Р Е Ш Е Н И Е

№ 128 06.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 18 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.М.Н. ***, против Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган на основание чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./. В жалбата се релевират доводи за недействителност на оспорения акт по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на законово регламентираните изисквания за форма и съдържание и при липса на нормативно установените предпоставки и условия за разпореденото задържане на лицето в заведение за отрезвяване. Направено е искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган в сектор „Охранителна полиция” към отдел „Опазване на обществения ред и превенция” в Областна Дирекция на МВР – Стара Загора – полицай Светлан Драганов Динев, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, като издадена от компетентен орган, при наличието на законово предвидена материалноправна предпоставка по чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./ за упражняване на правомощието от полицейския орган, при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила и формални изисквания, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезняване, издадена от полицейски орган - полицай Светлан Драганов Динев в „Заведение за отрезвяване” от „Етапен конвой и заведение за отрезвяване” на сектор „Охранителна полиция” към отдел „Опазване на обществения ред и превенция” в ОД на МВР – Стара Загора, е разпоредено настаняването за срок от 24 часа на лицето П.М.Н. *** в СЗ „ЕК и ЗО” – подразделение „Заведение за отрезвяване” гр. Стара Загора. Заповедта е постановена на основание чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./, като от фактическа страна налагането на ограничението е обосновано с нарушаване на обществения ред от П.М. след употреба на алкохол, опитвайки се да проникне в сградата на Районен съд – Стара Загора в това състояние, влизайки в пререкания с инспектор Х.Х. – ИПДП „Охрана а съдебната власт”.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. Приложено е и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.03.2007г. на военен прокурор от ВОП – Пловдив по преписка № 406/ 2007г., образувана по жалба на П.М.Н..

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Х.И.Х. и Живко Петков Желев. Свидетелят Х. не си спомня за конкретния случай но заявява, че като инспектор в ОЗ „Охрана” и съгласно правилата за пропускателния режим в съдебната палата, няма право да пуска в сградата на съда лица в нетрезво състояние, като когато тези лица създават проблеми, се уведомяват полицейските органи. Според показанията на свидетеля Живко Желев, като патрулен полицай в Първо РУП, по сигнал на дежурния офицер е бил изпратен пред сградата на Районен съд – Стара Загора във връзка с възникнал конфликт между двама граждани и служители от „Съдебна охрана”. Двете лица били във видимо нетрезво състояние – миришели на алкохол; поведението им било неадекватно; реагирали бурно на недопускането им в съдебната палата, като настоявали да влязат. Лицата били отведени в Спешен център – Стара Загора за извършването на медицински преглед, след което били настанени в Заведение за отрезвяване – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка за наличието на основания за обявяване нищожността на оспорената Заповед № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, намира за установено следното:

Оспорването с искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. като направено от легитимирано лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК не е обусловено от преклузивен срок, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативните изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

В този смисъл при разглеждане на направеното с жалбата искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г., следва единствено да бъде преценявано дали е налице някой от посочените по - горе съществени пороци.

Съгласно действалата към датата на издаване на обжалваната заповед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗМВР /отм./, полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние. В случая Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване на основание чл.78, ал.1 от ЗМВР /отм./, е издадена от полицай Светлан Драганов Динев в звено „Етапен конвой и заведение за отрезвяване” на сектор „Охранителна полиция” към отдел „Опазване на обществения ред и превенция” в ОД на МВР – Стара Загора, с оглед на което съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – полицейски орган по см. на чл.53, ал.2 от ЗМВР /отм./ и в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая оспорената Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. е постановена при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта, при посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Инвокираните от жалбоподателя пороци, свързани с неспазване на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 и т.7 от АПК, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като дори и да са налице твърдените формални нарушения, същите не могат да бъдат квалифицирани като особено съществени такива от категорията на посочените по-горе, опорочаващи заповедта като валиден административен акт, доколкото тези нарушения биха могли да релевират единствено незаконосъобразност на оспорения акт, но не и неговата нищожност.

С оспорената заповед е наложена предвидена в действалия към момента на издаването й закон ограничителна мярка – „настаняване на лице в заведение за отрезвяване”, на регламентирано в закона материалноправно основание - нарушаване на обществения ред поради употреба на алкохол /чл.78, ал.1 от ЗМВР – отм./, с оглед на което не може да се счита че актът е издаден без каквото и да е нормативно основание. Предвид обхвата на съдебния контрол при оспорване с искане за прогласяване нищожността на административен акт, в случая не подлежи на преценка нито съществуването на възприетите от полицейския орган като релевантни за прилагането на ограничението факти и обстоятелства, нито доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта основание за настаняването на П.Н. в заведение за отрезвяване. Както вече беше посочено материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен изцяло от законова опора, без каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия случай не са налице. При прилагането на чл.142, ал.1 от АПК и при липса на изрична законова разпоредба, определяща за недействителни издадените административни актове по чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./, като ирелевантно за валидността на оспорената заповед следва да се приеме обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата, разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, не са налице нормативно регламентирани основания за настаняване на лице в заведение за отрезвяване.

Нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази им част с оглед очертания предмет и обхват на съдебната проверка по делото, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Още повече че неспазването на законово регламентираното изискване по чл.78, ал.2 от ЗМВР /отм./ полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа да уведомят съответния прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване, като последващо издаването на заповедта по чл.78, ал.1 от ЗМВР /отм./, по никакъв начин не може да релевира процесуална и/ или материална незаконосъобразност на административния акт.

Несъответствието с целта на закона би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само когато пряката цел на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая по делото не са налице доказателства от които да се направи извод, че с издаването на обжалваната заповед и упражненото правомощие по чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./ се преследва цел, несъвместима с целта, вложена от законодателя в регламентацията на ограничителната мярка „настаняване в заведение за отрезвяване”.

С оглед на изложените съображения и доколкото не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед, жалбата и направеното с нея искане за обявяване нищожността на Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената от П.М.Н. *** жалба с искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. № 106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган на основание чл. 78, ал.1 от ЗМВР /отм./, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: