Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 238 03.12.2015г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар П.М.
и с участието на
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 146 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Ж.М.К. – Ч.
***, подадена чрез пълномощника й адв. З.Д. ***, против Акт за установяване на
задължение по декларация № 47492/ 26.11.2014г., издаден от инспектор в отдел
„Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, с
който на жалбоподателката Ж.К. – Ч. са установени и определени задължения към
бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за 2013г. и
2014г. и лихви за просрочие общо в размер на на 558.87лв, от които 519.76лв. главница и лихви в
размер на 39.11лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на
задължение по декларация № 47492/ 26.11.2014г., по съображения за издаването му
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
поддържа, че доколкото считано от 21.02.2013г. е била лишена от владението и
ползването на закупеният от нея автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х,
поради предаването му на органите на МВР с оглед обявяването му за издирване и
воденото по случая следствие, не дължи заплащане на данък върху превозните
средства за автомобила. Сочи, че на 23.08.2013г. е подала и изрична молба до
Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, с която е
направила искане да не се начислява данък за автомобила. По съображения, че
автомобилът, за който й е начислен и определен за внасяне данък върху
превозните средства, не е нейна собственост и считано от 21.02.2013г. не дължи
заплащане на данък за превозното средство, е направено искане за отмяна на
оспорения Акт за
установяване на задължение по декларация № 47492/ 26.11.2014г., като
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник
отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, в представеното писмено становище и в съдебно заседание
оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че задълженията на Ж.К. – Ч. *** за данък върху превозните средства за 2013г.
и 2014г., са установени и определени въз основа на подадена от лицето
декларация по чл.54 от ЗМДТ и констатирано от орган по приходите в производство
по чл.107, ал.3 от ДОПК неплащане на задълженията в предвидените по
чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С подробно изложени съображения обосновава, като доколкото жалбоподателката не е
изпълнила условието на чл.54, ал.7 от ЗМДТ да представи на приходната
администрация документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на МПС,
не е налице основание за освобождаването на лицето от заплащане на данък върху
превозните средства за за декларирания автомобил.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Договор за покупко-продажба на лек
автомобил от 25.10.2012г., жалбоподателката в настоящото производство - Ж.К. – Ч., е закупила лек автомобил марка Лексус РХ 400Х. От
представеното Свидетелство за регистрация част I № 005475533 е видно, че автомобилът е регистриран
за движение в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора на името на Ж.М.К.
– Ч., в качеството й на собственик, с рег.№ СТ9393ВА. С декларация по чл.54 ал.1 от
ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх.
рег. № ДК 54010381/ 14.11.2012г., Ж.К. – Ч. е декларирала придобит чрез
покупко-продажба от нея автомобил - марка Лексус, модел РХ 400Х, рег.№
СТ9393ВА, рама № JTJHW31U982062935.
Съгласно Протокол за доброволно
предаване, на 21.02.2013г., Ж.К. – Ч. е предала на инспектор в сектор „КП” при
Второ РУ на МВР – Стара Загора лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х с
рег.№ СТ9393ВА, рама № JTJHW31U982062935 и СРМПС част 2, № 005475533. С
молба вх. № 10-83-88/ 23.08.2013г. до Началника на отдел „Местни данъци и
такси” в Община Стара Загора, Ж.К. – Ч. е направила искане считано от
21.02.2013г. да не й бъде начисляван данък за придобития, регистриран и деклариран от нея лек
автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х с рег.№ СТ9393ВА, тъй като не
владее и не ползва МПС поради предаването му на органите на
МВР с оглед обявяването му за издирване и воденото по случая следствие.
След извършена проверка по
реда на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по приходите в Община Стара
Загора, е констатирано, че дължимият се на основание чл.52, ал.1 от ЗМДТ от Ж.К.
– Ч. данък върху превозните средства за посоченото по-горе МПС за 2013г. и
2014г., определен въз основа на подадената декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх. рег. № ДК 54010381/
14.11.2012г. и
Раздел ІV от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на
територия на община Стара Загора, не е заплатен в предвидените по чл.60,
ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето към бюджета на Община Стара
Загора за данък върху превозните средства, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК
във вр. с чл.4 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация №
47492/ 26.11.2014г. от Милен Митев на длъжност инспектор в отдел „МДТ” в Община
Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от
23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на задълженията за данък
върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени
към 26.11.2014г. за лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х с рег.№
СТ9393ВА, както
следва: данък върху превозни средства за 2013г. в размер на 259.88лв и лихва за
просрочие в размер на 32.74лв. и данък върху превозни средства за 2014г. в
размер на 259.88лв. и лихва за просрочие в размер на 6.37лв. или установени
задължения общо в размер на 558.87лв, от които 519.76лв. главница и лихви в размер
на 39.11лв.
На основание чл.107, ал.4 от ДОПК,
Акт да установяване на задължение по декларация № 47492
/26.11.2014г. е
оспорен от Ж.К. – Ч. с подадена жалба вх.№ 10-84-24 от 26.01.2015г. до Началник отдел „Местни данъци
и такси” в Община Стара Загора. В срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК
сезираният административен орган не се е произнесъл с мотивирано решение по
подадената жалба. По силата на законовата фикция, установена с нормата на
чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155,
ал.1 от ДОПК следва да се счита за потвърждаване на обжалвания АУЗД, което
обуславя и правото на лицето – адресат на акта, да го оспори по съдебен ред в
срока по чл.156, ал.5 от ДОПК.
Съгласно представените по делото писма
с характер на удостоверения от Началника на Второ РУ – Стара Загора, от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора и Удостоверение рег. №
237200-3376/ 14.05.2015г. от Началник отдел „КП” към ОД на МВР - Пловдив, във
връзка с установена интервенция в областта на идентификационния номер на рама
на лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х, с рег.№ СТ9393ВА и
образувано и водено досъдебно производство № 26/ 2013г. от отдел „КП” към ОД на
МВР - Пловдив, автомобилът е задържан и предаден с протокол за доброволно
предаване от собственика – Ж.К. – Ч.. Регистрацията на лек автомобил марка
Лексус, модел РХ 400Х с рег. № СТ9393ВА, регистриран на името на Ж.К. – Ч., е
прекратена на 11.06.2015г., по подадено от собственика /чрез упълномощен
представител/ Заявление за прекратяване на регистрацията № 151228015216/
11.06.2015г.
Към материалите по делото е приложена приетата от
Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и администрирането на
местните данъци на територията на община Стара Загора, в действалата й в
периода 01.01.2013 - 31.12.2014г. редакция.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Й.И.Й. –
инспектор в отдел „КП” във Второ РУ – Стара Загора. Свидетелят заявява, че по
оперативна информация че издирван автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х, е
регистриран в КАТ – Стара Загора, е извършено изследване на номера на рамата. С
оглед възникнали съмнения че има интервенция върху рамата, автомобилът е
задържан и предаден с протокол за доброволно предаване от собственика на автомобила.
Впоследствие е изготвено експертно заключение със становище за извършено
въздействие върху номера на рамата на МПС. Материалите по преписката са
изпратени за прилагане по образуваното досъдебно производство в РП – Пловдив, а
впоследствие – предаден и автомобилът.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения АУЗД № 47492 от 26.11.2014г., на основание чл. 160, ал.2 от
ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.165, ал.5 във вр. с ал.4 във вр. с чл.144 от
ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата
неоснователна.
Задължението за данък върху
превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166,
ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък
върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/,
приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4,
ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на
Териториален директор на НАП.
Акт за установяване на задължение по
декларация № 47492 от 26.11.2014г. е издаден от длъжностно лице на
длъжност „инспектор” в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, надлежно
определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията
на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на
Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.
Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация е постановен в
предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от
фактическа, и от правна страна. Посочено
е, че АУЗД № 47492 от 26.11.2014г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК
във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е
издаден служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е
установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е
съществуването на законово регламентирано задължение за заплащане на данък
върху превозните средства към бюджета на Община Стара Загора за Ж.К.-Ч., като
собственик на МПС, декларирано и подлежащо на облагане с посочения данък.
Съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила, включително при извършеното
установяване на релевантните за определените задължения факти и
обстоятелства.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД
е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.53
от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на
превозните средства. В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България. При прилагане на посочената нормативна
регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху
превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за
движение по пътната мрежа в РБългария. В случая от фактическа страна по делото
е безспорно установено, че на 25.10.2012г., с Договор за покупко-продажба на
лек автомобил с нотариална заверка на подписите, жалбоподателката Ж.К. – Ч. е
закупила лек автомобил марка Лексус РХ 400Х, като с този договор лицето се е легитимирало като
собственик на лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х. От Свидетелство за регистрация № 005475533 /част I/ и представената по делото
от Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора разпечатка /л.98/ е видно,
че автомобилът е регистриран за движение на 06.11.2012г. на името на Ж.М.К. – Ч., в
качеството й на собственик, по реда и при условията на Наредба № І-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Няма данни към момента на
извършената регистрация да са били налице пречките по чл.143, ал.5, т.5 от
ЗДвП. С декларация
по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара
Загора с вх. рег. № ДК 54010381/ 14.11.2012г., Ж.К. – Ч. е декларирала
автомобилът - марка Лексус, модел РХ 400Х, рег.№ СТ9393ВА, рама №
JTJHW31U982062935.
От представената от сектор „ПП” към ОД на
МВР – Стара Загора документация за прекратяването на регистрацията на МПС марка
Лексус, модел РХ 400Х, рег.№ СТ9393ВА, е видно че по подадено от Ж.К. – Ч. /чрез упълномощен
представител/ Заявление за прекратяване на регистрацията № 151228015216 от
11.06.2015г., е прекратена регистрацията на автомобила, считано от 11.06.2015г. Следователно
и при прилагането на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за данъчните периоди на 2013г. и
2014г., жалбоподателката не се явява освободено от публичното
задължение лице за заплащане на данъка по чл.1, ал.1, т.5 във вр. с чл.52, ал.1
от ЗМДТ.
Съгласно приложимите за периодите на облагането разпоредби на чл.54, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ /сега ал.6 и ал.7/, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, като при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган. В случая от фактическа страна по делото безспорно е установено, че до 11.06.2015г. жалбоподателката Ж.К. – Ч. не е предприела каквито и да е било действия за прекратяване по реда и при условията на Наредба №І-45 от 24.03.2000г. на регистрацията на лек автомобилът марка Лексус, модел РХ 400Х, рег.№ СТ9393ВА, нито по предвидения в ЗМДТ ред чрез подаване на съответната декларация е предявила правото си пред приходната администрация на Община Стара Загора за освобождаване от заплащане на данък върху превозните средства. След като за данъчните периоди на 2013г. и 2014г. и към момента на издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 47492/ 26.11.2014г., не е било налице правоизключващото за дължимостта на данъка обстоятелство по чл.58, ал.4 от ЗМДТ и лицето не е заявило правото си по реда на чл.54, ал.3 /сега ал.6/ от ЗМДТ с приложен документ по чл. 54, ал.4, изр. второ /сега ал.7/ от ЗМДТ, не може да претендира недължимост на плащането по задълженията, установени с АУЗД № 47492/ 26.11.2014г. Този извод не се променя от обстоятелството, че с молба вх. № 10-83-88/ 23.08.2013г. до Началника на отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, Ж.К. – Ч. е направила искане, считано от 21.02.2013г. да не бъде начисляван данък за придобития, регистриран и деклариран от нея лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х с рег.№ СТ9393ВА, тъй като не владее и не ползва МПС поради предаването му на органите на МВР с оглед обявяването му за издирване и воденото по случая следствие. От една страна това уведомяване не изпълнява законово регламентираните формални изисквания на действалата към 21.02.2013г. разпоредба на чл.54, ал.3 от ЗМДТ за упражняване правото на освобождаване от заплащане на данъка чрез подаването на данъчна декларация, а от друга страна към молбата не са приложени изискуемия се документ за прекратяване на регистрацията на МПС, издаден от компетентен орган, удостоверяващ наличието на юридически факт, нормативно предвиден в чл.58, ал.4, изр. първо от ЗМДТ като материалноправно основание за освобождаване от данък върху превозните средства. Обстоятелството, че от 21.02.2013г. автомобилът не е бил във владение на Ж.Ч. и че същата не е имала право да се разпорежда с него, не изключва възможността лицето да направи искане за прекратяване на регистрацията на МПС. Следва да се отбележи и че съгласно удостовереното в Протокол за доброволно предаване от 21.02.2013г., Ж.К. – Ч. е предала на инспектор в сектор „КП” при Второ РУ на МВР – Стара Загора лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х с рег.№ СТ9393ВА, ведно със СРМПС № 005475533, част 2, която част на свидетелството за регистрация на автомобила, по аргумент от чл.33 от Наредба № І-45/ 2000г., съдържа данни съгласно приложение № 5 и служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача при ползването на МПС. С предаването на автомобила и част ІІ на СРМПС № 005475533 във връзка с образуваното досъдебно производство, жалбоподателката действително е била лишена от владението и от възможността да ползва автомобила, но законът не регламентира тези обстоятелства като материалноправни основания за прекратяване на данъчното облагане и недължимост на данъка. След като Ж.К. – Ч. до 11.06.2015г. не е върнала част І на свидетелството за регистрация на превозното средство, идентифицираща превозното средство и удостоверяваща правото на разпореждане на собственика, с искане за прекратяване на регистрацията на автомобила, за лицето е съществувало задължение за заплащане на данък върху превозните средства за 2013г. и 2014г. за лек автомобил марка Лексус, модел РХ 400Х, рег.№ СТ9393ВА.
Размерът на установените
данъчни задължения, както и лихвата за забава, не се оспорват от
жалбоподателката. С оглед на което съдът приема, че при прилагането на чл.43,
ал.1, т.3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на
територията на Община Стара Загора във вр. с чл.55, ал.1 от ЗМДТ и въз основа
на декларираните с декларацията по чл.54 ал.1 от ЗМДТ вх. рег. № ДК 54010381/
14.11.2012г. мощност на двигателя и година на производство на автомобила, правилно и законосъобразно дължимият данък
върху превозните средства за 2013г. и за 2014г. е определен като такъв в размер
на 259.88лв. годишно.
С оглед на
изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация №
47492/ 26.11.2014г., издаден от инспектор в отдел
„Местни данъци и такси ” в Община Стара Загора, мълчаливо потвърден от Началник
отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е
в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при
спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161,
ал.1, изр. второ и трето от ДОПК и при прилагането на чл.36 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Ж.К. – Ч. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара
Загора сумата от 300лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1, предл. последно от
ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.К. – Ч. ***, против Акт за установяване на
задължение по декларация № 47492/ 26.11.2014г., издаден от инспектор в отдел
„Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.М.К. – Ч. ***,
ЕГН **********,*** Загора сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: