Р Е Ш Е Н И Е № 224

гр. Стара Загора, 20.11.2015г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 78 по описа за 2015г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, уточнена на 01.06.2015г (с молба вх.№1738), подадена от М.Н.К. ***, с която е предявен иск за обезщетение за вреди, съединен с оспорване като незаконосъобразен на индивидуален административен акт —принудителна административна мярка /ПАМ/ от 15.01.2015г - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” спрямо лек автомобил м. „Пежо” рег.№ СТ 6889 СК, разпоредена на 15.01.2015г от служители на ОД на МВР Ст.Загора.

Оспорването е съединено с иск срещу Община Стара Загора за присъждане на сумата 64.80лв—обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на ПАМ репатриране, ведно с 1.07лв—законна лихва за забава за период 15.01.2015г— 11.03.2015г и законната лихва след подаването на иска; с иск срещу Община Стара Загора за присъждане на сумата 3000 лв — обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия по репатриране на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и с иск против Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на сумата от 2500 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от оспорената по делото принудителна административна мярка, разпоредена от служител на ОД МВР гр.Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2015г, в 10:45ч ищецът К. паркирал личния си лек автомобил марка „Пежо” модел 206, рег.№ СТ 6889 СК на ул.”Цар Калоян”, гр.Стара Загора в близост до находяща се там болница, за да заведе детето си на лекар. Когато излязъл от болничното заведение около 11:00ч, установил, че автомобилът не е на мястото си. Изпитал силна уплаха от вероятността автомобила да е незаконно отнет, стрес и притеснения. Не смятал, че е паркирал на забранено място, наблизо нямало паркинг, а и друг път бил паркирал по този начин с оглед ежемесечните си посещения при лекаря. Уплахата му била усилена с оглед на преживян преди около 10 години опит за кражба спрямо автомобила му. Впоследствие разбрал, че автомобилът му е бил репатриран и откаран на наказателния паркинг на общината. Ищецът отишъл с такси първо до дома, а след това и до наказателния паркинг на общината, където бил преместен л.а., но не разбрал от кого и защо е наложена мярката. Оказало се, че няма в себе си достатъчно пари, за да заплати поисканата му такса за репатриране и такса за отговорно пазене. Въпреки молбата да му върнат автомобила и съставят акт за нарушението и въпреки представеното от него решение на ТЕЛК за 83% инвалидност, общинските служители категорично отказали и се държали арогантно. Подал сигнал на тел.112 „за задържане и обсебване на личния му автомобил без негово съгласие..”, като първоначално обещали изпращане на екип на МВР за проверка. Твърди, че чакал продължително време при неблагоприятни условия въпреки недоброто си здравословно състояние - страдал от инсулинозависим захарен диабет, съпроводен с полиневропатия на крайниците, с четворен байпас на сърце и стент на една от коронарните артери с придружаващи заболявания. Изпитал силно неразположение, болки в краката, световъртеж и замаяност. След като отново се обадил на тел.112 разбрал, че няма да дойде екип. Почуствал се унижен, маловажен, изнудван и незащитен, загубил доверие в публичните институции. След като намерил пари на заем от приятел, платил „таксата” за „услугите” и освободил колата си. Получил от служителя на паркинга касов бон, при липса на протокол, акт, фиш или други документи, от които да разбере какво нарушение е извършил. Счита, че ответникът Община Стара Загора не е имал законово право да задържа лична собственост/л.а./ след като няма нарушение, което да е било установено по законов ред, а с принуждаването му да заплати разноски за принудително преместване, за отговорно пазене и с отнемане възможността да ползва автомобила си, е бил наказан няколко пъти. В резултат „незаконните действия на ответниците” претърпял вреди, обезщетение за които претендира в настоящото производство, както и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата —Старши полицай в звено „Общинска полиция” при ОД на МВР Стара Загора К.Д.С., чрез процесуалния си представител юр.М.Алексиев изразява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й.

Ответникът по иска за вреди —Областна дирекция на МВР Стара Загора, в подробен писмен отговор и чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Алексиев оспорва предявения иск като неоснователен и иска отхвърлянето му. Твърди, че мярката е разпоредена от надлежно оправомощено за целта длъжностно лице и при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки, с оглед мястото и начина на паркиране, посочени в изготвената Докладна записка и онагледени в снимков материал — на тротоара, който е прилежащ на детско заведение в случая и на разстояние по-малко от 2м от сградата, т.е.лекият автомобил създавал пречки за движението. Визирани са като нарушени разпоредбите на чл.94 ал.3 от ЗДвП, чл.57 ал.1 т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора (Наредбата). Счита, че се следва оставяне без разглеждане или отхвърляне като неоснователен на иска за обезщетение за вреди следствие действията по прилагане на мярката. Изтъква, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение е по преценка на компетентния орган и от несъставянето му в случая не са настъпили вреди, обезвреда за каквито ищецът претендира Поставянето на изискване спрямо ищеца да заплати такса за разходите по репатриране, като условие за освобождаване на МПС, съответствало на нормативно правило в този смисъл. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по иска за вреди — Община Стара Загора, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител по делото м.експерт Иванов оспорва предявените искове за имуществени и неимуществени вреди като недопустими, а същество - неоснователни и недоказани. Намира оспорването за недопустимо, с оглед подаване на жалбата след преклузивния срок (14 дни). Отделно излага съображения за неоснователност на жалбата, като приложената ПАМ била законосъобразна, с оглед допуснато от ищеца нарушение на забраната за паркиране на тротоар по начин затрудняващ или спиращ движението, а в случая нямало необходимото минимално разстояние между МПС и сградата. Намира за неоснователни исковете срещу Община Стара Загора за присъждане на обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ по съображения, че не е налице незаконосъобразен акт, нито действие или бездействие и липса на неимуществено увреждане.Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност и недоказаност на оспорването и предявените искове, поради което счита, че следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.01.2015г по разпореждане на старши полицай К.Д.С. е репатриран паркирания лек автомобил м.”Пежо” модел 206 ДК СТ 6889 СК, собственост на жалбоподателя К.. От фактическа страна така наложената ПАМ е обоснована с паркиране на МПС на 15.01.2015г в 10:45ч на тротоара на ул.”Цар Калоян” южно от ЦДГ „Зорница”, гр.Стара Загора /визирани са „чл.57 ал.1 т.6 и т.10”—вероятно Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на община Стара Загора, съгласно Докладна записка №42/16.01.2015г на ст.полицай звено „Общинска полиция” при ОДМВР гр.Стара Загора на л.28 по делото и са направени снимки дата и час „15.01.2015 11:48” (л.30-л.36).

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 64.80лв, включваща 4.80лв такса „отг.пазене” и 60лв такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 15.01.2015г 15:21ч. /л.9/.

На 15.01.2015г К. подал жалба вх.349000-711 от 15.01.2015г до Директора на ОД на МВР Стара Загора против действията на полицейските служители по репатрирането на автомобила му /л.10/. По жалбата е била извършена проверка и изпратен отговор с писмо УРИ: 349р 00—1579/29.01.2015г, което приключва с извод, че действията на общинските служители по репатрирането и освобождаването на автомобила в случая са били законосъобразни /л.46/.

Между страните не е спорно мястото и начина на паркиране на лекия автомобил на жалбоподателя на 15.01.2015г, а именно — на северния тротоар на ул.”Цар Калоян”,гр.Стара Загора на около 0.60 м от оградата на находящата се в близост ЦДГ „Зорница”. Не е спорно, а е и видно от схемата на поставените в участъка пътни знаци и маркировка (л.37), че в участъка няма знак, забраняващ паркирането, нито указващ за прилагането на ПАМ от вида на оспорената.

Видно от представеното ЕР на ТЕЛК №1495 от 059 /04.06.2014г при МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД гр.Стара Загора, на М.Н.К. е определена „83 % т.н.р” водеща диагноза и общо заболяване, описани така „инсулинозависим захарен диабет—КДС—ДПНП; диабетна нефропатия; посттравматична контрактура на ДЛС; ИБС —многоклонова КБ, състояние след АКБх4; арт.хипертония ІІ-ІІІ кл.ст.”/л.11/. На 15.01.2015г му е издадена медицинска бележка от „АИППМП д-р Галина Динкова” ЕООД с данни за „хипертонична болест криза.. RR 180/110..” на л.121 по делото.

По делото е приложена преписката по налагане на обжалваната ПАМ и са са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Илка Михайлова Алексиева, съпруга на ищеца твърди, че на 15.01.2015г след като отишли на консултация при лекар за детето, видели, че колата им я няма и си помислили, че е открадната. Преди 10 г. им откраднали автомобил в гр.Казанлък. На съпруга й му станало лошо, пребледнял, почувствал се много зле. На мястото, където били паркирали нямало знак, забраняващ това, нито указание, че паркираните автомобили се репатрират.

От показанията на служителите на „Общинска полиция” Стара Загора Д.С.С. и Т.Д.Б., разпитани в качеството на свидетели, се установява, че те участват в репатрирането на автомобили, посочени им от дежурния полицай. При предявяване снимков материал Св.Б. твърди, че помни случая - автомобилът е бил паркиран под детската градина на ул.”Цар Калоян” над болница „Ниамед”. Счита, че автомобилът така както бил спрян, на разстояние от около 60 см, пречел на пешеходците да се движат по тротоара. Св.С. при предявяване снимков материал определя разстоянието между л.а. и оградата на не повече 60см. Твърди, че не се поставя знак за забраната за паркиране на тротоар.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспорения акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането —15.01.2015г, по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца— т.е. до 15.03.2015г. Жалбата, като подадена на 11.03.2015г, се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност ул.”Цар Калоян”, са общинска собственост. Със Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г на Кмета на Община Стара Загора (л.29) полицейските служители от звено „ООР”община при ОД МВР (сега звеното е с наименование „Общинска полиция”) са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция”-Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват и тези да осъществява „контрол на безопасността на движението”, „контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет” /л.123/. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б”б” от ЗДвП.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такова не се и твърдят в жалбата. Понеже ПАМ от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени следства, включително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.

Разпореждането й е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6 и т.10”. В чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, са предвидени хипотези, при които се прилага принудителното отстраняване на паркирани в нарушение МПС, вкл. по начин, че спира или затруднява движението по улицата или тротоарите —т.6 както и на прилежащите тротоари на детските заведения—т.10). От цитираното отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на общинските служители —свидетелите Т.Б. и Д.С., както и снимковия материал, може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на пешеходците. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Изложеното се потвърждава от факта, че нормата на чл.98 ал.1 т.1, от ЗДвП изрично забранява престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението; а според ал.2 на същата норма, в т.6 установява и забрана за паркиране пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.

Нормата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентира като допустими престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая ответникът е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че към момента на налагане на ПАМ действително са осъществени предпоставките на чл.171, т.5, б.”б”, пр.3 от ЗДвП. От снимковия материал по делото (л.53) ясно се вижда, че паркирането на автомобила върху тротоара е на около 60 см разстояние от оградата на съществуващото там детско заведение, т.е. по-малко от 1м. Паркираният по този начин автомобил създава не само затруднения за преминаването на пешеходците като участници в движението по смисъла на § 6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП, а дори пречки за движението на определени категории пешеходци като майки с малки деца с колички и пешеходци, които се придвижват с помощни средства. Освен това разминаването по тротоара е почти невъзможно. Следователно не е изпълнено едно от кумулативните условия за паркиране върху тротоар, а именно наличие на свободно разстояние от 2м за преминаване на пешеходци.

По така изложените съображения съдът намира за доказан факта, послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за постановяването й.

Носенето на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата по ЗДвП за паркиране не изключва прилагането на ПАМ за същото деяние, тъй като нейното предназначение е незабавно да преустанови извършването на това нарушение, а не да санкционира дееца.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на мярката, обоснован с несъответствието между часа на репатриране /10:45/, посочен в докладната записка и отразения на снимковия материал /11:48/. То очевидно се дължи на несъответна на часовото време техническа настройка на фотоапарата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна, издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 145 - 178 от АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК, производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед извода за неоснователност на жалбата на К. против приложената на 15.01.2015г ПАМ по чл.171 т.5 б.„б” ЗДвП се следва прекратяване на производството по съединените с нея искове.

В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство - Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОС на ВАС. Поради изложеното, с оглед изхода на спора по жалбата на К. и обстоятелството, че ответниците —старши полицай при ОД на МВР Стара Загора Кр.С. и ОД на МВР са ползвали една юрисконсултска защита, следва жалбоподателят да бъда осъден да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора сумата от 300 лв за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по размер по аналогия съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.К. *** срещу принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” спрямо лек автомобил м. „Пежо” рег.№ СТ 6889 СК, разпоредена на 15.01.2015г от служител на ОД на МВР Ст.Загора — ст.полицай К.С., като неоснователна.

ПРЕКРАТЯВА производството по съединените с оспорването искове на М.Н.К. *** за присъждане на сумата 64.80лв—обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на принудителна административна мярка, ведно с 1.07лв—законна лихва за периода от 15.01.2015г до 11.03.2015г и законната лихва след подаването на иска; срещу Община Стара Загора за присъждане на сумата 3000 лв — обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия по репатриране на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на сумата от 2500 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от оспорената принудителна административна мярка, разпоредена от служител на ОД МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА М.Н.К. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 300 лв /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: