Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210 13.11.2015 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора Недялка Маринова

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело № 211 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** чрец адв.А.Ш., адрес *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи — гр.Стара Загора, с Директор Иван Чолаков, седалище и адрес в гр.Стара Загора ул.”Граф Игнатиев” №16, за присъждане на обезщетение в размер на 700 /седемстотин/ лева за претърпени от В.Видев имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №14-0375-000238/15.07.2014г на Началника на РУ-Чирпан към ОДМВР Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че спрямо В.Т. било издадено наказателно постановление №14-0375-000238/15.07.2014г от Началника на РУ-Чирпан към ОДМВР, с което му били наложени административни наказания глоби на основание Закона за движение по пътищата. Същият обжалвал НП и то впоследствие било отменено от съда като незаконосъобразно. Ищецът твърди, че ангажирал адвокат А.Ш. за процесуално представителство и защита по образуваните в тази връзка дела, като за всяка от двете инстанции сключил с него договори за правна защита и съдействие —от 07.08.2014 год и от 20.11.2014г, като заплатил изцяло договорено възнаграждение, съответно: в размер на 500 лв и в размер на 200лв. Общо заплатените от ищеца разходи за адвокатските услуги —в размер на 700 лв били за него вреда /с тази сума намаляло имуществото му/, в причинна връзка с наказателното постановление, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, обезвреда за което търси посредством предявения в настоящото производство иск по чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ.

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, да заплати на В.Т.Т. сумата 700 /седемстотин/ лева—обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №14-0375-000238/15.07.2014г на Началника на РУ-Чирпан, както и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи — гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юр.М.А., в отговора на исковата молба (вх.№2294/09.07.2015г), заема становище, че искът е недопустим по съображения, че възстановяването на разноските, направени във връзка с въпросното наказателно дело се следва по реда на НПК. Счита, че наказателния съд, с присъдата си или с допълнително определение следвало да се произнесе и по отговорността за разноските, направени в хода на производството, визирани са разпоредбите на чл.301 ал.1 т.12 и чл.306 ал.1 т.4 и ал.3 от НПК. Счита, че е недопустимо и в заобикаляне на процесуалния ред по който принципно се следва претендиране на направените разходи по приключило съдебно производство, претендирането на разноските в отделно исково производство, като настоящото.

Отделно излага съображения, че искът е неоснователен, поради липса на причинна връзка между твърдените разходи и отмяната на акта. Счита, че ангажирането на процесуален представител по образуваните във връзка с жалбата срещу НП дела, е въпрос на преценка и избор на жалбоподателя. Признава, че в производството по обжалване на наказателни постановления, което се следва по НПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при евентуалната им отмяна, от което прави извод, че на още по — голямо основание, такива е недопустимо да се претендират в отделно производство, извън приключилото вече по което са направени. Обосновава възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар. Твърди, че не е налице причинна връзка между наказателното постановление и заплатения за касационната инстанция адвокатски хонорар, защото тази инстанция не е констатирала незаконосъобразност на НП.

Иска се от съда да върне исковата молба или да отхвърли иска като неоснователен и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 14-0375-000238 /15.07.2014г на Началника на РУП Чирпан към ОДМВР Стара Загора, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Т718658/08.06.2014г, с което на ищеца В.Т. са наложени следните административни наказания: на основание чл.179 ал.2 и за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв, и на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП и за нарушение на същата правна норма му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

По жалба на Т. е образувано АНД № 268/ 2014г по описа на Районен съд Чирпан, приключило с Решение № 29/ 14.11.2014г, с което посоченото НП е потвърдено. Решението на ЧРС е отменено с Решение №47 от 27.02.2015г по КАНД № 771 по описа за 2014г на Административен съд Стара Загора и вместо него съдът е постановил отмяна на Наказателно постановление № 14-0375-000238 /15.07.2014г на Началника на РУП Чирпан към ОДМВР Стара Загора като незаконосъобразно издадено. Съображенията на съда, обусловили този резултат, са в насока, че и по двете административнонаказателни обвинения за извършени от Видев нарушения, наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му.

Вдвете съдебни производства Т. е бил представляван от адв.А.Ш. по приложени пълномощни. С договор за правна защита и съдействие №71340 от 07.08.2014 год, на л.13 по делото и в оргинал на л.5 по а.н.д.№ 268/2014г на РС Чирпан, В.Тенев е възложил на адв.А.Ш. да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжоалване на наказателно постановление на РУ на МВР пред РС—Чирпан, както и да изготви и подава жалба пред съда”, срещу възнаграждение в размер на 500 лв. С договор за правна защита и съдействие №71348 от 20.11.2014 год, на л.4 по приложеното КАНД №771 /2015г , В.Т. е възложил на адв.А.Ш. да осъществи „защита и процесуално представителство пред АС –Стара Загора по обжалване на решение на РС —Чирпан”, възнаграждение —200лв. И двата договора са подписани от страните.

По делото са приложени АНД № 268/ 2014г по описа на Районен съд Чирпан и КАНД № 771 по описа за 2014г на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципносе следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР гр.Стара Загора, респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 14-0375-000238 /15.07.2014г на Началника на РУП Чирпан към ОДМВР Стара Загора, което е отменено по надлежния ред, с влязло в сила съдебно решение. След като това наказателно постановление е отменено, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът В.Т. е ангажирал адвокат А.Ш., а именно: С договор за правна защита и съдействие №71340 от 07.08.2014 год, на л.13 по делото и на л.5 по анд, че В.Тенев е възложил на адв.А.Ш. да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжоалване на наказателно постановление на РУ на МВР пред РС—Чирпан, както и да изготви и подава жалба пред съда”, срещу възнаграждение в размер на 500 лв, което според отбелязването в договора е платено в брой. С договор за правна защита и съдействие №71348 от 20.11.2014 год, на л.4 по приложеното КАНД №771 /2015г , В.Т. е възложил на адв.А.Ш. да осъществи „защита и процесуално представителство пред АС –Стара Загора по обжалване на решение на РС —Чирпан”, възнаграждение —200лв, което е отбелязано като заплатено в брой. И двата договора са подписани от страните. Общия размер на направените от В.Т. разноски, във връзка с воденето на дела за отмяна като незаконосъобразно на посоченото наказателно постановление, са в размер на 700 лв, за адвокатски хонорар по посочените два договора. Тези разходи представляват имуществени вреди за В.Т., доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление№ 14-0375-000238 /15.07.2014г на началника на РУП Чирпан.

Исковата претенция се явява доказана и по размер. Както в договор за правна защита и съдействие №71340 от 07.08.2014 год, така и в договор за правна защита и съдействие №71348 от 20.11.2014 год, договорените възнаграждения са отбелязани като платени в брой съответно на датите на договорите. Няма спор по делото, че разходите в общ размер 700.00 лв (500.00лв +200.00 лв) са направени — приложените договори са надлежно оформени и имат характер на разписки за посочените в тях като заплатени суми. Същите удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 700 /седемстотин/ лв, направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № 14-0375-000238 /15.07.2014г на Началника на РУП Чирпан, отменено като незаконосъобразно, в какъвто размер се явява доказана претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от Т. на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на Т. като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо В.Т. НП № 14-0375-000238 /15.07.2014г на Началника на РУП Чирпан, впоследствие отменено. Средствата, които са били изразходвани отВ.Т. в хода на съдебното производство, предмет на което е атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на административно—наказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Адвокатския хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. При прекомерност на възнаграждението, същото може да се редуцира до двукратния му размер §2 от ДР на Наредба №1 /09.04.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18 ал. 2 от тази наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 —върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по—малко от 300 лв. Преценен по правилата на §2 от ДР, във връзка с чл.7 ал.2, т.1и т.2, във връзка с чл.18 ал.2 от Наредбата договорения размер на адвокатския хонорар от 500.00 лв за първа инстанция, спрямо размерите на наложените с въпросното НП глоби от 200 лв и от 2000 лв, не се явява прекомерен. Размерът на хонорара за процесуално представителство и защита за касационната инстанция е в по-малък размер, следователно и за него не може да се твърди, че е прекомерно и неразумно определен.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на НП, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес не налага извод, че такива не подлежат на обезщетяване.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на В.Т.Т. за присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати и сумата от 10.00 лв — платена държавна такса.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи — гр.Стара Загора, с Директор Иван Чолаков, седалище и адрес в гр.Стара Загора ул.”Граф Игнатиев” №16 да заплати на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 700.00 /седемстотин/ лева — обезщетение за претърпени от В.Видев имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №14-0375-000238/15.07.2014г на Началника на РУ-Чирпан към ОДМВР Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: