Р Е Ш Е Н И Е

№198 09.11.2015 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на шести октомври две хиляди и петнадесета год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №206 по описа на Административен съд Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Г.А.Г.,***, със съдебен адрес *** – адв. К.М. против Решение №206 от 22.05.2015 год. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е извършил акт на дискриминация по отношение Д.К.Н. и му е наложено наказания глоба в размер на 1000.00 лв..

В жалбата са изложени съображения, че постановеното решение е недопустимо, тъй като преди постановяването му е депозирал изрична молба, с която е поискал възобновяване на делото като е направил няколко процесуални и доказателствени искания, включително и за прекратяването на делото. Молбата му е била оставена без уважение и състава на комисията е постановил обжалваното решение. Според жалбоподателят, не е съществувало процесуална пречка, исканията му да бъдат уважени, а приложените писмени доказателства приобщени и разгледани от комисията. В молбата са били изложени съображения и за недопустимост на производството, които не са били обсъдени от ответника. Неправилно е било възприето, че Д.К. е член на ПП”ГЕРБ”, както и че атестацията й е необективна, а интерпретацията на решение №122/18.07.2012 год. на Адм. съд Стара Загора е манипулативно. Случилото се на 23.08.2012 год. е със субективна интерпретация на състава на комисията, а приетото като акт на дискриминация поставянето на Д.Н. в кабинет с няколко служителки е неоснователно. Наложеното дисциплинарно наказание забележка е цитирано в обжалваното решение, но не е отразено, че след съдебният контрол същото е потвърдено и е със сила на присъдено нещо. Възприетото, че е осъществен състава на дискриминация под формата на тормоз, не е подкрепено с никакви факти и представлява общи разсъждения. Според Г., поставената от негова страна ниска оценка при атестацията на Н. не е проява на дискриминация, както е приел състава на комисията за защита от дискриминация. Направено искане за отмяна на решението като неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуални правила за организация работата на комисията и при нарушение на материалния закон.

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация гр. София, редовно и своевременно призована, не взема становище по основателността на жалбата.

Заинтересованата страна Д.К.Н. ***, редовно и своевременно призована, лично и чрез пълномощ адв. Герон, взема становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Община Мъглиж, редовно и своевременно призована, чрез пълномощника си адв. М. взима становище относно незаконосъобразността на оспореното решение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Комисията за защита от дискриминация е била сезирана с жалба от Д.К.Н., в която посочва, че от 25.03.2005 год. е заемала длъжността "секретар на община" в Община Мъглиж. Твърди, че след избирането на Г.Г. от ПП БСДП за кмет на общината на проведените през 2011 год. избори, е започнал тормоз от негова страна с единствената цел да напусне позицията, която заема. Пояснява, че тя самата е член на ПП ГЕРБ. Счита, че тормозът спрямо нея се изразявал в това кметът да й възлага несвойствени за длъжността й задачи, да изпраща писма до различни институции, които уронват авторитета й, липсата на атестационна оценка за 2011 год. в законоустановения срок за това, отказ от изплащане на положен от нея извънреден труд, блокиране на служебната й поща и сим-картата на служебния й телефон. В жалбата й се посочва още, че на 28.03.2012 год., когато се явила на работа, установила, че от кабинета й са изнесени ценни вещи, собственост на общината, но водещи се по документи на нейно име. Д.Н. твърди, че по-късно е открила липсващите вещи в кабинета на политическия екип на кмета. На следващо място се е твърдяло в жалбата, че за да освободи заеманата длъжност срещу Н. е било образувано дисциплинарно производство, като в този период достъпът до общината й е бил ограничен, дори в качеството й на гражданин, а не само като служител. Н. заявява още, че заповедта за прекратяване на служебното си правоотношение е обжалвала пред АС - Стара Загора, който с Решение №122/18.07.2012 год., постановено по адм. дело №131/2012 год. я е отменил. Твърди, че след като уведомила кмета, че ще стъпи в длъжност на 23.08.2012 год., в този ден при опит да влезе в сградата на общината е била спряна на входа от журналисти, кмета, зам. кмета и новия секретар на общината, които демонстрирали обидно и унизяващо поведение спрямо нея. Твърди още, че е била заплашена, че ще организират мероприятия срещу нея и още на 29.08.2012 год. се е състояла пресконференция в сградата на общината, на която била набеждавана в престъпления. До отстраняването й от длъжност на 03.09.2012 год. не й били осигурени компютър и други технически средства, необходими за изпълнение на служебните й ангажименти.

В своите обяснения пред комисията Г. сочи, че е избран за Кмет на община Мъглиж на проведените през 2011 год. местни избори. Заявява, че при встъпването му в длъжност на 04.11.2011 год. в община Мъглиж, Д.Н. е заемала длъжността секретар на общината. Претенциите на Н., че спрямо нея е налице дискриминация по признаци „лично положение" и „политическа принадлежност", Г. сочи, че са несъстоятелни, като заявява, че никога не се е интересувал от политическата принадлежност на своите служители. Твърди, че той самият макар и издигнат като кандидат за кмет от ПП БСДП, на втори тур (балотаж) е бил подкрепен от ПП ГЕРБ. От месец март 2012 год. сочи, че е член на ПП ГЕРБ, а от лятото на 2012 год. е общински координатор на местната структура на ПП ГЕРБ. Според Г. не отговарят на истината и твърденията, че служителите от местната администрация са членове на БСДП. При извършените от него назначения твърди, че се е водил само и единствено от личностните и професионални качества на лицата, а не от тяхната политическа или идейна принадлежност. Обяснява, че на Д.Н. е поставена оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. Своевременно е попълнен и връчен за получаване формуляр за служители, заемащи ръководни длъжности, но служителката отказала да подпише и получи същия, поради което формулярът е бил неподписан. Поставената оценка е била 5 (пет), което според отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация представлява неприемливо изпълнение. Твърди, че никога и по никакъв повод не е издавал разпоредителни актове относно служебните задължения на Д.Н.. Достъпът на Н. до сайта на общината също не е бил отнеман. Сочи, че страницата на община Мъглиж е общодостъпна и информира всички лица, които проявяват интерес, по въпроси, касаещи обществения живот в общината. По отношение на електронната поща твърди, че следва да бъде пояснено до коя точно електронна поща на общината е ограничен нейният достъп. След встъпването му в длъжност в качеството му на кмет, твърди, че лично е проверявал служебната си поща. Посочените твърдения, че е ограничавал и препятствал служебните задължения на Н., Г. счита за несъстоятелни. Твърди, че самата Н. отсъствала дълги периоди от време, като редувала болнични, отпуски и командировки и това налагало с част от служебните й функции обективно да бъдат натоварвани други общински служители. Г. твърди също, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката, че е била препятствана служебната й дейност. Също така твърди, че не е издаван разпоредителен акт, с който да е ограничен достъпа на служителката до сградата на общинска администрация. На следващо място Г. пояснява, че не отговаря на обективната действителност и твърдението, че са изпращани „писма до различни адресати, със съдържание и искания за информация, които уронват личността и авторитета" на служителката. Също така не е отказван на служителката „достъп до тези писма". По отношение на това твърдение, прилага влязло в сила съдебно решение по отношение на достъп до обществена информация. В Определение № 164 от 17.10.2012 год. по адм. дело №248/2012 год. по описа на Административен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 06.11.2012 год. е видно, че жалбата на Д.Н. е оставена без уважение.

Според Г. не става ясно какво се има предвид под твърдението „отказа обработването и изплащането на извънреден труд". Видно от Заповед РД-09-300 от 18.10.2011 год. на ВрИД Кмет на община Мъглиж, на отделни служители е разпоредено да работят на 22 и 23 октомври 2011 год., като положат труд за определено време. Видно от заповедта е разпоредено да се заплати извънредния труд при прилагане нормативната уредба, а именно КТ и НСПДС. Служителите са запознати със заповедта. За отработеното време е заплатено на служителите, видно от приложената справка. По отношение на трудовата книжка, Г. сочи, че се установило, че в досието на служителката, е налична трудовата книжка, която е представила при постъпването си на работа в община Мъглиж. Освен трудова книжка, служителката има и служебна книжка. В община Мъглиж е постъпило писмо за връщане на служебната книжка на лицето. Служителката е получила служебната си книжка чрез упълномощено лице - адвокат. След възстановяването й на работа, Д.Н. така и не представила служебната си книжка за вписване на новонастьпилите обстоятелства. На следващо място пояснява, че не е издаван разпоредителен акт, с който да е забранен достъпа на служителите до него, като кмет, тъй като по този начин би спряла работата в администрацията. Относно твърдението, че са „изнесени ценни вещи от кабинета и бях заплашена, че ще ги плащам" заявява, че категорично не отговаря на истината. Сочи, че в отсъствието на служителката кабинетът бил запечатан и достъп до него нямал никой. Извършен е бил опис в присъствие на служителката, за което е изготвен протокол, подписан собственоръчно от Д.Н. в присъствието на няколко служители. Според Г. не отговаря на истината и обстоятелството, че спрямо служителката са предприети действия, противоречащи на ЗДСл и подзаконовите нормативни актове. Според Г. не става ясно от твърдяното кои са „другите държавни служители", като държавни служители от община Мъглиж не са освобождавани с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Твърдяното категорично не отговаря на истината, тъй като мотивите на Административен съд - Стара Загора, поради които постановено Решение за възстановяване на работа на служителката Д.Н., са изчерпателно посочени в самото решение, а именно установен е пропуск в процедурата, поради това, че са поискани и приети писмените обяснения, но не са снети „устни обяснения" от служителката.

Проведени са осем открити заседания по преписката. Изискани са множество допълнителни доказателства както от ответните страни, така и от Националния осигурителен институт. По искане на страните са разпитани свидетелите Юлка Кехайова, З. Петрова, Димчо Геров и Пенка Георгиева.

След обявяване на преписката за решаване е постъпила молба от нов упълномощен процесуален представител на Кмета на Община Мъглиж - адв. К.М. с няколко процесуални искания. Съставът на комисията е приел, че жалбата с която е сезиран отговаря на изискванията на чл.51, ал.2 от ЗЗДискр. за редовност и поради липсата на процесуални пречки, регламентирани в чл.52, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е приел същата за допустима. В развилото се производство са били събрани множество доказателствени материали и са проведени осем заседания, като призоваването на страните е извършено по реда на ГПК. В хода на откритите заседания всяка от страните в производството е имала възможността да направи и обоснове всичките си искания и възражения, както и да се произнесе по направените от другата страна възражения. На последното открито заседание (21.01.2015 год.) отново е дадена възможност на страните да представят писмена защита, ако желаят. Прието е, че представените документи от страна на адв. К.М. не обосновават идентичност на другите съдебни производства с това развило се пред КЗД – т.е. не е налице идентичност по смисъла на чл.52, ал.2 от ЗЗДискр. за установяване на неравно третиране по защитен признак.

С решение №206/22.05.2015 год., постановено по преписка №99/2013 год., 5-членния разширен заседателен състав по чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДиск при КЗД е установил на основание чл.65 от ЗЗДискр, че Кметът на Община Мъглиж е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр във връзка с §1, т.1 от ДР на същия закон на основата на признак „лично положение” и „обществено положение” по отношение на Д.К.Н..

По своя характер оспореното решение представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК,тъй като с него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на решението и имащо правен интерес от оспорването му. Същата е подадена в срок, поради което и настоящето съдебно производство е допустимо.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 от АПК на всички основания, посочени в чл. 146, т.1-5 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона,съдът установи следното.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт съгласно чл. 65, т.5 във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на дискриминация на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, компетентен да се произнесе е специализиран по материя състав от трима членове. Съставът разгледал преписката е назначен с Разпореждане №205/12.03.2013 год. на Председателя на КЗД с членове: Лало Каменов /председател/, Златина Дукова /докладчик/ и членове Кемал Еюп, Баки Хюсеинов и София Йовчева. Съгласно чл. 14, ал.1 от ППКЗД съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. Пред членовете на състава се развива цялото производство по установяване на дискриминация, за което законодателят е регламентирал и подробни правила. Правата на страните по преписката не са ограничени, доколкото същите са уведомени за насрочването на откритите заседания и им е предоставена възможност да изразят становище по спора.

Съдът изследва служебно законосъобразността на решението и на другите основания по чл.146, т.2-5 от АПК. За изясняване на обективната истина са събрани необходимите и допустими доказателства, до които преди писменото обективиране на решението имат достъп всички членове на състава. На основание чл.64, ал.1 от ЗЗДискр "решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него", което изискване в настоящия случай е изпълнено, както и не е налице особено мнение на член от състава по смисъла на чл.64, ал. 2 от ЗЗДискр. В този смисъл решението е постановено от компетентен орган и не е налице предпоставката за отмяна на атакувания акт - липса на компетентност на заседателния състав по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в оспореното решение, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. КЗД обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка №99/2013 год. доказателствен материал. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява безспорно действително осъществилата се фактическа обстановка, съотносима към правните основания за издаване на акта относно наличичето на дискриминация.

На трето място, процедурата пред КЗД е проведена в съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. Съгласно чл.50, т.1 от ЗЗДискр. производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвала Н., като е депозирала жалба /вх. №44-00-166/23.01.2013 год./ срещу Кмета на Община - Мъглиж, за установяване на дискриминация основана на признак „лично положение” и "обществено положение". За образуването на производството е необходимо излагането на исканията на жалбоподателя в писмена форма съгласно чл. 51 от ЗЗДискр., като бъдат изрично посочени името и адресът на подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му, както дата и подпис на същия. На основание чл.54 от ЗЗДискр председателят на КЗД разпределя преписка №99/2013 год. с Разпореждане №205/12.03.2013 год. на петчленен заседателен състав. С писмо, вх.№12-11-266/02.04.2013 год., за докладчик по преписката е определен Златина Дукова, а за председател на състава – Лало Каменов. С разпореждане №267/04.04.2013 год. на председателя на КЗД е определен Али Зинал - служител в Дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" да извърши необходимите действия,свързани с проучване по преписката, като ги съгласува с докладчика по преписката. На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е проведено проучване от Състава на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства.Предоставена е възможност на жалбоподателя и другите страни да се запознаят със събраните по преписката документи на основание чл. 59, ал.3 от ЗЗД. Изготвен е доклад-заключение от Златина Дукова - докладчик по преписка №99/2013 г. и е насрочено открито заседание по реда на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД и чл.26 и чл.27 от ППЗЗД. Резултатите от административното производство са обективирани в Решение №206 от 22.05.2015 год. на петчленния специализиран заседателен състав. За решението са уведомени страните, при което в заключение процедурата е спазена.

На четвърто място, съдът констатира, че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146, т.4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Преписката е разгледана от специализиран постоянен заседателен състав по признак „лично положение” и "обществено положение" на основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., който изрично посочва, че се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци.

Неоснователно е оплакването, че оспореното решение е недопустимо. На първо място, нито в производството развило се пред комисията, нито в настоящето съдебно производство, това обстоятелство бе доказано. Действително между страните по делото са налице множество съдебни спорове, по които има постановени и съответните съдебни актове, но между тях не е проведено друго производство, предмет на което да е осъществена дискриминация от страна на жалбоподателят спрямо Д.Н.. Както правилно е прието, отразено е и в решението, не е налице идентичност на предметите на развилите се други съдебни производства и предмета на развилото се производство пред комисията за защита от дискриминация. Само и единствено при такава идентичност ще е налице недопустимост на постановеното решение. Между страните не е налице приключило друго производство по ЗЗДискр, било то пред съдебен орган или пред комисията, което да обуслови и недопустимостта на постановеното решение. Това води до извод за допустимост на оспореното решение.

Законодателят е дефинирал двата вида дискриминация в чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Същевременно съгласно чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4, ал.1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Не представлява дискриминация и съгласно т.5 на посочената разпоредба предоставянето на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото.

За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя в производството пред КЗД на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. Не се оспорва по делото, че Д.Н. е заемала длъжността секретар в Община Мъглиж до 11.04.2012 год., когато е била уволнена дисциплинарно от жалбоподателя. След отмяната на заповедта за уволнение, е следвало същата да бъде възстановена на същата длъжност, съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДС/. След влизането в сила на Решение №122/18.07.2012 год., постановено по адм. дело №131/2012 год. по описа на Административен съд Стара Загора, Н. се е явила в двуседмичния срок за заемането на длъжността, на която е възстановена, т.е. като секретар на Община Мъглиж. След явяването й, обаче същата е била настанена в стая с още двама служители, макар че до уволнението й е изпълнявала служебните си задължения в самостоятелен кабинет. В този самостоятелен кабинет е била настанена служителка, която е заемала длъжността секретар, докато е траел съдебният контрол на прекратяването на служебното правоотношение на Н.. Тъй като Н. е възстановена като секретар и с оглед характера и обема на служебните й задължения е логично същата да бъде настанена в същия самостоятелен кабинет. Обстоятелството, че същата е настанена в кабинет с още двама дължавни служители представлява дискриминация по смисъла на ЗЗД на признак лично положение, доколкото същата е била третирана различно от жалбоподателя в сравнение със служителката, заемала длъжността й докато е траело съдебното производство. Този извод правилно е бил изведен от комисията при постановяването на решението и е надлежно мотивиран. Безспорно е че, когато е невъзможно осигуряването на самостоятелен кабинет за лицето заемащо длъжността секретар /независимо кое е това лице/, то е допустимо и настаняването му в стая с други служители и същото не би било акт на дискриминация. В случая обаче се установява и не се спори между страните, че е налице различно третиране между възстановената като секретар Н. и заемащата тази длъжност до възстановяването й Юлка Кехайова.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В конкретния случай, поведението на жалбоподателя, изразяващо се в настаняването на Н. в стая с други две служителки има за цел създаването на обидна среда, доколкото същата е възстановена като секретар и през целия период докато е заемала тази длъжност е била в самостоятелен кабинет.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че е необоснован е изведеният извод в решението, че атестирането на Н. е било необективно. Не се спори, че при атестирането на служителите от общинската администрация на община Мъглиж на Н. е поставена най-ниската оценка 5 (пет), която според отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация представлява неприемливо изпълнение. Видно от атестационния формуляр оценката е поставена на 09.01.2012 год.. Периодът, който обхваща е 01.12.2010 год. - 30.11.2011 год. Не се спори също така, че Н. е ползвала платен отпуск от 21.11.2011 год. до 25.11.2011 год. Правилно и обективно е прието от ответника, че периодът, в който Г.Г. реално е имал поглед върху работата на Н. е твърде кратък - от назначаването му на 04.11.2011 год. до крайния срок на атестирането - 30.11.2011 год. с прекъсване от 5 работни дни, в които Н. е била в платен отпуск. Дори и в този срок да не е изпълнявала в пълен обем служебните си задължения или некачествено, същото не би могло да обоснове поставената ниска оценка. Този период е 1/12 част от целият период на атестация, поради което и „лошото” изпълнение на служебните задължения за период от 14 работни дни, не би могло да мотивира атестиращият да постави най-ниската оценка. Това е така, с оглед на обстоятелството, че при междинното й атестиране за процесния период е получила отлична оценка. Всички тези обстоятелства, правилно са възприети от ответника, че представляват акт на дискриминация, на признак лично положение, обективиран в писмен вид с изготвената атестация. Събраните доказателства в производството пред комисията, говорят единствено и само за наличието на субективен, а не обективен елемент при атестирането.

Не е манипулативна интерпретацията на комисията на съдебно решение №122/18.07.2012 год. по адм. дело №131/2012 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Същото е постановено по повод издадената заповед №3/11.04.2012 год. на Кмета на Община Мъглиж за прекратяване на служебното правоотношение на Н.. Съдът е приел, че в заповедта не са изложени конкретно неизпълнение на служебните задължения от страна на Н., което да е мотивирало Кмета на Община Мъглиж да издаде заповедта. В оспореното решение на комисията са цитирани мотивите на съда, които са били възприети от петчленния състав при постановяването на същото.

Оплакването, че в решението обсъждането на случилото се на 23.08.2012 год. е субективна интерпретация от страна на състава на комисия, също е неоснователно. Безспорно е, че Н. се е явила за започване на работа след възстановяването й от съда на 23.08.2012 год., когато пред общината е имало "митинг", състоящ се от други служители на ведомството, като са присъствали и журналисти, отразяващи случващото се. Обстоятелствата по проведеният митинг /присъствие на журналисти от местни и национални медии, носенето на плакати още в 8.30 сутринта/, са обективно анализирани от ответника и е изведен правилен извод, че се касае не за спонтанен, а организиран митинг.

В жалбата е наведено оплакване, че в решението е цитирано наложеното на Н. дисциплинарно наказание „забележка” със заповед от 23.08.2012 год., но не е посочено, че заповедта е потвърдена от Административен съд Стара Загора. Действително денят, в който Н. е възстановена на работа, й е наложено дисциплинарно наказание "забележка", видно от Заповед № 94Д-125-9/23.08.2012 год. От Заповед №РД-09-576/03.09.2012 год. пък става ясно, че на следващия ден със Заповед №РД-09-559/24.08.2012 год. е образувано дисциплинарно дело срещу жалбоподателката, вследствие на което на 03.09.2012 год. Н. е временно отстранена от работа до приключване на образуваното срещу нея ново дисциплинарно дело. Всъщност спор относно така изложената фактическа обстановка не съществува между страните. От тези действия обаче на жалбоподателят, Кмета на Община Мъглиж, комисията не е възприела като акт на дискриминация. Настоящият съдебен състав намира това цитиране в решението, като описание на установената фактическа обстановка в производството пред комисията. От същото не може да се изведе извод за осъществена дискриминация, а и такъв не е изведен. Действително за пълнота е следвало да се отрази и обстоятелството, че заповедта е потвърдена с Решение №14/14.02.2014 год., постановено по адм. дело №312/2013 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Такива доказателства обаче, са представени едва с молбата на адв. М. за възобновяване на производството пред комисията от 24.03.2015 год. и на са били приобщени като писмени доказателства по делото. Всъщност последното открито заседание на комисията е било на 21.01.2015 год., а решението на ВАС, с което е потвърдено решението на Административният съд е постановено на 23.02.2015 год. по адм. дело 4939/2014 год. С други думи, правилно комисията не е приела за безспорно установено, че налагането на наказанието е основателно. Към момента на приключването на устните прения, не са представени доказателства за основателността на наложеното наказание, доколкото заповедта с която е наложено същото не е била влязла в законна сила. В този смисъл изложеното в жалбата оплакване не е съществено и не може да обуслови отмяна на оспореното решение.

Съдът намира, че правилно е било възприето от комисията, че от изложената фактическа обстановка е доказано осъществяването на състава на дискриминация под формата на тормоз съгласно чл.5 от ЗЗДискр. Правилен и съответстващ на фактите е изводът, че Кметът на община Мъглиж Г.Г. е формирал предубеждение и предразсъдък, че Н. не може да изпълнява служебните си функции и в противоречие със забраната за дискриминация личното и общественото положение на жалбоподателката е използвано многократно по всякакъв начин за отстраняването й от длъжност, без да са налице материалноправните предпоставки за това.

За да e налице тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. е необходимо да се установят конкретни факти, че провежданата тенденциозна и неприемлива политика от работодателя спрямо засегнатия служител е основана на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Комисията правилно е приела, че действията и актовете на жалбоподателят спрямо Н., се дължат на нейното лично и обществено положение, формирано от обстоятелството, че жалбоподателката е заемала най-високата длъжност след тази на кмета в местната администрация. Безспорно е, че съвкупността от професионалните и индивидуални характеристики на личността на Н. са в основата на започналия спрямо нея тормоз от страна на жалбоподателят. Установеното поведение на кмета на община Мъглиж безспорно е в състояние да накърни авторитета и достойнството на Д.Н. и да създаде обидна за нея среда. Г.Г. е предприел поредица от действия срещу Д.Н., които са имали за резултат неколкократното й отстраняване от длъжност. Множеството предприети от работодателя действия сочат на нежелано, неблагоприятно и унизително третиране на служителя, което представлява тормоз по смисъла на ЗЗДискр. Безспорно е, че установените по-горе действия на жалбоподателят, които са целяли единствено освобождаването на заеманата от Н. длъжност, са обусловили и създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда, засягаща достойнството й.

Анализът на установената фактическа обстановка от страна на комисията е логичен, съответстващ на фактите по делото, а изводите са правно издържани. Доказателствата по делото водят до единственият извод, че всички предприети спрямо Н. действия са имали за цел единствено да създадат враждебна и обидна за нея среда и да я поставят в уязвимо положение. Този извод е възприет и от комисията и съответства на приложимият материален закон.

Воден от всичко изложено до тук, настоящият състав приема за безспорно доказано, че кметът на община Мъглиж, Г.А.Г. е извършил тормоз по смисъла на ЗЗДискр. с поставянето на най-ниската оценка при атестирането на жалбоподателката, с уволнението й и последващите него действия. Същите съставляват тормоз по отношение на Д.Н., изразяващ се в прекратяване на професионалната й кариера и ограничаване на възможностите й за достъп до заетост, както и лишаване от трудов доход.

Що се касае до наложената санкция, настоящият съдебен състав намира, че тя е законосъобразно наложена и индивидуализирана, съгласно вида и в рамките на предвиденото в закона- чл. 80, ал.3 от ЗЗДискр. Отговорността е лична и се носи от ръководителя на юридическото лице- работодател, който в случая е именно Г.Г.. Съдът споделя мотивите и изводите на КЗД, че нарушението е умишлено, т.к. с извършения акт на дискриминация е целено постигането на посочения в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. резултат. Смекчаващи вината обстоятелства не са посочени, не са представени и доказателства в тази насока. В жалбата си и след това в съдебно заседание жалбоподателят не сочи такива, поради което няма как те да се издирят от органа - автор на процесния акт, нито служебно от съда. Той не изтъква и не доказва наличието на парични затруднения и имуществени, здравословни, битови или друг тип проблеми, които биха наложили определяне на санкцията в размер на законово предвидения минимум.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Решение №206 от 22.05.2015 год., постановено от Комисия за защита от дискриминация на Република България- петчленен разширен състав по чл. 48, ал.3 от Закона за защита от дискриминация по преписка №99 по описа на КЗД за 2013 год..

Решението подлежи на обжалване на основание чл.210 и по реда на чл.211 и сл. от АПК в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: