Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 17.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 150 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на С.Ф.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 284зз-85/ 12.05.2015г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактически обстоятелства относно извършеното престъпление /място на извършване, време, начин и извършител/, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди че това нарушение е довело до ограничаване на правата му и в частност – на правото да разбере основанието и мотивите за задържането, което възпрепятства и адекватното упражняване на правото му на защита. Излага доводи, че доколкото с приложената ПАМ е налице фактическо лишаване от свобода, като най-тежка форма на процесуална или административна принуда, формалният подход е недопустим. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган – разузнавач при Районно управление „Полиция” /РУП/ гр.Казанлък – Румен Георгиев Тонев, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, е наложена принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на лицето С.Ф.М. като твърди, че събраните по делото доказателства безспорно установяват наличието на данни, въз основа на които може да се обоснове предположение за извършване на престъпление от задържаното лице. Излага съображения че оспорената заповед, като издадена при спазване на процесуалните правила и при наличие на законово регламентираната материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието от полицейския орган, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 284зз-85/ 12.05.2015г, издадена от Румен Георгиев Тонев – разузнавач при Районно управление ”Полиция” гр.Казанлък, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето С.Ф.М. *** в помещение за временно задържане на РУП гр.Казанлък. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с „извършване на банкови сделки без разрешение” - престъпление по чл.252 от НК и образувано досъдебно производство № 284ЗМ-608/ 2015г.

По делото са представени и приети като доказателства Протокол за полицейски обиск на лицето С.М. от 12.05.2015г.; Декларация от същата дата; Фиш за спешна медицинска помощ № 0128605 2831 от 12.01.2015г., както и Уведомление за образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 608/ 2015г. по описа на РУП – Казанлък срещу С.Ф.М. *** за престъпление по чл.252, ал.1 от НК. По делото са приети като доказателства и документи, обособени в отделен класифициран том, с поставен гриф за сигурност „Поверително” рег.№ RB 401117-001-13/1/1 от 2015г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт - Заповед за задържане на лице рег. № 284зз-85/ 12.05.2015г, е издаден от компетентен орган – полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта. Неоснователно е възражението на жалбоподателя че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактическите обстоятелства относно извършеното престъпление /място, време и начин на извършване/, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички задължителни по см. на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити. Изрично е посочено както правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, така и фактическото основание за издаването на заповедта – данни за извършено от С.Ф.М. престъпление по чл.252 от НК. По силата на специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства на престъплението, наличието на данни за извършването на което представлява фактическо основание за издаването на заповед за задържане. Следователно посочването на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР факт – данни за извършено престъпление от задържаното лице, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Други фактически обстоятелства, освен съдържащото се в хипотезата на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като полицейският орган е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за издаването й следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване за посочване на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.

С оглед нормативното предписание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР съдът намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

Задържането по реда и на основание на чл.72, ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е достатъчно осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка трябва да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че има вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на престъпление.

В случая такива данни, като материалноправна предпоставка за постановеното задържане на Филип М., са налице. Представеното писмено доказателство - уведомление на основание чл.212, ал.3 от НПК до Окръжна прокуратура гр.Стара Загора /лист 32 от делото/, удостоверява обстоятелството, че на 12.05.2015г. срещу жалбоподателя е било образувано досъдебно производство № 284ЗМ 608/ 2015г. по описа на РУП-Казанлък, за това, че в периода 2013г. – м.април 2015г. в гр.Казанлък, без съответно разрешение извършва по занятие банкови сделки /парични заеми срещу плащане на лихва/, за които се изисква такова разрешение – престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Ето защо може да се направи извод, че към момента на задържането /12.05.2015г./, са съществували данни по см. на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обосноваващи предположение за вероятното извършване на престъпление от задържаното лице.

За прилагането на посочената ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съотв. да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо наказателно производство.

Доколкото събраните по делото доказателства обективно сочат, че към момента на задържането са били установени фактически обстоятелства и са били налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че лицето С.М. има вероятност да е извършител на това престъпление, в съответствие с нормативните изисквания и в установените от закона рамки /в т.ч. при наличието на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/, полицейският орган е упражнил правото да наложи принудителната административна мярка - задържане за срок от 24ч. на лице, за което има данни че е извършило престъпление.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че е недопустимо при образувано наказателно производство едно лице да бъде задържано по него по реда и условията на ЗМВР, а не по реда, предвиден в НПК. Прилагането на ограничителната мярка, регламентирана в чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не е обвързано по никакъв начин с мерките за неотклонение, уредени в НПК, тъй като за първото е необходимо само наличие на данни за извършено от лицето престъпление, а за вземане на мярка за неотклонение процесуалните правила по чл. 56 и сл. от НПК изискват качество на обвиняем и доказателства по делото, обосноваващи предположение за извършеното престъпление и опасност от укриване.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която в зависимост от конкретния случай би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител. В случая приложената с обжалвания административен акт ПАМ е насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление и към създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление, поради което заповедта се явява постановена и в съответствие с целта на закона.

 
 С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ф. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 284зз-85/ 12.05.2015г., издадена от полицейски орган - разузнавач при Районно управление „Полиция” гр.Казанлък – Румен Георгиев Тонев, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: