Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 130                                               06.07.2015г.                         град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

             СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

       

при секретар   А.А.                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                          като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 136 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10 ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).  

 

            Образувано е по жалба на Б.В.Б. ***, чрез пълномощника й адв.Д.К. против Заповед№ 205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Гълъбово, потвърдена с Решение №9105/0011 от 20.04.2015г на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за постановяването на оспорената заповед, в частта й относно началния момент на отпускане на помощта, в нарушение на изискванията за форма и съдържание, тъй като била немотивирана, при допуснато нарушение на административно производствените правила и в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и целта му.

            В жалбата се твърди, че с оспорената Заповед №205/20.03.2015г, директорът на Дирекция „СП” гр.Гълъбово неправилно не е признал право на поисканата месечна добавка по чл.8д от ЗСПД за детето на жалбоподателката- Валентин, което е с трайно увреждане, считано от 12.06.2012г—15.01.2015г. Твърди, че с ЕР на ТЕЛК били определени  вид и степен увреждане на детето 68 % считано от 12.09.2005г, т.е. от раждането му,от който момент и досега, не била налице промяна в състоянието му, нито в  диагнозата. Сочи, че процентът намалена работоспособност била същата, вкл.за времевия период, за който счита  че се следва помощта. Сочи, че след преосвидетелстването на детето своевременно е подала молба-декларация, придружена с необходимите документи, с оглед на което счита за приложимо към случая правилото на чл.24а, ал.6 от Правилника за приложение на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, което свързва началния момент на отпускане на въпросната месечна добавка с първо число на месеца през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК / НЕЛК, но не повече от 3 години назад. С оглед на подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателката съображения за периода, за който се следва помощта, отправя искане за отмяна на оспорената заповед.

 

            Ответникът— Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Гълъбово, чрез процесуалния си представител по делото —юр.Станева изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице предпоставки за отпускане на поискана месечна добавка за период предхождащ определената в оспорения акт начална дата на отпускане (01.02.2015г). Сочи, че за посочения в жалбата период —12.06.2012-15.01.2015г, не е налице право на подпомагане, тъй като не е удостоверено дали детето на жалбоподателката е с трайно увреждане по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗСПД и обратния извод следва от ЕР на ТЕЛК от 10.10.2013г, с кеото са определени вид и степен на увреждане 44%.  По подробни съображения поддържа становище, че оспорения административен акт е издаден при правилно установени факти и обстоятелства и в съответствие с материалния закон, при липса на процесуални нарушения и иска отхвърляне на подадената срещу него жалба.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство е започнало по молба декларация вх.№205/09.03.2015г на Б.В.Б.,*** до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Гълъбово /л.17/, с която е декларирала, че отглежда детето Валентин Кирилов Илиев и  е поискала отпускане на месечна добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане. Молителката е подписала  необходимите декларации и представила изискуемите документи по чл.24а от ППЗСПД. С Експертно решение№ 0436 / 024 от 16.02.2015г за освидетелстване на детето Валентин от ТЕЛК общи заболявания ІІІ състав при МБАЛ „Поф.д-р Стоян Киркович” АД гр.Стара Загора.

            Проверка за редовност на молбата е извършена на 09.03.2015г, а за основателност на 16.03.2015г. Становището на социалния  работник е, че на молителката се следва месечна добавка за отглеждане на 1 дете в размер на 240.00 лв на месец на основание чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД, като на основание чл.24б ал.4 от ППЗСПД месечната добавка следвало да се отпусне считано от 01.02.2015г.

            Последвало е издаване на оспорената по делото Заповед №205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция ”СП” гр.Гълъбово (л.16), с която на основание чл.8д от ЗСПД и чл.24а и чл.27б ал.4 от ППЗСПД, органът постановява, че отпуска на Б.В.Б. месечна добавка за детето й с увреждане—Валентин Кирилов Илиев, а именно по т.1 на чл.8д от закона,  в размер на 240 лв месечно и за период, считано от 01.02.2015г и до 28.02.2017г. Размер на помощта до края на месеца, през който е стартирано изплащането — 480.00 лв. Не са изложени други факти и обстоятелства.

 

            Посочената заповед е връчена на Б.Б. на 21.03.2015г, която я е обжалвала своевременно пред Директора на РДСП гр.Стара Загора. След като я е разгледал по същество, с Решение №9105/0011 от 20.04.2015г, в производство по чл.97 ал.1 от АПК, Директорът на РДСП гр.Стара Загора е отхвърлил жалбата на Б. против Заповед №205 от 20.03.2015г на Директор Д”СП” Гълъбово, като неоснователна. За да постанови този резултат, органът се основава на обстоятелството, че до преосвидетелстването на детето то е било  с определени вид и степен на увреждане — 44 %, съгласно т.6 от ЕР на ТЕЛК №0436/024 от 14.02.2015г, „състояние до експертизата” и съгласно ЕР на ТЕЛК №2586 от 104/20.10.2013г. Изложени са съображения, че поисканата добавка се следва за дете с трайно увреждане, което по определението дадено в §1 т.2 от ДР на ЗСПД е дете на посочената в нормата възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане, като на последното изискване детето на жалбоподателката не  отговаряло за периода, преди последното му преосвидетелстване през м.02.2015г, независимо от датата на инвалидизиране.  Обсъдил е и е счел за неприложима в случая разпоредбата на чл.24б ал.4 от ППЗСПД. По изложените съображения, жалбата е счетена за неоснователна.

 

            По делото не е спорно, че сина на жалбоподателката Б.—Валентин, е дете с увреждане, като на същия са били издадени ЕР на ТЕЛК за психични заболявания №1391 от091 от 17.06.2009г (л.25) с оценка на „работоспособността” /тогава/ 71 % тр.н.в.с.а, начална дата 12.09.2005г, за срок от три години, до 01.06.2012г, водеща диагноза „други вродени аномалии /пороци на развитието/ на отделителната система”. Срокът е три години, до 01.06.2012г.       В тази връзка, месечна добавка за дете с увреждане е била отпусната на Б.Б. за детето й Валентин на основание Заповеди № 105/24.07.2009г и №105/28.04.2010г на Директора на Д”Социално подпомагане” гр.Гълъбово, впоследствие изменена по размер със Заповед №105/07.10.2011г на същия орган (л.21—л.23). Касае се за същия вид помощ,  която към датата на първата молба —декларация е била регламентирана в чл.43 от Закона за интеграция на хората с увреждане, отменена с §19 на ЗИД на ЗИХУ (ДВ бр.24 от 26.03.2010г), а с § 26 т.2 от същия закон е създадена идентична регламентация на правото в чл.8д от Закона за семейни помощи за деца.  Не е спорно по делото, че изплащането на отпусната месечна добавка на жалбоподателката е било за срок до 30.06.2012г и е преустановено считано от 01.07.2012г, с изтичане на месеца, в който е крайната дата, посочена в ЕР №1391/17.06.2009г.

            Установява се от представените последващи експертни решения, че детето е било преосвидетелствано през м.10.2013г, от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Поф.д-р Стоян Киркович” АД гр.Стара Загора, като съгласно Експертно решение на ТЕЛК    № 2586 / 104 от 10.10.2013г /л.20/, поставена е водеща диагноза— „незадържане урина, неуточнено”, с оглед на което определените вид и степен на увреждане са 44 %, за срок 2 години /до 01.10.2015г/.  Описано е общо заболяване: „нощна еуреза. Вроден везико-уретерален рефлукс с хидроуретер вляво. Състояние след завършено оперативно лечение. Вродена хидронефроза вляво І ст.с необходимост от проследяване. Лека умствена изостаналост. Основания: част 8, р.9, т.10—40%, част 9, р.19, т.9.1-10%, част 2, р.8, т.1.1.-10 %.

            Преди изтичане на срока, по повод молба, подадена в РКМЕ на 21.11.2013г, детето е преосвидителствано и с ЕР №0436 /024 от 16.02.2015г, на ТЕЛК ІІІ състав №0436 /024 от 16.02.2015г при УМБАЛ „Проф.д—р Ст.Киркович” АД Стара Загора  и с участието на специалист-психиатър /л.13/ след преосвидетелстване на детето, оценката на вида и степента на увреждането му е променена на 68 %, срок от 2 години-01.02.2017г. Началната дата на инвалидност е 12.09.2005г. Водещата диагноза е „хиперкинетично разтройство на поведението”. Общото заболяване е описано така: Хиперкинетично разтройство на поведението; Лека умствена изостаналост; Нощна енуреза; Вроден везико-уретерален рефлукс с хидроуретер вляво. Състояние след завършено оперативно лечение. Вродена хидронефроза вляво І ст”. Основания: част 2, р.8, т.4.4.-50%, част 2, р.8, т.1—30 %, част 9, р.19, т.9.2.2-40 %, част 8, р.9,т.1.2—20 %.  Преосвидетелстването е по повод заявление в РКМЕ с вх.№5438/ 21.11.2013г, като закъснението е поради претовареност и организационни промени в ТЕЛК.

 

            По делото са представени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорената заповед на Директора на Д”СП” гр.Гълъбово, потвърждаващото я решение на Директора на РДСП гр.Стара Загора, както и предходни заповеди за отпускане на жалбоподателката за детето й Валентин на месечна добавка по чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД.

             

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Предмет на оспорване е подлежащ на съдебно разглеждане и контрол за законосъобразност административен акт — Заповед № 205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” — гр.Гълъбово, в частта й относно началния момент на отпусната на Б.В.Б. месечна добавка за отглеждане на детето й.  Редът за оспорване е по АПК, по аргумент от чл.10 ал.6 от ЗСПД, като жалбоподателката се е възползвала от възможността да оспори акта пред по—горестоящия административен орган —Директорът на Регионалната дирекция по социално подпомагане—гр.Стара Загора, този орган, в производство по чл.97 от АПК, с решение № 9105/0011/20.04.2015г, е отхвърлил жалбата й като неоснователна. Следователно на основание чл.98 ал.2 изр.второ и по аргумент от чл.145 ал.2 т.1 от АПК, на обжалване подлежи първоначалния административен акт, какъвто се явява оспорената по делото Заповед. При липса на данни за изпълнение на задължението на органа по чл.98 ал.1 от АПК да съобщи на жалбоподателката за издаваното на Решение по чл.97 ал.1 с.з, то срокът за оспорване не е започвал да тече. С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гълъбово, на когото с разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД е предоставено правото да отпуска семейните помощи за деца, каквато е била поискана от Б.Б.. Месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18—годишна възраст и до завършване на средното им образование, но не по-късно от 20 годишна възраст, е семейна помощ по аргумент от чл.2 ал.1 т.10 от ЗСПД. 

 

Съгласно чл.4 от Правилника за приложение на ЗСПД, директорът на дирекция „СП” или упълномощено от него длъжностно лице се произнася в 14 дневен срок от подаването на молба-декларацията със заповед по образец, съгласно приложение №1. В случая Заповед № 205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” — гр.Гълъбово е съобразена с този образец, спазени са изискванията за форма на административния акт. Обжалваната заповед съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 от АПК задължителни реквизити.

Неоснователно е оплакването, че оспорената заповед е необоснована и не съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, релевантните за началния момент, от който се следва поисканата социална помощ факти не са изложени нито в заповедта, нито в съпровождащите я документи. На втората страница на подадената молба декларация е налице отбелязване на длъжностното лице, извършило проверката, че месечната добавка се следва на основание чл.24б ал.4 от ППЗСПД, считано от 01.02.2015г. Фактическите основания за приложимост към случая на посочената разпоредба са подробно изложени в решение №№9105/0011 от 20.04.2015г на го-горестоящия орган и се свързват с обстоятелството, че определените на детето вид и степен на увреждане се свързват с преосвидетелстването му през м.02.2015г. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт досежно началния момент на помощта в случая не представлява съществено нарушение, тъй като в случая по-горния административен орган е потвърдил акта, излагайки съображения, позволяващи да се извърши проверка за законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред (ТР №16 от 31.03.1975г на ОСГК ВС).

 

При издаването на акта не се установяват нарушения на административно-производствените правила, които с оглед своята същественост да представляват отменителни основания.

 

Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

 

Съгласно разпоредбата на чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по късно от 20-годишна възраст, имат: т.1.родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, т.2 семейства на роднини и близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Посочените изисквания - детето да е с трайно увреждане и същото да бъде отглеждано от лице от изброените в т.1 и 2, съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав, при наличие на който възниква правото на социална помощ, за каквато в случая Б.Б. е подала молба –декларация на 09.03.2015г. По делото не е спорно, че жалбоподателката Б. е майка на детето Валентин (акт за раждане сер.УС-0 №616741 на л.19) и че той е дете с трайно увреждане по смисъла на §1 т.2 от ДР на ППЗСПД с оглед  възрастта му и определените вид и степен на увреждане в размер 68 % съгласно ЕР на ТЕЛК №0436/024 от 14.02.2015г.

 

Спорът по делото е за началния момент от който се следва този вид социална помощ и дали правото е съществувало в полза на майката - в случая жалбоподателката, за периода преди 01.02.2015г, и който тя сочи: 30.06.2012г-15.01.2015г.

Изводът на административния орган в смисъл, че твърдяното право не е налице е изведен по аргумент за обратното от чл.24б ал.4 от ППЗСПД, която  разпоредба предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечната добавка се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаването й, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалена работоспособност, които да водят до отпадане на правото и ако молбата декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Органът е счел тази норма за относима, като се е позовал на обстоятелството, че с предходното ЕР на ТЕЛК №2586 от 104/20.10.2013г, на детето били променени вида и степента на увреждане, като определените 44 %, обуслявали извод, вкл.до датата на новото освидетелстване от ТЕЛК, че увреждането му нямало характер на трайно.

Съдът намира, че към настоящия случай разпоредбата на чл.24б ал.4 от ППЗСПД е неотносима. Същата, видно от съдържанието и структурирането й е относима към случаите на възобновяване на подпомагането, когато получаването на помощта е било спряно по реда на ал.3 на чл.24б ППЗСПД, какъвто настоящия случай не е.

Освен това чл.24б, ал.4 визира единствено случаите на „преосвидетелстване на дете с трайно увреждане”, какъвто характер няма медицинската експертиза, обусловила ЕР на ТЕЛК , ІІІ състав №0436 /024 от 16.02.2015г при УМБАЛ „Проф.д—р Ст.Киркович” АД Стара Загора, на основание на което ЕР, Б. е подала молбата си за подпомагане от 09.03.2015г. Експертното решение на ТЕЛК № 0436 /024 от 16.02.2015г е издадено  не по реда на редовното преосвидетелстване, а  въз основа на преглед на детето Валентин, по повод заявление на майката, подадена в РКМЕ с вх.№5438/ 21.11.2013г, на детето са определни нова водеща диагноза, вид и състояние на увреждане. До началото на производството по новото преосвидетелстване на детето, приключило с ЕР на ТЕЛК , ІІІ състав №0436 /024 от 16.02.2015г, относимо е определените на детето 44 % вид и степен на увреждане по силата на ЕР на ТЕЛК   № 2586 / 104 от 10.10.2013г. Но на основание това ЕР на ТЕЛК /от 2013г/, Б. не е отправяла искане за възобновяване на подпомагането със същия вид месечни добавки, каквито са били отпуснати с предходни заповеди.

В случая с молба вх.№205 от 09.03.2015г, Б. е поискала  ново отпускане на помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД - месечна добавка за отглежданото от нея дете с трайно увреждане на основание на ЕР на ТЕЛК, ІІІ състав №0436 /024 от 16.02.2015г. Към така подадената молба са неотносими аргументи, изведени от производствата по предходно подпомагане, тъй като не се касае за възобновяване на подпомагането. Преосвидетелстването, обективиращо това ЕР е било предсрочно, във връзка с подадената през м.11.2013г молба и с оглед промененото състояние на детето (чл.56 ал.1 т.4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи). Водещата диагноза, посочена в ЕР на ТЕЛК  общ състав, от 2013„незадържане урина, неуточнено” е променена в ЕР на ТЕЛК,  специализиран състав от 2015г – „хиперкинетично разтройство на поведението”.

Административното правоотношение, чийто елемент е правото на  социално подпомагане с месечна добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане е регламентирано с чл.8д, ал.1, вр.с чл.2 ал.1 т.10 от ЗСПД като вид социална помощ  с оглед факта „трайно увреждане на детето” и отглеждането му от лице, определено в закона като правоимащо за помощта. Кръгът на правоимащите и условията за възникване на правото на месечна добавка за деца с трайни увреждания, която да подпомогне отглеждащото такова дете семейство, са регламентирани в чл.8д, ал.1 от ЗСПД, в сила от 01.01.2012г, като преди тази дата същото право е предмет на регламентация в ЗИХУ. Посочената разпоредба (чл.8д ал.1) регламентира  правото на социално подпомагане с посочения вид помощ в полза на визираните в т.1 и т.2 лица, в посочения срок и при обуславящи го предпоставки:  отглеждане на дете с трайно увреждане. 

Жалбоподателката по делото е носител на това право, по аргумент от това, че спрямо нея е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.8д ал.1т.1 от ЗСПД, което тя е упражнила с молбата си до Д”СП” гр.Гълъбово от 09.03.2015г.

Относима към началния момент, от който се отпуска помощта е разпоредбата на чл.24а ал.6 от ППЗСПД, която предвижда, че този вид месечни добавки се отпускат на правоимащите лица по чл.8д от ЗСПД от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молбата декларация е подадена в 3 месечен срок  от датата на решението или ако молбата е подадена след изтичането на този срок - от началото на месеца, през който е подадена.

От тази уредба следва, че правото на жалбоподателката по делото,  на семейно подпомагане за детето й Валентин, отглеждано от нея,  посредством отпускане на месечна добавка по чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД и с оглед увреждането му, с характер на трайно,  е  възникнало на най-ранната дата, на която е осъществен обуславящия това право фактически състав по чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД, а именно началната дата, посочена от органите за експертиза на работоспособността като начална за установеното от тях трайно увреждане.   В случая това се явява датата 12.09.2005г, посочена в последното по време ЕР на ТЕЛК като начална на инвалидизацията на детето Валентин Илиев, поради увреждане, преценено с това експертно решение, като „трайно” по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗСПД, с оглед поставените диагнози и  определените вид и степен на увреждане на това дете 68 %. Не е спорно, че с това ЕР на детето се определят вид и степен на увреждане 68 на сто с начална дата на инвалидност 12.09.2005г, т.е. той се явява  дете с трайно увреждане по смисъла на §1 т.2, предл.първо  от ДР на ППЗСПД.

В случая не е спорно, че в изпълнение на чл.24а ал.6 от ППЗСДП молбата на Б.Б. *** на 09.03.2015г, в тримесечния срок от издаване на решението на ТЕЛК, от специализирания ІІІ състав по психични болести №0436 /024 / 16.02.2015г.

По аргумент от чл.24а ал.6 от ППЗСДП, първо число на месеца през, който е определена датата на инвалидността, но не повече от 3 години назад, т.е. „назад” визира експертизата, обусловила определянето на инвалидността, в случая —медицинската експертиза е била извършена през м.02.2015г. съгласно ЕР на ТЕЛК№0436 /024 / 16.02.2015г. Визираната от жалбоподателката начална дата, от която според нея й се следва социалната помощ, която тя определя като 30.06.2012г, в случая е в рамките на този срок. Началната дата обаче не може да е първо число на м.06.2012г, тъй като към този момент тя е получавала този вид социално подпомагане в рамките на друго производство. Началния момент на поисканото от Б. социално подпомагане по чл.8 д, ал.1 от ЗСПД с молбата й вх.№ 205/09.03.2015г, следва да се свърже с най-ранния момент, в който спрямо нея е осъществен обуславящия правото по чл.8д ал.1 от закона фактически състав, но не повече от три години назад, считано от освидетелстването на детето.

След като началния момент на поисканото социално подпомагане е определен от органа считано от 01.02.2015г, то в тази част заповедта се явява  в противоречие с чл.24а ал.6 от ППЗСПД, която тълкувана във връзка чл.8д ал.1, вр.с чл.2 ал.1 т.10 от ЗСПД определя друг начален момент. Началото на подпомагането се свързва с началния момент, от който е налице правото, при посочените времеви рамки за начало и край на периода. Това тълкуване на законовата уредба на въпросното право е в съответствие със съдебната практика, изразена в Решение № 12921 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2013 г., III о, според което правото на подпомагане, във връзка с отглеждане на дете с трайни увреждания (каквито права са регламентирани в чл.3 т.2, чл.7 ал.8 и чл.8 д от ЗСПД), възниква от един и  същ юридически факт-определена трайно намалена работоспособност /инвалидност.

Изплащането на месечната добавка назад във времето е ограничено - до три години назад. Целта на законодателя е да подпомогне семействата, отглеждане деца с увреждания, като създаде облекчен режим на отпускане на подпомагането, без оглед дохода на семейството и др.обстоятелства.  Ако се приеме, че разпоредбата на чл.24а ал.6 от ППЗСПД, визира като начална дата на правото на месечната помощ на родителя за отглежданото от него дете с увреждане - първо число на месеца, в който е извършено освидетелстването, то би се стигнало до противоречие със закона, регламентиращ фактическия състав на правото на социално подпомагане и неговата цел. В случая от подаването на молба за ново освидетелстване на детето Валентин (21.11.2013г) до датата на преосвидетелстването му — 16.02.2015г, е минал значителен период от време. За този период от време детето Валентин, с оглед признаване увреждането му за трайно, в резултат на определените 68 % с крайния акт на специализирания орган, се е нуждаело от специализирани грижи и средства, поради което в полза на майката е било възникнало правото по чл.8д ал.1 т.1 от ЗСПД. За периода следователно от образувано на административното производство по преосвидетелстване на детето –от 21.11.2013г до 01.02.2015г, забавило се поради «претовареност и организационни промени на ТЕЛК», е съществувало материалното право на майката да получава месечна добавка за отглеждане на детето си с трайно увреждане.  

По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.". Когато се касае за такива деца и месечните помощи, и месечните добавки имат една и съща цел - да подпомогнат тези деца в специфичните им индивидуални нужди, в специалните грижи, в увеличените разходи, които са възникнали от момента, в който е настъпило увреждането. А кога компетентните здравни органи са се произнесли с акт, установяващ степента на увреждане, не следва и не може да бъде фактор, обуславящ началния момент за отпускане на семейните помощи.  

Поради изложеното, съдът намира, че изложеното от ответника тълкуване на смисъла на чл.24а ал.6 от ППЗСПД противоречи на ясно изразената в тази норма воля и целта на този вид подпомагане, изразена чрез регламентацията, съдържаща се в ЗСПД. Заповед №205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция ”СП” гр.Гълъбово в частта относно началния момент, от който се отпуска месечната добавка,се явява издадена при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Регламентацията, съдържаща се в Закона за семейни помощи за деца, е израз на прокламираната в основния закон значимост и нужда от закрила на децата с установени трайни увреждания и техните семейства. Целта на закона е да уреди условията и редът за придобиване право на семейни помощи за деца, като специално внимание е отделено и са предвидени форми за подпомагане на семействата, родителите на децата с установени трайни увреждания. Целта е да се подпомогнат специфичните нужди, да се даде възможност на семействата на тези деца да предоставят адекватна, навременна и реална грижа в отглеждане на дете със специфични нужди. Ограничителното тълкуване на разпоредбата на чл.24а ал.6 от ППЗСПД в смисъл, че правото на подпомагане възниква от първо число на месеца на освидетелстване на детето, каквото становище заема ответника, е неуместно, тъй като би обусловило ограничение за ползване на придобитото право на социално подпомагане, каквото не е предвидено в закона и не съответства на целта му.

 

            Поради изложеното, жалбата  на Б.В.Б. ***, е основателна, Заповед№ 205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” — гр.Гълъбово, потвърдена с Решение №9105/0011 от 20.04.2015г на Директора на РДСП гр.Стара Загора, се явява незаконосъобразна, поради противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и целта му.

 

Поради това, че въпросът не може да бъде решен по същество, преписката следва да бъде върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Гълъбово, за издаване на нова заповед по молба вх.№205 от 09.03.2015г., съобразно дадените указания за тълкуването и прилагането на закона. 

 

С оглед този изход от спора, и на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката по делото се следва присъждане на направентие от нея разноски по делото, каквито са направени в размер на 400 /четиристотин лева/, като бъде осъдена администрацията на ответния орган да ги заплати.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, чл.173 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.В.Б. ***, Заповед № 205 от 20.03.2015г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Гълъбово, потвърдена с Решение № 9105/0011 от 20.04.2015г на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора,  като незаконосъобразна.

 

 

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Гълъбово, за издаване на нова заповед по молба вх.№205 от 09.03.2015г., съобразно дадените указания за тълкуването и прилагането на закона. 

 

ОСЪЖДА Дирекция Социално подпомагане” гр.Гълъбово да заплати на Б.В.Б. ***, сумата от 400 лв -разноски по делото.

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

    СЪДИЯ: