Р Е
Ш Е Н
И Е
№159 14. 08. 2015
г. гр. Стара
Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с участието на
прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 100 по описа
за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно—процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.405 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано
е по жалба на „БАЛИСТА” ЕООД гр.Казанлък, ЕИК 833090842, чрез управителя Ганчо Милчев
Ганчев, в съдебно заседание се поддържа от адв. Г.А., против принудителни
административни мерки — задължителни предписания по т.1, т.2, т.3, т.5, т. 8 и
т.9 от Протокол №ПР000216 от 19.12.2014, 20.12.2014г и 22.12.2014г на Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора, потвърдени с Решение изх.№016854 от 26.02.2015 по чл.97 ал.1 от
АПК на Изпълнителния директор на Главна инспекция по труда, гр.София.
В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на посочените предписания поради издаването им в
нарушение на изискванията за форма и съдържание, при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, в противоречие с
материалния закон. По предписание №1 твърди несъответствие между констатациите
и съдържанието на разпоредените
последици, неясно формулиране на дължимото поведение, че предприятието не е
субект на визираното като неизпълнено
задължение, съответно не е допуснало нарушение на чл.275 КТ, вр.чл.14
ал.1 ЗЗБУТ, вр.с чл.164 ал.3, т.1 и 2 от Наредба №7 за минималните изисквания
за здравословни и безпосни условия на труд, както и че вредоносния резултат е
следствие изцяло поведението на пострадалия работник. По предписание №2
възразява че съдържанието му е неясно и не е налице неизпълнено задължение по
чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, както и че ефективността на вътрешния контрол не може
да се степенува. По предписания №3 и №5 твърди,
че нямат адресат, нито предмет, неяснота на разпореденото поведение. Твърди че
не е субект на задължението, което се твърди неизпълнено. По предписание №8
твърди че е извършил дължимите изпитване и
профилактика на съоръжението(хидравлична преса РУЕ-250) преди пускането
му в действие и на 20.11.2014г. По предписание №9 твърди неяснота на адресата,
оспорва визираните вещества да са опасен химически агент по смисъла на т.2 от
Наредба №13 за защита на работещите при рискове ,свързани с експозиция на
химични агенти при работа, от тук извежда, че не е носител на визираното
дължимо поведение.
Иска се отмяна на посочените
шест предписания като незаконосъобразни.
Ответникът Дирекция „Инспекция
по труда” Стара Загора, чрез юрисконсулт Лекина оспорва жалбата и иска от съда
да я отхвърли като неоснователна. По подробно изложени съображения поддържа
липса на отменителни основания спрямо обжалваните задължителни предписания.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
19.12.2014г в цех за производство на пиротехнически изделия в землището на
гр.Мъглиж собственост на «Балиста» ООД гр.Казанлък и по време на работа на
хидравлична преса РУЕ-250 фабричен №066-026 /71, предназначена за уплътняване
на насипни материали, с цел изработване на осветителен факел, е настъпил взрив, причинил трудова злополука
на общо петима работници, вкл.смъртта на работилия тогава на машината —Веселин
Колев Турлаков. Пресата е въведена в експлоатация на 25.11.2011г, като преди
това работодателят я е тествал и изработил инструкция за безопасност при
работа. Пресата не е използвана до 24.11.2014г. поради липса поръчки. Според
инструкцията, пресоването се извършва само в режим на работа «крачен» и при
затворен предпазен люк, които правила не са били изпълнени и се явяват предполагаем
причина за взрива, довел до злополуката.
На
датите 19.12.2014г, 20.12.2014г и 22.12.2014г служители на Дирекция «Инспекция
по труда» в гр.Стара Загора са извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на «Балиста»ООДгр.Казанлък. Проверен е цеха за производство на
пиротехнически изделия и документацията за работа с въпросната преса. Констатирани
са нарушения на трудовото законодателство и съответно са дадени предписания за
отстраняването им в
приключващия проверката Протокол №ПР000216 от 19.12.2014, 20.12.2014г и
22.12.2014г на инспекторите от Д«ИТ» Стара Загора, на основание чл.404 ал.1 т.1
от Кт.
Предмет
на оспорване са следните предписания, съответно обуславящи ги нарушения: 1. използваното
работно оборудване и организация на работното място не са били експлоатирани, контролирани и
поддържани така, че работещите да извършват възложената им работа при липса на
опасност за здравето им или на други лица. Нарушени —чл.275 от КТ, чл.14 ал.1
ЗЗБУТ, чл.164 ал.3 т.1 и 2 от Наредба №7 /23.09.1999г за максималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работно оборудване. Предписано е, в съответсвие с тези норми
работодателят да създаде подходяща организация на експлоатацията, контрола и
поддържането на работното оборудване и организация на работното място, която да
е безопасна за работещите и други лица.
По
т.2 нарушението е, че работодателят не е предвидил контрол за спазване на
въведените с инструкцията правила за работа с въпросната хидравлична преса.
Нарушение по чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ. Предписано е работодателят да създаде
организация за ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и
по безопасен начин при извършване работни операции с хидравлични преси.
По
т.3 Конститарана е липса в утвърдената технологична инструкция за пресоване на
факел на информация за възможни ненормални ситуации в случай неспазване
изискванията за безопасна работа съгласно чл.166 ал.3 т.2 от Наредба №7/1999г,
съответно предписанието е такива правила
да се разработят и включат.
По т.5 —констатирана е липса на превод на
български език на документацията за безопасна експлоатация, поддържане и ремонт
на хидравличната преса, нарушение на чл.164 ал.2 от Наредба №7/1999г, съответно
предписанието към работодателя е да
осигури такъв превод.
По
т.8 -констатираното нарушение е липса на необходима организация по извършване
на проверки и изпитвания с оглед гарантиране безопасността при работа, вкл.при
значителен период на престой на използваното оборудване в цеха, съгласно
чл.168а ал.3 от Наредба №7/1999г, съответно предписанието към работодателя е да
се създаде такава.
По
т.9 - констатирана е липса, съответно
предписано е извършване на оценка на
риска за всяко работно място при отчитане данните за безопасност на
използвания/ите опасни химични агенти (магнезий на прах, натриев нитрат,
колофон), тяхното количество, ефектът от предпазните мерки, съответно на чл.3
ал.2 от Наредба №13 от 30.12.2003г за защита на работещите от рискове, свързани
с експозиция на химични агенти при работа.
Жалбоподателят
е подал жалба по реда на чл.81 и сл.от АПК до ИД на ГИТ против задължителни
предписания по т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.9 от Протокола за извършена
проверка, която след като е разгледана по същество, е отхвърлена като
неоснователна с
Решение изх.№016854 от 26.02.2015 по чл.97 ал.1 от АПК на Изпълнителния
директор на Главна инспекция по труда, съответно обжалваните предписания са
потвърдени.
По делото са приети като доказателства
документите по издаването на оспорените задължителни предписания и доказателства, събрани по досъдебно производство
№71/2014г на НСлСл, представени с писмо от 16.06.2015г /том 2/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложените принудителни мерки
по чл.404, ал.1 от КТ, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ, в
законовоустановения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК. С оглед на
което съдът приема че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорените задължителни
предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, дадени в т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.9 от Протокол
№ПР000216 от 19.12.2014, 20.12.2014г и 22.12.2014г на ДИТ Ст.Загора изхождат от длъжностни лица на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора и по своята правна същност и по дефиниция
представляват принудителна административна мярка, имат характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането
на ПАМ и съотв. издаването на задължителните предписания по чл.404, ал.1 от КТ,
следва да е съобразено с изискванията на АПК.
Обжалваните принудителни
административни мерки – задължителни предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, е
приложена от материално и териториално компетентни контролни органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора /длъжностните лица инж.Виолета Добрева—главен
директор, инж.Мария Илиева —главен инспектор, инж Александър Борисов —главен
инспектор в ДИТ Стара Загора/, в рамките на нормативно регламентираните им
правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" във вр. с чл.399 и чл. 404,
ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401
по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат принудителни административни мерки – да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по
ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труда.
Следователно законово
регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404,
ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
Съдът
намира, че предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание,
вкл.яснота на разпоредените последици, като оплакванията за обратното са неоснователни.
По
отношение първото предписание: съгласно
нормата на чл.164 ал.3 т.1 и 2 от Наредба№ 7/1999г, съоръжения, машини и
оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат:
1. правилно инсталирани и използвани и 2. поддържани в добро експлоатационно
състояние. Разпоредбата на чл.275 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота
и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени ограничени или
намалени. Неправилното извършване на операцията пресоване на въпросната
хидравлична преси по време на работа на нея на работник се явява един от
рисковете, последиците от които работодателят в изпълнение на чл.275 от КТ
трябва да минимизира вкл. чрез контрол
върху правилното експлоатиране на
съответното работно оборудване и организацията на работния процес. Това
задължение в случая се явява неизпълнено от жабоподателя и работодател,
показателно, за което е настъпилата трудова злополука с тежки последици.
По отношение на второто оспорено
предписание: Съгласно нормата на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен
да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин. С оглед обстоятелствата, че работодателят е разработил
Инструкция за работа с хидравличната преса РУЕ-250 (л.27 и л.29) вкл.режимите
на работа с нея, същият е бил длъжен по силата на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ да
осигури контрол по спазването на тези правила при работа с този вид преси, който да е ефективен. Неефективността в
случая е явна, с оглед настъпилата
трудова злополука, следствие работа на хидравлична преса, т.е. нарушението на
трудовото законодателство, изразено чрез неосигуряване на ефективен контрол за
спазване на инструкцията за работа с пресата, с оглед изискването за
осигуряване безопасност при работа, не е изпълнено от „Балиста”ООД. Съответно
на нарушението е даденото предписание — работодателят да създаде организация за
ефективен контрол за извършване на работа без риск при работа с хидравлични
преси.
По отношение на третото оспорено
предписание: съгласно чл. 166 ал.1 и ал.3 т.2
във връзка с ал.1 от Наредба№ 7/1999г за максималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на
работно оборудване работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени
инструкции за използване на работното оборудване. Тези писмени инструкции трябва
да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата
информация, в т. ч. предвидимите ненормални ситуации. Такива не се съдържат в
Технологичната инструкция за производство на факел за122мм ОС І-122 VMZ (л.36 и сл.), следователно визираното задължение,
вменено на работодателя, а в случая —Балиста ООД, се явява неизпълнено.
Съответно на констатираното нарушение е даденото задължително предписание.Съдът
намира , че е налице адресат на административния акт – работодател.Съгласно
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател; От
тази разпоредба следва, че след като едно лице е сключило трудов договор с “
Балиста” ЕООД гр. Казанлък за осъществяване на трудови функции по сключен
писмен договор, то на работника следва да му се предоставят здравословни
условия на работа и жалбоподателя се явява адресат на
предписанието в качеството му на работодател и не е необходимо да се изпише
името на негов служител който ще
отговаря за спазване на задължителните предписания. Организацията на дейността
на работодателя в това число кое лице следва да отговаря за извършване на
определени функции не следва да се вменят в отговорност на административния
орган.
По отношение на петото нарушение
съдът приема, че съгласно чл.164 ал.2 от
Наредба№ 7/1999г Производителите и вносителите на работно оборудване,
технологии и материали осигуряват съпроводителна документация на български език
с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация,
поддържане и ремонт.В тежест на работодателя е да представи съответната документация
на работника на разбираем от него език
за да може последният да се запознае с неговото съдържание и разбере какви
действия следва да предприеме при боравене
със съответната машина. Поради което съдът приема, че това предписание е
законосъобразно.
По отношение на деветото предписание съдът намира за несъстоятелни доводите, че посочените от административния орган вещества не следва да се определят като « опасни химични агенти» .В Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите , свързани с експлоатация на агетни при работа в §1,т.2 е дадена легална дефиниция на термина “ опасен химичен агент”. Това е не само всеки химичен агент, който отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество съгласно приложение I към Регламент (EO) 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, независимо от това, дали веществото е класифицирано като опасно по този регламент, с изключение на веществата, които отговарят само на критериите за класификация като опасни за околната среда и който отговарят на критериите за класифициране като опасна смес съгласно приложение № 1 към Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси, приета с ПМС № 182 от 2010 г. (ДВ, бр. 68 от 2010 г.), и/или приложение I към Регламент 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г.относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, независимо от това, дали сместа е класифицирана като опасна по тази наредба и/или регламент, с изключение на смесите, които отговарят само на критериите за класификация като опасни за околната среда, но опасен се явява и всеки химичен агент, който, без да отговаря на критериите за класификация като опасен по т. 1 и 2, може поради своите физико-химични, химични или токсикологични свойства и начина, по който се използва или присъства на работното място, да създаде риск за безопасността и здравето на работещите, включително и всеки химичен агент, за който е определена гранична стойност по приложение №1 . Като в § 1, т.8 от същата наредба като “риск” е определена вероятността за настъпване на възможна вреда при конкретни условия на употреба и/или експозиция. При тази законова регламентация съдът приема, че не е необходимо веществата, изброени от административния орган непременно да са класифицирани като опасни , а е достатъчно при определени условия те да могат да създадат риск за здравето на работещите/ така е настъпила смърт на работник при изработване на изделието факел/ .В съответствие със закона административният орган е посочил, че работодателят следа при оценка на риска да се съобрази с чл. 3, ал.2 от цитираната наредба. По силата на тази разпоредба жалбопподателят следва да се съобрази с комплекс от фактори при работа с опасни химични агенти а именно опасните свойства на химичните агенти а именнно : данните от информационния лист за безопасност за химичния агент,предоставен от производителя или вносителя на химични агенти;степента, видът и продължителността на експозицията; условията на работа с опасни химични агенти, както и тяхното количество;граничните стойности, посочени в приложения № 1 и 2; ефектът от предпазните мерки, които са предприети или ще бъдат предприети; заключенията от здравното наблюдение в случаите, в които има налични данни. Наистина тези вещества не са описани в приложение № 1 и № 2 на наредбата, но това не значи, че отпада задължението на работодателя да се съобрази с другите изисквания на наредбата при работа с опасни химични агенти и оцени риска въз основа на другите фактори.
Съдът
намира наложените ПАМ за правилни и законосъобразни. Като правно основание за
налагането им е посочена разпоредбата на чл. 404,ал.1 т.1от КТ . Съгласно тази
норма, могат да се дават задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
ПАМ "задължително предписание" се дава за отстраняване на осъществено
и констатирано при проверката нарушение на трудовото законодателство. В
настоящия случай, в резултат на задълбочена и обстойна проверка, събиране на
всички допустими, годни и относими доказателства, по повод настъпилата трудова
злополука със смърт, служителите на Д "ИТ" гр. Стара Загора са
стигнали до правилен и законосъобразен извод за допуснати нарушения. Правилно
във връзка с тези констатации и на осн. чл. 404,ал.1 т.1 от КТ ПАМ са дали "задължителни предписания", по
отношение на дружеството - работодател .
По изложените съображения съдът
намира, че приложените на БАЛИСТА” ЕООД гр.Казанлък, ЕИК 833090842, чрез
управителя Ганчо Милчев Ганчев, на
основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ принудителни административни мярки, са
законосъобразни. Подадената жалба срещу оспореното предписание се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
оспорването на БАЛИСТА” ЕООД
гр.Казанлък, ЕИК 833090842, чрез управителя Ганчо Милчев Ганчев против
наложени, на осн. чл. 404,ал.1 1 от Кодекса на труда принудителни административни мерки -
"предписания за отстраняване на нарушения" по Протокол за извършена проверка№ ПР00216 на 19.12.2014 г., 20.12.2014 г. и 22.12.2014 от
комисия - инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара
Загора по точка 1, точка 2, точка 3, точка 5, точка 8 и точка 9, като неоснователни
.
.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: