Р Е Ш Е Н И Е

№259 18.12.2015 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на първи декември две хиляди и петнадесета год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РУСЕВ

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №228 по описа на Административен съд Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по искова молба на И. Великов В. от гр. Стара Загора срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас. От ищеца е предявен иск с правно основание чл.122, ал. 3 от ЗДСл. вр. с чл. 104 от ЗДСл. с цена на иска 809.52 лв. дължим за периода от 05.01.2015 год. до 27.01.2015 год. и представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за посочения период, през който не е бил допуснат до работа, след отмяната на заповедта му за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва считано, от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищеца твърди, че с Решение №204/18.11.2014 год. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №289/2014 год. по описа на същия съд, с което е отменена Заповед №ЧР 214 от 16.06.2014 год. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното му правоотношение. Решението е влязло в сила на 18.12.2014 год. Ищецът твърди, че в 14 дневния срок от влизане в сила на посочения съдебен акт на 05.01.2015 год. се е явил на работното си място в Стара Загора, а на 06.01.2015 год. отишъл в Агенцията в София и е подал заявление за допускане на работа. В хода на съдебното производство редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител В.К., която поддържа исковата молба, моли да се уважи в предявеният размер.

Ответникът – ИАРА - Бургас, чрез процесуалния си представител в депозираното писмено становище, оспорва предявеният иск и моли да се оставят без уважение като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение, като главен инспектор РК в отдел РК – Стара Загора. Със заповед №ЧР 214 от 16.06.2014 год. на Изпълнителния директор на ИАРА е било прекратено служебното му правоотношение. С решение №204/18.11.2014 год. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №289/2014 год. по описа на същия съд, заповедта е била отменена, като решението е влязло в сила на 18.12.2014 год. Влязлото в сила решение е получено от ответника на 07.01.2015 год. е и било регистрирано с вх.№1100-7. Ищецът е депозирал молба за възстановяването му на работа и допускането му в деловодството на органа си по назначение – ИАРА – гр. София на 05.01.2015 год. Едва на 27.01.2015 год. – двадесет и два дена по-късно ответника по делото е издал Заповед №ЧР 30, с която е възстановил ищеца на длъжност Главен инспектор РК в ИАРА, отдел „РК” – Стара Загора, с посочено основно възнаграждение, считано от датата на издаване на заповедта. Същата е била връчена на ищецът на 02.02.2015 год., видно от положеният от него собственоръчно подпис. Видно от исковата молба и от отговора на исковата молба, страните не спорят помежду си относно гореизложеното.

В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета без оспорване от страните съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на ищецът за периода от 05.01.2015 год. до 26.01.2015 год. вкл. е в размер на 809.54 лева, а след направената удръжка за данък общ доход, чистата сума за получаване е в размер на 728.59 лв.. Експертизата се кредитира изцяло от съда с оглед определянето размера на главницата.

Спорният момент между страните е началният момент от който следва да се претендира обезщетението. Според представените писмени доказателства от страна на ответника, ищецът е работил в „Жоржан”ЕООД до 12.01.2015 год. Това обстоятелство не е оборено от страна на ищецът и е доказано въз основа на издадените официални писмени документи от страна на ТД на НАП – Пловдив. Обстоятелството обаче, дали е бил в трудови правоотношения с трети лица или не за претендирания период е ирелевантно за настоящия случай. Предвиденото обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДС, цели санкциониране на държавната администрация за нейното бездействие, изразяващо се в недопускането на възстановеният държавен служител. Законодателят не е предвидил, това обезщетение да се намали ако служителят е бил в трудово или служебно правоотношения с трети лица, така както го е предвидил за обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДС. Ето защо, обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „Жоржан”ЕООД е ирелевантно за настоящия казус. За да е основателно претендираното обезщетение следва да се докаже реалното явяване на служителят да заеме длъжността и бездействие на органът по назначаване да го назначи, считано от датата на явяването му. По делото тези факти са безспорни между страните – В. се е явил на 05.01.2015 год. и е депозирал молба за възстановяване, а изпълнителният директор на ИАРА е издал заповед на 27.01.2015 год., с която го е възстановил, считано от 27.01.2015 год. Следователно за установеното бездействие за периода от 05.01.2015 год. до 26.01.2015 год. вкл. ответника следва да заплати и съответното обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Правилото на чл. 125 от ЗДСл. регламентира, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно исковата молба е заведена преди изтичането на този срок с оглед постановяването на Решение №204 от 18.11.2014 год. по адм. дело №289 по описа за 2014 год. на Административен съд Стара Загора, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищецът.

Разгледана по същество е основателна.

За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав визиран в нормата на чл.122, ал.3 от ЗДСл: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; явяване на служителя за заемане на съответната длъжност в 14 дневен срок от постановяване на отменителния акт; недопускане на изпълнение на съответната длъжност; вреда, която представлява обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

В случая с влязло в сила съдебно Решение №204 от 18.11.2014 год. по адм. дело №289 по описа за 2014 год. на Административен съд Стара Загора, е отменена заповед №ЧР - 214 от 16.06.2014 г. Изпълнителния директор на ИАРА, издадено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение между страните в производството.

Също така е безспорно по делото, че след постановяване на решението, същото не е обжалвано и е влязло в сила на 18.12.2014 год. От 19.12.2014 год. /петък/ започва да тече и двуседмичния срок за явяването на лицето. При липсата на специални разпоредби относно начина на изчисляване на сроковете ще се прилагат общите правила, предвидени в ГПК. Съгласно чл.60, ал.4 от ГПК, срокът който се брои на седмици изтича в последния ден на съответната седмица, а когато последния ден от срокът е неприсъствен, то срокът изтича в следващият първи присъствен ден. Следователно в настоящия случай, срокът за явяване изтича на 02.01.2015 год. /петък/, който е неприсъствен. Следователно в първия след това присъствен ден – 05.01.2015 год. /понеделник/ е последният ден, в който ищецът е следвало да се яви на работното си място за възстановяването си. В. *** при органа по назначаване и е заявил желанието си за възстановяването си, като е депозирал и съответната молба. Когато служителят се е явил в администрацията в рамките на двуседмичният срок по чл.122, ал.1 ЗДСл, считано в влизане на решението в сила и е подал молба за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с което се завършва фактическият състав на цитираната норма за възстановяване на държавна служба. Действително законодателят не е предвидил нормативно предписано поведение на органа по назначението, което да го обвързва с издаване на нарочен административен акт или с извършване на определено действие, но волята му да изпълни съдебното решение следва да бъде демонстрирана по подходящ начин - с действия, с които се осъществява фактическо допускане на работа. Такива са посочването на работно място, определяне на индивидуална месечна заплата, поставяне на служебни задачи, като непредприемането им, респ. неизпълнението на влязло в сила съдебно решение води до последиците посочени в чл.122, ал.3 ЗДСл. В конкретният случай, ответника е изразил волята си за възстановяване с издаването на нарочна заповед, като не са наведени от негова страна, нито доказани каквито и да е било други конклудентни негови действия, с което да е изразил тази своя воля. Следователно е безспорно установено, че в периода от 05.01.2015 год. до 26.01.2015 год. /вкл./, ответника е бездействал относно възстановяването на ищецът, поради което са налице законовите материалноправни предпоставки на чл.122, ал.3 от ЗДСл, за изплащане на обезщетението.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на основното възнаграждение на ищецът за претендираният период е в размер на 809.54 лв. С исковата молба е предявена претенция в размер на 809.52 лв., и с оглед на липсата на изменение на исковата претенция, съдът намира, че същата следва да бъде удовлетворена в претендираният размер, а не в размера изчислен от вещото лице

С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира същото за основателно. По тези съображения следва да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие №02574 от 10.08.2015 год.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.173, ал.2 АПК, Административен съд – Стара Загора, седми състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В., ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 809.52 лв. /осемстотин и девет лв. и 52 ст./, на основание чл.122, ал.3 от ЗДСл.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В., ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 300.00 лв. /триста/, представляващи направените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: