Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр.Казанлък,
18.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание
на двадесет и първи април
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 72 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от Р.Т.Г. *** чрез пълномоощника
адвокат М.Д. против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 823/ 21.12.2014г., издаден от младши
инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при община Казанлък, потвърден с
Решение № 7/ 23.01.2015г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Казанлък.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по
същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че апартаментът, за който са
определени за заплащане данък и такса за битови отпадъци, се намира в сграда,
построена от жилищно-строителна кооперация, която не прекратена по надлежния ред, самата сграда
не е въведена в експлоатация и поради това за имота не се дължат местни данъци
и такси. Моли съда да отмени като незаконосъобразни АУЗД и потвърждаващото го
решение. Претендира за присъждане на направените разноски, за които представя
списък.
Ответникът
по жалбата - Директор дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Захариев оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С
декларация вх.№ 3361/ 22.07.2013г Р.Т.Г. *** придобито право на собственост
върху жилище /апартамент/ с площ 77.54кв.м. и гараж с площ 20.23кв.м., намиращи
се в масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Казанлък, ул.”Опълченска” №36, ет.3,
ап.12. В декларацията е посочено, че имотът е придобит през 2013г, а като начин
на придобиване – с протокол от общо събрание от 25.11.2003г.
Сградата
е построена от ЖСК „Шипка” със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, регистрирана
с решение № 1864 от 24.07.1990г по ф.д.№ 1494/ 1990г по описа на Окръжен съд
Стара Загора. Видно от удостоверение изх.№ 1494/1990 от 02.04.2015г, издадено
от Търговско отделение на Окръжен съд Стара Загора, кооперацията не е
прекратена. С Протокол № 3 от 14.09.1990г е извършено разпределение на жилища,
гаражи и избени помещения. Апартамент № 12 и гараж № 4 са определени за Христо
Иванов Нейчев. При проведено общо събрание на
25.11.2003г Нейчев е преотстъпил членските си права на жалбоподателя.
Р.Г. е
абонат на „ВиК” ЕООД район Казанлък с открита партида на 12.09.2007г за жилище
в гр.Казанлък, ул.”Опълченска” № 36, съгласно предоставената с писмо изх.№
К-1001 от 09.08.2013г информация на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община
Казанлък.
След
извършената проверка орган по приходите – младши инспектор в дирекция „МДТ” при
Община Казанлък, на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК във връзка с чл.14 от ЗМДТ издава АУЗД № 823/ 21.11.2014г. С него
на жалбоподателя са определени задължения за периода 2009г-2013г за данък върху
декларирания недвижим имот в гр.Казанлък, ул.”Опълченска”, № 36,вх.В ет.3, ап.12
в размер на 138.03лв, лихва за просрочие в размер на 47.60лв, изчислена към
21.11.2014г, както и такса битови отпадъци в размер на 218.95лв и лихва за
просрочие в размер на 65.59лв, изчислена към 21.11.2014г.
В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е обжалван
пред Директора на дирекция „МДТ” при Община Казанлък. С Решение № 7/ 23.01.2015г.
е потвърден изцяло като не е възприето възражението на жалбоподателя, че сградата,
в която се намира имотът не е въведена в
експлоатация, няма разрешение за ползване и не представлява годен обект за
облагане. Административният орган приема, че имотът се ползва /обитава/ от
12.09.2007г, когато е открита партида за ползване на ВиК услуги, поради което
са налице предпоставки за възникване на задължение за плащане на местни данък и
такса в определените с АУЗД размери.
По
делото са представени и приети като доказателства Заповед № 1264/ 18.11.2011г
на Кмета на Община Казанлък, издадена на основание чл.4, ал.1-5 и чл.128, ал.1
от ЗМДТ, удостоверение изх.№ 960/ 18.03.2015г за постояниня адрес на
жалбоподателя - гр.Казанлък, ул.”Опълченска”, № 36,вх.В ет.3, ап.12 от
18.10.2010г, писмо № 11-20-4/ 20.04.2015г, от което се установява, че за
процесната сграда няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което
актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Задължението за данък върху недвижимите имоти
представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2,
т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите
имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за такса битови
отпадъци /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с
ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Процесният
АУЗД № 11933/ 09.10.2012г е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4,
ал.3 и ал. 4 от ЗМДТ с оглед представената заповед № 1264/ 18.11.2011г на Кмета
на Община Казанлък за определяне на служители, изпълняващи правата и
задълженията на органи по приходи.
Постановен е в предписаната от закона
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, но при
неправилно приложение на материалния закон.
По делото не са спорни размерите на
определените данъци и такси за периода 2009г-2013г за процесните недижими
имоти, представляващи жилище и гараж. Основният спорен момент от фактическа и
правна страна е вещноправният статут на имотите, рефлектиращ върху
допустимостта на данъчното облагане.
Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ и ТБО в
бюджета са регламентирани в чл. 11, ал.1,
чл. 15 и чл.64 от ЗМДТ. Първата
от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или
концесионер. От доказателствата по делото за липсата на надлежно прекратяване
на ЖСК „Шипка” гр.Казанлък следва извод, че построената сграда все още е
еднолична собственост на ЖСК. По силата на чл.35, ал.2 от Закона за ЖСК от
момента на снабдяването на членовете с нотариален акт се придобива правото на собственост върху
имота и идеалните части от общите части на сградата. Доколкото в случая нито се
твърди, нито се доказа нотариален акт за процесния имот да е издаден на
жалбоподателя Г. и ЖСК безспорно не е прекратена, то Г. няма качество на
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. В тази връзка трябва
да се посочи, че дължимостта на данък върху недвижимия имот и такса битови
отпадъци не е поставена в зависимост от подаването декларация от страна на
задълженото лице. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице
посочените по-горе предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за
заплащане на търсения данък, както и задължение за такса битови отпадъци.
От друга страна относимата към казуса разпоредба на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ
предвижда, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от
началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало
използването им. При осъществяване на едно от посочените законови условия
възниква облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай
няма спор, а и се установява от събраните писмени доказателства, че цялата
сграда, в която се намира процесният апартамент не е приета и въведена в
експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване по реда на Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Нормативната
уредба в ЗМДТ не съдържа изрични критерии, при наличието на които една сграда да
се приеме за "завършена". Моментът на завършване на строежите се
определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни
актове. В Глава ХI ЗУТ е уредено завършването на строителството. Съгласно чл.
177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, сградите, в зависимост от категорията на строежа, се
въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от
органите на ДНСК или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от
органа, издал разрешението за строеж. Именно това разрешение удостоверява
завършването на строителството. Ето защо под новопостроена сграда по смисъла на
чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ следва да се има предвид въведен в експлоатация обект по
правилата на чл. 177 от ЗУТ. В посочения смисъл са и указанията на
изпълнителния директор на НАП, дадени по реда на чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ с
Разяснение № 08-Б-10 от 26.07.2012 г. относно момент на завършване и облагане
на новопостроени сгради.
Тълкуването на
чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за
част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването
й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е
налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В
конкретния случай не се установява по категоричен и несъмнен начин и наличие на
второто условие на разпоредбата - ползване на притежаваните от жалбоподателя
недвижими имоти за релевантния период, за който са начислени задълженията. За
да е налице посочената хипотеза, е необходимо реално да е започнало
използването, като доказването на този факт е в тежест на административния
орган, за което са му дадени указания с разпореждане от 10.03.2015г. Представената
от административния орган информация от „ВиК” ЕООД район Казанлък за открита
партида на името на Р.Г. не сочи автоматично на ползване, тъй като липсват
данни за отчетено потребление. Регистрирането на жалбоподателя на постоянен
адрес, съвпадащ с административния адрес на имота, за който са начислени данък
върху недвижимия имот и такса битови отпадъци, също не представлява убедително
доказателство за ползване, тъй като се различава от настоящия му адрес. А по
силата на чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация настоящ адрес е
именно този, на който лицето живее, докато предназначението на постоянния е за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление /чл.93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация/.
По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че с оспорения АУЗД № 11933/
09.10.2012г., издаден от старши инспектор в дирекция „Местни данъци и такси ”
при Община Казанлък, потвърден с Решение № 11933/ 25.01.2013г. на Директор
дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък, неправилно са начислени данък върху недвижимия
имот и такса битови отпадъци, което налага да бъде отменен като незаконосъобразен
.
При този изход на спора на жалбодателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения
списък - за държавна такса в размер на
10лв, договорено и заплатно адвокатско възнаграждение в размер на 300лв подоговор за правна защита и съдействие от и
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 20лв,.
Водим
от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН по жалба от Р.Т.Г. ЕГН **********
*** Акт за установяване на задължение по
декларация № 823/ 21.11.2014г.,
издаден от младши инспектор в дирекция
„Местни данъци и такси ” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 7/
23.01.2015г. на Директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък.
ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Г. ЕГН ********** ***
сумата 330 /триста и тридесет/ лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: