Р Е Ш
Е Н И Е
№ 119 29.06.2015
г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 57 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.257 от АПК,
вр.с чл.145 и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на М.Г.Х. срещу бездействие на Началника на Затвора
в гр.Стара Загора да изпълни произтичащо от нормативен акт задължение, а именно
- по чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС - за
ежедневно провеждане на културно-информационни мероприятия на лишените от
свобода, неангажирани в трудов процес. В жалбата и в съдебно заседание Х.
твърди, че от 02.02.2010г до датата на завеждане на жалбата изтърпява доживотен
затвор без замяна, във ІІ г група на Старозагорския затвор, не полага труд. Счита
че отговаря на условията спрямо него да бъдат провеждани мероприятия от
културно-информационно естество, предвидени в цитираната разпоредба, но такива
не били провеждани, за което бездействие отговорността била на Началника на
Затвора. Режимът, при който изтърпява
наказанието не бил свързан с пречки за изпълнение на посоченото задължение,
така както не били налице пречки за участието му в провежданите общо за
лишените от свобода престой на открито и спорт. Изтъква, че културно-информационни
дейности се осигурявали спрямо лишените от свобода при режим като неговия в
Софийския затвор. Отправя искане да бъде
осъден Началника на Затвора-Стара Загора
да извърши действията, дължими по силата на цитираната правна норма.
Ответникът - Началника на Затвора
гр.Стара Загора в представен по делото писмен отговор по чл.163 ал.2 от АПК /л.10/,
както и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заема становище
за неоснователност на жалбата по съображения за липса на твърдяното право,
съответно липсвало насрещно задължение на затворническата администрация да осигурява
на жалбоподателя мероприятията, посочени в чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС. Съображения
за този извод основава на особеностите на режима, при който било определено да
бъде изтърпявано наказанието на М.Х. - първоначално „усилено строг”,
впоследствие „специален” режим, в
единична килия в зона с повишена сигурност. Дейностите на затворническата администрация
спрямо него били в съответствие и в
рамките на изискванията на специалния режим вкл. изискванията за постоянна
изолация на лишените от свобода, при усилен надзор на охрана и ограничени
възможности за настаняване на лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си при
специален режим в общи помещения с останалите лишени от свобода и за участието
им в съвместни трудови, възпитателни и образователни дейности. Твърди, че
жалбоподателят не бил настанен в „група”, а в зона за повишена сигурност, ІІ-г
коридор, в отделна килия, и в този
смисъл бил извън кръга на лицата, притежаващи правото да им бъдат осигурявани
визираните в жалбата мероприятия. С оглед тези ограничения и груповия характер
на културно-информационните мероприятия, които се организирали в затвора счита,
че спрямо М.Х. не се е дължало изпълнение на предвиденото в чл.150 ал.1 от
ППЗИНЗС задължение. Позовава на чл.61
т.1 чл.71 ал.2 и чл.197 ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС, чл.198 ал.2 от ЗИНЗС,
чл.217 от ППЗИНЗС, чл.150 ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС. Направено е искане за отхвърляне
на жалбата като неоснователна.
Като
прецени събраните по делото доказателствата и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
М.Г.Х., в периода 02.02.2010г.- 20.02.2015г.,
изтърпява наказание „доживотен затвор
без замяна” в Затвора в гр.Стара Загора, първоначално при „усилено строг
режим”, впоследствие - „специален режим”. Същият не е полагал труд и не е участвал в трудов
процес през целия този период. Жалбоподателят,
с оглед режима на изтърпяване на наказанието е настанен бил във ІІ-г коридор на
Затвора — Стара Загора, където е обособена „Зона с повишена сигурност” /писмо-удостоверение
ЗД№52/2002 от 27.04.2015г. на Началника на Затвора в гр.Стара Загора на л.35/.
Осигуряваните спрямо доживотно лишените от свобода,
вкл.жалбоподателя мероприятия са описани
в писмо с характер на удостоверение
ЗД№52/2002 от 27.04.2015г и се свеждат до: осигуряване престой на
открито -1ч дневно и спортни дейности по 1ч дневно, свиждане по два пъти месечно и дейности,
разпределени за деня съгласно
график. През 2006, 2008г., 2009 г. и
2014г. е предоставяна възможност за включване на доживотно осъдените в курсове
по йога, като Х. се е включил в този през 2006г. и през 2014г.
По делото са представени графици за
разпределение на времето през деня, утвърдени на 04.01.2010г, на 10.07.2013г и
на 26.01.2014г от Началника на Затвора-Стара Загора /л.37 -л.39/. Видно е
различие на предвидените дейности с оглед различните групи, обособени в
затвора. Видно от графика от 04.01.2010г, за ІІ-г група, към която се числи
жалбоподателя, е определено следното
разпределение: 5:30 ч-ставане от сън, 6:30ч-7:00ч-закуска, за „извеждане на
работа” –липсва отбелязване, обяд 11:50ч-12:20ч, за „прибиране от работа”—липсва
отбелязване, престой на открито: 9:00-10:20ч и от 10:30ч-11:50ч на югозападното
каре, вечеря -17:00-17:30ч, тоалет в часовите периоди: 5:30-6:00ч, 12:20-13:50ч
и 17:30-19:00ч. Вечерна проверка—20:00ч. Графиците, утвърдени на 10.07.2013г и
на 26.01.2014г предвиждат същите дейности с промяна на часовите диапазони за
извършването им. Не се съдържат в
графиците на Старозагорския затвор, нито в други доказателства по делото, а и
не се твърди на лишените от свобода в този Затвор и изтърпяващи наказанието си
при режим като този на Х. /усилено строг и специален/, да е предвидена и
създадена организация за провеждане на мероприятия от културно-информационно
естество.
За разлика от така създадената в
Старозагорския затвор организация, в Софийския затвор се сочи налична възможност
за реализиране на дейностите, посочени в
чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС, вкл. на територията на І група , където е обособената
зоната с повишена сигурност, съгласно докладна записка от 29.04.2015г на ИСДВР
към Затвора в гр.София /л.420/. Осигурените спрямо визираните лица условия от културно—информационно
естество в Софийския затвор включват: оборудван и функциониращ Клуб за социални
и възпитателни дейности чрез провеждането на образователни, информационни и
културно –творчески дейности: използване на библиотека, видеотека, работа с
компютри, игра на карти, табла, шах, гледане на телевизия, провеждане на беседи
по случай празници и бележити исторически събития, съвместни участия в
мероприятия по повод празници, турнири по шах, табла и белот, психотренинг,
възможности за иницииране на такива мероприятия от самите затворници. Участието в изброените дейности на лишените
от свобода с доживотни присъди, изтърпяващи наказанието си в Софийския затвор
се определя според присъдите им, нуждите,
установени от специализирани диагностични дейности и личното желание на лицата.
Възможността за участие в изброените дейности, вкл.от културно, социално—възпитателно
и пр. естество е планувана за два часови периода на деня, ежедневно за
работните дни от седмицата, съгласно т.12
от утвърдения със заповед № 1/17.06.2014г на Началника на Софийския затвор
дневен режим за разпределяне на времето на лишените от свобода на територията
на І-ва група /л.49/.
Сочи се, че участието на доживотно осъдените в колективни мероприятия се
изпълнява с осъдени от същата категория с цел сигурността в затвора и
същевременно - с цел снижаване на напрежението, осигуряване на добри и
безопасни взаимоотношения.
По делото са приложени доказателства за статута на жалбоподателя,
доказателства за вида и характера на дейностите, осъществявани от и с участие
на лишените от свобода в Старозагорския и съответно - в Софийския затвор и
разпределението им през деня.
По делото са разпитани като свидетели лицата П.Й.С. и Ю.Р.Б.. Св.П.Й.С. *** 2009г и също е във ІІ-г зона с
повишена сигуронст, като жалбоподателя. Твърди, че откакто е в затвора, спрямо
затворниците се провеждали ежедневно и
по 1 ч дневно престой на открито и физическа активност. При тези мероприятия
всички лишени от свобода от тази група били заедно. При разрешение за посещение
на църквата, също ходели съвместно—лишените от свобода от посочената група —„ІІ-г”.
Отрича на него и другите затворници от тази група да са били осигурявани
мероприятия от културно естество, вкл.беседи, лекции, дискусии. Признава, че
веднъж през миналата година им прожектирали филм, както и че веднъж имало курс
по йога и компютри, но това било по един ден.
Св.Б. работи от 2010г в Затвора—Стара Загора като ИСДВР - инспектор по
социалната и възпитателната дейност. Твърди, че през целия период откакто е на
работа, не е получавал искане от доживотно осъдените на беседи, лекции,
дискусии. Твърди, че жалбоподателят е
настанен в зоната за повишена сигурност т.н. „коридор ІІ-г” . Твърди, че
културно-информационни мероприятия в зоната за повишена сигурност не можели да
бъдат прилагани както за останалите лишени от свобода. При спазване на
специалните изисквания за сигурност, доживотно осъдените можели отделно от
другите затворници да посещават мероприятия като концерт, училище, религиозни и
др, по преценка на ръководството и по предложение на ИСДВР кои да са лицата. По
изключение същите се включвали и в някои общозатворни мероприятия, напр.курса
по йога. Твърди, че може 5 човека от
зоната за повишена сигурност да желаят да участват в общите мероприятия, но да
бъдат одобрени само част от тях, ако се прецени за обезпокоителен броя им.
Сочи, че всеки има право на личен радиоприемник, телевизор, имало практика ИСДВР да осигурява
филми за ДВД плейър на флашка, вкл. за лишени от свобода в зоната за повишена
сигурност, като те си предавали ДВД—то.
Съдът кредитира свидетелските показания като добросъвестно дадени, в
съответствие едни с други и с другите доказателства по делото.
Оспорването е подадено по реда за защита срещу неоснователни
бездействия, предвиден в глава ХV, раздел ІІ АПК.
В глава ХV, раздел II от АПК са
регламентирани две хипотези на незаконосъобразни бездействия на
административния орган /респ. на длъжностни лица от ръководената от него
администрация/. В първата хипотеза /по чл. 256 от
АПК/, неизвършването на фактическо действие по направено искане до
компетентния административен орган - т. е до органа, който е длъжен да го
извърши по силата на законово оправомощаване, релевира наличието на незаконосъобразно
бездействие. Нормата на чл. 257, ал.
1 от АПК регламентира бездействието на административен орган да
изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, т. е по см. на тази разпоредба
бездействие е налице тогава, когато в нормативен акт е предвидено правомощие на
административния орган или длъжностно лице да извърши конкретно определено
фактическо действие, вменено в неговата компетентност и при настъпването на
юридическия факт, предвиден в хипотезата на съответната правна норма,
административният орган /длъжностното лице/ вместо да изпълни правомощието си -
бездейства.
В случая в подадената жалба се съдържат изявления за неизпълнение на
нормативно регламентирано в чл.150 ал.1 от ППЗИНЗ задължение от страна на администрацията на Затвора —
Стара Загора, като жалбоподателят
счита, че е адресат на дължимото поведение и че то му се следва по силата на
настъпили обстоятелства, осъществяващи хипотезата на визираната правна норма.
Бездействието, предмет на оспорване в случая произтича пряко от нормативен
акт, елемент е на административно по рода си правоотношение. Твърдяното
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация е спрямо
лице, изтърпяващо наказание "доживотен затвор без замяна", като
служителите затвора съгласно правомощията им по ЗИНЗС и ППЗИНЗС упражняват
държавна принуда спрямо лишения от свобода. В този смисъл отношенията между
жалбоподателя и администрацията на Затвора-Стара Загора, свързани с изтърпяване
на наказанието, не са равнопоставени, поради което действията на служителите са
по повод изпълнение на административна дейност. За законосъобразното изпълнение
на тази дейност носи отговорност началникът на затвора с оглед правомощията си
по чл.15 ал.1 т.4 от ЗИНЗС.
Оспорването, с оглед чл.257 ал.1 от АПК не е обвързано от срок, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Според чл. 257, ал.1
от АПК, бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. Изпълнението на наказанията на
осъдени с влязла в сила присъда лица, както и правното им положение се урежда
от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража и от правилника
за прилагането му. Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (чл.12, ал. 1
ЗИНЗС), а началникът на съответния затвор отговаря (чл. 15, ал. 1,
т.4, т. 8) за спазването на законността в затвора и изпълнява функциите,
възложени му с този закон. Съответният лишен от свобода се настанява, според
определения от съда с присъдата първоначален режим на изтърпяване на
наказанието, който за осъдените на доживотен затвор е специален (чл. 71, ал.
2). Правното положение на лишените от свобода се урежда с нормите на Глава
девета от ЗИНЗС.
Освен да ползват правата по чл. 86 от ЗИНЗС,
според чл. 87 лишените от свобода могат: да получават и четат вестници,
списания и книги, и да изучават чужди езици; да слушат радиопредавания и да
гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване
от свобода. Нормата на чл. 163 от ЗИНЗС, като част от Глава единадесета
"Социални дейности и възпитателна работа" указва, че в местата за
лишаване от свобода следва да бъдат създадени условия за творчески и културни
дейности, и за развитие на физическата култура на лишените от свобода.
Разпоредбите от Глава единадесета, Раздел III са доразвити с тези от ППЗИНЗС -
Глава четвърта "Социални дейности и възпитателна работа", Раздел IV
"Творчески, културни и спортни дейности" – чл.чл. 148-155.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1
и ал. 2 ППЗИНЗС
задължава затворническата администрация да осигури "ежедневно, в рамките
на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани
в трудов процес, провеждане на културно-информационни мероприятия, под формата
на беседи, лекции, дискусии, диспути, при организирането на които се използват
материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии,
научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат
или радиопредавания".
Неоснователно и в противоречие с цитираната
правна норма е възражението на ответника, че жалбоподателят не е носител на субективното
право да участва в културно—информационни мероприятия, по съображения за вида
наказание и особеностите на режима, съпровождащ изтъпряването му. Ограниченията
относно ползването от права са определени с чл. 75 от ЗИНЗС досежно правата: от
които са лишени с присъда; които са им отнети или ограничени изрично със закон;
чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и с изпълнението на
наказанието. Регламентираното в чл.150
ал.1 от ППЗИНЗС право е израз и продължение на заложеното в чл.163 изр.първо от
ЗИНЗС изискване за създаване на условия за културни и творчески дейности в
местата за лишаване от свобода. Адресат
на дължимото поведение, предидено в чл.150 ал.1 са всички лишени от свобода
(„всяка група”), като възникването на това субективно право е обусловено от две
материално правни предпоставки: лицето да изтърпява наказание лишаване от
свобода, независимо при какъв режим и да не е ангажирано в трудов процес, които
предпоставки безспорно са налице за М.Х.. Упражняването на правото по чл. 150, ал.
1 от ППЗИНЗС не е ограничено нито от вида на наказанието, нито от
режима на изтърпяването му. Безспорно изпълнението на наказанието
доживотен затвор без замяна, се свързва с принудително изолиране на осъдения в
специални места, при които неминуемо се търпят редица ограничения - липса на
възможност за свободно придвижване в пространството, ограничени социални
контакти, липса на възможност осъденият сам да определя своя режим на живот и
форми на социално участие. Дори това наказание обаче, респективно режимът на
изтърпяването му не се свързва с пълно отрицание на възможността за
културно—информационни изяви на лицето. Изложеното се потвърждава от чл.197 ал.2 ЗИНЗС, която предвижда, че доколкото в тази глава не е
предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна се прилагат общите разпоредби, като „друго” не е предвидено в
глава ХVІ досежно упражняването на посоченото право. Такива ограничения не
могат да бъдат изведени чрез тълкуване на изискването
доживотно осъдените да се настаняват в отделни затвори или в отделения на
затворите в обособени зони с повишена сигурност (чл.197 ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 изр.първо
от ППЗИНЗС). Изискванията тази категория осъдени лица да се държат в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана и да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата
категория не създава пречки и не е несъвместимо с осигуряването на
културно—информационни мероприятия общо на съответната категория лица.
Разпоредбата на чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС не въвежда изискване за групов характер на мероприятията от
културно-информационно естество, каквато пречка за провеждането им изтъква
ответника. Неотносима към случая е разпоредбата на чл.198 ал.2 от ЗИНЗС (така и
чл.217 от ППЗИНЗС), която предвижда възможност осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без
замяна да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с
условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности по решение на комисията по изпълнение
на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за
тяхната личност. Така предвидената възможност за общо настаняване и общо
участие на лица от различни категории в съвместни дейности, не отрича правото на всички лица, изтърпяващи
наказание, свързано с лишаване от свобода на културно—информационни дейности в
мястото, където изтъпряват наказанието. Възможността това право да ползва общо
или съвместно с лица, подложени на режим на изтърпяване от една и съща
категория или индивидуално, се свързва с начина на провеждане на дейностите,
като не ги изключва.
Участието на доживотно осъдените в колективни мероприятия от изброените
може да се изпълнява с предвидената в закона честота вкл.съвместно от лицата
със сходни режими. Доказателство за това е създадената в Софийския затвор
многостранна възможност за реализиране
на дейностите, посочени в чл.150 ал.1 от
ППЗИНЗС, вкл. за затворници на територията на първа група, където е обособената
там зона с повишена сигурност, съгласно докладна записка от 29.04.2015г на
ИСДВР към Затвора в гр.София /л.420/. В
същата докладна е дадено положително заключение за ползата от осигуряването на
правото по чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС за снижаване на напрежението, осигуряване на
добри и безопасни взаимоотношения, а от тук и за постигане на възпитателните
цели на наказанието.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
упражняването на правото на културно-информационни мероприятия, вкл от лишените
от свобода, изтърпяващи наказанието си в зона с повишена сигурност, какъвто е
жалбоподателя е принципно възможно във форма, която не би противоречала на на
изискванията за сигурност. На така
регламентираното субективно право противостои задължението на затворническата
администрация да осигури провеждане на културно-информационни мероприятия в
някоя/някои от изброените като възможни форми и с посочената честота,
периодичност и продължителност —
ежедневно, в рамките на час и половина.
По делото не е спорно, че спрямо М.Х.,*** наказанието си „доживотен
затвор без замяна” и при специален режим, като отговарящ на условията по чл.150
ал.1 от ППЗИНЗС, не е била
осигурявана възможност за упражняване на
това право, съответно налице е бездействие на затворническата администрация в
Затвора Стара Загора. Не съставлява такова мероприятие курсът по йога, който
има инцидентен характер /бил един ден според св.Стойчев/. Изброените от св. Юлиан Б. принципни
възможности за лишените от свобода в група ІІ-г или зоната за повишена сигурност
в Старозагорския затвор, да ползват ежедневно телевизор, радио и пр не могат да
се считат за изпълнение на законовото изискване, макар достъпът до радио и
телевизионни програми да има културно—информационнен характер. Първо,
изброените възможности не са елемент от планирана, уредена и организирана от
Затворническата администрация дейност /видно от представените графици/, а е с
оглед възможностите на лишените от свобода да си осигурят сами радио или ТВ приемник в килията. Второ, изброените радио и телевизионни
програми не се твърдят достъпни за жалбоподателя и с изискуемата от закона
честота и регулярност. С оглед признанието на ответника и събраните по делото
доказателства, следва извода, че задължението на затворническата администрация
в Старозагорския затвор по чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС - да осигурява културно-информационни
мероприятия с визираната честота и продължителност спрямо М.Х., не е изпълнено.
Проявеното бездействие се явява незаконосъобразно, в противоречие с
изискванията на разпоредбата, установяваща задължението —чл.150 ал.1 от
ППЗИНЗС.
С
оглед изложените мотиви, оспорването е основателно, по аргумент от чл.257 ал.2
от АПК, Началникът на затвора в гр.Стара Загора следва да бъде осъден да изпълни
дължимото поведение по чл.150 от ППЗИНЗС по начин който намери за целесъобразен,
като осигури възможност за провеждане на културно –информационни мероприятия
спрямо М.Г.Х. през времето на изпълнение на наказанието му в Старозагорския
затвор и в зависимост от това дали участва в трудов процес.
Водим от
горните съображения и на основание чл. 172
от АПК Административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Началника
на Затвора – Стара Загора в съответствие с чл.150 от ППЗИНЗС да осигури възможност
за провеждане на културно–информационни мероприятия спрямо М.Г.Х. през времето
на изпълнение на наказанието му в Затвора гр.Стара Загора и в зависимост от
това дали участва в трудов процес.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: