Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 140      27.07.2015г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

 

при секретар  П.М.                                                                                  и с участието

на прокурора  Недялка М.                                                                   като разгледа

докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 56 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.              

                                       

Образувано е по искова молба, подадена от М.Г.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 9 420лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от  незаконосъобразна административна дейност на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в нарушение на изискването на чл.150, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ за ежедневно провеждане в рамките на час и половина на културно-информационни мероприятия с лишения от свобода.

 

Ищецът твърди, че в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г., при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” във ІІ – Г група на Старозагорския затвор, по отношение на него не са били провеждани мероприятия от културно-информационно естество, предвидени в разпоредбата на чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. Поддържа че режимът, при който изтърпява наказанието, не бил свързан с пречки за изпълнение на нормативно регламентираното задължение от страна на администрацията на Затвора – Стара Загора по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС.  Твърди, че лишаването му от участие в културно-информационни мероприятия под формата на организирани и провеждани беседи, лекции, дискусии и т.н., в резултат на релевираното като незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да изпълни задължението си по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС, му е причинило неимуществени вреди. Претърпените вреди, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали в силни и интензивни по своя характер и с трайно отражение във времето негативни изживявания и състояния на неудобство и дискомфорт, напрегнатост, тревожност, нервност, депресивни състояния, емоционален дисбаланс, отчаяние и др.

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявената искова претенция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на М.Х. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Твърди, че с оглед на наложеното на М.Х. наказание „доживотен затвор без замяна”, изтърпявано при определен по НЧД 503/ 2009г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора „специален режим”, в зона с повишена сигурност, ІІ – г салон, в единична килия в Затвора – Стара Загора и свързаните с това мерки за изолация по чл.71, ал.2 от ЗИНЗС и чл.54, ал.2 от ППЗИНЗС; чл.54, т.3 и чл. 213 от ППЗИНЗС; чл.198, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 217 от ППЗИНЗС и др., не позволява участието на Х. в съвместни възпитателни и образователни дейности, поради което ищецът е извън кръга на лицата, имащи право да им бъде осигурявано участие в такива мероприятия. Сочи, че социалната дейност и възпитателна работа при осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в Затвора – Стара Загора, са съобразени с мерките за безопасност и сигурност в съответствие и в рамките на изискванията на режима на изтърпяване на наказанието, включващи такива за постоянна изолация на лишените от свобода, при усилен надзор и охрана и ограничени възможности за настаняване в общи помещения с останалите лишени от свобода за участието им в съвместни трудови, възпитателни и образователни дейности. Социалната дейност и възпитателната работа се провеждала под формата на диагностична и индивидуална работа /консултиране по въпроси от личен, семеен, здравен, имуществен или друг характер, свързано с третирането и пребиваването в пенитенциарното заведение/, като на лишените от свобода, в т.ч. на Х., е осигурена възможност за ползване на радиоприемник, аудиоплейър, вестници, електронни игри, телевизор с кабелна телевизия, служебен DVD плейър за индивидуално гледане на филми, предоставяни от инспектор СДВР и т.н. Поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват настъпило сериозно и трайно увреждане на емоционалния и психологичния статус на Х., още по-малко че твърдените негативни психологични процеси са в резултат на липсата на ежедневно провеждани културно-информационни мероприятия с лишения от свобода, като основание за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от претендираното засягане на неимуществената сфера на ищеца.  По съображения за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и неоснователност на предявения иск.

           

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Ищецът М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора. С влязло в сила Определение от 21.07.2009г. по НЧД № 503/ 2009г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието - „усилено строг режим” по отношение на лишения от свобода М. Х., е изменен в „специален режим”. Съгласно писмо ЗД № 52/ 2002г. от 27.04.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора, М.Х., с оглед на определения му режим на изтърпяване на наказанието, е настанен в единична килия, в зона с повишена сигурност - ІІ-г коридор на Затвора — Стара Загора /състоящ се от 9 килии и санитарен възел, без общи помещения/. От фактическа страна по делото не е спорно, че в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г. М.Х. не е полагал труд и не му е била осигурена трудова заетост, което обстоятелство се потвърждава и от удостовереното в писмо ЗД № 52/ 2002г. от 02.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора.

Дейностите на затворническата администрация по отношение на доживотно осъдените са описани в писмо с характер на удостоверение  ЗД№52/2002 от 19.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора /л. 103 и сл. по делото/ и се свеждат до: провеждане престой на открито два пъти дневно, по време на който лишените от свобода имат възможност да спортуват, да посещават библиотека и магазин; осигурена възможност да разполагат със собствени телевизори, радиоапарати, електронни игри, както и да ползват служебен DVD плейър, на който имат възможност да гледат по два филма седмично, осигурени от ИСДВР по тяхна заявка. Посочено е че е сформиран клуб „Шиене на гоблени” и са закупени гоблени на трима доживотно осъдени, изявили желание да се включат в тази дейност, както и че се водят преговори с Бюро по труда и работодатели с цел осигуряване на трудова заетост съобразена с режима на третиране на доживотно осъдените. Удостоверено е, че са били организирани /без посочване за кой период/ два курса по компютърна грамотност; три основни курса „Профилактика на стреса” /йога/ и няколко поддържащи курса „Профилактика на стреса”, като периодично се провеждали консултации от психолог по различни проблеми касаещи доживотно осъдените лица.

Въпреки трикратно дадените от съда указания /с Определение от 17.04.2015г., с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 20.05.2015г. и с разпореждане от 04.06.2015г./, Началникът на Затвора – Стара Загора не представи изисканото писмено удостоверяване за периода 12.02.2010г. -  12.02.2015г. в Затвора – Стара Загора били ли са провеждани културно-информационни мероприятия по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС на лишения от свобода М.Х..  В писмо ЗД № 52/ 2002г. от 19.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора е посочено, че за „процесния период и към настоящия момент, културно-информационни мероприятия по см. на чл.150 от ППЗИНЗС не са провеждани”.  

 

Представени и приети като доказателства по делото са графици за разпределение на времето на лишените от свобода по групи, утвърдени от Началника на Затвора - Стара Загора /л.86-89/. Съгласно графиците разпределението на времето на лишените от свобода от ІІ-Г група, към която се числи ищецът Х., не включва предвидено време за провеждане на мероприятия от културно-информационно естество.

 

От писмо рег. № 3186/ 02.06.2015г. от ВПД Началник на Затвора – София е видно, че са създадени условия за реализирането на дейностите по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС на територията на Първа група в Затвора – гр. София, където е обособена зоната с повишена сигурност, с постоянни заключени помещения при засилен надзор и охрана. Осигурените дейности от културно - информационно естество в Софийския затвор включват оборудван и функциониращ Клуб за социални и възпитателни дейности, в който се провеждат образователни, информационни и културно – творчески дейности, включващи използване на библиотека, видеотека, работа с компютри, игра на карти, табла, шах, гледане на телевизия, провеждане на беседи по случай празници и бележити исторически събития; съвместни участия в мероприятия по повод празници, турнири по шах, табла и белот, психотренинг, с възможност за иницииране на такива мероприятия от самите затворници. Участието в посочените дейности на лишените от свобода с доживотни присъди, изтърпяващи наказанието си в Затвора – гр. София, се определя според присъдите им, нуждите, установени от специализирани диагностични дейности и личното желание на лицата. Възможността за участие в дейностите от културно, социално-възпитателно и информационно естество, е планувана ежедневно за работните дни от седмицата, съгласно утвърдения от Началника на Затвора – София дневен режим за разпределяне на времето на лишените от свобода на територията на І-ва група, включваща осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието при строг или специален режим.  

Съгласно Справка рег. № 1312/ 01.06.2015г. на Началника на Затвора – Пловдив, в затвора се провеждат културно-информационни дейности, при осигурена възможност за участие в тези дейности и на доживотно осъдените лица. Културно-информационните мероприятия се провеждат по график в работните дни и включват курс „Катехизис”; Ограмотителен курс, Клуб за творчески практики, Програма „Умения за мислене – базови компютърни умения”. На доживотно осъдените е осигурена възможност за посещение на библиотека /по график/; да участват при отбелязването на празниците чрез включването им в спортни мероприятия и културно-информационни рецитали, литературни четения и музикални програми.

 

По делото са представени и приети като доказателства психологическа справка на доживотно осъдения М.Х.; Справка за дните, през които доживотно осъденият Х. е бил конвоиран за дела и не е бил в Затвора – Стара Загора в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г.; писмо рег. № 4448/ 28.04.2015г. от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София и др.

 

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели лицата П.Й.С. и Е.К.Е.. Свидетелят П.С. изтърпява наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, като от м. септември 2009г. е настанен във ІІ-Г група в зоната с повишена сигурност, също като Х.. Твърди, че откакто е в затвора, на него, както и на останалите лишени от свобода от тази група, не са осигурявани културно-информационни мероприятия – беседи, дискусии, както и трудова заетост. Според свидетеля С. всичко това е породило негативни изживявания за Х. – състояние на депресия, напрегнатост, нервност и т.н. Свидетелят Е.Е., също изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, заявява, че откакто е в затвора и до настоящия момент общи културно-информационни мероприятия не са провеждани. Сочи, че веднъж е бил организиран компютърен курс за 3 – 5 дена, два или три пъти – еднодневни курсове по йога за по един час, в която са участвали двама – трима лишени от свобода от тази група, като свидетелят не знае на какъв принцип са били определяни. Миналата година веднъж са им прожектирали кино в оборудвана за това зала в корпуса на затвора. Твърди, че липсата на организирани културно-информационни мероприятия се е отразила зле на Х. – чувствал се е подтиснат и депресиран от липсата на информация за външния свят и от липсата на възможност да общува с други хора. И двамата свидетели заявяват, че им е разрешено в килиите да имат телевизор и радиоприемник, като има осигурена кабелна телевизия. В момента тези от лишените от свобода, които разполагали в килиите си с работещи телевизори, имали възможност да ползват служебен DVD плейър да гледат филми, които инспектор СДВР записвал и им давал на флашка.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора – Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяното като незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразно бездействие при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора – Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на иска по съображения, основани на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по адм. дело № 411/ 2012г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Видно от приложеното административно дело № 411/ 2012г., съдебното производство е било образувано и съответно Решение № 138 от 03.07.2013г. по делото е било постановено по предявени от М.Х. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения: 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

 

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора. В глава ХV, раздел ІІ от АПК са предвидени две хипотези на незаконосъобразни административни бездействия. В първата - по чл.256 от АПК, неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване, релевира незаконосъобразно бездействие. Нормата на чл.257, ал.1 от АПК регламентира бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт т.е по см. на посочената разпоредба бездействие е налице тогава, когато в нормативен акт е предвидено задължение за административния орган да извърши определено действие /действия/ и при настъпването на юридическия факт, предвиден в хипотезата на съответната правна норма, административният орган вместо да изпълни задължението си – бездейства. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от М. Х. искова молба, релевираното като основание на исковата претенция незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, се изразява в непровеждане ежедневно в рамките на час и половина на културно-информационни мероприятия с лишения от свобода Х., в нарушение на чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС.

Изпълнението на наказанията на осъдените с влязла в сила присъда лица, както и правното им положение, се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и от Правилника за неговото прилагане.

В Глава единадесета "Социални дейности и възпитателна работа", чл.163 от ЗИНЗС е регламентирано, че в местата за лишаване от свобода следва да бъдат създадени условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Разпоредбите от Глава единадесета, Раздел III от ЗИНЗС са доразвити с тези от ППЗИНЗС - Глава четвърта "Социални дейности и възпитателна работа", Раздел IV "Творчески, културни и спортни дейности" – чл. 148 – чл. 155. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС задължава затворническата администрация да осигури ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, провеждане на културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути, при организирането на които се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания.  Следователно налице е нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, провеждане на културно-информационни мероприятия в посочените форми. Всъщност това задължение е част и общо формулираното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Така регламентираното задължение на затворническата администрация е корелативно свързано с правото на лишените от свобода да им бъде осигурено провеждане на културно-информационни мероприятия в някоя/някои от изброените като възможни форми и с посочената честота, периодичност  и продължителност — ежедневно, в рамките на час и половина. Това право е израз и продължение на разписаното в чл.163 от ЗИНЗС изискване за създаване на условия за културни и творчески дейности в местата за лишаване от свобода.  Възникването на това субективно право е обусловено от наличието на две предпоставки: лицето да е със статут на „лишено от свобода” и да не е ангажирано в трудов процес. По отношение на ищеца тези условия безспорно са изпълнени – М.Х. е лишен от свобода, изтърпяващ наложено му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, като съгласно удостовереното в писмо ЗД № 52/ 2002г. от 02.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора на Х. не е била осигурявана трудова заетост т.е лицето не е ангажирано в трудов процес.

Неоснователно е възражението на ответника, че независимо от разписаното в чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС, ищецът М.Х. не е носител на субективното право да участва в културно-информационни мероприятия, по съображения, основани на вида на наложеното и изтърпявано от Х. наказание и режима, при който се изпълнява наказанието. Ответникът поддържа, че доколкото на М. Х. е наложено наказание „доживотен затвор без замяна”, което наказание изтърпява при определен му „специален режим”, в единична килия, в зона с повишена сигурност, ІІ – г салон на Затвора – Стара Загора и с оглед на нормативните изисквания за постоянна изолация при усилен надзор и охрана, възможността за участие на Х. съвместно с други лишени от свобода в провежданите в затвора групови по своя характер трудови, възпитателни и образователни дейности и културно-информационните мероприятия, е изключена.  

Съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда /т.1/; които са им отнети или ограничени изрично със закон /т.2/ и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието /т.3/. Посочената законова разпоредба изрично и изчерпателно определя основанията /хипотезите/, при които е допустимо лишаване и/или ограничаване на правата на лишение от свобода.

Регламентацията по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС сочи, че упражняването на правото не е ограничено нито от вида на изпълняваното наказание /”лишаване от свобода”, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”/, нито от определения режим за изтърпяване на наказанието. Безспорно изпълнението на наказанието доживотен затвор без замяна, се свързва с принудително изолиране на осъдения в специални места, при което неминуемо се търпят редица ограничения - липса на възможност за свободно придвижване; ограничени социални контакти; липса на възможност осъденият сам да определя своя режим на живот и форми на социално участие и т.н.  Дори това наказание обаче, респективно режимът на изтърпяването му, не се свързва с пълно отрицание на възможността за участие на осъденото лице в културно-информационни мероприятия по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.197, ал.2 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби, доколкото в тази глава /глава ХV от ЗИНЗС/ не е предвидено друго. В глава ХV от ЗИНЗС липсва регламентация по силата на която да се изключва или да се допуска ограничаване на правото по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС на доживотно осъдените лица. Такива ограничения не могат да бъдат изведени чрез тълкуване на изискването доживотно осъдените да се настаняват в отделни затвори или в отделения на затворите в обособени зони с повишена сигурност (чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС). Както вече беше посочено законовите изисквания за сигурност и охрана на лицата неминуемо водят до някои ограничения, но прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения с оглед на изискването тази категория осъдени лица да се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, не могат да обосноват несъвместимост на правото по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС с действието на присъдата, с изпълнението на наказанието или с режима на неговото изтърпяване.  Единственото ограничение, по аргумент от чл. 101, т.4 от ЗИНЗС, би могло да бъде само наложено на лишения от свобода дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода”. В случая нито се твърди, нито са налице данни, на лишения от свобода М. Х. да е било наложено такова дисциплинарно наказание или по отношение на него да са налице други законово регламентирани ограничения по чл.75 от ЗИНЗС за ползване от правото по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. 

Несъстоятелно е възражението на ответника, че разпоредбата на чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС е относима и приложима само спрямо лишени от свобода, „настанени в групи” и че доколкото Х. и останалите лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” не са структурирани в „група”, а са настанени в зона с повишена сигурност „ІІ – Г коридор / ІІ-Г салон”, не могат да се ползват от правата по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. Възприетият в Затвора – Стара Загора начин на обозначаване на посочената категория осъдени лица /от ІІ-Г група, ІІ-Г салон или ІІ-Г коридор/, е без значение за съществуването на правото на тези лица по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. Очевидно вложеният от законодателя смисъл при регламентацията на изискването по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС за осигуряване ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода които не са ангажирани в трудов процес, провеждане на културно-информационни мероприятия, е друг. А и би било недопустимо единствено поради липсата на формално обособяване и означаване на определена категория осъдени лица като „група лишени от свобода”, да има за последица лишаване или ограничаване упражняването от тези лица на нормативно признато им право.

Разпоредбата на чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС не въвежда изискване за групов характер на мероприятията от културно-информационно естество, каквато пречка за провеждането им изтъква ответника. Неотносими в случая са разпоредбите на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 217 от ППЗИНЗС, предвиждащи възможност осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности по решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Така предвидената възможност за общо настаняване и общо участие на лишени от свобода лица в съвместни дейности, не отрича правото на всички лица, изтърпяващи наказание свързано с лишаване от свобода, на културно-информационни дейности в мястото, където изтърпяват наказанието. Възможността това право да се ползва общо или съвместно с други лица, изтърпяващи същото наказание или поставени при еднакъв режим на изтърпяване на наказанието, се свързва с начина на провеждане на дейностите, като не ги изключва. А и участието на доживотно осъдените в колективни културно-информационни мероприятия във формите, посочени в чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС вкл. съвместно с осъдени от същата категория, по аргумент от разпоредбата на чл.213 от ППЗИНЗС, е допустимо от закона.

 

Нещо повече – в последния Доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, в частта за затворниците с доживотни присъди, Комитетът е преповторил препоръката си към българските власти да развиват режима за дейностите на затворниците с доживотни присъди, чрез осигуряване на повече колективни дейности като е приел, че режимът на тази категория лишени от свобода следва да включва структурирана програма за конструктивни и за предпочитане извън килийни дейности.

 

Следователно налице е произтичащо пряко от нормативен акт /150, ал.1 от ППЗИНЗС/ и подлежащо на изпълнение задължение за администрацията на Затвора – Стара Загора да осигури на лишения от свобода М.Х. провеждане на културно-информационни мероприятия в някоя/някои от изброените като възможни форми и с посочената честота, периодичност  и продължителност — ежедневно, в рамките на час и половина. Това задължение е елемент на административно по рода си правоотношение, при и по повод изпълнение на административна дейност.

 

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че за периода 12.02.2010г. -  12.02.2015г. в Затвора – Стара Загора не е била осигурена възможност и не са били провеждани културно-информационни мероприятия по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС с лишения от свобода М.Х.. От една страна описаните в писмо с характер на удостоверение  ЗД №52/2002 от 19.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора дейности  /провеждане престой на открито два пъти дневно с възможност лишените за свобода да спортуват, да посещават библиотека и магазин; предоставена възможност на осъдените лица да разполагат със собствени телевизори, радиоапарати, електронни игри, както и да ползват служебен DVD плейър, на който да гледат по два филма седмично, осигурени от ИСДВР по тяхна заявка/, не представляват културно-информационни мероприятия по см. на чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС, макар и достъпа до радио и телевизионни програми да има културно-информационен характер. Тези дейности са свързани с упражняването на други законово регламентирани права на лишените от свобода /по чл. 86 и чл.87 от ЗИНЗС/.  А и очевидно ползването от лишените от свобода на „осигурената им възможност” е обусловено от това дали разполагат със собствени /лични/ телевизионни и радио приемници. Организираните два курса по компютърна грамотност; три основни курса „Профилактика на стреса” /йога/ и няколко поддържащи курса „Профилактика на стреса” за периода 2010г. – 2015г. /без да е посочено времетраенето на курсовете и на кои лишени от свобода лица е била осигурена възможност да се включат/, също не може да бъде възприето като изпълнение на нормативно регламентираното задължение от страна на администрацията на Затвора - Стара Загора по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС. Още повече  че съгласно показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, се касае за еднократно организиран в Затвора – Стара Загора за процесния период компютърен курс за 3 – 5 дена и два или три пъти – еднодневни курсове по йога за по един час, в която са участвали двама – трима лишени от свобода от ІІ – Г група. Всъщност доколкото в писмо ЗД № 52/ 2002г. от 19.06.2015г. на Началника на Затвора – Стара Загора изрично е посочено, че за „процесния период и към настоящия момент, културно-информационни мероприятия по см. на чл.150 от ППЗИНЗС не са провеждани”, следва да се приеме, че фактът на неосигуреното провеждане на културно-информационни мероприятия по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС в Затвора – Стара Загора вкл. и на лишения от свобода М.Х., е доказан по несъмнен начин. Това се потвърждава и от представените по делото графици за разпределение на времето на лишените от свобода по групи, утвърдени от Началника на Затвора - Стара Загора, които графици не включват предвидено време за провеждане на мероприятия от културно-информационно естество.

 

 

С оглед на което съдът приема за доказано, че за ищеца в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г. за времето на пребиваване му в Затвора – Стара Загора, не е било осигурено провеждането на културно-информационни мероприятия по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС, което релевира незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – Стара Загора да изпълни нормативно установеното задължение да осигури ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода които не са ангажирани в трудов процес, провеждане на културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути.  

 

Съдът приема, че бездействието на администрацията на Затвора – Стара Загора да изпълни задължението си по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС, е причинило на ищеца М.Х. неимуществени вреди. Както беше посочено наложеното на М.Х. наказание и определения режим за изтърпяване на наказанието и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата,  неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на субективни права на Х. и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. А ограничаването на права, което не се основава на закона или не се основава на целта, за която е регламентирано ограничението, е незаконосъобразно. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето на М. Х., което би могло да бъде разглеждано като последица от неизпълнението от администрацията на Затвора – Стара Загора на изискването по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС.  Но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди претърпени от лишените от свобода във връзка с условията и/ или с режима на изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че вследствие на неосигуреното провеждане на културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути и др., е налице неблагоприятно засягане на личността на Х.. Пребиваването 22 часа в денонощието в единична килия, без възможност за общуване с други хора чрез провеждане на разговори, дискусии и др.; липсата на осигурена възможност за участие в адекватни образователни, информационни и културно-творчейски дейности, неминуемо водят не само до изолация от външния свят, но и до  десоциализация, причиняваща негативни психологически и емоционални състояния с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано с изпълнението на изтърпяваното наказание. По отношение на лишения от свобода Х., с оглед на личностната му характеристика, претърпяното неблагоприятно засягане  - негативните психологически преживявания и емоционален дискомфорт /съгласно свидетелските показания/, макар и без конкретно увреждане на здравето, вследствие на липсата на осигурена и предоставена възможност в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г. да упражнява законово регламентираното му право по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС, следва да бъдат определени като неимуществени вреди.

 

При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от затворническата администрация са нарушили изискването по чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС, което е довело до неблагоприятно засягане на ищеца Х..  Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица в тази връзка. Но отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.

 

За ангажиране  отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е ирелевантно  обстоятелството, че съществуват обективни трудности за изпълнение на изискването по чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС в Затвора – Стара Загора - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. А и създадената организация и осигурената в Затвора – гр. София и в Затвора – гр. Пловдив многостранна  възможност за реализиране на дейностите, посочени  в чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС, вкл. за лицата, изтърпяващи наказание в зоната с повишена сигурност /доживотно осъдени изтърпяващи наказание при специален режим/, е доказателство, че и осигуряването на предвидените в чл.150, ал.1 от ППЗИНЗС мероприятия принципно и обективно е възможно по начин и във форма, ненарушаващи изискванията за сигурност в Затвора – Стара Загора. 

 

Ето защо съдът приема, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният от М.Х. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явява  доказан по основание. 

 

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 9 420лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

 

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, както и периода на незаконосъобразното административно бездействие и характера на породените у Х. негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000лв.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от М.Х. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от администрацията на Затвора –  Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 1 000лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 9 420 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

 

 

            Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от М.Х. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в непровеждане, в нарушение на изискването на чл.150, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ежедневно в рамките на час и половина на културно-информационни мероприятия с лишения от свобода М.Х. за времето на пребиваването му в Затвора – Стара Загора в периода 12.02.2010г. – 12.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г., до окончателното изплащане на сумата.  

                         

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Х. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 9 420лв., като недоказан и неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: