Решение по Административно дело 232/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 187

гр.Стара Загора 26.10.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и девети септември

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 232 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от искова молба от П.Т.И.-*** против Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/ гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 15 000лв за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД, ведно със законната лихва от 11.12.2013г до окончателното изплащане и обезщетение в размер на 800лв за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции по обжалване на НП.

Ищцата твърди, че през 2013г е заемала длъжността „директор” на Дом за деца, лишени от родителска грижа „Българка” гр.Стара Загора. През целия период на трудовата й дейност се справяла добре със задълженията си, за което свидетелствали добрите отзиви от работодателя и контролните органи. Създала отношения на доверие и взаимна отговорност на целия екип от педагози и служители с децата, както и между тях самите. Това положение било буквално сринато с предприетите срещу нея административни мерки от длъжностни лица на Главна дирекция „Конпрол по правата на детето” на ДАЗД гр.Бургас. В резултат на извършена проверка в Дома през м.юни 2013г срещу нея било издадено НП № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД за нарушение на чл.7, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, което било отменено с влязло в сила решение. В продължилата една година и половина административнонаказателна процедура обвинението станало достояние не само сред колегите й в Дома и в града, но и сред контролните органи на Главна дирекция Бургас, чиито служители се явявали в съдебните заседани. По същото време била злепоставяна със сигнали до Районна прокуратура Стара Загора, Кмета на Община Стара Загора и Председателя на ДАЗД. Даването на публичност на твърдения за допуснати в Дома нарушения довело до тиражирането им в средствата за масова информация. В резултат на това й били причинени непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на името и авторитета й като човек и професионалист, създаден й бил не просто емоционален дискомфорт, а били накърнени честта и достойнството й. Преживяният в продължение на месеци стрес довел до влошаване на здравословното й състояние и обостряне на хронични заоболявания. Наред с неимуществените вреди й били причинени и имуществени в размер на 800лв, яващи се размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции при обжалване на НП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на исковата сума и да присъди направените в това производство разноски.

Ответникът – ДАЗД гр.София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Кънева оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не са доказани по безспорен начин причинната връзка между отмененото НП и настъпилите вреди за ищцата, както и самите вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е частично основателен и доказан по отношение на претендираните неимуществени вреди, а относно имуществените предлага да бъде отхвърлен по съображения, че отговорността за разноски се реализира в рамките на съответното производство, а по реда на ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу ищцата П.Т.И.-Йоргова въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № 473/ 11.09.2013г е издадено НП № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД, с което на основание чл.46, ал.2 вр.чл.45, ал.11 от ЗЗДет е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв за нарушение на чл.7, ал.2 вр.ал.1 от ЗЗДет за това, че като директор на Дом за деца, лишени от родителска грижа „Българка” гр.Стара Загора за периода от 08.11.2012г до 11.06.2013г в гр.Стара Загора не е уведомила незабавно Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора, ДАЗД или МВР за нуждата от закрила на деца от Дома след като е била информирана на 08.11.2012г от група деца от Дома, че помощник-директорът на ХІ ОУ „Николай Лилиев” гр.Стара Загора е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо децата.

По жалба на ищцата е образувано АНД № 28/ 2014г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 369/ 14.04.2014г, с което НП е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието след анализ на събраните доказателства, че ищцата не е извършила вмененото й нарушение. Решението е оставено в сила с Решение № 492/ 22.10.2014г по КНАД № 428/ 2014г по описа на Административен съд Стара Загора.

В производството пред районния съд са разпитани в качеството на свидетели служителите на ДАЗД Нейля Мурад – актосъставител, Христо Спасов – сведетел при съставяне на АУАН.

За резултатите от извършената проверка на 12 и 13.06.2013г в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Българка” гр.Стара Загора, Председателят на ДАЗД е сезирал Районна прокуратура Стара Загора с писмо изх.№ 98-00-113/ 04.07.2013г и Община Стара Загора с писмо изх.№ 98-00-113113/ 04.07.2013г.

Информация за проверката, причините за нея и последствията за директора на дома и възпитателите се съдържа в представените по делото извлечения от статии, публикувани на интернет страници на медиите „Стандарт нюз”, „Фрогнюз”„Старазогорски новини”, „Монитор”, БНТ, БНР, както и на политическа партия „България без цензура”.

Разпитана в качеството на свидетел, Снежана Иванова – колежка на ищцата, заявява, че е присъствала на проверката в Дома през м.юни 2013г по повод оплакванията на група момчета, че са малтретирани в училище. Според нея тази проверка е довела до силно напрежение сред работещите и децата. Наложеното наказание на ищцата се коментирало в целия град, включително в училищата и медиите. Това сринало психически Йонкова, авторитетът й сред децата и колегите се загубил, демотивирала се за работа и се пенсионирала по-рано от предвиденото. Свидетелката не е чувала или чела информация за отмяната на наказанието от съда.

От показанията на свидетелката Жанета Желева-Баджакова се установява, че за проверката в Дома е разбрала от телевизията и била изумена от изнесения факт, че ищцата не е взела отношение по проблема на децата. Коментирали с колеги, че тя е стабилен човек и дълги години се справя добре с работата си. При лична среща между двете ищцата споделила, че е много притеснена от наказанието, на нервна почва получила обрив и трябвало да се лекува. Отказала се от намерението си да се кандидатира отново за директор и се пенсионирала по-рано.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС , за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ДАЗД гр.София, респективно увреждането на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. След като това НП е отменено, независимо дали на формално или материалноправно основание, съдът по обезщетяването не може да коментира повторно обстоятелствата, при които то е издадено.

Незаконосъобразното административнонаказателно преследване само по себе си предполага страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за обвиненото лице, напрежение и притеснение, промяна в поведението, унилост, разстроеност без да е необходимо те да се доказват. Въпреки това по делото несъмнено се установи от показанията на разпитаните свидетели, че вследствие на административнонаказателното обвинение ищцата е претърпяла страдания от психичен характер. Съдът напълно възприема тези показания като ясни, точни, обективни, дадени от очевидци и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В резултат на незаконосъобразното административнонаказателно производство е влошено психичното състояние на ищцата, увредено е самочувствието и доброто й име на ръководен служител, злепоставена е пред обществото. От тези показания обаче не се установява твърдяното влошено здравословно състояние и обостряне на хронични заболявания.

Според чл. 4 от ЗОДОВ, приложим съгласно чл.203, ал.2 от АПК, неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице, т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Безспорно е налице такава връзка между отмененото НП и установеното по делото отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищцата с характер на причинена неимуществена вреда.

Неоснователно е възражението на ответника, че издателят на отмененото НП не е действал виновно. Доколкото отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, независимо дали са причинени виновно от тях, твърдяното обстоятелство е без правно значение.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени, въпреки отмяната на НП и подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В разглеждания случай при определяне размера на обезщетението от значение е, че извършената проверка, съставеното НП и причинените от това неудобства не се отличават с необичайна продължителност, интензитет и специфика в сравнение с други сходни случаи. Времетраенето на притеснението, на промяната в поведението и на негативните емоции не се установяват от свидетелските показания. По делото не се събраха доказателства, че станалите достояние на медиите факти от проверката в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Българка” гр.Стара Загора и свързаните с това коментари за професионалната репутация на ищцата, са пряка последица от действия на служители на ответника, за разлика от сезирането на Районна прокуратура Стара Загора и Община Стара Загора, направено от Председателя на ДАЗД. Не се констатира също, че отзвукът сред професионалната общност на педагозите в града на извършената проверка и наложеното наказание са причинили дискредитиране на ищцата доколкото нито една от разпитаните свидетелки не заяви, че се е усъмнила в качествата й на педагог и човек.

.Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване на увреждането, последиците от него върху психично състояние на ищцата с оглед вземането на решение за предсрочно пенсиониране и факта, че административнонаказателното производство е продължило около една година /от съставяне на АУАН до постановяване на окончателен съдебен акт по издаденото НП във връзка с жалба на ответника против Решение № 369/ 14.04.2014г по АНД № 28/ 2014г на Районен съд Стара Загора/ съдът приема, че адекватната сума за възмездяване понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност е 500лв. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното НП в съответствие с т. т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС – в случая от 22.10.2014г, а не както се претендира в исковата молба от 11.12.2013г. В останалата част до пълния размер на исковата сума от 15 000лв претенцията следва да бъде отхвърлена.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинени имуществени вреди също е налице и претенцията на ищцата в тази част е основателна.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищцата е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Йонкова разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД. Сключването на договор с адвокат в случая е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № РД-17-26/ 11.12.2013г на Председателя на ДАЗД.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на НП, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложения в оригинал договор за правна защита и съдействие №0374660/ 19.12.2013г. на лист 6 от АНД № 28/ 2014г. на Старозагорския районен съд и договор за правна защита и съдействие от 31.05.2014г., приложен на лист 27 от КАНД № 428/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора, се установява по безспорен начин, че ищцата е заплатила в брой на адв. Б. договореното възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство по АНД № 28/ 2014г. и възнаграждение в размер на 500лв. за процесуално представителство по КАНД № 428/ 2014г. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 800лв., изразяващи се в направени от нея разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № РД-17-26/ 11.12.2013г., отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на П.Т.И.-Йонкова за присъждане на направените по делото разноски, като ДАЗД бъде осъдена да й заплати на сумата от 610 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 600лв. – възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 582221/ 20.07.2015г.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр.София, ул.”Триадица” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И.-Йонкова ЕГН ********** *** СУМАТА 500 /петстотин/лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № РД-17-26/ 11.12.2013г., издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от 22.10.2014г до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Т.И.-Йонкова за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до 15 000лв и за законна лихва върху присъдената сума, считано от 11.12.2013г, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр.София, ул.”Триадица” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И.-Йонкова ЕГН ********** *** СУМАТА 800 /осемстотин/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № РД-17-26/ 11.12.2013г., издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, изразяващи се в направени по АНД № 28/ 2014г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД № 428/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето гр.София, ул.”Триадица” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И.-Йонкова ЕГН ********** *** СУМАТА 610 /шестстотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: