Решение по Административно дело 205/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157 29.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 205 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Е.О.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против Заповед рег. № 284зз99 от 02.06.2015г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган на основание чл. 72 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактически обстоятелства относно извършеното престъпление /място, време и начин на извършване/, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди че това нарушение е довело до ограничаване на правата му и в частност на правото да разбере основанието и мотивите за постановеното задържане, което възпрепятствало и адекватното упражняване на правото му на защита. Излага доводи че осъщественото при налагането на мярката фактическо лишаване от свобода, като най-тежка форма на процесуална или административна принуда, е извършено при липса на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган - разузнавач в група „ПКП – Л”, сектор „Криминална полиция” към РУ - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора Румен Георгиев Тонев, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, е наложена принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на лицето Е.И. като твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на данни за вероятно извършване на престъпление от задържаното лице. С подробно изложени съображения обосновава че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила и формални изисквания и при наличие на законово предвидената материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието от полицейския орган, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед рег. № 284зз99 от 02.06.2015г. за задържане на лице, издадена от Румен Георгиев Тонев - разузнавач в група „ПКП – Л”, сектор „Криминална полиция” към РУ - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Е.О.И. в помещение за временно задържане на РУП – Казанлък. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за извършено престъпление от Е.И. – взломна кражба, във връзка с която е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ – 540/ 2015г. по описа на РУ „Полиция” – Казанлък.

По делото са представени и приети като доказателства Протокол за личен обиск на лицето Е.О.И. от 02.06.2015г.; Декларация от същата дата; Уведомление за образувано досъдебно производство № 284 ЗМ - 540/ 2015г. по описа на РУ „Полиция” - Казанлък срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 и т.4 вр. с чл. 194, ал.1 от НК. Приложени са и документи, съдържащи се в отделен класифициран том по делото с поставен гриф за сигурност „Поверително” с рег. № RB 401117-001-13/ 1/ 3/ 2015г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт - Заповед рег. № 284зз99 от 02.06.2015г. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е издаден от компетентен орган – полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.

При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактическите обстоятелства относно извършеното престъпление /място, време и начин на извършване/, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички задължителни по см. на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити. Изрично е посочено както правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, така и фактическото основание за издаването на заповедта – данни за извършено от Е.О.И. престъпление – взломна кражба, във връзка с която е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ – 540/ 2015г. по описа на РУ „Полиция” – Казанлък. По силата на специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства на престъплението, наличието на данни за извършването на което представлява фактическо основание за издаването на заповед за задържане. Следователно посочването на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР факт – данни за извършено престъпление от задържаното лице, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Други фактически обстоятелства, освен съдържащото се в хипотезата на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като полицейският орган е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за издаването й следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване за посочване на основанията за прилагането на принудителната административна мярка.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. - дали се следват разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в случая съдът приема, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

Заповед рег. № 284зз99 от 02.06.2015г. е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление.

От представеното Уведомление на основание чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК до Районна прокуратура - гр. Казанлък е видно, че поради настъпила неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, с Протокол за оглед на местопроизшествие е започнато досъдебно производство № 284 ЗМ – 540/ 2015г. по описа на РУ „Полиция” – Казанлък срещу неизвестен извършител за това, че за периода от 19.00ч. до 23.00ч. на 24.04.2014г. в с. Долно Сахране, общ. Павел баня, чрез взломяване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел недвижими вещи – пари, златни накити и документи от владението на Желязко Милчев Батаков, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 и т.4 вр. с чл. 194, ал.1 от НК. Следователно безспорно са налице данни за извършено престъпление. От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод, че към момента на издаване и връчване на заповедта за задържане и фактическото задържане на лицето, е имало „данни" по смисъла на закона за извършено от Е.И. или за съпричастност на лицето към извършеното престъпление, във връзка с което е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ – 540/ 2015г. по описа на РУ „Полиция” – Казанлък. Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България, „за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението”, като „подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление”. В случая приложените документи в класифициран том по делото с рег. № RB 401117-001-13/ 1/ 3/ 2015г. и съдържащите се в тях данни и информация, дават основание да се направи предположение за вероятна съпричастност на жалбоподателя Е.И. към извършването на престъплението. Следователно спазено е и изведеното от практиката на ЕСПЧ като условие за законосъобразност на задържането, налагането на ПАМ да се основава на подозрение, което „се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”. Описаните в материалите /рег. № RB 401117-001-13/ 1/ 3/ 2015г./ факти и обстоятелства релевират наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, има вероятност и е възможно да е съпричастно към извършването на престъплението, във връзка с което е образувано досъдебно производство № 284-ЗМ-540/ 2015г. по описа на РУ на МВР – Казанлък, секретно производство № 1331/ 2015г.

За прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съотв. да е определена точната наказателно-правна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо наказателно производство. Както беше вече посочено за налагането на ПАМ е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с неговото извършване, без да се поставя условие за точната квалификация на деянието. В случая такива данни, като материалноправна предпоставка за упражненото от полицейския орган правомощие за налагане на принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР спрямо Е.И., са налице.

Доколкото събраните по делото доказателства обективно сочат, че към момента на задържането са били установени фактически обстоятелства и са били налице данни за извършено престъпление и такива обосноваващи предположение, че лицето Е.И. има вероятност да е извършител на това престъпление или да е съпричастен с него, в съответствие с нормативните изисквания и в установените от закона рамки /в т.ч. при наличието на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/, полицейският орган е упражнил правото да наложи принудителната административна мярка - задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че с налагането на ПАМ полицейският орган е иззел функциите на водещия разследването орган и че при образувано досъдебно производство е недопустимо налагането на мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Както вече беше посочено към момента на издаването на заповедта и задържането на лицето, образуваното досъдебно производство е било срещу неизвестен извършител. Прилагането на ограничителната мярка, регламентирана в чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, не е обвързано по никакъв начин с мерките за неотклонение, уредени в НПК, тъй като за първото е необходимо само наличие на данни за извършено от лицето престъпление, а за вземане на мярка за неотклонение процесуалните правила по чл. 56, ал.1 от НПК изискват качество на обвиняем, наличие на доказателствата по делото от които може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението и основание по чл.57 от НПК.

Задържането по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която в зависимост от конкретния случай би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител. В случая приложената с обжалвания административен акт ПАМ е насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление и към създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление, поради което заповедта се явява постановена и в съответствие с целта на закона.

            С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.О.И. ***, против Заповед рег. № 284зз99 от 02.06.2015г. за задържане на лице на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, издадена от полицейски орган - разузнавач в група „ПКП – Л”, сектор „Криминална полиция” към РУ - Казанлък при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора Румен Георгиев Тонев, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: