Р Е Ш Е Н И Е

№ 158 10.08.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание осми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р.ТОДОРОВА административно дело № 117 по описа за 2015г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.В.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Св. М. ***, против Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител Д.В.П. – старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУП - Чирпан при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа че липсва конкретизация на вмененото му нарушение и че заповедта не е мотивирана с описание на всички релевантни обстоятелства, което е довело до фактическа необоснованост на акта за налагане на дисциплинарно наказание и до неяснота в какво се изразява възприетото от наказващия орган виновно и противоправно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Излага доводи, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени процесуални нарушения - не са обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относимите за случая факти обстоятелства. Твърди, че приетата за установена от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка е непълна и невярна, което е довело и до неправилни от гл.т. на материалния закон правни изводи при квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение - тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа че не е допуснал вменените му нарушения на правилата, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. По подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на виновно извършено от Д.П. нарушение - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съставомерно от обективна и субективна страна поведение – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Твърди че обстоятелството, че полицейският служител е знаел за планираното престъпление, се потвърждава както от механизма на извършване на престъплението и от поведението на извършителя, така и от поведението на дисциплинарно-наказаното лице. Излага доводи че в хода на проведеното дисциплинарно производство е извършена надлежна проверка и са събрани, съответно обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относимите за случая факти и обстоятелства, при осигурена на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да упражни законово предоставените му процесуални права. Обосновава че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят Д.В.П., към дата на издаване на оспорената заповед, е бил назначен на длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУП - Чирпан, като е бил командирован в група „Клон Рудник Трояново - север”, сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево” по допълнителния щат на сектора към щата на РУП - Раднево. На Д.П. е било възложено, включително към 23 - 24.01.2015г., да изпълнява задължения за длъжността „командир на отделение”. На 23/24 януари 2015г. служители на сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево” от смяната, ръководена от Д.П., охранявали обект на „Мини Марица изток” ЕАД - Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево. Съгласно ежедневна ведомост на личния състав /л.41 и сл. по делото/ на 23.01.2015г. вечерта Д.П. застъпва на смяна по автопатрулен маршрут 1 и 2 за времето от 20:00ч. на 23.01.2015г. до 8:00ч на 24.01.2015г., в изпълнение на задълженията, произтичащи от длъжността „командир на отделение”. П. провежда инструктаж на полицейските служители от смяната и ги разпределя на постове №№ 5, 7 и 9. Пост № 7 е означение на КПП №7, където има поставена бариера и се извършва пропускателния режим на хора и превозни средства към и от територията на Рудник „Трояново - север”, с Ковачево. Видно от Докладна записка УРИ 327р-1358/ 23.02.2015г. относно извършен анализ на разпечатки от мобилни данни, в 19:57ч, Д.П. провежда телефонен разговор с К.Б. - лицето, спрямо което впоследствие е повдигнато обвинение за кражба на желязо от обект на територията на Рудник „Трояново - север”, с Ковачево, охраняван от полицейски служители на сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево”, извършена по време на ръководената от П. смяна. От депозираните писмени сведения на полицейските служители М.С. и Г.Й. се установява, че около 20:35ч на 23.01.2015г. Д.П. разпоредил на посочените служители /които били изпратени да извършат проверка на пост № 7/, да вдигнат бариерата и да се придвижат към пост № 4, където С. да остане, а Й. да се прибере в дежурната част. В 20:40ч, при пристигането на Г. Й. в дежурната част, Д.П. се качва на личния си автомобил и излиза извън територията на рудника, като никой от колегите не сочи да го е виждал до приключване на смяната (съгласно дадените сведения от Г.Й. - оперативен дежурен на нощната смяна на 23/24.01.2015г. от Иван П. Хабов-оперативен дежурен на дневна смяна на 24.01.2015г. и от Станимир Пенев Петров - командир на отделение на дневна смяна на 24.01.2015г.).

По повод данни за кражба на 24 бр. ел. двигатели от локомотивно депо в Рудник „Трояново-север”, на 26.01.2015г. е било образувано досъдебно производство № 30/ 2015г. по описа на РУП - Раднево, първоначално срещу неизвестен извършител. В хода на производството и с цел разкриване на извършителите били предприети неотложни процесуално-следствени действия, вкл. претърсвания, обиски, разпити на свидетели. В резултат, установяват се и данни за кражба на около 10 тона отпадно желязо ( 2 бр. двугредови кофи, 2 бр. кофи за багер, 2 бр. междини резача за багер, 2 бр. ходова звезда за АС в комплект със зъбен венец и ос), намерено на територията на склад „Цветни метали”, звено вторични суровини, което се оказва че е откраднато от площадка на Рудник „Трояново – север” вечерта на 23-ти срещу 24-ти януари 2015г. т.е по време, когато обектът е охраняван от служители на МВР, с командир на отделение Д.П.. Последният, по сведения на лицето, обвинено за извършител – К.Б., е знаел предварително за извършването на кражбата. По случая е образувана прокурорска преписка № 118/ 2015г. по описа на РП – Раднево, чрез отделяне на материали по ДП № 30/ 2015г. На 03.02.2015г. е издадено постановление за привличане като обвиняем на К.Д.Б. /л.90 и сл./ за извършено от него престъпление от общ характер, за това, че в периода 23/24.01.2015г. в рудник „Трояново-север” с. Ковачево, община Раднево, чрез използване на МПС - специален автомобил марка „МАН” 35.403 ВФ с рег. № Х0578ВХ и лек автомобил м. „Фолксваген голф” рег. №Х7938ВК, собственост на „Петгруп” ЕООД, след предварителен сговор с Г. Желев Иванов и Д.Д.М. за осъществяване на кражба, която не представлява маловажен случай, отнел чужди движими вещи /описани по вид/ с общо тегло 10 240кг, на обща стойност 4 000лв от владението на техния собственик и без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.

К.Б. /разпитан като свидетел по досъдебно производство № 30 /2015г. по описа на РУП - Раднево, а впоследствие дал обяснения и като обвиняем - протоколи от 03.02.2015г. - л. 81 и л. 92-93 по делото/, твърди, че се е обадил на приятеля си Д.П. на 23.01.2015г. около 19.30 – 20.00ч. Разбрал, че Д. е на смяна и му казал, че има намерение да краде желязо от площадка на рудника. Д. не бил съгласен с намеренията на Б., но последният заявил, че ще поеме риска. Към 22:00ч Б. се обажда на П. и му казва, че той и помощниците му влизат с камион в рудника. След това натоварват камиона с желязо, като Б. отново позвънява на Д. и го уведомява, че са излезли от рудника и пътуват. След този час са установени и други разговори между двамата. Б. твърди че е разговарял с Д. П. и във връзка с възникнала повреда с управлявания от него служебен автомобил на „Петгруп” ЕООД след кражбата, като Д. предложил да го „дръпне”, но впоследствие лицето, управлявало камиона, натоварен с откраднатото желязо, предложил да закачат колата за камиона. Като стигнали до гр. Гълъбово, Б. видял Д. да стои с колата на ДАП до една отбивка на автомивката. Като познал колата Б. му звъннал да го пита той ли е, като П. потвърдил и казал, че ще се връща обратно на работа. На следващия ден (24.01.2015г.) Б. и приятелите му прехвърлили желязото в друг камион, като решили да не го продават, за да се увеличи цената.

По делото не е спорно, че механизма на кражбата се свързва с преминаване през КПП -7 /пост №7/, бариерата на който пост била вдигната и не е имало постова охрана от полицейски служител.

Дисциплинарното производство спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора - Д.В.П., приключило с издаване на оспорената заповед, е инициирано с докладна записка УРИ: 327р-813/03.02.2015г. на Началника на РУ „Полиция” - Раднево (л.174). Със същата с оглед наличието на данни за извършено от полицейския служител Д.П. тежко нарушение на служебната дисциплина и неизпълнение на функционални задължения, с което са били създадени условия за безпрепятствено извършване на престъпление – кражба на 10 тона желязо от Рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, е направено предложение до Директора на ОД на МВР – Стара Загора за образуване на дисциплинарно производство срещу полицейския служител. Въз основа на това предложение и съдържащите се в него данни, уличаващи служителя Д.П., че му е било известно, че лицето К.Б. и негови помощници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект и не е предприел дължими действия за пресичане на това престъпление и след преценка че се касае за деяние, нарушаващо Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, попадащо в хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3, на основание чл. 205, ал.1 и 207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, със своя Заповед с УРИ: 349з-348 от 04.02.2015г. е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу държавния служител в ОД на МВР – Стара Загора Д.В.П. и е определил състава на дисциплинарно-разследващия орган – комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР е връчена на Д.П. на 06.02.2015г., като лицето е декларирало, че е запознато с правата си по чл.207, ал.8 от ЗМВР. От страна на дисциплинарно-разследващия орган е изпратена Покана с УРИ: 349р-2774/ 05.02.2015г. /л.30 по делото/ до Д.П. за даване на писмени обяснения във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството. П. е депозирал писмени обяснения УРИ 349р-2914 от 09.02.2015г. /л.32/, като в отговор на поставените въпроси заявява, че познава К.Б. от 10-12 години и отношенията им са приятелски; на 23.01 - 24.01.2015г. е провел с Б. няколко разговора, но не помни точния час и съдържанието на разговорите, освен че ставало въпрос за претърпяно от Б. ПТП. На въпроса променян ли е наряда на пост № 7 Д. П. е отговорил, че по време на инструктажа на този пост не е назначаван полицейски служител, тъй като поради заболяване на колега не е имало възможност всички постове да бъдат попълнени.

В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения от полицейските служители М.Т.С., Г.К.Й., Станимир Пенев Петров и Иван П. Хабов — служители на сектор „Охрана на Мини Марица Изток ЕАД” (л.37 - 40 по делото), както и такива от К.Д.Б., Г. Желев Иванов и Д.Д.М. (л.34 - 36).

По искане на дисциплинарно-разследващия орган са изпратени и съответно приобщени към материалите по дисциплинарното производство такива от образуваното досъдебното производство № 30/ 2015г. по описа на РУП – Раднево и ДП №13-с/2015г. по описа на ОСлО – Стара Загора, съответно пр. преписка № 118/2015г. по описа на РП - Раднево, вкл. протоколи за разпити, протокол за следствен експеримент, разпечатки на проведени разговори, проследяващи хронологично времето на проведените разговори между Д.П. и К.Б. на 23/24.01.2015г. и маршрута на придвижване до Рудник „Трояново-север”, с.Ковачево и обратно до гр.Гълъбово; резултати от прегледани видеозаписи от охранителни камери и др. Изготвена е Докладна записка УРИ: 327р-1358 от 23.02.2015г. относно извършен анализ на разпечатки от мобилни данни по ДП № 30/ 2015г. /л.157/.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство от дисциплинарно-разследващия орган е изготвена Обобщена справка с УРИ: 349р-5069/11.03.2015г. /л.26-29 по делото/, в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални действия в хода на производството и събраните доказателства; отразена е извършената преценка и анализ на доказателствата и са посочени приетите за установени факти и обстоятелства. Дисциплинарно-разследващият орган е приел за установено и доказано, че Д.П., след проведени разговори с К.Б. е узнал, че Б. ще влезе в охранявания обект на територията на Рудник „Трояново – север” с. Ковачево за да извърши кражба на метали, като полицейският служител не е предприел необходимите действия за предотвратяването, пресичането и разкриването на престъплението, а е прикрил неговото извършване и го е улеснил, като е снел охраната от трасето на предвижване на камиона на извършителите. Поведението на Д. П. е квалифицирано като нарушение на регламентираните в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР правила по т. 83 /„Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване”/, т.24: „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия” и т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”. Дисциплинарно-разследващият орган е обосновал че извършеното от държавния служител представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2 т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и е направено предложение на ст. полицай Д.П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Обобщената справка е връчена на Д.П. на 13.03.2015г. срещу подпис, за запознаване, при предоставена възможност и указан срок за даване на допълнителни обяснения. С вх. № 349р-5251 от 13.03.2015г. /л.33/ П. е депозирал допълнителни обяснения, в които е изразил несъгласие с констатациите и изводите на дисциплинарно-разследващия орган, с твърдения, че същите не отговарят на истината. В обясненията Д. П. поддържа че не е знаел за планирана от Б. кражба; че по обективни причини не е можело да бъде осигурен полицейски служител на пост №7 и че не е напускал работното си място, а е извършвал обходи в охраняваната територия.

Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Становище с УРИ: 349-5435/ 16.03.2015г. относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора Д.П., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за прекратяване служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г., Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след запознаване със Становище с УРИ: 349р-5435/ 16.03.2015г. на дисциплинарно-разследващия орган, извършена оценка на събраните доказателства, приетите писмени обяснения на служителя и предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение в МВР на държавния служител Д.В.П. – старши полицай в Група „Охранителна полиция” на РУП - Чирпан при ОД на МВР - Стара Загора. От фактическа страна заповедта се основава на изложеното в Становище УРИ: 349р-5435/ 16.03.2015г. на дисциплинарно-разследващият орган и установеното в резултат проведено дисциплинарно производство тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23 и 24 януари 2015г., по време на работа, на територията охранявана от група „Клон Рудник „Трояново - север””, Д.П. - старши полицай в РУП - Чирпан /командирован в група „Клон Рудник „Трояново - север” на сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД”/, след като му е станало известно, че лицето К.Д.Б. и негови съучастници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект, не е предприел мерки за пресичане на престъплението, а с действията си е улеснил неговото извършване. Дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че това поведение на полицейския служител е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, като с деянието си П. е нарушил виновно правилата по т.83, т.24 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на полицейския служител, съгласно чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу Д.П. дисциплинарно производство, в т.ч. приложените към преписката материали от пр.пр. № 118/2015г. по описа на Районна прокуратура - Раднево, отделени от досъдебно производство № 30/2015г. по описа на РУП - Раднево.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата К.Д.Б., Г.К.Й., Д.Д.М. и М.Т.С..

Свидетеля Б. описва събитията с негово участие на 23.01.2015г. срещу 24.01.2015г. Били се почерпили с един приятел /св. Д.М./ - бивш негов колега. Решили да отидат до рудника, да огледат, тъй като „по принцип търсили желязо”. Твърди, че звъннал на Д. /жалбоподателя/, с когото били приятели, да отидат на дискотека, но Д. му казал че е на работа, нощна смяна. Свидетелят знаел че Д.П. работи като полицай в Рудник 2, в района на който имало язовири. Б. казал на П. че ще влезе да види язовирите в района на рудника, който П. охранява. Искал да лови риба. Свидетелят твърди че Д. казал, че язовирите са частни, имало частна охрана и ги предупредил „недейте, ще ви хванат и бият”. Б. отрича да е съобщавал на П. намеренията си да краде отпадно желязо от района на рудника, както и че влизат с камион, като свидетелят заявява, че е излъгал П. че иска само да разгледат язовирите. Като влезли (св.Б. със св. Д.М.) в района на рудника, на поста нямало никой. След това свидетелят се обадил на Г. Желев, като го излъгал, че били закъсали, да дойде да ги дръпне. След като дошъл камиона, влезнали навътре, натоварили отпадно желязо, като на излизане се обадил по телефона на Д. П. и му казал „Дидо, тръгвам си. Чао.” Докато се прибирали към Гълъбово видял с периферното си зрение колата на Д. до една бензиностанция. Б. се видял на 24.01.2015г. с Д.П. и след като му казал какво е направил, Д. се разсърдил и оттогава не поддържали отношения. Свидетелят заявява че това, което е казал при разпита му в полицията, не е вярно, като дадените пред полицейските служители показания били под натиск, тъй като му били казали, че ще му намалят присъдата. Свидетелят Д.М. твърди, че на 23.01.2015г. влезнали в рудника със св. К.Б., да огледат дали има желязо. След като видели че има, някъде около 20.30ч. – 21.00ч. се обадили на колега на св. М., да дойде с камиона. Натоварили около 10 тона желязо. Свидетелят М. заявява, че докато пътували със св. Б. към рудника, Б. говорил един или два пъти по телефона с някого, но не разбрал с кого. Не разбрал и за какво си говорят – чул само откъслечни думи - „добре”, „да”.

Свидетелят Г.Й. – ст. полицай в сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД”, Рудник „Трояново-север”, на 23/ 24.01.2015г. е бил нощна смяна, като оперативен дежурен. Командирът на отделението /жалбоподателят Д.П./, провел инструктажа, назначил полицейските служители по постовете, като св. Й. и колегите му тръгнали по постовете и маршрутите си. За седми пост сочи, че при нощна смяна, именно този пост трябва да се охранява, тъй като през него минават автомобили и автобуси, които трябва да бъдат проверявани. Но ако няма полицейски служител на пост № 7, бариерата не се пуска, за да може да се осигури преминаване евентуално на линейки, пожарни коли и др. при спешен случай. Интензивно движение през поста имало между 19.30ч. – 21.30ч., когато в района на рудника влизали/ излизали автобуси и автомобили, които трябвало да бъдат проверявани. По принцип след 21:30ч до сутринта нямало кой да излиза, ако всичко е нормално. За нощната смяна на 23/ 24.01.2015г. на пост №7 не бил назначен полицейски служител, като св. Й. и неговият колега св. С. били изпратени от командира на отделението Д.П. да извършат проверка на този пост. Около 20.40ч – 20.45ч. П. им се обадил, като наредил да си тръгват, като св. С. да остане на пост № 4, а св. Й. – в дежурната стая. Свидетелят сочи, че ежедневните ведомости се попълват с имената на служителите предварително, а вечерта преди наряда командирът определял кой служител на кой пост ще бъде съотв. колко лица ще има на даден пост и в зависимост от наличния състав – на кой пост ще има полицейски служител и на кой не. При липса на достатъчно служители, които да покрият всички постове, пост № 4 оставал празен /ако отсъства един служител/, а ако липсват двама – и пост № 7. Свидетелят М.С. - служител на Второ РУП, е работил заедно с Д.П. в сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД”, Рудник „Трояново-север”. На 23/ 24.01.2015г. е бил нощна смяна. Командирът на отделението - Д.П., провел инструктажа и определил кой полицейски служител на кой пост ще бъде. Св. С. бил назначен на пост № 7. След назначението П. казал на св. С. и друг негов колега да отидат на пост № 7, да изчакат малко там и да направят проверка на преминаващите камиони, автобуси и др. МПС, след което било казано на С. да отиде на пост № 4. Около 20.40ч. С. бил оставен на пост № 4, а колегата му се върнал в дежурната стая. Според свидетеля изпълнената процедура била стандартна, като изпращането от един пост на друг не било необичайно, ако има някаква оперативна информация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г. съдържа всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран Д.П., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение. Дисциплинарното обвинение е за нарушение, изразяващо се в неспазване на регламентираните правила в т. 83, т.24 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи от полицейските служители да не прикриват доведени до знанието им правонарушения, като предприемат необходимите действия за тяхното предотвратяване, пресичане и разкриване; да изпълняват стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носят отговорност за своите действия или бездействия и да пазят доброто име на институцията, която представляват. С посочването, че на 23 и 24 януари 2015г., по време на работа, на територията охранявана от група „Клон Рудник „Трояново - север””, Д.П. - старши полицай в РУП - Чирпан /командирован в група „Клон Рудник „Трояново - север” на сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД”/, след като му е станало известно, че лицето К.Д.Б. и негови съучастници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект, не е предприел мерки за пресичане на престъплението, а с действията си е улеснил неговото извършване, съставомерните елементи на вмененото на санкционираното лице нарушение /знание за извършване на противоправно деяние и непредприемане на дължимите действия за предотвратяване и пресичане на правонарушението/, се явяват обосновани. Не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота и липса на конкретизация в какво се изразява възприетото от наказващия орган виновно и противоправно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство. С Докладна записка УРИ: 327р-813/ 03.02.2015г. на Началника на РУ „Полиция” - Раднево (л.174), с оглед наличието на данни за извършено от полицейския служител Д.П. тежко нарушение на служебната дисциплина и неизпълнение на функционални задължения, с което са били създадени условия за безпрепятствено извършване на престъпление – кражба на 10 тона желязо от рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, е направено предложение до Директора на ОД на МВР – Стара Загора за образуване на дисциплинарно производство срещу полицейския служител. Въз основа на това предложение и съдържащите се в него данни, уличаващи служителя Д.П., че му е било известно, че лицето К.Б. и негови помощници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект и не е предприел дължими действия за пресичане на това престъпление и след преценка, че се касае за деяние, нарушаващо Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, попадащо в хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, дисциплинарно-наказващият орган по чл.204, т.3, на основание чл. 205, ал.1 и чл. 207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, със своя Заповед УРИ: 349з-348/ 04.02.2015г. е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу Д.В.П. – старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУП - Чирпан при ОД на МВР - Стара Загора. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на законово установени изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и състава на дисциплинарно - разследващия орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на Д.П. лично, срещу подпис, като служителят е удостоверил че е запознат с правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. правото да дава обяснения и представя доказателства по случая, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Тези права, които дават израз и представляват елемент от съдържанието на правото на защита на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство, не са били ограничавани по никакъв начин и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Полицейският служител изрично е поканен от дисциплинарно – разследващия орган да даде писмени обяснения по случая във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството, включително като отговори на конкретни въпроси, при предоставена възможност в хода на цялото производство да сочи доказателства. П. е представил писмени обяснения с вх. рег. № 349р-2914/ 09.02.2015г. /л.32 по делото/. В хода на производството дисциплинарно-разследващият орган е провел пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата. Събрани са всички относими и необходими доказателства, снети са обяснения и са изискани писмени сведения по случая; приобщени са доказателства от воденото ДП № 30/ 2015г. по описа на РУП – Раднево. В съответствие с разпоредбата на ал.7 на чл. 207 от ЗМВР, за резултатите от разследването, след обсъждане, преценка и анализ на събраните доказателства, Комисията, извършила дисциплинарното разследване, е изготвила Обобщена справка УРИ: 349р-5069/11.03.15г (л.26–л. 29), в която е прието, че Д.П. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, като е направено предложение за налагане на държавния служител на дисциплинарно наказание „уволнение”. В този смисъл е и депозираното от Комисията Становище УРИ: 349р–5435 от 16.03.2015г., за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо Д.П., за виновно извършено от държавния служител нарушение на т.83, т.24 и т.19 от Етични кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Служителят е бил запознат срещу подпис с изготвената обобщена справка, както и че има право да даде допълнителни обяснения или възражения по справката в указан срок. Д.П. е депозирал Допълнителни писмени обяснения вх. № 349р-5251 от 13.03.2015г. /л.33/, в които е изразил несъгласие с констатациите и изводите на дисциплинарно-разследващия орган, с твърдения, че същите не отговарят на истината. Обясненията на П. са приети от дисциплинарно-наказващия орган, съгласно поставени резолюции от Директора на ОД на МВР – Стара Загора. Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя че не е бил изслушан, доколкото задължението за изслушване по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е регламентирано като алтернативно на приемането на писмените обяснения, което задължение в случая е изпълнено. След запознаване със становището и изводите на дисциплинарно-разследващия орган и всички събрани доказателства, включително дадените от полицейския служител и приети писмени обяснения, въз основа на извършена преценка на тези доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти и обстоятелства, Директорът на ОД на МВР - Стара Загора, в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВ, е издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР на държавния служител в Д.П.. В този смисъл Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора се явява постановена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото дисциплинарно обвинение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когато е образувано дисциплинарното производство.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и формални изисквания, поради което по отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, са абсолютно необосновани, недоказани и като такива неоснователни.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран Д.П., се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". От права страна дисциплинарното обвинение се основава на допуснато от Д.П. нарушение на регламентираните в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР правила по т. 83 /„Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване”/, т.24: „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия” и т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”.

Описаното в обстоятелствената част на Заповед с УРИ: 349з-825 от 19.03.2015 поведение на дисциплинарно наказаното лице, се изразява в това, че на 23 и 24 януари 2015г., по време на работа, на територията охранявана от група „Клон Рудник „Трояново - север”, Д.П. - старши полицай в РУП - Чирпан /командирован в група „Клон Рудник Трояново - север” на сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД”/, след като му е станало известно, че лицето К.Д.Б. и негови съучастници възнамеряват да извършат кражба на желязо в охранявания от сектора обект, не е предприел мерки за пресичане на престъплението, а с действията си е улеснил неговото извършване. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал.1 от АПК, както и от тези, събрани в хода на проведеното съдебно производство, по несъмнен начин се установява наличието на съставомерно деяние по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - непредприемане от страна на полицейския служител Д.П. на необходимите действия за предотвратяване и пресичане на правонарушение, доведено до неговото знание, в нарушение на изискванията по т.83, т.24 и т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Фактът на извършена от територията на Рудник „Трояново - север”, с. Ковачево кражба на над 10 тона отпадно желязо през нощта на 23/ 24 януари 2015г., е безспорно установен по делото. Ирелевантно за ангажирането отговорността на полицейския служител Д.П. по вмененото му дисциплинарно нарушение е обстоятелството, че не е приключило с влязла в сила присъда образуваното срещу К.Б. наказателното производство за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че в периода 23/24.01.2015г. в рудник „Трояново-север” с. Ковачево, чрез използване на МПС, след предварителен сговор с Г. Желев Иванов и Д.Д.М. за осъществяване на кражба, която не представлява маловажен случай, отнел чужди движими вещи с общо тегло 10 240кг, на обща стойност 4 000лв от владението на техния собственик и без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои.

Всъщност спорният по делото въпрос се свежда до това, дали старши полицай Д.П. е знаел предварително за предстоящото извършване на кражбата на желязо, за да възникне за него визираното в т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и в чл.67 от ЗМВР задължение за активно поведение – предприемане на действия за предотвратяване и пресичане на правонарушението. Дисциплинарно наказаният служител поддържа, че е узнал за предстоящо влизане на Б. на територията на Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, но не и че целта на влизането е била извършването на кражба на желязо.

На първо място следва да се отбележи, че знанието /субективните представи/ на полицейския служител, като съставомерен елемент на нарушението по повдигнатото на Д. П. дисциплинарно обвинение, обхваща наличието на сведения за планирано, предстоящо или извършващо се деяние и за неговия неправомерен характер. Целта на деянието е без значение и може да не е обхваната от представите на полицейския служител, което обаче не изключва задължението му да го предотврати и/или да го пресече, защото както беше посочено, знанието за предстоящи неправомерни действия е достатъчно за да обуслови задължението за активно поведение на полицейския служител по тяхното предотвратяване и пресичане в изпълнение на т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл.67 от ЗМВР.

В случая съдът приема за доказано, че жалбоподателят Д.П. е узнал за намерението на св. К.Б. за извършване на кражба на територията на Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, преди предприемането на действия за нейното осъществяване. Установеният от доказателствата по делото механизъм на кражбата сочи, че същата не е била резултат на спонтанно решение, а е била планирана – става въпрос за сложна като организация и механизъм престъпна дейност /кражба на 10 т желязо от охраняван обект/. Това се потвърждава от приобщените към материалите по дисциплинарното производство такива от образуваното досъдебно производство № 30/ 2015г. по описа на РУП – Раднево и ДП №13-с/2015г. по описа на ОСлО – Стара Загора, съответно пр. преписка № 118/2015г. по описа на РП - Раднево, вкл. протоколи за разпити, разпечатки на проведени разговори, проследяващи хронологично времето на проведените телефонни разговори между Д.П. и К.Б. на 23/24.01.2015г. и маршрута на придвижване до Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево и обратно до гр.Гълъбово.

Наличието на знание у Д.П. за предстоящото извършване на кражбата, е проведения разговор между жалбоподателя П. и свидетеля Б. в 19:57:08ч на 23.01.2015г. На посочената дата и в посочения час К.Б. е говорил по телефона с Д.П., като съдът намира за доказано, че с този разговор Б. е уведомил П. както за намеренията си да проникне на територията на Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, така и за целта – „да вземе желязо”. В този смисъл са изнесените от К. Б. данни в двата проведени разпита на лицето на 03.02.2015г. – първоначално в качеството му на свидетел, а впоследствие и като обвиняем. Б. еднозначно заявява, че е уведомил Д.П., че има намерение да краде желязо от площадка на рудника - „казах му какво смятаме да правим и той ми каза, че не е съгласен, тъй като може да ни хванат” /протокол за разпит - л.81 по делото/ и „аз, като му звъннах нея вечер, му казах че отивам на площадката на Рудник 2 да вземем желязо. Не съм споменавал тогава с кого отивам и с какъв камион. Той не беше съгласен..” / л. 92/. Следователно полицейският служител Д. П. е знаел за планираната, предстояща кражба на желязо от охраняваната от сектор „Охрана на „Мини Марица изток” ЕАД” територия на Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево на 23/ 24.01.2015г. След извършена преценка съгласно чл.172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът не кредитира с доверие показанията на св. К.Б. при разпита му в съдебното заседание по делото и заявеното от свидетеля, че при проведения разговор бил казал на П. че ще влезе да огледа язовирите в района на рудника, който П. охранявал, тъй като искал да лови риба. Освен, че звучи неправдоподобно твърдяното намерение на св. Б. през нощта на 23 януари 2015г. да влезе на територията на рудника за да огледа язовира и да лови риба, необяснимо е и как Д.П. в хода на проведеното дисциплинарно производство не си е спомнил за съдържанието на този разговор, още повече че според свидетеля, Д. П. е предупредил Б. че язовирите са частни, имат частна охрана и им е казал „недейте, ще ви хванат и бият”. Ето защо твърденията на св. Б. /в подкрепа на защитната теза на Д.П., изложена едва в подадената до съда жалба против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”/, че е уведомил жалбоподателя Д. П. единствено за намерението си да влезе на територията на рудника за среднощен зимен риболов, съдът приема за недостоверни. Не води до друг извод обстоятелството, че при разпита му в съдебно заседание св. Б. „се отрече” от дадените от него показания/ обяснения в хода на образуваното досъдебно производство във връзка с извършената кражба с твърдения, че спрямо него от страна на разследващите органи е било оказано въздействие и че изнесените от Б. в досъдебното производство данни /уличаващи Д.П., че е знаел за предстоящото извършване на кражбата/, е било поради обещанието че ще му бъде намалена присъдата. Очевидно тези твърдения са несъстоятелни, а и отричането на съпричастността на полицейския служител към извършената кражба може да е елемент от защитата на привлеченото като обвиняем по досъдебното производство лице К. Б., тъй като наличието на такава съпричастност би могло да доведе до по-тежка наказателноправна квалификация на деянието.

Обстоятелството, че полицейският служител Д.П. е узнал при проведения в 19:57ч на 23.01.2015г. телефонен разговор със св. Б. за планираната от охраняваната територия на Рудник „Трояново-север” кражба на желязо, се потвърждава и от поведението на П. при организирането на работата, разпределението на постовете и на задачите на полицейските служители от ръководената от него смяна в качеството му на командир на отделение. След назначението на постовете Д. П. разпоредил на полицай С. и на полицай Й. да отидат на пост № 7, да изчакат малко там и да направят проверка на преминаващите камиони, автобуси и др. МПС, след което било казано на С. да отиде на пост № 4. Около 20.40ч. С. бил оставен на пост № 4, а колегата му се върнал в дежурната стая. Без наличие на оперативна информация или по друга основателна причина, именно след разпореждане на Д. П. е бил освободен пост № 7 - КПП №7, през който впоследствие св. Б. и неговите съучастници безпрепятствено са влезли на територията на рудника. Дали полицейският служител С. действително е бил назначен на наряд на пост № 7 /както е посочено в ежедневната ведомост – л.42/, дали са достигали или не служители, е без значение, след като извършеното от Б. и помощниците му деяние се оказва улеснено с оглед липсата на охрана на този пост, която липса се явява резултат от разпореденото от Д.П. освобождаване на поста.

Индиция, че П. е знаел конкретно за извършваната от К. Б. кражба, са данните за движението и местонахождението на полицейския служител на 23/24.01.2015г., установени въз основа на данните от клетките на мобилните оператори. От изложеното в Докладна записка УРИ: 327р-1358 от 23.02.2015г. относно извършен анализ на разпечатки от мобилни данни по ДП № 30/ 2015г., напълно се явява опровергано твърдението на Д. П., че през цялото време на дежурството е бил на обход на охраняваната територия на рудника.

След като Д.П. е знаел за планирано от К.Б. деяние и за неговия противоправен характер, за полицейския служител е възникнало задължение да го предотврати и да го пресече, в изпълнение на задължението му по т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 67 от ЗМВР. Установените по делото факти сочат, че Д.П. не само че не е предприел дължимото активно поведение по предотвратяване, пресичане и разкриване на доведената до знанието му неправомерна дейност, но и с оглед разпореждането за освобождаване на пост № 7 след 20:40ч, е улеснил извършването на правонарушението. Ето защо съдът приема че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено.

Очевидно описаното по-горе поведение на полицейския служител Д.П. е в противоречие с регламентираните правила по т. 83, т.19 и т.24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /със съдържанието на който Етичен кодекс Д. П. се е запознал на 28.09.2014г. съгласно Протокол УРИ: 327р-2566/26.09.2014г./ и като такова запълва състава на дисциплинарното нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С поведението си П. е уронил престижа на службата, защото сред основните професионални задачи на служителите на МВР /които държавните служители от МВР са длъжни да изпълняват стриктно и безпристрастно, съгласно чл.24 от ЕКПДСМВР/, са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и предотвратяване извършването на нарушения. Непредприемането на активно поведение от полицейския служител за предотвратяване на правонарушение /в случая кражба/, при наличие на задължение за това, несъмнено води до уронване престижа на службата и институцията като цяло. Кодекса за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона като дават личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител е нямал. Обществото има ясно изградено отрицателно отношение към кражбата, а в случая извършването на правонарушението се явява улеснено посредством пасивността на служител на МВР, чийто професионален дълг изисква предотвратяването, пресичането и разкриването на такова престъпление /чл.67 от ЗМВР/, което неминуемо накърнява доверието в институцията. Ето защо съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

Следователно оспорената Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г. е издадена при правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че Д.П. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.П. ***, против Заповед УРИ: 349з-825 от 19.03.2015г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител Д.В.П. – старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУП - Чирпан при ОД на МВР - Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: