Р
Е Ш Е
Н И Е
№136 08.07.2015 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар З.Д. и с участието на прокурора ...... като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №145 по описа за
2015 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на М.Д. *** против Заповед №349з-1355 от 28.04.2015 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която
му е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР - „порицание” за срок от шест месеца. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за
постановяваването му в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения
на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата - Директора на ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят
Д. е заемал длъжността разузнавач ІV степен в група „ППФКС”, в сектор „Противодействие
на икономическата престъпност”, отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Стара Загора за
периода в който са му били вменение задълженията на финансов контрольор. Понастоящем
е служител на сектор „БОП” – Стара Загора към ГДБОП – София.
По делото
не е спорно, признава се и от самия жалбоподател, че на 13.11.2014 год. е
издадена заповед №349-з-1673 от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която
заповед е възложено на жалбоподателят да изпълнява контролна функция като
финансов контрольор по отношение на изготвените експертизи по образуваните в ОД
на МВР – Стара Загора, досъдебни производства. Жалбоподателят се е запознал с
нея срещу подпис на 14.11.2014 год., видно от положения от негова страна
собственоръчно подпис – стр.23 от делото. С докладна записка УРИ 349-р-6207 от
23.03.2015 год. на Мария Абрашева - счетоводител в ОД на МВР – Стара Загора
/стр.13/, е уведомен ответника, че е осъществяваните от финансовите контрольори
проверки по предварителен контрол разходите за експертизи по наказателни
производства от разследващи органи в МВР са несвоевременни, което затруднява
работата им във връзка с счетоводното отразяване на същите. Въз основа на тази
докладна записка е разпоредена проверка, приключила със справка УРИ 349р-7837
от 08.04.2015 год., изготвена от Началник отдел „Разследване” ком. Валентин
Георгиев и Началник сектор „ФО” Валентин Иванов, от която е видно, че при
извършената проверка в кабинета на жалбоподателя са открити общо 187 броя
постановления за определяне на възнагражденията на вещите лица, като всичките
са били с просрочен срок за произнасяне, като по нито от предадените му
постановления е било налице произнасяне от негова страна. След допълнителна
проверка е депозирано становище от Началник отдел „Разследване” ком. Валентин
Георгиев с УРИ 349р-8593/22.04.2015 год., с мнение за налагането на
дисциплинарно наказание на служителя, за неизпълнение на заповедта на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора /стр.11/. Жалбоподателят е бил запознат с двата
документа срещу подпис на 23.04.2015 год., като на същата дата е депозирал и
сведение, което по съществото си представлява възражение срещу изготвените
служебни документи. Междувременно с докладна записка от 19.01.2015 год.,
регистрирана с №349р-1277, ответника е поискал от Директора на ОД на МВР –
Стара Загора да бъде освободен от възложените му функции като финансов
контрольор, поради нормативна неяснота относно осъществяваната дейност, както и
служебната му ангажираност като оперативен работник. Същата е повторно заведена
на 23.04.2015 год.. Сведението от жалбоподателят, депозирано на 23.04.2015 год.
е било прието от ответника на 27.04.2015 год., видно от поставената резолюция.
По същество е прието като неоснователно и е последвало издаването на
обжалваната в настоящото производство Заповед №349з-1355 от 28.04.2015 год. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора, с която въз основа на гореописаната фактическа
обстановка, на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за
срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта за допуснато
дисциплинарно нарушение в периода 25.11.2014 г. до 19.01.2015 год. /датата на
депозиране на докладната записка от Д./. Наказващият орган е квалифицирал
деянието като виновно неизпълнение на издадената от него заповед, дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
При определяне на дисциплинарното наказание, в предвидения от закона минимален
размер, наказващият орган е отчел тежестта на нарушението и е приел писмените
обяснения на служителя.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Длъжността Директор на ОД на МВР по същността
си е ръководител на структурата по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, която
разпоредба свързва с правомощието на заемащите я служители да налагат
дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая. Действително към настоящият
момент, жалбоподателят не е служител на ОД на МВР – Стара Загора, но към
момента на издаването на оспорената заповед е бил служител. От 29.04.2015 год.
същият е служител на в сектор „БОП” – Стара Загора към ГДБОП – гр. София. Към
момента на констатираното дисциплинарно нарушение, Д. е заемал длъжност
разузнавач в сектор „ПИП” при ОД на МВР – Стара Загора и като такъв е бил
подчинен и е бил длъжен да изпълнява издадените заповеди на Директора на ОД на
МВР – Стара Загора.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е посочил извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При постановяването на оспорената
заповед не са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната й. Заповедта е издадена в рамките на определения
в чл.195, ал.1 от ЗМВР срок за налагане на
дисциплинарно наказание – в двумесечен срок от откриване на нарушението и до една
година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, нарушението се счита
за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил
нарушението и самоличността на извършителя. От определението следва извода, че
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на компетентния орган са
станали известни фактът на нарушението, характера на действието или
бездействието, времето и мястото на извършване, самоличността на нарушителя и
формата на вината му (в този смисъл е и ТР 2/2002 год. на ВАС по
адм. дело №ТР-3/2001 г. на ОС). По делото не е
спорно, че нарушението е било открито и безспорно установено въз основа на
изготвената докладна записка от 08.04.2015 год., когато Директорът на ОД на МВР
– Стара Загора е бил уведомен за допуснатото нарушение. Този срок е спазен с
издаване на спорната заповед на 28.04.2015 год.
От приложената преписка не се
установяват да са допуснати нарушения на процесуалните правила за реализирането
на дисциплинарната отговорност по ЗМВР. По отношение на извършването на
дисциплинарното нарушение, описано в оспорената заповед са събрани достатъчно
писмени доказателства (докладна записка от 23.03.2015 год., справка УРИ №349р-7837
от 08.04.2015 год., становище УРИ349р-8593 от 22.04.2015 год., описи на
предадените постановление от 25.11.2014 год., 09.12.2014 год. и 09.02.2015 год.).
На наказания служител е предоставена възможност да изрази становище по случая,
от която възможност той се е възползвал и е депозирал сведението си от
23.04.2015 год.. С приемането на това сведение, е изпълнено законовото
задължение жалбоподателят да бъде изслушан от наказващия орган и е гарантирано
правото му на защита. Не е спорно, че Д. е знаел в извършването на какво
дисциплинарно нарушение е обвинен. Въз основа на гореизложеното, съдът намира,
че дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1
от ЗМВР да приеме писмените обяснения на служителя преди налагането на
дисциплинарното наказание.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя,
изразено в представена по делото писмена защита, че при налагането на
наказанието е подходено формално при спазването на процедурата по налагането на
наказанието. Действително въз основа на приложените, справка и становището, ответника е формирал вътрешното
си убеждение за безспорна установеност на констатираното дисциплинарно
нарушение. С поставената резолюция на 22.04.2015 год., същият е изразил своето
мнение, като едва след това – на 23.04.2015 год., служителят е бил запознат със
становището и е депозирал своето сведение на същата дата, което по същество
представляват писмените му обяснения по повод констатираното нарушение и
формираното вътрешно убеждение на ответника за налагането на дисциплинарно
наказание. Дисциплинарно-наказващият орган е длъжен да изслуша служителят или
да приеме писмените му обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание.
Следователно за да се изискат такива обяснения или да се изслуша служителят е
необходимо наказващият орган да е формирал вътрешното си убеждение за наличието
на материалноправните предпоставки за налагането на дисциплинарното наказание и
тогава да се изискат неговите обяснения. Още повече, че с депозираната докладна
записка от 19.01.2015 год., жалбоподателят е изразил подробно становището си
относно възложените му функции.
В случая
наказващият орган е събрал и оценил всички относими към случая доказателства. Правилно
е оценено и депозираната от Д. докладна записка от 19.01.2015 год., която по
същество си представлява възражение за неправомерност на издадената заповед по
смисъла на чл.6, ал.5 от Инструкция №Із-2813/04.11.2011 год. на Министъра на
вътрешните работи за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, за
определянето му като финансов контрольор. Ето защо за предадените му след тази
дата постановления, не е потърсена дисциплинарна отговорност. Задълженията на
наказващия орган за всестранно изясняване на случая са изпълнени. Дисциплинарно-наказващият
орган е оценил обстоятелствата при които е извършено нарушението, както при
определяне срока към минималния предвиден такъв, е отчел, че Д. не е бил наказван
за друго дисциплинарно нарушение.
Легална
дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение не е дадена в ЗМВР. Основанията за
дисциплинарна отговорност на всички държавни служители в МВР са регламентирани
в ЗМВР, като по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от
ЗМВР дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон,
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители. В конкретния случай,
поведението на Д., изразило се в неизпълнение на Заповед на Директора на ОД на
МВР – Стара Загора правилно е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на цитираната норма. Съдържащото се в чл.224, ал.1, т.1
от ЗМВР понятие „преките ръководители” следва да се тълкува с оглед целия
контекст на нормата и направеното в нея изброяване. Посочването на „преките
ръководители” непосредствено след изброените ръководни длъжности в МВР и
използваната форма на множествено число показва, че законодателят е имал
предвид онези ръководители в съответната местна структура на министерството,
чиито заповеди и разпореждания се явяват задължителни за съответния служител. В
случая не е спорна йерархичната подчиненост на Д. спрямо издалия заповедта
орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в която дирекция е структуриран сектора
„ПИП”, част от която е служителя. По делото не е спорен задължителния характер
на заповедта и факта, че то е достигнало до служителя и той го е разбрал. Съгласно
дадената квалификация на деянието по т.11 на чл.200, ал.1 от ЗМВР, за
неизпълнението на заповеди, независимо на кой от органите, се налага
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година,
каквото е определеното в случая дисциплинарното наказание. С оглед на
централизираната йерархична структура на МВР, то която и да е заповед на
по-горестоящ орган, има задължителен характер.
По делото
не е спорен факта, че Д. не е изпълнил така разпореденото му задължение, със
заповедта на Директора на ОД на МВР – Стара Загора да изпълнява функциите на
финансов контрольор. Предадените за процесния период 67 преписки, както и
обстоятелството, че нито една от тях не е била придвижена по надлежния ред и
към настоящия момент, предполага и пълното неизпълнение на заповедта.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед е
спазена процедурата по налагането на дисциплинарното наказание, същата има
необходимото законово съдържание и е издадена в съответствие с материалния
закон, в съответствие с преследваната от ЗМВР цел.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Д. *** против Заповед рег.№349з-1355 от 28.04.2015 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: