Р Е Ш Е Н И Е № 247

гр.Стара Загора , 14.12.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на седемнадесети ноември

през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.п.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 225 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”е” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от В.К.С. ***, против Решение № 44/ 28.05.2015г на Директора на ТП на НОИ РУ”СО” гр.Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № О-23-000-00-00806026 от 02.04.2015 на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на обезщетение за парично обезщетение по болничен лист № Е20151434362 за периода 17.03.2015г до 15.04.2015г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят оспорва да е изпълнявал трудова дейност през визирания период. Твърди че не е недобросъвестен, доколкото не знаел, че следва да представи втори екземпляр от болничния лист на втория си работодател и осигурител университет „ Професор д-р Асен Златаров” гр. Бургас, в който той осъществява трудова дейност съобразно одобрен от декана хорариум за съответния семестър. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да постанови изплащане на обезщетението за временна неработоспособност.

Ответникът Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Атанасов, изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й от съда.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят В.К.С. към м.17.03.2015 г е страна по един основен трудов договор и допълнителен /втори трудов договор/ с Професор д-р Асен Златаров” гр. Бургас за 2 часа дневно. За периода на временна неработоспособност, вкл. 17.03.2015—16.04.2015г. му е издаден болничен лист № 1434362 серия Е2015, в който е посочена диагноза «флебит и тромбофлебит» и е предписан 7 дни болничен режим на лечение и 23 дни домашен режим на лечение за посочения период. Този болничен лист е представен в ТП на НОИ Стара Загора от първия работодател

След представяне на процесния болничен лист на 30.03.2015 година е извършена проверка от осигурителните органи в това число и от университета в гр. Бургас и са представени фищовете за заплати на В. Стоятон , справка от регистъра на осигурените лица за периода от м. март до месец април 2015 г. , както и от екземпряра от трудов договор се е установило, че лицето е работило според декларираното от втория му работодател два часа дневно . За извършената проверка органите на ТД на НАП Бургас сас съставили и констативен протокол № КП -5-02-00026160/20.05.2015 г Приложена е и таблица за отчитане явяването на работа на същото лице през м.03. и м. 04.2015 година.. Подадените от втория осигурител данни и отразени в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ за лицето В.К.С. са за пълно отработено време с 2 часова дневна заетост.

С оглед на тези констатации, с Разпореждане № 0-23-000-00-0086026 от 02.04.2015г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора на жалбоподателя в настоящото производство е отказао парично обезщетение по цитирания болничен лист за временна нетрудоспособност на основание чл. 40,ал.3 КСО вв вързка с чл. 31,ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавно обществено. С. е обжалвал разпореждането, по повод на което Директора на ТП на НОИ се е произнесъл с Решение № 44/28.05.2015г, с което е оставил жалбата без уважение.

Изложените от органа съображения се свеждат до това, че лицето е упражнявало трудова дейност по време на периода на временна неработоспособност и е било осигурявано за риска общо заболяване, които изводи се основават на данни от регистъра на осигурените лица и резултатите от проверката, обективирана в Констативен протокол № КП-5-02-00026160 от 20.05.2015г и приложените копия от първични счетоводни документи на втория осигурител

Разпореждането е получено от С. на 31.04.2015г и обжалвано в срок с жалба от 05.05.2014г /л.10/, по която е постановено оспореното по делото Решение №44 /28.05.2015 на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което органът отхвърля жалбата като неоснователна и потвърждава изцяло посоченото разпореждане. От фактическа страна приема, че лицето е упражнявало трудова дейност през спорния период и получило възнаграждение за положения от него труд през месец март и месец април 2015 г.. Приема наличие на юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение, с оглед правилото на чл.46 ал.3 от КСО. Обосновава недопустимост на кумулирането на обезщетения, изплащани от фондовете на ДОО с възнаграждения, произтичащи от трудова дейност. По тези съображения органът сочи, че разпореждането, с което претендираното право на обезщетение е отречено, е законосъобразно.

Решението е получено на 02.06.2015г, и е обжалвано на 10.06.2015г, в срок.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза от която се установява, че всички преподаватели в това число и С. , работещи при ¼ щат и не по-малко от 170 астрономически часа работят по график, одобрен от декана на факултета . Същият график се представя в началото на семестър и отразява седмичната заетост на лицето Във връзка с уведомяването на декана на факултета , че С. не може да спази този график за процесния период е утвърден нов график, приложен към досието му от който е видно , че той не е работил на 03.04.2015 г. и 04.04.2015 година.

От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването на Решение № 44/ 28.05.2015г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспореното Решение № 44 /28.05.2015 на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “е” от КСО.

При постановяването на посоченото решение и потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , но същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 40,ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е безспорно установено, че С. е работил по трудово правоотношение на пълен работен ден като доктор в УМБАЛ „ Проф д-р Стоян Киркович” гр. Стара Загора и по втори трудов договор с университета „ Д-р „ Асен Златаров на непълно работно време -2 часа дневно , като преподавател. На основание чл. 4,ал.1 т.2 и т. 7 ог КСО той е бил осигурен за всички осигурени социални рискове и е притежавал минимално изискуемия осигурителен стаж по чл. 40,ал.1 от КСО, следователно е имал право на парично обезщетение при констатирана временна неработоспособност. Издаденият му болничен лист е официален документ, удостоверяващ факта и продължителността на временната нетрудоспособност, и този документ не е бил оспорен по надлежния ред.

От друга страна, с разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като съгласно т.2 на ал.1 установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението - само за дните на нарушението.

Разпореждането на административния орган и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Стара Загора са основани на становището, че не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на лице, което работи по две или повече трудови правоотношения, когато през определен период от време е било в отпуск само при единия работодател, а при другия е изпълнявало задълженията си по трудовото правоотношение и е получавало възнаграждение за това. С оглед на правилото по чл. 46, ал.1 т.2 от КСО това становище по принцип е правилно, но в процесния случай не е доказана от ответника, респ. от подчинените нему контролни органи, основателността на извода, че В.С. да е изпълнявал задълженията си по трудовия договор с "Проф.д-р А.Златаров”, т.е. че е престирал труд в процесния период и е нарушил предписания му режим по време на разрешен му от здравните органи отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. Следователно не е доказано наличието на основанието за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46,ал.1 т.2 от КСО В разпореждането и в решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора не са изложени фактически основания защо се приема, че е налице посочената хипотеза. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод С. да е упражнявал трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и да е нарушил предписания от здравните органи режим в процесния болничен лист, респективно по какъв начин (с какво поведение, действия или бездействия) е нарушил предписания му режим и на кои дати е осъществил това нарушение, което е съществено, тъй като според чл. 46, ал.1 т. 2 от КСО обезщетението не се изплаща само за дните на нарушението.

Получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза, е необходимо да бъдат безспорно установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болният е напуснал болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕ режим, или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността.

Въпросът с нарушаването на режима на лечение е винаги фактически въпрос, като съществено е да се установи налице ли е било такова реално нарушение, защото фактът на начисляване и получаване на възнаграждение винаги е недостатъчен при условията за провеждане на пълно доказване на релевантния правоизключващ юридически факт по чл. 46, ал.1 т.2 от КСО, тъй като изискването е да е налично нарушение на режима на лечение. Последното трябва да бъде доказано чрез конкретни факти и обстоятелства - ако от тях е видно, че болният е работил в дните на временна работоспособност или е напускал болничното заведение или дома си по причини, свързани с работата й, може да се направи извод за нарушен режим на лечение; ако обаче липсват доказателства, че в съответните дни болният е нарушил определения от здравните органи режим на лечение, то нарушение на чл. 46,ал.1 т.2 от КСО не е налице. В случая обстоятелството, че работодателя по втория трудов договор е изплатил на С. възнаграждение за време, през което той не е изпълнявал задълженията си, не може да се счита за доказателство, че последният е нарушил определения от здравните органи режим.

От друга страна от назначената експертиза безспорно е установено , че с оглед спецификата на преподавателската дейност С. е работил при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 142,ал.2 от КТ , по силата на която работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.. Поначало работното време се изчислява в работни дни - подневно –чл. 142,ал.1 от КТ С оглед изискванията и спецификите на трудовия процес в конкретно предприятие, работодателят разполага с правомощие да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, не по-дълъг от 6 месеца –чл. 142,ал.2 от КТ. В университета „ Асен Златаров Бургас" е въведена именно тази организация на сумирано отчитане на работното време при семестриален период на отчитане на работното време на преподавателите. Сумираното отчитане на работното време по своята същност представлява организация на работния процес, при който се отчита работното време за цял календарен период (в случая един семестър), без оглед на това колко точно се работи през отделните дни, включени в този период. В рамките на определения отчетен период, работното време, отчитано при сумирано изчисляване, следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за същия период, ако то беше организирано на подневно отчитане.

Съгласно чл. 19 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност. Паричното обезщетение, според чл. 40, ал.1 от КСО е дължимо вместо полагаемото се трудово възнаграждение - престираната работна сила.В случая е важно да се установи дали лицето е полагало труд през процесните дни и ако се установи, че такъв не е полаган му се дължи заплащане на възнаграждение за тези дни . След като от доказателствата по делото и видно, че С. работи по определен хорариум и то само през определени дни ,по утвърден график, който фигурира и в трудовото му досие и следва да се направи извод, че за процесния период той не е полагал труд при втория си работодател, поради което неправилно директорът на ТП на НОИ гр. Стара Загора е приел, че не му се дължи обезщетение за временна нетрудоспособност на

С оглед на гореизложеното съдът намира , че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено , а жалбата се явява основателна. Оспореното решение следва да се отмени поради допуснато при издаването му от административния орган нарушение на материалния закон. Преписката следва да се изпрати на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл торо от АПК, , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба В.К.С. *** Решение № 44/ 28.05.2015г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № О-23-000-00-00806026 от 02.04.2015 на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на обезщетение за парично обезщетение по болничен лист № Е20151434362 за периода 17.03.2015г до 15.04.2015г

ИЗПРАЩА на административния орган административната преписка по издаване на нов административен акт за ново произнасяне при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: