Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 229                                                   30.11.2015 г.                            гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври  две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

                     СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА  

       

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 38 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното                                                       

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

 

            Образувано е по искова молба на М.М.Е., ЕГН ********** ***,  чрез адв.С.В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) с която са предявени следните искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на ответника и негови служители: 1.иск против ГД”ИН” за сумата 5000 лв— обезщетение за вреди следствие неосигуряване на необходимите хигиенно—битови условия в Затвора в гр.Стара Загора за периода 22.07.2013-05.08.2014г /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2. иск против ГД”ИН” за сумата 5000 лв— обезщетение за вреди, следствие неосигуряване лекарски грижи, безплатни лекарства, добавки, диетична храна, съобразена със заболяването му в периода 22.07.2013-05.08.2014г /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата; 3. иск против ГД”ИН” за сумата 1000 лв, представляваща обезщетение за вреди, причинени от неосигуряване на безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна в периода 22.07.2013-05.08.2014г /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата; 4. иск против ГД”ИН” за сумата 5000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника и негови служители по неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора в гр.Стара Загора за периода 22.07.2013-05.08.2014г /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата; 5.иск против ГД”ИН” за сумата 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника и негови служители по неосигуряване постоянен достъп до санитарен възел за период 22.07.2013-05.08.2014г /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата  и 6.иск  против ГД”ИН” за сумата 3000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника и негови служители, изразяващи се в толериране от страна на надзирателите на акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение спрямо ищеца, не са се намесили и са отказали съдействие на ищеца от неправомерна употреба на физическа сила спрямо него от страна на съкилийници за периода 22.07.2013г-05.08.2014г. /без периода 16-17.06.2014г/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

            Предявените искове се основават на твърдения, че в периода 22.07.2013г—05.08.2014г /без 16.06.-17.06.2014г./ ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в затвора в гр.Стара Загора. При постъпването си в затвора уведомил за заболяването си от диабет, но по време на престоя там не му били осигурени лекарствени средства, нито подходяща диетична храна. Постъпил във ІІ група, после бил разпределен в ІІІ група на Затвора, където администрацията не осигурила минимално необходими битови и хигиенно санитарни условия при изтърпяване на наложеното му наказание. Съжителствал в килия от 8 кв.м с още 9 човека. Свободната жилищна площ била недостатъчна с оглед определените минимални стандарти съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като в килията липсвал самостоятелен санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/. Достъпът до санитарните помещения се извършвал съгласно предварително определени графици, утвърдени от началника на Затвора —Стара Загора, което налагало през другото време да ползва кофа за физиологичните си нужди. Не са му осигурявани хранителни добавки, лекарства, храната била недостатъчна и несъобразена с диетата, която трябвало да спазва за диабета си. Непълноценното хранене довело до повишаване нивото на кръвната захар, което довело до необходимостта да лежи в стационар. Многократно му прилошавало, нямало съдействие нито от надзирателите, нито от лекар.

Твърди още, че администрацията не му осигурявала и предоставяла препарати и уреди за почистване на помещението, обзавеждането било старо и негодно, съхранявал лекарствата и дрехите си до  кофа с урина, липсвал простор за сушене на дрехи. Нямало и вентилация, което правело въздуха застоял и влажен, студен през зимата и непоносимо горещ през лятото. Помещенията не били обезпаразитявани, имало вредни насекоми и гризачи. Липсвала и сигнално-охранителна система за връзка с охранителния състав на затвора. Твърди, че от администрацията не му били осигурени безплатно  дрехи, бельо, чорапи и спални принадлежности. Надзирателите ставали свидетели на неправомерна употреба на физическа сила, толерирали акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение спрямо ищеца, а Е. се наложило да подаде молба до началника на Затвора за да бъде преместен  в друга килия, за да спре тормоза срещу него. Вследствие описаното ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически и емоционален дискомфорт; притеснение, унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС интелектуална деградация, тежка и продължителна депресия, както и трайни и интензивни чувства на унилост и апатия, изблици на гняв, последвани от плач, потиснатост, отчаяние.

Наред с претендираното обезщетение, предмет на предявените искове, претендира и присъждане на разноските, направени по делото.

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефка Петрова Тенева-Стоянова в  представен по делото писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.25 и сл/ и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на М.Е. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения.

Оспорва наличието на вреди и наличието на акт, действия или бездействия в причинна връзка с такива. Твърди липса на  действия които биха могли да се определят като такива, нарушаващи забраната, съдържаща се в чл.29 ал.1 от Конституцията за подлагане на мъчение, жестоко или унижаващо отношение. Твърди изпълнено насрещното на това право задължения при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддъжрането на физическото и психическо здраве на осъдените и зачитане на правата и достойноството им(чл.2 т.3 от ЗИНЗС).  Твърди липса на незаконосъобразно бездействие по осигуряване на достатъчна свободната жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в самите помещения, като изтъква, че изискванията в този смисъл и предвидени в чл.43 от ЗИНЗС не са били в сила към исковия период. Твърди осигурени съответни на изискванията медицинско обслужване (чл.129 от ЗИНЗС), условия за хигиена (чл.151 ЗИНЗС), вещево доволствие. Извършвани били дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация, закупувани били хигиенни материали, а действията по поддържане на чистота се извършвали от самите затворници. Осигурени били възможности за изпиране и условия за поддържане лична хигиена на осъдените лица.  Твърди че бил осигуряван съответен на изискванията и заболяването на ищеца хранителен режим.  Изтъква че ограниченията, които търпят лишените от свобода, са последица от режима, с който е свързано изтърпяването на наложеното им наказание и че са им създадени условия за осъществяване на правата, извън произтичащите от  тези ограничения.

Искането е за отхвърляне на предявените  искове и да бъде присъдено  юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност, ако съдът уважи предявените искове, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

           

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.  Твърди липса на претърпени вреди и липса на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация с предмет визираните в исковата молба като незаконосъобразни форми на администрактивна дейност.  Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът М.М.Е. е постъпил в Затвора в гр.Стара Загора на 23.07.2013г, с начало на наказанието 22.07.2013г, във връзка с изтърпяване на наказания „лишаване от свобода”, съответно по присъди по НОХД №570/2012г ОС Хасково и НОХД №1039/2008г.на РС Свиленград, приведено в изпълнение при първоначален строг режим, освободен на 05.08.2014г (съгласно писма с характер на удостоверение изх.№ЗД 338/13 от 06.04.2015г  и от 25.07.2013г от началник на Затвора в гр.Стара Загора на л.28 и л.57 по делото).

Е. е постъпил в затвора със заболяване захарен диабет, инсулинозависим. С Експертно решение 2412от 144/25.09.2013г на ТЕЛК при МБАЛ АД гр.Хасково (л.102) спрямо Е. е установена 60% трайно намалена работоспособност, водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет”, датиращ от м.03.2013г.  През време на престоя на М.Е. в Затвора-гр.Стара Загора са му извършвани медицински прегледи, следвана е терапия, правени са изследвания ( Амбулаторен журнал л.114 и сл, амбулаторни листи №001356 от 20.08.2013г, на д-р Тодор Раев, и № 000161 от 03.02.2014г на д-р Даниела Колева, изследвания на кръв с дата 19.11.2013г на л.83 и сл., рецептурна книжка. Няма спор, че лекарствата на Е. са били закупувани чрез администрацията в затвора и заплащани с негови средства (л.87—93).  Възможност за осигуряване на медицински прегледи на лишените от свобода, вкл.ищеца е била осигурена от ответника по график /л.82, л.114/.

През исковия период ищеца е в списък на лишените от свобода на обща храна и добавки, която храна се предвижда като несъдържаща захар и добавки: „типов хляб с колбас, или сирене, или кисело мляко или кашкавал /списъци за всеки от месеците в периода от м. 08.2013г до м.август 2014г./на л.96 и на л.138—163/.

По време на пребиваването си в затвора е бил настаняван в различни спални помещения (№№29, 27, 25, 117 и 108), със следните общи битови характеристики: отоплявани са чрез централно парно отопление, изкуствено осветление е  от лампи с нажежаема жичка/1-3бр/, естествено -от отваряеми прозорци/3—4бр/. Специфични битови характеристики: помещения № 29 и №27 са с площ 21 и 20 кв.м, при настанени по 9 лица през исковия период, оборудвани с по 9 бр легла,  по 4бр шкафове, по 2 бр маси, 3 и съответно 2 стола. Спално помещение №25 е с 18 кв.м, настанени 6л.св, 3бр лампи, 3 бр прозорци, с 6 бр.легла, 7 бр.шкафове, 3бр.столове, 2бр.маси. Спално помещение №№117 е с площ 22.5 кв.м при 9 лишени от свобода, с 1 бр.лампа, 3бр отваряеми прозорци, 9 бр.легла, 5 шкафа, 3 стола, 2 маси. Спално помещение №108 е от около 50 кв.м, 16 лишени от свобода, 4 бр.прозорци, 16бр.легла, 8бр шкафове, 4 бр.столове, 3 бр.маси.

В килиите в Затвора, вкл.тези в които е бил  М.Е. през исковия период, няма санитарен възел и течаща вода.  Санитарните помещения са общи,  достъп до тях е осигурен на  л.св. за  времето от 06:00 ч до 20:00ч, а в останалата част от денонощието спалните помещения са заключвани и лишените от свобода, вкл.ищецът не са можели да ползват санитарните помещения, като използвали за естествените си нужди кофа.

Време и възможност за личен тоалет на затворниците е осигуряван ежедневно, три пъти дневно /съгласно графици за разпределение на времето на лишените от свобода в Затвора Стара Загора, утвърдени на 26.01.2014г, 09.09.2013г, на л.30—31/. Периодично е осигурявано къпане на затворниците — два пъти седмично,  почистване на спалните помещения —ежедневно, а общите по график /л.32/. Осигурявана е възможност за изпиране на спално бельо, но е и личното, доколкото има забрана за пране на лично имущество /график на пералня на л.33/.  По делото не е спорно, че поддържането на хигиената в общите помещения в Затвора в Стара Загора се осъществявва от лишените от свобода, чрез дежурства. От администрацията на затвора са били извършвани разходи почистващи препрапарати веднъж /извлечения с натрупване на сметка от група 30 за декември 2013г на л.47 и сл./. Извършвани са дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация ежемесечно в исковия период (протоколи и фактури на л.59—81).

На ищеца е било дадено вещево доволствие /съгласно вещева ведомост на л.46/ възглавница, две одеала и дюшек. Същият няма данни да е получавал от Затвора, съответно не е и отправял искания за дрехи и обувки /писмо изх.ЗД №338/13 от 16.06.2015г на началника на Затвора гр.Стара Загора/. Спалното бельо(постелъчни принадлежности), облекло и обувки са сред вещите, разрешени за получаване и съхранение от затворниците /видно от действалите през исковия период списъци на разрешени лични вещи, предмети и храни, които могат да получават и държат при себе си лишените от свобода, утвърден със заповеди №ЛС-04-1526 от 27.09.2012г на министъра на правосъдието и №ЛС—04-602 от 04.04.2014г на заместник министъра на правосъдието (л.164 и сл)/.

Със заповед№ Б-118/05.06.2014г на началника на Затвора Стара Загора, издадена на основание чл.101 т.2 от ЗИНЗС и за деяние от 29.05.2014г/размяна на удари с друго лице, лишено от свобода/, квалифицирано като нарушение на чл.100 ал.2 т.7 вр.с чл.97 т.4 от същия закон, на М.Е. е било наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената /л.100/.  М.Е. е обжалвал заповедта пред ГДИН по съображения, че не е извършил описаното дисциплинарно нарушение, като жалбата е отхвърлена като неоснователна със заповед№Л—7111/2 от 16.07.2014г на главния директор на ГДИН. По делото е приложен фискален бон за закупени стъкла 2бр на обща стойност 132 лв, издаден от „Оптики цайс” ЕООД.

 

В хода на делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Рачо Симеонов Маринов. Същият твърди, че през периода м.март 2014—м.август 2014г пребивавал в Затвора в гр.Стара Загора, като е бил заедно с ищеца в помещение №29 за период около 15 дни. Твърди, че ищецът Е. бил болен, но никой не му обръщал внимание. Записвал се на лекар, като отивали 10-12 човека, а влизали само четирима. Твърди, че нямало хигиенни условия. През част от денонощието се налагало да използват кофи за физиологични нужди, от които миришело. Нямали тоалетни, блъскали се един в друг 100човека и не можели да използват тоалетната. Килията била от 18 кв.м, там били 9 човека. Имало дървеници, ходели по стените. Твърди, че ищецът не се чувствал добре, изпотявал се, не можел да понася въздуха в килията, нямало въздух, оплаквал се че му ставало му лошо. Свидетелят не е виждал Е. да вика лекар поради това. Имало лоша миризма, прозорците били тесни. Ищецът държал инсулина в тенекиено шкафче, а дрехите си —в „сакче” (нямало шкафчета за всички). Дрехи не давали, можело да си донесеш свои. Давали на три месеца по един тоалетен сапун, като някои затворници, вкл.Е. се перяли с него в умивалните, в кофи. Пералнята била само за служебно ползване или за затворници връзкари. Простирали на въже в коридора. Тоалетните били две, а в банята се къпели много набързо —влизали по 30—40 човека, а можело да се къпят по 10човека. Храната била с малка калоричност и недостатъчна -един хляб на четири човека, но признава, че се хранели по три пъти на ден. На ищеца, с оглед заболяването от диабет  било давано повече кисело мляко, сирене, но той се нуждаел от телешко месо. Виждал близките на М. да му носят храна. Твърди, че другите затворници обиждали М., а при един скандал му счупили стъклата на очилата. Осветлението в килията било само с една крушка от възможни три, за да се пести ток, почистването на килиите ставало от самите затворници, като се редували, с препарати, осигурени от самите затворници, от лафката. От затвора не им осигурявали препарати за килиите, само за служебните помещения. Повечето килии били мръсни. 

 

По делото е назначена съдебно—медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че към датата на постъпване  в Затвора в гр.Стара Загора (м.07.2013г) ищецът Е. е боледувал от захарен диабет. Лекуван е бил в гр.Хасково, като е получавал лекарствата си от там /за което експертът съди от рецептурната книжка/. По време на престоя в Затвора в здравословното състояние на ищеца не е настъпила промяна. Лекарствата са били изписвани от д-р Петкова (МЦ „Затвора”) и доставяни редовно от медицинската сестра и фелдшера към същия център. Утвърденото от лекаря и началника на затвора меню е било съобразено със заболяванията на всички затворници, вкл. диабетици. Заключението на вещото лице, като компетентно  и добросъвестно изготвено, неоспорено от страните и в съответствие с другите доказателства по делото, съдът кредитира с доверие.

В съдебно заседание вещото лице описва препоръчителната за диабетици диета и режим на хранене, твърди, че утвърденото затворническо меню като съответно на диетата /уточнява като препоръчителни нетлъстите меса, не непременно телешко/. По време на престоя си в Затвора, здравословното състояние на ищеца е било наблюдавано, получавал е редовно лекарствата си, посещавал е невролог и ендокринолог извън затвора. Изключва възможността битовите условия в затвора да доведат до тотално влошаване състоянието на болен от диабет, както и изключва такова влошаване състоянието на ищеца при пребиваването му в затвора, което да наложи лечение в  София. Ищецът с реплика оспорва твърденията за осигурявани му в затвора подходящи лечение и условия.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат  незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от Затвора в гр. Стара Загора представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора в гр.Стара Загора е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

 

Предявените искове са частично основателни и доказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

Независимо от формулирането на шест отделни искания за обезвреда (за общо 20 000 лв = сбор от сумите 5000 +5000 +1000+5000+1000+3000), от  изложеното в исковата молба е видно, че ищецът търси обезщетение за едни и същи неимуществени вреди сочени от него като резултат от различни проявни форми на административна дейност в Затвора в гр.Стара Загора към ГД "ИН" по време на престоя му там. Предметът на делото е следователно иск за обезщетяване за претърпени от М.Е.  неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически и емоционален дискомфорт; притеснение, унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора в гр.Стара Загора в насоки: неосигуряване на необходимите санитарно-битови условия, неосигуряване на достатъчна жилищна площ в затворническата килия, неосигуряване постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,  неосигуряване на лекарски грижи, безплатни лекарства, добавки, диетична храна, съобразена със заболяването му, неосигуряване на безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна и ненамеса и отказ на съдействие на ищеца спрямо неправомерна употреба на физическа сила срещу него от страна на съкилийници.

             

Периодът на престой на ищеца в Затвора в гр.Стара Загора се доказа, че датира от 23.07.2013г и е продължил до 05.08.2014г /без  два дни/, т.е календарен период от около една година.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите (спалните помещения) са регламентирани в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, които норми не са били част от действащото право през исковия период и все още не са влезли в сила. Влизането в сила на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС е отнесено към 01.01.2019г, а влизането в сила на чл.20 от ППЗИНЗС е отложено с §9 от ПЗР на ППЗИНЗС /предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ - три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки изложеното, през исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчение или нечовешко отнасяне, установена в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл. 3 от КЗПЧОС.  В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание свързано с лишаването им от свобода, във вътрешното законодателство това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.  Констатираните в случая условия в Затвора в Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се съотнесат към задължението на  администрацията на местата за лишаване от свобода да осигури на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство. В този смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни /битови/, хигиенни и др. условия, при които М.Е. е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора гр. Стара Загора 22.07.2013г-05.08.2014г за изтърпяване на наказание сочат на накърняване на признатото му право по чл.10 т.1 от МППГП, и в този смисъл представляват нарушаване на забраната по чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 от КРБ и  чл.3 от ЗИНЗС. На правото на лишените от свобода на хуманно отношение, съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.  Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал.5 от Конституцията на Република България, според която на лишените от свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а в ал.4 е посочено, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

Помещенията, в които е бил настанен М.Е. по време на престоя си в затвора в гр.Стара Загора са били като цяло пренаселени, общата им квадратура спрямо броя на настаняваните лица е по-малка от 3 кв.м/ на човек (или приблизително 3 кв.м/човек —относимо за помещение №108, с площ 50 кв.м спрямо 16 л.св). Предвид размерите на помещението спрямо броя на живеещите лица, жилищната площ се явява крайно малка. Макар задължението за осигуряване на конкретно посочения от закона минимум жилищна площ формално да не е било тогава в сила, то съдът намира, че условията, в които е бил поставен Е. през периода на изтърпяване наказанието му лишаване от свобода (23.07.2013-05.08.2014г) се свързват в случая с лишаването му от „достатъчна” жилищна площ и в този смисъл нарушават забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1и чл.31 ал.5 от КРБ и  чл.3 от ЗИНЗС.

Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения в Затвора в Стара Загора, вкл. през периода, за който се претендира обезвреда, е факт, който не е спорен и се признава от ответника.   Обстоятелството, че през деня в периода от 06ч до 20ч лишените от свобода са имали свободен достъп до тоалетните не изпълнява изискването достъпът да е постоянен. Т.е. спалните помещения /килиите/ в затвора с оглед на изложеното, не са отговаряли на всички хигиенни и здравни изисквания, в нарушение на чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС.  На практика през период от над 10часа от денонощието лишените от свобода, вкл.ищеца са били лишени от възможност да ползват тоалетна и са извършвали физиологичните си нужди в килията, в кофа и пред други хора. Това  безспорно е непристойно и унизително за човешкото достойнство и нарушава забраната. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора – Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел и течаща вода. Ответникът не сочи конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения достъп до санитарно помещение за облекчаване на физиологичните му нужди и поддържане на лична хигиена.  Тези ограничения са довели и до необосновано нарушаване на основни права на Е. /правото на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

Разпоредбата на чл. 7, т.5, буква "д" ЗИНЗС, сочи, че ГДИН осигурява здравното обслужване в местата за лишаване от свобода чрез провеждане на мероприятия, свързани с профилактичната и лечебно-диагностичната дейност и противо-епидемиологичното осигуряване, както и чрез спазване на хигиенните норми и санитарните правила. А съгласно чл.74 ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (наредба №2/22.03.2010г), началниците на местата за лишаване от свобода отговарят за хигиенното състояние на комунално-битовите и други помещения. По делото не е спорно, че поддържането на хигиената в Затвора в Стара Загора през исковия период е било възложено на  лишените от свобода и тези дейности са изпълнявани единствено от тях. Изработван е бил график с дежурства, като за почистване на спалните помещения, като препарати са осигурявани от  самите затворници от лафката на затвора (св.Рачо Маринов). Действително по делото са представени извлечения от счетоводни сметки за правени от затворническата администрация разходи за почистващи препарати, но не бе доказано тяхното влагане в почистването на спалните помещения в затвора. Задължението за спазване на хигиенните норми и санитарни правила обаче е вменено на администрацията на ГД”ИН” и то не отпада чрез възлагане на някои санитарни работи на лишените от свобода.  За липса на хигиена и чистота в спалните помещения говори самия факт че през 10 часа от денонощието в него стои кофа, с описаното по—горе предназначение, което  говори за неосигуряването на онзи минимум от хигиенни условия, който е необходим за нормалното физическо и психическо здраве на всеки човек. Наред с изложеното, за лоша хигиена говори и факта на пренаселеност на спалните помещения, липсата на достатъчно въздух, липса на вентилация и проветряемост. Показателно за неспазване на хигиенните норми е и обстоятелството, че в исковия период лишените от свобода в затвора в Стара Загора са съжителствали с дървеници, при все направените от администрацията разходи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация

Елемент от общото изискване за поддържане на хигиена в местата за лишаване от свобода е и изискването за осигуряване условия за поддържане от лицата на лична хигиена и подмяна на спалното им бельо. Съгласно чл.73 ал.1 т.1—4 от Наредбата №2/22.03.2010г, на лишените от свобода се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката; изкъпване, като след всяко ползване на баня помещенията се  веднъж седмично и  възможност за изпиране на спалното бельо най—малко веднъж седмично. По делото се установи, че в затвора в гр.Стара Загора ежедневно е осигурявано на всеки затворник време за личен тоалет и възможност за това. /съгласно графици за разпределение на времето на лишените от свобода в Затвора Стара Загора на л.30—31/. Периодично е осигуряван сапун и  къпане на затворниците по график, два пъти седмично. Не е било изпълнявано обаче изискването по чл.73 ал.1  т.4 от наредба №2/22.03.2010г—за периодична подмяна на личното и постелъчното бельо. По делото този факт не се отрича от ответника, а и се явява доказан. В представения от ответника график за ползване на пералнята се съдържа забрана за изпиране на лично имущество /график на пералня на л.33/. Св.Маринов потвърди,че в пералнята се перяли неща на персонала и някои затворници „връзкари”, а на всички останали вкл.Е. това не е осигурявано.  Неизпълнението на задължението за осигуряване на задължителна смяна на личното и постелъчно бельо с посочената честота, се явява в нарушение  на изискването за осигуряване на хигиена — чл.73 ал.1 т.4 от посочената наредба и неизпълнение на изискването на чл. 7, т.5, буква "д" ЗИНЗС.

С описаните бездействия, в затвора в Стара Загора се явява нарушено изискването на чл.7 т.5 б.”д”от ЗИНЗС - за спазване на хигиенните норми и санитарните правила.

 

Съдът намира на недоказани твърденията за неизпълнено задължение по осигуряване на дрехи, обувки, спални принадлежности и тяхната подмяна. Видно от вещевата ведомост / л.46/, ищецът не е пожелал да вземе предлаганото му спално бельо, същият не е отправял искания за дрехи и обувки. Посочените неща са сред вещите, разрешени за получаване и съхранение от затворниците /видно от действалите през исковия период списъци на разрешени лични вещи, предмети и храни, които могат да получават и държат при себе си лишените от свобода, утвърден със заповеди №ЛС-04-1526 от 27.09.2012г на министъра на правосъдието и №ЛС—04-602 от 04.04.2014г на заместник министъра на правосъдието (л.164 и сл)/.

 

Недоказани и неоснователни са оплакванията на ищеца за неосигуряване лекарски грижи, лекарства, добавки, диетична храна с оглед заболяването му „инсулинозависим захарен диабет”. Според нормата на чл. 129 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.  

 

 

 

Ищецът твърди неосигурени лекарски грижи и  оплаквания относно дължимото според него съдържание на тези грижи /вкл.по осигуряване на безплатни лекарства и хранителни добавки/.

Оплакванията са неоснователни: по делото се доказа, че в Затвора в гр. Стара Загора е била създадена организация по медицинско обслужване на лишените от свобода, вкл.спрямо ищеца. Същият безспорно е постъпил с диагноза захарен диабет и с назначена терапия, следването на която е било обезпечено. При престоя на  Е. в затвора, през исковия период, са му били периодично осигурявани  медицински прегледи, видно от представения журнал /на л.82 и сл/. На ищеца през исковия период са били извършени прегледи и от специалисти извън Затвора, осигурени, медицински грижи, лекарства и съответна на заболяването храна (видно от Амбулаторен журнал на л.114 и сл, амбулаторен лист №001356 от 20.08.2013г, на д-р Тодор Раев, направление, амбулаторен лист № 000161 от 03.02.2014г на д-р Даниела Колева, изследвания на кръв с дата 19.11.2013г на л.83, рецептурна книжка и разходооправдателни средтсва за закупувани лекарства, чрез администрацията в затвора и със средства на ищеца (л.87—93).

Освен това по делото се доказа, че лекарствата на ищеца  са били изписвани от д-р Петкова (МЦ „Затвора”) и доставяни редовно от медицинската сестра и фелдшера към същия център. По време на престоя си в Затвора, здравословното състояние на ищеца е било наблюдавано, получавал е редовно лекарствата си, посещавал е невролог и ендокринолог извън затвора. Експертът изключи възможността битовите условия в затвора да доведат до тотално влошаване състоянието на болен от диабет. По делото, противно на твърдениятана ищеца, не се доказа нужда от лечение му в  лечебно заведение извън затвора, което незаконосъобразно да не му е било осигурено.

Дали терапията е била съответна на изискванията за обем и качество от медицинска гл.т. /т.е. конкретно съдържание на тези грижи/ съдът не може да провери, доколкото според установената съдебна практика начинът на упражняване на лекарската практика т.е. самите медицински действия не съставлява "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и попадат извън дискрецията на затворническата администрация.  

 

Не се доказаха и твърденията храненето в Затвора в гр.Стара Загора да е недостатъчно като калоричност, с неподходящи продукти, нито храната да е недобре приготвена или с недостатъчна честота. През исковия период ищеца е в списък на лишените от свобода на обща храна и добавки, която храна се предвижда като несъдържаща захар и добавки: „типов хляб с колбас, или сирене, или кисело мляко или кашкавал /списъци за всеки от месеците в периода от м. 08.2013г до м.август 2014г./на л.96 и на л.138—163/.. Според СМЕ в здравословното състояние на ищеца през времето на пребиваването му в затвора не е настъпила промяна. Утвърденото от лекаря и началника на затвора меню е било съобразено със заболяванията на всички затворници, вкл. диабетици. В съдебно заседание вещото лице описва препоръчителната за диабетици диета и режим на хранене, твърди, че утвърденото затворническо меню като съответно на диетата /уточнява като препоръчителни нетлъстите меса, не непременно телешко/.     

Не са налице доказателства за храненето да не е съобразено с минимума здравни изисквания, респ. с критериите, установени в Наредба 23 от 19.07.2005 г. на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението. Изводът, който се налага от съвкупната преценка на данните от доказателствата по делото, е че искането за обезвреда вследствие от недостатъчна храна и режим се явява неоснователно и недоказано.

 

За недоказани съдът приема и оплакванията за бездействие изразило се в  толериране от страна на надзирателите на акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение спрямо ищеца, не са се намесили и са отказали съдействие на ищеца от неправомерна употреба на физическа сила спрямо него от страна на съкилийници. Нито в исковата молба, нито в хода на делото бяха формулирани конкретни твърдения кой и кога е упражнил насилие спрямо ищеца, в какво се е изразило то, съответно какво активно поведение е следвало но е нямал ответника,респ. негови служители.

 


            Когато съдът разглежда съответствието между условията на лишаване от свобода и изискванията на чл.3 от КЗПЧОС,  следва да вземе предвид кумулираните последици от тях и специфичните твърдения на жалбоподателя, като твърденията за отношение, несъответстващо на чл.3 от КЗПЧОС трябва да бъдат доказани „извън всякакво разумно съмнение”, като доказателства за подобно отношение може да произтича и от серия от улики и необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни (Р 938/2015).  Липсата на достатъчно жилищна площ, липсата на възможност за удовлетворяване на естествените нужди и постоянен достъп до течаща вода, неосигуряването на необходимия минимум хигиенни условия от страна на администрацията в Затвора — гр.Стара Загора и по време на престоя на Е., се явяват в случая неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващото наказание лице. Според настоящия съдебен състав кумулативното въздействие на описаните негативни фактори, с които са свързани битовите условия в затвора в гр.Стара Загора надхвърля минималния праг на строгост, предвиден в чл. 3 от ЕКПЧОС и  се е отразило негативно на личността на М.Е.. Въпросните ограничения не се явяват неизбежни във връзка с изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода», а и такива доводи нито се навеждат, нито се доказват от ответника.

 

 Всички гореизложени обстоятелства, проява на незаконосъобразна административна дейност в случая в своята съвкупност и преценени с оглед исковия период от около 1 година на пребиваване в затвора Стара Загора неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен живот. Причинените на Е. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Е. при пребиваването му в Затвора Стара Загора, и предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и изтезание. В подкрепа на този извод са събраните доказателства за неговата потиснатост, недоволство, емоционален и физически дискомфорт в резултат от престоя при тези условия (св.Маринов).

 

Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.  държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно  е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

 

Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на М.Е., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди  следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.

Предвид посочените по-горе обстоятелства и исковия период от около една година, в която при пребиваването си в Затвора Стара Загора Е. е бил поставен в условия, унижаващи човешкото му достойнство и  предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, макар и без конкретно увреждане на здравето, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 1000.00 /хиляда/ лв. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска— 06.02.2015г, до окончателното изплащане на главницата. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от общо 20000 лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  

 

Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това правило и съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски общо 135 лв, както следва: за държавна такса в размер на 10лв, за експертиза в размер на 100лв, и за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 25 лв.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

         ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Е., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1000  /хиляда/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите  битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и условия за поддържане на личната хигиена/ при престоя на М.М.Е. в Затвора – гр. Стара Загора при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода” за периода 23.07.2013год - 05.08.2014г, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.02.2015г до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Е., ЕГН ********** ***, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 20 000лв., като недоказан и неоснователен.

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Е., ЕГН ********** *** сумата 135 лв /сто тридесет и пет лева/ - разноски по делото.

 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

 

 

          СЪДИЯ: