Решение по Административно дело 45/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161 12. 08 .2015 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора К.Т.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 45 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.И.Е., изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара Загора /л.1 по а.д.№364/2014г, уточнявана съответно на л.1 по а.д.198/14г на Ловешки АС и в с.з.от 28.04.2015г/ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София (ГДИН), с която е предявен иск за присъждане на сумата от 100 000 лв представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди —болки и страдания произтичащи от заболяването му от туберкулоза, настъпило в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора да създаде своевременни и адекватни условия за опазване на психическото му и физическо здраве .

Ищецът твърди, че първото проявление на туберкулозната болест при него е при предишния му престой в затвора —през 1998г и че е от лошите условия в затвора. Сега изтърпяваното от ищеца наказание в Старозагорския затвор датира от 16.10.2010г. В началото на април 2014г усетил болки и се почуствал зле, за което се оплакал неколкократно на лекаря към Затвора. Той обаче не му обърнал внимание, дал му аналгин и парацетамол, като казвал, че е грип. Едва на 15.07.2014г го изпратили за снимка и се установила „кървяща каверна” на белия дроб, която лекаря към затвора „скрил”, казвайки че не било опасно. На 17.07.2014г състоянието на ищеца рязко се влошило и бил откаран с линейка в ТУБ болницата към Ловешкия затвор. Счита, че животът му изведнъж рухнал. Описва преживяното като трагедия, сочи на постоянни и нетърпими болки, затруднения в дишането, в движенията, лошо общо състояние. Изтъква, че болестта е с доживотни последици. Описаните негативни психически и физически изживявания според ищеца били причинени от бездействието на администрацията при Старозагорския затвор при престоя му там, да му осигури нормални битово—хигиенни и жилищни условия, здравословна храна и диета с оглед предпазване от активиране на заболяването, както и своевременно да го установи и осигури лечение. Счита, че разболяването му е „в последствие на лошите условия в затвора в Ст.Загора”, като изброява лошата храна, няма достъп до редовен санитарен възел и пренаселването на килията от 7—8 човека (стр.2 от исковата молба от 20.08.2014г). Негативните психически и физически изживявания ищеца сочи като неимуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията при Старозагорския затвор в периода 03.09.2009г-03.09.2014г, да създаде адекватни условия за опазване на психическото му и физическо здраве, вкл.като му осигурява нормални битово—хигиенни и жилищни условия, здравословна храна и диета, лекарски грижи и лечение на заболяването туберкулоза, като търсената обезвреда е за сумата от 100 000 лв.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в представен по делото писмен отговор (л.64, а.д.№198/ ЛАС) и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт — С.С. оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата за причинени на П.И.Е. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Оспорва наличието на незаконосъобразно бездействие, както и наличието на причинно—следствена връзка между условията в затвора и разболяването от туберкулоза на ищеца. Изтъква, че туберколозното заболяване е било регистрирано още през 1995г и 1998г, т.е преди постъпването на ищеца в Старозагорския затвор—през 2010г. Свързва симптомите на болестта през 2014г като проявление на същото заболяване с оглед неговото естество като отрича да е във връзка на обусловеност от незаконосъобразно деяние на служителите от затвора. Сочи, че ищецът спазвал и му е осигурявано в Затвора съответно на заболяването диетично хранене. Оспорва наличието на незаконосъобразно бездействие, каквото се твърди в исковата молба, което да е причинило вредите. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията за незаконосъобразно бездействие, като изтъква, обратно на поддържаното от ищеца, че на същия е била оказана нужната му медицинска помощ чрез изпращането му в специализирано лечебно заведение към Ловешкия затвор. Възстановителния период след изписването на ищеца е контролиран от медицинския център към Затвора в гр.Стара Загора. Счита, че за целия исков период на ищеца е осигурявана диетична храна. Относно условията в местата за лишаване от свобода изтъква, че държавата полага усилия към подобряването им. Доколкото нямало незаконосъобразно бездействие, счита исковете за неоснователни и пледира за отхвърлянето им. Отделно излага и възражения за прекомерност на търсеното обезщетение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът П.Е. е многократно осъждан, видно от свидетелството за съдимост на л.262 и сл, деянията са предимно по чл.195 и чл.199 НК. Във връзка с налаганите му наказания лишаване от свобода твърди, че през последните години има „23 години затвор” с прекъсвания от няколко месеца.

Последно изпълняваната присъда се свързва с деяние, за което спрямо П.Е. е постановена ПАМ предварително задържане на 16.10.2010г (постановление на прокурор при ОП Стара Загора), на 19.10.2010г задържането му е предмет на постановената от съда предварителна мярка по ч.н.д.№579/2010г на СтОС. На 08.12.2010г е приведен в Затвора в гр.Стара Загора, от която дата е престоя му там. В периода 16.10.2010г—18.05.2013г изтърпява неизтърпян остатък от предходно наложено наказание, а в момента изтърпява последно наложено му наказание на л.св от 4 години с начало 18.05.2013г /Справка на Началник на Затвора Ловеч л.10, л.38, справка на ИСДВР на ІІІ група от Затвора Стара Загора л.67 по а.д.№198/14 на ЛАС). От 08.12.2010г до 30.03.2011г е в Старозагорския затвор, в периода 30.03.2011г—11.08.2011г е приведен от Старозагорския в —Плевенския затвор, а от 11.08.2011г до датата на иска —03.09.2014г е приведен обратно— в Старозагорския затвор.

При първия медицински преглед на П.Е. —на 31.03.2011г, същият не съобщил оплаквания, бил в добро здравословно състояние. Съставен му е Здравен картон от медицинския фелдшер при Плевенския затвор Тодорова, като върху началната му страница има ръкописни отбелязвания „епилепсия” и „St post TBC” /л.57 и сл./. В съдържанието на Здравния картон разболяването на ищеца от туберкулоза е вписано в полето за „минали заболявания”: „1998 ТБК плеврит” (плеврита е една от проявните форми на туберкулозата) и „2003 —ТБК б-др”.

На 08.04.2011г в ЗК е отразено „пост туберкулозна пневмофиброза в ремисия” и е назначено лечение /л.62, лист 256 и сл/. От представения на л.256 амбулаторен лист на д-р Т.Бузев, гр.Плевен, е видно, че ищецът е бил изследван за двустранна пневмофиброза, терапия с изонид, химеопрофилактика, която е продължила до 11.06.2011г, когато П. отказва да приема назначената терапия /л.258 по делото/.

В края на м.март 2014г-началото на м.април2014г са датирани първите симтпоми на проявлението на туберкулозната болест при ищеца. Т.е. дотогава туберкулозната болест е била при него в ремисия. През 2014г настъпва активиране на туберкулозната бактерия, с което си разболяване и неговите последици той свързва претърпените болки и страдания, за които сега търси обезвреда. Състоянието на Е. се характеризира с болки и бодежи в гърдите, трудно дишане, висока температура, слабост /св.Т.И./. Това състояние продължава няколко месеца. Няма по делото писмени доказателства какво лечение е назначено прилагано от лекаря към МЦ при Затвора Стара Загора, като по сведения на ищеца, са му давани парацетамол и аналгин.

На 07.07.2014г, в Здравния картон е отразен положителен резултат за туберкулоза, на 08.07.2014г —след извършен флуогрографски преглед е поставена диагноза „Инфилтративно—пневмонична туберк.на белите дробове в 1к/0 —.Фаза разпад.”.

Тази диагноза е потвърдена и СБАЛЛС към Затвора в Ловеч, д—р Баканова /л.69/, където в периода От 17.07.2014г— до 05.01.2015г Еманилов е насочен и престоява за лечение. Според анамнезата, дадена в посочената епикрия на д—р Бакалова болният /Е./ постъпва за четвърти път на лечение в отделението след профилактичен флуорографски преглед. В момента има кашлица и изпотяване, запазен апетит, консумативен синдром (намалил теглото си с над 10 кг за 1 година). Заболял от ТБК през 1998г, лекуван в отделението 93 дни, Второ пролежаване в ОББ Ловеч -през май 1999г г, 126 дни; трета хоспитализация през 2003г за 104 дни. Сочи се назначената терапевтична схема. В хода на заболяването през 2014г е отчетено подобряване на локалния статус, повишил тегло—от 65 кг при постъпване, на 74 кг при изписването. След изписването от болницата към Затвора в гр. Ловеч, където спрямо ищеца е проведена интензивната фаза на лечение, същият е насочен към МЦ при Затвора в гр.Стара Загора за продължаване на лечението (амбулаторно лечение в условията на затвора под контрола на Медицински център). Съответно, на 06.01.2015г регистриран в СБАЛПФ гр.Стара Загора, отразени резултати от последващо лечение /л.66—68/. Към 07.05.2015г е отразен положителния изход от лечението на Е. ,„излекуван”/ л.70/.

По делото не е спорно, установява се от доказателствата по медицинската документация и съдебно медицинската експертиза по делото, че заболяването на ищеца П.И.Е. от белодробна туберкулоза датира от 1998г., във връзка с което заболяване той е хоспитализиран и лекуван в Отделението по белодробни болести при СБАЛЛС към Затвора в Ловеч общо четири пъти (в периодите: от 25.04.1998—до30.07.1998г, от 04.05.1999г-до 31.08.1999г, от 10.05.2003г—18.08.2003г и през периода 17.07.2014г-05.01.2015г. Последния период се свързва с диагноза „Инфилтративно—пневмонична ТБК на белите дробове в 1К+2К/0 във фаза на разпадане. БС /—/ отрицателно директно културелно (храчка).Гениунна епилепсия, редки големи припадъци у дебилна личност /медицинска справка на СБАЛЛС гр.Ловеч и приложени епикризи на л.44 и сл/.

Ищецът отдава разболяването си на битовите и жилищни условия в Старозагорския затвор и храненето там. Изтърпяването на наказанието на Е. в Старозагорския затвор е при условията на строг режим, непроменян. След 24.08.2011г — е преразпределен в Трета група, осъдени, неработещи, където е до 17.07.2014г когато е приведен за лечение в Затворническата болница в Ловеч за лечение. През последната година от пребиваването си в Затвора в гр.Стара Загора е настанен в спално помещение №25 , което е с площ от 22 кв.м/по данни от ИСДВР/ и в което през време на пребиваването на Е. са били настанявани между 6-8 л.св., най-често 7 човека. Осветлението в помещението е с две осветителни тела, с крушки, дневна светлина и проветрение се осигуряват чрез три прозореца. През зимния период се отопля с централно парно отопление.

В помещението има стандартни метални легла, 3 маси, 3 стола, 7 метални шкафа, предвидени за личните вещи на лишените от свобода. Групата разполага с 2 тоалетни и 4 умивалника, достъпът до общите помещения и санитарните възли е осигурен от 06ч до 20 ч, съобразно Правилника за вътрешния ред, а два пъти седмично се осигурява посещение в банята на затвора (справка от ИСДВР Чертоянова на л.68 по а.д.№198.

В периодите месец 12.2010—м.февруари 2011г вкл, от м.септември 2012г до м.09.2014г, П.Е. е включван в списъците за диетична храна за язвена болест, утвърждавани от началника на Затвора в гр.Стара Загора./л.81 и сл и на л.108—251/.

По делото няма доказателства категорични доказателства през исковия период П. да е пушил. Представена е молба от П. до началника на затвора да му се разреши да получи при предстоящото свиждане тютюн на листа, както и данни за получени при свиждания през 2011г храни и цигари /л.89-90/. П. твърди, че по—рано е пушил, не повече от 7—8 цигари, после ги спрял, не уточнява периода, близки няма, не е получавал за себе си неща от свиждане , а за друго лице. Цигарите в затвора се използват като средство за размяна.

По делото се установява още, че ищецът многократно е депозирал молби за изменение на определения му строг режим с по-лек, за прекатегоризацията му в затворническо общежитие открит тип, както и за устройването му на работа, оставяни без уважение, изключая молбата за работа, като считано от 01.06.2015г, по силата на заповед на Началника на затвора Стара Загора П.Е. е назначен на работа като работник при обект „Мебелен цех”, условията на труд са счетени като подходящи за неговото здравословно състояние.

По делото е изпълнена Съдебно медицинска експертиза, заключението по която като компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът кредитира. Според заключението на експертизата и отговорите на в.л в съдебно заседание от 09.06.2015г/л.92—93/, туберкулозната бактерия принципно се провокира при намален имунитет, алкохолизъм, наркомании и непълноценно хранене. Непълноценното и нерационално хранене, лошите битови условия (свързаните с влага и студ) са предразполагащи фактори за развитието на заболяването. Те могат да провокират проявата на бактерия, задържана в лицето в латентна форма. Вещото лице уточнява в с.з. от 09.06.2015г, че проявлението на болестта при всеки човек е различно, в зависимост от съпротивителните му сили, това е комплексно състояние на организма, зависещо от много множество факти, не само хранене, като няма наследственост на болестта.

Туберкулозата се провявява във форми воден плеврит или каверни. Тя е лечимо заболяване при условие че е ранно открита и своевременно лекувана. Лечението се извършва по специална схема в две фази — интензивна фаза, задължително в специализирана болница, и продължителна фаза, възможна и в цивилна обстановка при лекарски контрол. Болният следва да спазва определен хранителен режим— 5 кратко хранене, т.е. закуски в 10ч и 16ч, каквото е осигурявано на ищеца в туберкулозния диспансер. Експертът потвърждава, че първите регистрирани данни за заболяването на П.Е. са от 1998г , след това в него са останали клетки, които при дадени условия се провокирали. В периода от постъпването му в затвора до настаняването му в СБАЛЛС Ловеч, е бил в ремисия, а след 17.07., когато е установено наличие на бактерии в храчките, е изпратен залечение в СБАЛЛС, напълняването сочи на подобряване състоянието. Понастоящем Е. не изпитвал болки и страдания от заболяването си, направено му манту на 15.май 2015г означава добро повлияване на лечението и затихване на болестта.(л.73—75 по делото).

Вещото лице сочи, че през време на активиране на болестта ищецът е изпитвал болки и страдания, сега в този момент се чувства здрав. Част от белия дроб е унищожена, белият дроб не може да работи както трябва, но това ще се отрази след 10—15г. Ако не е бил лекуван, сега е нямало да бъде жив. Потвърждава, че е било възможно на по—ранен етап да се установи разболяването на ищеца като се направи манту на ръката. Заболяването в случая е било открито на флуорографски преглед, експертът не знае в затвора да е правен профилактичен преглед. Сочи като абсолютно противопоказен пушене на тютюн.

Вещото лице дава оценка на медицинската помощ, оказана на Е. в Старозагорския затвор като достатъчна за наблюдение, но не и за лечение, каквото е нужно за активната фаза на болестта, т.е.при изостряне на заболяването. При ищеца сочи за подходящо да се направи профилактика през м.септември—октомври, за да се заздрави ефектът, който е постигнат, както и че два пъти годишно сочи за препоръчително да бъде наблюдаван, при положение че вниманието на колегите е заострено с това заболяване. Нямало законови изисквания да се извършват прегледи на такива лица в определени периоди от време.

В хода на делото бяха разпитани като свидетели лицата Т.С.И. и Н.Х.К..

Св.Т.И. сочи, че пребиващ в същата килия като ищеца считано от м.02.-м.03.2014г. Същият свидетелства, че дотогава с П. били в един коридор но в различни килии и дотогава не го познавал. Откакто са в една килия твърди, че П. не пушел, така както и самия той. Сочи, че в затвора „всичко струва цигари”, т.е. цигарите са средство за размяна /”парична единица в затвора”/, като различните неща се оценяват и разменят между затворниците за брой цигари. Когато отишъл в килията през м.03.2014г, „П.” бил на легло, не ставал, имал хемороиди и с температура. П. се оплаквал от болки и бодежи в гърдите, бил много отслабнал и продължил да отслабва, а след като слизал долу при лекаря му давали едно хапче и толкова. Сочи, че вечер като им затворели вратата, не достигал въздуха, когато на ищеца му било лошо свидетелят викал надзирателя, но последният отвръщал, че не можел нищо да направи.

Относно битовите условия в килията свидетелят И. твърди, че условията не са за живеене, лекарите не им обръщали внимание, много хора били в една килия. Свидетелят описва как лекарят му дал лекарство без да го прегледа и преслуша и как впоследствие състоянието на свидетеля се влошило. Сочи, че П. се оплаквал от болки и бодежи в гърдите. Описва го като много отслабнал и продължил да отслабва, а след като слизал долу при лекаря му давали едно хапче и толкова. Периода в който това се случило продължил 2—3 до четири месеца. Непосредствено преди да го вземат в болницата състоянието му било непроменено откакто когато свидетелят отишъл в килията. Вечер като им затворели вратата, не достигал въздуха, когато на ищеца му било лошо свидетелят викал надзирателя, но последният отвръщал, че не можел нищо да направи. Сочи, че само в сряда е лекарят, само тогава преглежда, „ако се разболееш в четвъртък не можеш да отидеш на лекар, трябва да чакаш в сряда деня. Ако е страшно спешно могат да те свалят по спешност до лекарския кабинет” . Ако някой не се чувства добре, казва на старшината, който е на смяна, понякога го записват, понякога не”.

Свидетелят Н.К. твърди, че изтърпява в Старозагорския затвор наказание от 2013г, като познава П. след като се върнал от болницата в Ловеч. Свидетелства, че условията в затвора се изразяват в препълнени килии, твърде много за броя затворници, лоши хигиенни условия, вкл.използване на кофа. Храната на П. била същата като на неговата /на свидетеля/. Твърди още, че ищецът нямал близки, които го посещават, няма кой да му носи храна, нито пари. Преди 2—3 м.започнали със свидетеля работа на едни обувки, като П. приемал стоката, тежка работа не можел да върши.

Съдът кредитира с доверие като показанията на свидетелите като добросъвестно дадени, непротиворечащи на другите доказателства по делото и чиято относимост към делото ще бъде ценена по —долу в мотивите.

По делото са представени и приети като доказателства по делото: здравния картон, епикризи, справки и други документи за здравословното състояние на ищеца (л.44—72, л.256-259), свидетелство за съдимост от 03.06.2015г (л.262), списъци на лишените от свобода нуждаещи се от диетични храни и др (л.108—л.254).

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, редовно предявен и допустим. На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл. 7 от ЗОДОВ пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава предявения иск, следва, че местната компетентност да се произнесе по него е на Старозагорския административен съд.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо лице съобразно разпоредбите на 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, притежава пасивната процесуална легитимация по исковете.

Предявения иск е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1.незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината при и по повод изпълнение на административна дейност; 2.да е отменен по съответния ред; 3.да е настъпила вреда; 4.да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

В разглеждания случай вредите се претендират от твърдяни незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на ответника. На първо място следва да се разреши въпросът сочените действия представляват ли административна дейност и извършени ли са при или по повод осъществяване на такава. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е създаден към министъра на правосъдието, който съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията е централен орган на изпълнителната власт. Дейността по изпълнение на наказанията представлява административна по своето естество дейност - осъществяване правомощия на държавното управление, на изпълнителна власт. Правомощията на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", включително правомощията на служителите в Затвора - гр. Стара Загора, който съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС е териториална служба на ГДИН, са властнически спрямо изтърпяващите наказание "лишаване от свобода", а отношенията са на власт и подчинение, на субординация, в рамките на които се осъществяват функции на държавното управление - по изпълнение на наказанията. Една от проявните форми на тази административна дейност по изпълнение на наказанията е организирането и предоставянето на медицинско обслужване на лишените от свобода.

Осигуряването на условия за опазване на здравето и осигуряването на лечение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, е вид администриране от страна на служители и длъжностни лица при ответника. Аргумент в подкрепа на изложеното е уреденото в чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС положение, че изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели, включително и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие, което съгласно ал. 2 се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване човешкото им достойнство. Следователно посочените от ищеца конкретни действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица при ответника във връзка с неизвършване на дължими действия по опазване на физическото му здраве вкл.несвоевременното диагностициране и лечение на заболяването като елемент от медицинското обслужване, представляват проявна форма на дейността на специализираната администрация по изпълнение на наказанията, т.е. представляват действия и/или бездействия при или по повод упражняване на изпълнителни правомощия, осъществяване на административна дейност.

В случая обезщетението се търси във връзка с претърпените от ищеца болки и неприятния изживявания следствие от туберкулозното му разболяване през 2014г, което се сочи настъпило в резултат от незаконосъобразните бездействия на администрацията към Затвора в Стара Загора, като структурно звено на ГД "ИН" по осигуряване на адекватни условия за опазване на психическото му и физическо здраве, вкл.адекватни санитарно-битови условия, хранене и медицинско обслужване на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. Това задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, така и с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода е израз на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Т.е. за да се приеме, че задължението е неизпълнено /в някоя от проявните му форми/, следва да са налице доказателства, че е възникнало. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Исковата претенция е за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация по превенция на заболяването туберкулоза и своевременното му лечение.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел II от ЗИНЗС, глава III от ППЗИНС и Наредба 2 от 22.10.2010г за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, като по отношение на туберкулозата, уредбата е в чл.35 на посочената Наредба. Според чл. 35 ал.1 от Наредба №2/2010г, при постъпване в затвора или поправителния дом на всеки лишен от свобода заедно с общия медицински преглед по чл. 10, ал. 1 се провежда и анкета за скрининг на риска от туберкулоза с оглед ранно откриване на туберкулозата във всичките й форми и локализации. Разпоредбата на ал.2 предвижда, че при съмнение за туберкулоза лекарят взема храчка за микроскопско и културелно изследване за туберкулоза, извършва кожен туберкулинов тест на Манту с 5 ТЕ ППД туберкулин и рентгенография на гръден кош. В случай на диагностицирана туберкулоза болните се настаняват за лечение в СБАЛЛС – Ловеч (ал.3). Нормата на ал.4 на чл.35 предвижда, че лечебното заведение в затвора или поправителния дом определя, обработва, профилактира и води регистър на пациентите с туберкулоза и контактните с тях лица от мястото за лишаване от свобода.

По аргумент от ал.4 на чл.35 от Наредбата, спрямо администрацията на Старозагорския затвор, от 11.08.2011 г, т.е. след привеждане на Еманоиулов от Плевенския затвор и с оглед регистрацията на туберкулозното му заболяване е възникнало задължение да го профилактира. Наред с това, считано от първите характерни прояви на болестта на ищеца —през пролетта на 2014г, за администрацията на ответника е възникнало и задължението по ал.2 за вземане на проби за изследване, с оглед своевременното й откриване. В случая, по делото се установи, че началните прояви на болестта при Е. датират от пролетта на 2014г /края на март, началото на април/. До началото на м.07.2014г няма данни за проведено лечение, назначени изследвания или каквото и друго по медицинското обслужване на ищеца и от което той очевидно е имал нужда. Както свидетелските показания за състоянието на Е. /той е лежал, болки в гърдите, температура, значително отслабване — обстоятелства които се потвърждават от свидетелските показания на св.Т.И., които съдът кредитира, тъй като същият е бил настанен в килията на Е. след март 2014г, вкл.до датата на преместването на ищеца, добросъвестно дадени са и в съответствие с другите доказателства по делото. Фактите относно влошеното състояние на ищеца през 2014г и неговия израз не се и оспорват. Констатирано е в медицинската документация от Ловешката болница 10 кг. отслабване на ищеца в периода до 17.07.2014г, което наред с другата симптоматика е показателно за съществувалата нужда от медицинска помощ на ищеца по лечение на туберкулозното заболяване. Следователно задълженията по чл. 35 ал.2 и 3 Наредба№2/2010г за ранно откриване и лечение на заболяването на ищеца или за изпращането му в специализирана болница, както е предвидено в чл.60 ал.4 от Наредба №2/2010г са възникнали за служители на ответника още през април 2014г —при първите симптоми на болестта, но не са били изпълнени. Едва на 07.07.2014г на ищеца е била взета проба за изследване, а впоследствие -направен флуорографски преглед /профилактичен/. Тези действия са значително след първите признаци на болестта (края на март—началото на април 2014г) , явяват се несвоевременни и в нарушение на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС и чл.35 ал.2 и ал.3 и чл.60 ал.4 от Наредба №2/2010г. За администрацията на ответника е била налице възможност за извършване на манту, назначаване на снимка или предприемане на други действия за ранно диагностициране на заболяването на ищеца, още в началото на проявлението му. Назначения по делото експерт също заяви, че е било възможно на по—ранен етап да се установи заболяването. В здравния картон на ищеца са били налице данни за неговата предразположеност, т.е. вниманието на МЦ към Затвора е следвало да бъде „заострено” (както сочи вещото лице), проявните симптоми на болестта са били още през пролетта на 2014г, от друга страна, а администрацията на ответника е бездействала до 07.07.2014г като не е осигурила своевременното диагностициране и лечение на болестта. Бездействието по диагностициране и лечение на туберкулозното заболяване се явява в нарушение на добрата медицинска практика. От 07.07.2014г, когато в ЗК са вписани данни за положително изследване за ТБК, до 17.07.2014г няма данни за провеждано спрямо ищеца лечение. Следователно за периода от началото на април 2014г до 17.07.2014г, в нарушение на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС и чл.35 ал.2 и ал.3 от Наредба №2/2010г администрацията на старозагорския затвор е бездействала, като не е осигурила нужното на Е. диагностициране и лечение на белодробна туберкулоза. Това бездействие се явява незаконосъобразно и в нарушение на добрата медицинска практика. Нарушено се явява изискването по чл.5 ал.2 от Наредба 2 от 22.10.2010г, според което правило, качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода следва да съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика.

На следващо място, налице е незаконно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на превенция по активиране на туберкулозната бактерия. Профилактичен преглед на ищеца в изпълнение на чл.35 ал.1 от Наредба№2/2010г е бил извършен през м.03.2011г в Плевенския затвор /видно от здравния картон/. След това преглед обаче и при установена предразположеност, е следвало периодично да се извършва скрининг на риска от туберкулоза, какъвто за ищеца безспорно съществува, с оглед ранното откриване на болестта. Спрямо ищеца през м.април 2011г е била назначена профилактична терапия от лекар при Плевенския затвор, което лечение е било преустановено през м.06.2011г по настояване на самия ищец. Назначеният по делото експерт сочи на препоръчителни при преболедувалите от ТБК превантивни медицински прегледи. Такива след м.03.2011г няма данни да са извършвани спрямо ищеца до м.07.2014г. След 11.08.2011 когато Е. *** няма каквито и данни за извършвано от медицинската служба на Старозагорския затвор „наблюдение” или скрининг на болестта с оглед превенцията й. Макар да не се сочат изисквания за точно определена периодичност на профилактичните прегледи, съдът намира че задължението за следене заболяването на ищеца, което е било в ремисия до 2014г, е било налице за ответника. В Старозагорския затвор, в периода от 11.08.2011г-07.07.2014г не са провеждани спрямо Е. профилактични прегледи, вземане на проби, извършване на манту и др. с оглед оценка на риска от разболяването му от туберкулоза. Липсата на данни за профилактика в посочения близо 3 годишен период, наред с неблагоприятните за здравето условия, с които се свързва затворническата среда и по —конкретно лошите санитарно битови условия, лошите жилищни условия изразени в пренаселване на килията на ищеца, намалени условия за проветрение и чистота, показват неизпълнението на съществуващо задължение по опазване здравето на ищеца.

Въз основа извършения по горе анализ на доказателствата съдът намира за установено, че оказваното на ищеца в периода от 11.08.2011-м.03.2014г медицинско обслужване в Затвора в Стара Загора по превенция на проявлението на заболяването туберкулоза при ищеца П. Еманулиов, а след проявлението му през м.03. 2014г и до м.07.2014г по диагностициране и лечението му, се явява ненавременно и неадекватно, в нарушение на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС. Налице е първия елемент от фактическия състав, свързан незаконосъобразно бездействия при осъществяване на административна по рода си дейност.

Налице е и следващия елемент от фактическия състав, а именно —вреди. По делото не е спорно, че ищецът П.Е. е болен от белодробна туберкулоза от 1998г /първото сигурно датиране на заболяването/. След преболедуването в неговия организъм са останали клетки, които можело да се провокират. В периода от постъпването му в затвора през 2010г до разболяването му през 2014г П.Е. е „бил в ремисия” (според използвания термин от вещото лице в с.з.от 09.06.2015г). Тези клетки са активирали туберкулозната болест и след началната й проява —през 1999г, през 2003г, а впоследстиве и през през 2014г —като в последното ищецът свързва трайно увреждане на здравето си, дължащо се на бездействие на длъжностни лица при ответника.

Съдът намира за доказано наличието на неимуществени вреди със самия факт на проявата на болестта белодробна туберкулоза на Е. през 2014г. Първите симптоми на болестта са от м.03.2014г, с оглед сведенията на ищеца и показанията на св.И., като последния е бил преместен в килията на Е. приблизително по това време и го намерил на легло и с оплаквания. Св.И. сочи, че при настаняването му в килията на П. през февруари —март 2014г, последният се оплаквал от болки и бодежи в гърдите. Описва го като много отслабнал, продължил да отслабва, а след като слизал долу при лекаря, който му давал хапче. Според същия свидетел, непосредствено преди да откарат П. в болницата /17.07.14г/ състоянието му било непроменено както когато свидетелят отишъл в килията. В началото на м.07.2014г е установено наличие на бактерии в храчките на ищеца, заболяването е било открито на флуорографски преглед от 08.07.2014г според здравния картон. На 17.07.2014г П.Е. е изпратен залечение в СБАЛЛС към Ловешкия затвор, където е лекуван и постепенно състоянието му се подобрява. По делото не е спорно, че в белодробното отделение на болницата към Ловешкия затвор състоянието на П.Е. е стабилизирано, подобрено, впоследствие след 05.01.2015г лечението е продължило в Затвора в Стара Загора. Ищецът се сочи излекуван на 07.05.2015г., л.70.

Ищецът действително е претърпял неимуществени вреди: болки и неприятни изживявания, с които е свързано протичането на болестта и са присъщи на хода на това заболяване. Това се потвърди от експерта д—р Б., изпълнил СМЕ по делото, който сочи, че през време на активиране на болестта (а това е периода м.април 2014г и след това—до 07.05.2015г, т.е.близо година) ищецът действително е изпитвал болки. С оглед на изложеното, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания. Със затихването на болестта, те са утихнали, към м.май 2015, когато вещото лице е посетило ищеца, Е. не изпитвал болки и страдания от заболяването си, направено му манту на 15.май 2015г сочи на добро повлияване на лечението и затихване на болестта. Според експерта, през време на активиране на болестта (м.април 2014г —до 07.05.2015г, близо година) ищецът действително е изпитвал болки и страдания, като сега в този момент се чувства здрав. За оздравяване на ищеца говори и обстоятелството,че се е включил в трудов процес, след 01.06.2015, (св.К., писмо изх№ 1078/13.07.2015г, л.286). Налице е обаче неблагоприятната прогноза на лекаря, свързана с унищожаването на част от белия дроб на ищеца т.е. той не може да работи както трябва, което очаква да се отрази на ищеца след 10—15г. Това обстоятелство следва да се отчете при преценка тежестта на увреждането, с оглед изискванията за справедливото му обезщетяване.

Налице е и причинна връзка между разболяването на ищеца и незаконосъборазното бездействие на администрацията в затвора по осигуряване на адекватни жилищни и битови условия като елемент от общото задължение по чл.128 ал.1 от ЗИНЗС да предприеме действия по опазване здравето на лишените от свобода.

По делото се установи, че туберкулозната бактерия се провокира при съвкупност от фактори, вкл. намален имунитет, алкохолизъм, наркомании и непълноценно и нерационално хранене, лоши битови условия / влага, студ/, са предразполагащи фактори за развитието на заболяването (СМЕ). Вещото лице уточнява в с.з. от 09.06.2015г, че проявлението на болестта при всеки човек е различно, в зависимост от съпротивителните му сили /изключена е наследствеността/, сочи че това е комплексно състояние на организма, зависещо от много множество фактори. В случая, съпротивителните сили на организма на П. са се оказали недостатъчни и през март 2014г заболяването му се е активизирало. Съдът намира, че причина за това състояние на организма на П.Е. са основно условията на живот, на които е поставен в Затвора, а наред с това причина за това състояние има и самия ищец.

За да достигне до извод, че именно средата на живот в затвора е основната причина за разболяването на ищеца през 2014г, съдът съобрази следното: Последните 23 години от живота на П.Е. протичат в затвора, с прекъсвания от само няколко месеца. След продължително пребиваване в затвора, той е бил освободен през м.август 2010г, като не е успял да се социализира и отново извършва деяние, за което през м.10.2010 задържан, а впоследствие е и осъден /психологическо заключение от 15.12.2010гна л.259/. В справката от 18.05.2015г на д-р П., Директор на МЦ към Затвора Стара Загора се твърди, че на ищеца била поставена диагноза „наркомания. Хероинова зависимост”, за което обаче доказателства по делото не се съдържат. Данните по делото са, че за двата месеца през 2010г, когато е бил на свобода ищецът е „приемал наркотици” съдът намира че не доказват зависимост, второ не са фактор, който да е причинил разболяването му през 2014г с оглед ограничения времеви период на евентуалния прием, второ с оглед голямата отдалеченност по време от проявлението на туберкулозната болест.

Значителният период от време, през който Е. прекарва в затвора /ок. 23 год/, наред с характера на заболяването туберкулоза, към което наследствеността се изключи като причиняващ фактор, обуславя извод, че намалените съпротивителни сили на неговия организъм, довели до проявленията на болестта първо през 1998г, после през 1999г, 2003г, а сега и през 2014г /когато все е в затвора/ се дължат основно на тази среда.

Създадената в затвора в гр.Стара Загора след настаняването на ищеца последно от 08.12.2010г битова и жилищна среда като съвкупност от фактори, неблагоприятни за неговото заболяване, към онзи момент в ремисия. Тази неблагоприятност се свързва с пренаселването на килиите, вкл.килията на ищеца, слабите възможности при за проветрение и отопление в затвора, слабата чистота. Установи се по делото /признава се от ответника/ че килията, в която е бил настаняван ищеца преимуществено е била пренаселена — на площ от 22 кв.м да били настанявани между 6—8 бр.лишени от свобода, най—често 7 бр. По делото не е спорно, че за периода от 20ч вечер до 6 на сутринта затворниците са ползвали за физиологичните си нужди кофа. Липсата на течаща вода и санитарно помещение, в съвкупност с ограничените възможности за чистене на затворническата килия на П.Е., се явяват проявление на неизпълненото задължение на администрацията по осигуряване на условия за опазване на здравето. Неизпълнението е налице независимо, че през деня между 6ч и 20 ч затворниците, вкл.ищеца, принципно са можели свободно да ползват общите санитарни помещения, защото изискването за активно поведение по осигуряване на среда, опазваща здравето на лишените от свобода има неотменим, постоянен и траен характер.

Предразполагащите заболяването туберкулоза фактори, елементи на битовата и жилищна среда, явяваващи се в случая незадоволителни с оглед изискванията за хуманност, са действали спрямо ищеца през значителен период от време, обхванат от исковия период, вкл. от 11.08.2011г когато той е приведен в Старозагорския затвор до 17.07.2014г когато е изпратен на лечение. Т.е. към м.03.2014г или началото на м.04.2014г, когато са първите симптоми на заболяването, спрямо съпротивителните сили на организма на ищеца вече е било оказано това значително по време негативно влияния на жилищните и битови условия в затвора, явяващи се в случая проява на незаконосъобразно бездействие на ответника по осигуряване на адекватни условия за опазване на здравето му.

По делото не се установи храненето на ответника в периода на престоя му в Затвор да не съответства на общите изискванията за състав, калоричност и режим или да е в причинна връзка с проявата на заболяването. От представените справки е видно, че в по-голямата част от престоя, ищецът е бил включен в режим на диетично хранене като за язвена болест. /от м.12.2010—м.02.2011г вкл и от м.09.2012г до м.09.2014г, П.И.Е. е включван в списъците за диетична храна за язвена болест, утвърждавани от началника на Затвора в гр.Стара Загора./л.81 и сл и на л.108—251/. Основателно се явява оплакването, че администрацията на затвора не е осигурила достатъчен прием на храна в периода след разболяването на ищеца, т.е. след м.04.2014г и до 17.07.2014г. В този период на ищеца с оглед разболяването е била нужна по—силна храна и по—често от обичайния трикратен режим на хранене. Това неизпълнено задължение обаче е последица и проява на другото неизпълненото задължение —по своевременно диагностициране на заболяването и предприемане на съответните активни действия по противодействие и лечение, вкл.чрез режима на хранене —5 кратно хранене, със завишен калориен състав храна /от около 3000 кал.дневно/.

Съдът отчита, че причина за проявата на заболяването има и самия ищец. Първо, през 2011г той самия е прекъснал превантивната терапия, която му е провеждана от д-р Бузев от Плевенския затвор. Второ, поведението му спрямо собственото му здравословно състояние сочи на липса на превенция, същия признава, че е пушил, което поведение се явява неразумно, тъй като тютюна е противопоказен за болестта. Поведението на ищеца следва да се отчете като фактор при определяне в посока намаление на дължимото се обезщетение за настъпилото увреждане.

Неизпълнението на задължението на затворническата администрация по опазване здравето на ищеца чрез създаване на подходяща жизнена и битова среда, вкл.достатъчна по площ с оглед изискуемите минимални стандарти, условия на чистота, проветривост и осветление, при липса на влага и студ, се явява основния обуславящ заболяването туберкулоза фактор, вкл. активирането на туберкулозната болест на ищеца през 2014г. Това, наред с неизпълнение на задължението за своевременно диагностициране и лечение на болестта на ищеца, забавило се от месец април 2014г до м.юли 2014г, в противоречие с добрата медицинска практика, е обусловило претърпените от ищеца неимуществени вреди —претърпени от него болки и страдания, вследствие болестта, които подлежат на обезщетяване.

Не са налице обстоятелства, които да обуславят отпадане на отговорността с оглед ограниченията на режима, при който се изтърпява наказанието.

Изводът е, че са налице причинени вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение /действия и бездействия/ на администрацията - служители и длъжностни лица при ответника при или по повод осъществяване на административната дейност по изпълнение на наказанията, за която са оправомощени. Налице са всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дължимото обезщетение подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съобразно обстоятелствата, че заболяването има траен характер, здравето е увредено трайно. Претърпените вреди се явяват тежки, с оглед естеството на заболяването, неговия ход на протичане и прогноза. В периода от първите белези на болестта март-април 2014г до 17.07.2014г на практика ищецът изобщо не е лекуван. Свързаните със заболяването болки и неприятни изживявания съставляват неимуществени вреди за Е., са били удължени в следствие забавата и се явяват за един продължителен период от време, освен това отчасти обуславят лошата прогноза, с която се свързва преболедуването. Пораженията от болестта се свързват с констатацията, че на практика част от дроба е унищожен, което обуславя лоша прогоноза в по—далечен времеви план /според експертът, изпълнил СМЕ/ .

От друга страна, следва да се подчертае че търсената обезвреда се намери в случая основателна с оглед забавеното изпълнение на задължението за диагностициране и лечение на туберкулозното заболяване, а не пълното му неизпълнение. Факт е, че на ищеца е било осигурено нужното лечение, първо чрез изпращане и провеждане на интензивно лечение в специализирано болнично заведение в периода 17.07.2014—05.01.2015г (в изпълнение на чл.60 ал.4 от Наредба №2/2010г), а след това лечението във втората фаза- до м.05.2015г е продължило под контрола на Здравната служба към Старозагорския затвор. Ищецът в резултат е бил излекуван. Освен характера на вредите, съдът отчете тяхната обусловеност, от една страна от бездействията на затворническата администрация по опазване на здравето на ищеца и от друга страна, че това не е единствения фактор, обусловил разболяването на ищеца през 2014г.

Съдът счита, че сумата от 7500 лева е справедливият размер на обезщетението, който би репарирал търпените от ищеца неимуществени вреди и който е определен при отчитане евентуалното наличие на форми на съпричиняване. Искът подлежи на отхвърляне за разликата до предявения размер от 100 000 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Е. ЕГН **********, изтърпяващ наказание «лишаване от свобода» в Затвора гр. Стара Загора, сумата от 7500 / седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди —болки и страдания от разболяването му от туберкулоза през 2014г, следствие от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора в периода 11.08.2011—17.07.2014г по опазване на физическото му здраве, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.2014г до окончателното изплащане.

Отхвърля иска на П.И.Е. ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора по опазване на физическото му здраве в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лв, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: