно обстоятелството, че цитиранияг УПИ е общинска собственост.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява масивна жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ
приблизително 160 кв.м. и восочина 10м, изпълнена с бетонови основи, стоманобетонова
конструкция, стени от тухлена зидария и с дървена покривна конструкция, покрита
с керемиди. Монтирани са дървени врати и прозорци. Строежът е започнат през
1989г и завършен през 2001г в чужд имот, без строителни книжа, в противоречие с
действащия ПУП и в нарушение на действащите по време на строителството чл.37,
ал.1; чл.55; чл.56, ал.2 от ЗТСУ/отм/ и чл.224, ал.1 от ППЗТСУ/отм/,
респективно на действащиге разпоредби на чл.137, ал.3; чл.148, ал.1; чл.157,
ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. За така описаните обстоятелства са съставени констативни актове №
29-КОДК/ 01.02.2007г и № 28-КОДК/ 01.02.2009г от служители на ДНСК, в които е
вписан неизвестен извършител на строителството.
Тези факти не са оспорени от жалбоподателката. По
преписката е приложена нейна декларация
от 06.06.2007г, че строителството е започнало през 1990г и завършено през
1995г. В срока за възражение по съставения констативен акт № 28-КОДК/
01.02.2009г тя посочва, че заедно със Дурмуш Таир Дурмуш /починал/ и С. Дормуш са
изградили сграда на етаж и половина през 1989г като през 2001г завършили
горните четири стаи, а таванските стаи останали недовършени. Възражението не е
уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата.
От показанията на разпитания по делото свидетел Косен
Митев се установява, че изграждането на процесната сграда е започнало преди
25-30г без строителни книжа. Незаконно през 1998-1998г били построени всички
къщи наоколо, защото никой не ги спрял по време на строителството. Заявява, че
искат да ги узаконят и са подали заявления за това.
По делото са приети като доказателства констативен
протокол от 24.11.2006г за липса на започнала процедура по § 183от ЗУТ и на
заявление за узаконяване на строеж за сгради в УПИ ХХІ за озеленяване пл.№ 758,
759 и 760 от кв.77 ”Лозенец”-разширение по плана гр.Стара Загора и писма изх.№
10-11-3433/ 24.03.2015г и изх.№ 10-11-4545/ 17.04.2015г от Кмета на Община
Стара Загора за липса на постъпило заявление за узаконяване на същия строеж,
съгласно действащата редакция наЗУТ ДВ бр.82/ 26.10.2012г. С второто писмо се
удостоверява също, че за периода 1989-2001г УПИ ХХІ за озеленяване в кв.77 не е
включен в нито един от одобрените ПУП-ПЗ за кв.”Лозенец” – съответно със
Заповед № 510/ 01.04.1993г и Заповед № 214/ 25.02.1986г.
Писмо изх.№ 10-11-3433/ 24.03.2015г от Кмета на Община
Стара Загора е оспорено като невярно, но с оглед съдържанието на последващото
писмо и предвид липсата на доказателства в обратния смисъл оспорването следва
да се приеме за неуспешно проведено.
Представено е Решение № 1034/ 19.06.2003г на Общински
съвет за Стара Загора за одобряване на
ПУП на кв.”Лозенец”-разширение гр.Стара Загора, от графичната част към който е
видно, че кв.77 е отреден за озеленяване.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Заповед № РД-14-299/ 16.07.2007г на
Заместник-началника на ДНСК е издаден от компетентен орган – Заместник-началник
на ДНСК, въз основа на предоставените му правомощия със Заповед № РД-13-070/
06.03.2007г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол в
условията на делегация. Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Съставените констативни актове срещу
неизвестен извършител са надлежно съобщени по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ
чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара Загора. Постъпилото
възражение е разгледано и обсъдено от ответника в оспорения административен
акт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че процесната
заповед е немотивирана. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на
масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания /действащите по време на строителството чл.37, ал.1;
чл.55; чл.56, ал.2 от ЗТСУ/отм/ и чл.224, ал.1 от ППЗТСУ/отм/, респективно на
действащите разпоредби на чл.137, ал.3; чл.148, ал.1; чл.157, ал.1 и чл.182,
ал.1 от ЗУТ/
за постановяването й, които кореспондират помежду си.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на строеж
по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически
параметри и местонахождение, който е извършен в противоречие с действащ ПУП и без
строителни книжа. Предвиждането на действащия за кв.77 по плана на
„Лозенец”-разширение гр.Стара Загора е за озеленяване, което заедно с липсата
на издадени строителни книжа, прави извършения строеж незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Предвид възприетия
от административния орган и потвърден от събраните доказателства период на извършване
– започнат през 1993г и довършен през 2001г, строежът не отговаря на условията
за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127,
ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ. Той не е бил
допустим по действащия ПУП-ПЗ към посочения период, построен е върху УПИ - общинска собственост, без
надлежно отстъпено право на строеж и издадени строителни книжа, поради което се
явява недопустим, съгласно нормите на ЗТСУ и ППЗТСУ, действащи към момента на
изграждането му и съгласно ЗУТ. Освен това
не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г, нито в по-късен момент,
следователно не може да бъде запазен.
Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда
за жалбоподателката и семейството й не са основание за отпадане на рестрикцията
по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на
заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК.
Съдът счита, че следва да прекрати производството по
отношение на С. Ариф С., тъй като не е адресат на Заповед № РД-14-299/
16.07.2007г на Заместник-началника на ДНСК, видно от разпоредителната й част.
Той отрича да е участник в строителството,
а от събраните по делото доказателства не може с категоричност да се
установи съпричастността му към извършеното незаконно строителство нито като
извършител, нито като носител на вещни права. Тежестта на доказване на това
обстоятелство е възложена на административния орган, който не се справи с нея.
Становището му за допусната техническа грешка не може да бъде споделено
доколкото посочването на едно лице като адресат води до съществено засягане на
правата му като го прави задължено за действията или за разноските по
премахването /чл. 225, ал. 4 и 6 ЗУТ/, а това налага прецизното му индивидуализиране.
В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж по
чл.225 от ЗУТ страни са компетентният административен орган и адресатите на
административния акт, по отношение на които е разпореденото премахване. Трети
лица не са заинтересовани, тъй като за тях заповедта не създава задължения и
спорът пред административния съд няма вещноправен характер. Както вече се
посочи, С. Ариф С. не фигурира сред адресатите на процесната заповед,
независимо от поетото задължение на жлабоподателката да му я предаде,
следователно не е заинтересована страна в производството по обжалването й.
По тези съображения съдът приема, че при правилно
приложение и в съответствие с материалния закон и целта му, свързана с
отстраняване на незаконно строителство, с валидната заповед Заповед № РД-14-299/
16.07.2007г на Заместник-началника на ДНСК жалбоподателката Ж. Русенова е
задължена да премахне описания строеж от V категория /чл.137, ал.1, т.5, б.”а”
от ЗУТ/. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.П.Р.
ЕГН ********** *** против Заповед № РД-14-299/ 16.07.2007г на
Заместник-началника на
ДНСК, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХІ за
озеленяване,
кв.77 по
плана на „Лозенец”-разширение
гр.Стара Загора,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 16/ 2015г по описа на Административен
съд Стара Загора по отношение на С. Ариф С. ***.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: