Р Е Ш Е Н И Е № 96
гр.Стара Загора, 10. 06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично
съдебно заседание на
дванадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря
З.Д.
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от ИРЕНА
ЯНКОВА адм.дело № 21 по описа
за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД,
клон Павел баня, седалище и адрес на управление гр.Павел баня,
ул.”Освобождение” №1, с управител П.Н.Б. против Решение №232 /02.07.2014г по
преписка № 214 / 2013г на Комисията за защита от дискриминация на РБългария, V—ти
специализиран заседателен състав.
В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на
оспореното решение. Жалбоподателят оспорва да е допуснато по-неблагоприятно
третиране на С.И.С. при предоставяните от дружеството услуги. Твърди, че Ст.С. не
е посетил стопанисвания от дружеството Климато-балнео хотел „Павел баня”, в
гр.Павел баня, както и че разговорът с него бил насочен към това да установи
дали отговаря изискванията на програмата, а именно — заболяванията да са от
показаните за лечение в стопанисвания от дружеството хотел. Поставеното от
хотела условие спрямо С. — при провеждане на рехабилитация да бъде с
придружител/ асистент, произтичало от
признатата в ЕР на ТЕЛК във връзка с увреждането му нужда от чужда помощ. Твърди, че хотелът отговарял на условията за
архитектурна достъпност, но лице, които не е в състояние да се самообслужва,
следвало да бъде съпроводено от придружител или асистент. Прилага снимков
материал на изградените рампи, като счита, че е създало разумни улеснения за
хората с увреждания, посещаващи хотела.
Моли съда да отмени изцяло оспореното решение.
Ответникът — Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище
вх.№833/13.03.2015г /л.20 / оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
достъпът до въпросния хотел не може да се счита за свободен, след като ползването
на услугите е обвързано от изискването за осигуряване на придружител на съответното
лице с увреждане. Счита за доказан дискриминационния резултат. Обосновава, че
наложената санкция се следва за надлежно установено, описано, квалифицирано и
доказано административно нарушение, каквото е вмененото в случая на
жалбоподателя, като при индивидуализация на наказанието органът е отчел
наличните възможности за достъп на лица с увреждания. По подробно изложени
съображения в насока, че липсват в случая отменителни основания по чл.146 от
АПК, отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересуваната страна С.И.С., редовно и своевременно призован, не се
явява, нито представлява и не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Оспорването, като подадено срещу
подлежащ на обжалване административен акт, съгласно чл.68 ал.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр/, в
срок и от надлежна страна, адресат на оспорения акт и за която е налице пряк и
непосредствен интерес от обжалването, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От представените по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна.
Административното производство е
започнало по жалба вх.№44-00-279/24.06.2013г, подадена от С.И.С. ***, инвалид първа група, с чужда
помощ, срок пожизнен съгласно Експертно решение №3220/204 от 23.10.1991г на ТЕЛК,
гр.София. В жалбата си до КЗД на л.26 по а.д.№7354/14на АС СГ, сочи, че на 18
март 2013г посетил ЦУ на НОИ, кандидатствал
по програма за рехабилитация в КБЛХ гр. Павел баня, за което подал молба и платил
15.00лв такса за резервация. Обадил се по телефон на управителя на КБЛХ гр.Павел
Баня, като разговарял с жена, която като разбрала, че е в инвалидна количка
заявила, че няма условия и затворила телефона. Върнал се при служителите на НОИ
за да му върнат парите, които се учудили, че там няма условия за рехабилитация
на пациенти в инвалидна количка. Счита, че е третиран неравностойно спрямо
здравите хора и останалите инвалиди. Отправя искане институцията да предприеме
действия, за да може и инвалидите в инвалидни
колички да се ползват от програмите за рехабилитации.
С разпореждане №485 от
09.07.2013г/л.33/ Председателят на КЗД е образувал преписка № 214 /2013,
разпределена на тричленен състав на КЗД. С писмо изх.44-00-3110 от 12.07.2013г,
уведомления изх.№18-00-11/17.07.2013г и изх.№44-00-3164/17.07.2013г /л.36—38/,
страните са уведомени за производството им е изискана информация и документи по
случая, вкл.за архитектурната среда.
Климато—балнео лечебния хотел (КБЛХ)
«Павел баня» в гр.Павел баня е собственост на държавна фирма към НОИ —
«Профилактика рехабилитация и отдих»ЕАД ЕИК 121577013 съгласно нотариален акт
№143, том.І, рег.№ 1965, дело№130/2008г на нотариус рег.№443 на л.52. От
нотариалния акт е видно, че комплексът се състои три хотелски корпуса «А», «Б»
и «В» на
9 етажа, ресторантски блок, балнеолечебница, свързани с топли връзки,
както и др.помощни сгради, като всички те са строени в периода 1983г—1988г.
В писмен отговор по преписката, «Профилактика
рехабилитация и отдих»ЕАД ЕИК 121577013 сочи, че КБЛХ Павел баня в УПИ І се
стопанисва от клона на дружеството в
Павел баня. Били създадени условия за
прием на инвалиди, но тъй като комплексът не е бил строен за болница, а за
курортен комплекс, в момента се доизграждала подходяща архитектурна среда за
лица с увреждания. Поетапно били извършени ремонти в различни хотелски стаи и
апартаменти, включващи специални условия за инвалиди. Достъпът до хотелския блок на инвалидите се
осъществявал чрез пригодена дървена пътека за бл.Б и циментова пътека за бл.В,
като придвижването с инвалидна количка трябвало да е с чужда помощ, т.е. с
придружител. Достъпът за инвалиди от първия до втория етаж и обратно в
балнеолечебницата се осъществявал само с придружител за лицата, ползващи
инвалидни колички. Условия за инвалиди до медицинските процедури с посочени
изключения /вани, тангентори/ бил осигурен.
Закупен бил лифт за инвалиди за вътрешния басейн. Изразява надежда за закупуване на необходимите
устройства —платформи-лифтове за инвалидни колички, които да осигурят в пълна
степен достъпа на посочените . Писмен отговор с идентично съдържание е
представено и от името на «Профилактика рехабилитация и отдих»ЕАД клон Павел
баня.
С уведомления за запознаване от
18.11.2014г, изпратени до С.И.С. и «Профилактика, рехабилитация и отди» («ПРО»)ЕАД,
София и клон Павел баня / л.74—77/, страните са уведомени, че са събрани
материали и им е предоставена възможност
да се запознаят и сочат нови доказателства. Изготвен е доклад—заключение
на докладчика, обобщил преписката /л.96/ като съответно на предложението
му е насречно открито заседание, за
което страните са били редовно и своевременно призовани /л.92—95/.
В проведеното заседание страните не
са постигнали съгласие за споразумение, жалбоподателят С. е поддържал
становището си, че в посочения хотелски
комплекс следва да се осигури достъп на лица инвалиди и без придружител,
съответно ответниците по подадената от него жалба, «ПРО» ЕАД София и клон Павел
баня, чрез процесуалния си представител поддържат, че е изградена достъпна
архитектурна среда за хора с увреждания, но такива, когато са в инвалидни
колички, се приемат с придружител.
Съгласно чл.6 ал.1 от Правилника за
вътрешния ред «Лица в неравностойно положение /трудно подвижни, на инвалидни
колички/ се приемат в хотела само с придружител»/л.111.
Преписката е разгледана на едно
заседание /протокол от 19.03.2014г на л.98- 106. На първото заседание на
страните е предложено воденето на преговори за споразумение, но с оглед
становището на ответната страна, че поддържа липсата на нарушение, вкл. че
поддържа изискването за придружител като условие за настаняване в хотела на
инвалиди, счетено е че липсват условия за постигане на такова. По преписката
няма спор по фактите, досежно архитектурната среда в КБЛХ «Павел баня».
Представителя на ответните страни —юрск. В.А. признава пред КЗД, че здравната
каса принципно не поема разходите за настаняване в посочения хотел на лице—
придружител на трудно подвижно лице, както и че КБЛХ «Павел баня» не осигурява
лице, което да помага за придвижване на трудно подвижните пациенти/клиенти.
Преписката е обявена за
решаване.
Постановено е Решение №232/02.07.2014г по преписка № 214 / 2013г на КЗД, с
което на първо място, е признато за
установено, че поддържането на архитектурната среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и
в сградата на „Климато—балнео лечебен хотел „Павел баня”, гр.Павел баня от
страна на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня, води до
предоставяне при по—неблагоприятни условия на услуги за хората с увреждания,
което представлява нарушение по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр, вр.с чл.37
ал.1 от ЗЗДискр и пряка дискриминация, поради по-неблагоприятно третиране на
основата на признак „увреждане” на засегнатото лице С.И.С.. На второ място, за
допускане на горепосоченото нарушение, на
основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД
клон Павел баня е наложена имуществена санкция от 250 лв, тъй като липсата на
достъпна среда е създавала непреодолими пречки за С.И.С., а и за всички лица с
подобни увреждания да получат наравно с останалите клиенти предоставените
услуги в обект „Климато-балнеологичен хотел „Павел баня” в гр.Павел баня. На
трето място, на основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр, с цел преустановяване на
нарушението по чл.4 ал.2, вр.с чл.37 ал.1 от с.з, предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от него, Комисията дава задължително
предписание на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня —да
предприеме мерки за осигуряване в посочения обект на достъпна архитектурна
среда за цялото население, отчитаща и специфичните нужди на хората с намалена
подвижност, в т.ч на хората с увреждания, в съответствие с изискванията на
Наредба №4 от 01.07.2009г за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите
в съответствие сизискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания”, за да не се допуска предоставяне при по-неблагоприятни
условия на услуги за хората с увреждания и нарушения на ЗЗДискр, като за
предприетите мерки за изпълнение на предписанието — да уведоми комисията.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
С оглед разпоредбите на чл.40, чл.48, чл.64 ал.1 от ЗЗД, решението е
взето от компетентен орган, в съответствие с предоставената му материална
компетентност. Постановеното решение
съдържа всички реквизити по чл.66 от ЗЗД, спазена е установената от закона
писмена форма.
При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обуславят отмяната му на
това основание. Производството пред КЗД се провежда по правила, предвидени в
глава ІV раздел І от ЗЗД. В случая производството е започнало по писмена жалба
на засеганто лице, като не е изтекъл срока по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр, нито са налице пречките по
ал.2 и 3 на чл.52 на същия закон. След образуване на производството е определен
заседателния състав, последният е определил председател и докладчик.Проведено е
проучване, като е дадена възможност на страните със събраните материали.
Изготвено е заключение на докладчика по преписката и преписката е насрочена за
открито заседание, за което са призовани всички страни. Спазено е изискването
на чл.62 ал.1 от ЗЗДискр, за приканване на страните към помирение. Фактите и
обстоятелствата по преписката са правилно установени и няма спор в това
отношение.
Спорът е правен и се свежда до това дали невъзможността за достъп до КБЛХ
без чужда помощ на лица, които се придвижват с помощни средства, правилно е
определена като липса на достъпна среда, нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр,
вр.с чл.37 ал.1 от с.з, пряка дискриминация поради по—неблагоприятно третиране
по признак увреждане.
Съгласно чл.5 от ЗЗДискр, тормозът на основа на признаците по чл.4 ал.1,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата
сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за
дискриминация. Следователно за дискриминация се смята и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Достъпна среда е среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания
може да ползва свободно и самостоятелно —съгласно §1, т.2 от Наредба №4 от
01.07.2009г за проектиране, изпълнение
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда
за населението, включително за хората с увреждания (наредба №4 /2009г).
Осигуряването на достъпна архитектурна среда е от съществено значение за
интеграцията на хората с увреждания, за
да не се чувстват те застрашени и зависими от чужда помощ. Затова и в
цитираното определение, като едно от
изискванията, за достъпността средата се сочи възможността да бъде ползвана от
всеки човек с увреждане „свободно и самостоятелно”. Изграждането и поддържането
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, се определя в ЗЗД като дискриминация. В случая, макар и да
става въпрос за комплекс от сгради, строени в периода на 80-те години на
миналия век, към тях е относимо изискването за
достъпност, вкл.свободно и самостоятелно и от хора с увреждания. Това
важи и за Климато—балнео
лечебния хотел «Павел баня» още повече, че предмета на предоставяните от него
услуги е ориентиран именно в помощ на лицата с увреждания.
Изградената в КБЛХ „Павел баня” архитектурна среда включва елементи,
специално насочени към лицата с увреждания / в тази насока е и снимковия
материал, приложен към жалбата/. Наличието на посочените елементи не правят
средата достъпна. Това е така, тъй
като по делото не е спорно, признава се
от самия жалбоподател, че рампите и пригодените дървена и циментови пътеки за
достъп посочените хотелски сгради не осигуряват такъв до всички хотелски сгради/корпуси,
както и между отделните нива /етажи. Въпросните пътеки, признава се, не могат
да се ползват самостоятелното от трудно
подвижни лица, вкл.с инвалидни колички, вкл.като Ст.С., както и че за такива
лица няма осигурен достъп до редица медицински процедури. Според чл.5 ал.1 от
Наредба№ 4/01.07.2009г, елементите на достъпна среда следва да са свързани и с
достъпен маршрут. След като достъпът в КБЛХ „Павел баня” в
случая се свежда до определени хотелски
корпуси и зали и е зависим от
предоставянето на чужда помощ на лицата с двигателен дефицит, следоветлно
достъпът не е пълен и не е свободен, напротив, той е ограничен и затруднен. Не
е изпълнено основното изискване за да се приеме, че сградата е достъпна, а
именно—достъпът да е пълен, свободен и
самостоятелен, т.е. по волята на лицето, без да е зависимо от нечия помощ.
Правилен е изводът на КЗД, че посочената
архитектурна среда в Климато—балнео лечебния хотел «Павел баня» в гр.Павел баня затруднява
достъпа на лица с увреждания до хотела и предостявите от него лечебни и
оздравителни процедури, в нарушение на Наредба №4/2009 и представлява дискриминация по смисъла на чл.5
от ЗЗДискр, вр.с чл.4 ал.2 с.з. Доводите
на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня, че хотелът се
посещава от лица с увреждания, които получават там висококвалифицирани грижи
и процедури, вследствие на които
двигателния им капацитет е подобрен, не променя факта, че спрямо Ст.С. е налице
дискриминационен резултат.
Наложената
с оспореното решение имуществена санкция в размер 250.00 лв се основава на
чл.80 ал.2 от ЗЗДискр, според която норма, при неизпълнение на задължение,
произтичащо от този закон, ако нарушението е извършено при осъществяне
дейността на юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 250 до
2500 лв. В настоящия случай
имуществената санкция е наложена за нарушение на чл. 4, ал.2 вр. с чл 37, ал.1 ЗЗД, а именно пряка дискриминация чрез
по-неблагоприятно третиране на дадено лице на основа на признак от
изброените в чл. 4, ал.1, в сравнение с
друго лице при сходни обстоятелства. Съгласно чл. 37, ал. 1 не се
допуска отказ за предоставяне на стоки и услуги, както и предоставяне на стоки
и услуги с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на
признаците по чл. 4, ал.1.Осигуряването на достъпна архитектурна среда е
задължение, пряко произтичащо от ЗЗДискр. От доказателствата по делото се
установи, че Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня не е
изпълнило това си задължение в цялост. Осигуряването на някаква възможност за
достъп на лицата с увреждания, е взето предвид от административния орган при
индивидуализиране на наказанието и същото е определено в законовия минимум.
Нарушението, водещо до пряка дискриминация, не е отстранено. Съответно на
закона, целите на закона и установеното
нарушение е даденото от КЗД с оспореното решение задължително предписание на
„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД клон Павел баня —на основание чл.76
ал.1 т.1 от ЗЗДискр. да предприеме мерки за осигуряване в посочения обект на
достъпна архитектурна среда за цялото население, отчитаща и специфичните нужди
на хората с намалена подвижност, в т.ч на хората с увреждания, в съответствие с
изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009г за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие сизискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, за да не се допуска
предоставяне при по-неблагоприятни условия на услуги за хората с увреждания и
нарушения на ЗЗДискр, като за предприетите мерки за изпълнение на предписанието
— да уведоми комисията.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е постановено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно—производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, съответно— жалбата срещу
него, като неоснователна, следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на
ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва се уважи, като
на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр.с §1 и чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
жалбоподателят бъде осъден да заплати на Комисията за защита от дискриминация
сумата от 300.00 лв—юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на «Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Павел баня, седалище и адрес
на управление гр.Павел баня, ул.”Освобождение” №1, с управител П.Н.Б. против Решение
№232 /02.07.2014г по преписка № 214 / 2013г на Комисията за защита от
дискриминация, като неоснователна.
ОСЪЖДА«Профилактика, рехабилитация и отдих”
ЕАД, клон Павел баня, седалище и адрес на управление гр.Павел баня,
ул.”Освобождение” №1, с управител П.Н.Б. да заплати на Комисия за защита от
дискриминация, гр.София, бул.”Драган Цанков” №35 сумата от 300.00 лв — юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ