Р Е Ш Е Н И Е
№197 23.10.2015 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на шести октомври две хиляди и петнадесета
год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар З.Д. и в присъствието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №252 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от Г.Р.И. ***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието за присъждане на сумата от 73 288.00
лв. - обезщетение за претърпени в
периода от 15.11.2011 год. до 28.01.2014 год. - датата на
предявяване на иска неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Стара Загора по осигуряване на нормални жилищни и
санитарно-битови условия и пълноценно хранене. Бездействията на администрацията, с които ищецът свързва
нарушаването на правата му, респ. претърпените вреди са свързани с неосигуряването на
постоянен достъп да санитарен възел и течаща вода, на достатъчна жилищна площ,
осветление, отопление и вентилация в килията, неподдържане чистота и изправност
на тоалетните в затвора, неподдържане на банята, неосигуряване на тоалетни
принадлежности и чисто спално бельо, съжителство с плъхове и насекоми,
неосигуряване спокоен сън, негодност на водата за пиене и наличие режим на водоподаване,
некачествена и недобре приготвена храна, довела до обостряне на язвата на ищеца
и съответно - болки и неразположение от това. Търсената обезвреда е формулирана общо - за вреди,
резултат от въздействието на визираните в исковата молба елементи на санитарно
-битовите условия и режим на хранене в Затвора - Стара Загора, като произтичащи
от едно общо основание. С решение №169/22.10.2014 год.,
постановено по адм. дело №35/2014 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, ГД”ИН” – София е осъдена да заплати сумата от 7800.00 лв., представляващи
обезщетение за претърпените вреди. С решение №7410/18.06.2015 год., постановено
по адм. дело №830/2015 год. по описа на ВАС, решението на Административен съд
Стара Загора е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав, при
спазване на дадените указания за обсъждане в пълното на събраните по делото доказателства. Задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона
(чл. 224 АПК)
са за обсъждане в пълнота на свидетелските показания на св. Минчев, Димов,
Русев и Недков, както и заверка на приложените по делото писмени доказателства,
намиращи си на страници 54-71 от делото.
В исковата молба се твърди, че в периода от 15.11.2011 год. до 28.01.2014 год. -
ищецът изтърпявал наказание «лишаване от свобода» в
Затвора Стара Загора, първоначално е разпределен в ІІІ група, а впоследствие е
в ІV група. Бил настанен заедно с други лица в обща килия, която била твърде
малка по площ. Липсвал постоянен достъп до санитарен възел, което принуждавало
затворниците да уринират в кофа; липсвала течаща вода; общите тоалетни били в
лошо състояние - мръсни, с течове, често се запушвали. Не се осигурявали
тоалетни принадлежности и чисто спално бельо. Поради липсата на вентилация имало
постоянна лоша миризма в килията. Оплаква се от лоши санитарни условия като
цяло. В килията нямало достатъчно светлина и отопление. Водата не била годна за пиене, имала ръждив
цвят и неприятен мирис. В килията съжителствали с плъхове, хлебарки, комари и
др. насекоми. Условията в затвора потискали ишеца, карали го да се чувства
унизен. Твърди още, че храната не била качествена и добре приготвена,
вследствие на което се обостряла язвата му, изпитвал болки, от които не можел
да спи, а през деня не можело да спи, защото учел (в училището към затвора).
Предписана му била различна от общата храна, но не му се предоставяла такава редовно,
а и не била добре приготвена. Вследствие описаните бездействия на
администрацията на Затвора ищецът претърпял неимуществени вреди: болки,
неприятни изживявания, неудобства, унижение. Ищеца е освободен от Затвора Стара
Загора през месец октомври 2014 год.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Стефка Стоянова в
представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е
установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
за причинени на Г.Р.И. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Оспорва
наличието на вреди. Сочи, че ограниченията, които търпят лишените от свобода са
логична последица от режима, с който е свързано изтърпяването на наложеното им наказание
за извършено от тях умишлено деяние. Твърди, че хранителните продукти са от вид и
количества съобразно одобрените стандарти за затворническото меню и че ищецът е
бил включен в списък за диетично хранещи се, че водата е годна за пиене, че са
изпълнявани дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и пр, закупувани
са хигиенни материали, а действията по поддържане на чистота се извършват от
самите затворници. Счита, че хигиената в местата за лишаване от свобода зависи
от поведението на самите лица, които изтърпяват наказанието там. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като
страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото
прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Оспорва твърденията за наличие на незаконосъобразно бездействие
на затворническата администрация по осигуряване на чистота. Навежда, че същата
осигурява препарати в рамките на бюджетния ресурс, като се спазва график за
почистване от затворницие. Доколкото е налице недостатъчната хигиена в спалните
помещения и санитарните възли, то тя се дължи на поведението на самите лишени
от свобода, а именно, че самите те нямат достатъчно хигиенно поведение. Твърди
още, че на ищеца са били осигурени хранителен режим, медицински прегледи и
лекарства, съобразно заболяването му. Счита, че твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди не са доказани. Пледира за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно предлага искът да бъде
уважен частично по справедливост, но не в претендирания размер.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Ищецът Г.Р.И. *** на 15.11.2011
год., с начало на наказанието 26.10.2011 год., като търпи следните наказания:
„лишаване от свобода” в размер 1 год., 10 мес. и 3 дни и 1 год. и 6 мес., при
строг режим (писмо изх. №656/11 от
07.05.2014 год. от Началника на Затвора Стара Загора). От 23.11.2011 год. до
07.12.2011 год., за кратко време е преразпределен в VІІІ група /група за
обвиняеми и подсъдими/, от 07.12.2011 год. до 31.07.2013 год. е преразпределен
в ІІІ група, а от 31.07.2013 год. до излизането си от Затвора Стара Загора е бил
в ІV група.
Между страните са обявени за безспорни обстоятелствата: в
килиите в Затвора, вкл. тази на Г.И., в която той е пребивавал през исковия
период, няма санитарен възел и течаща вода. Санитарните помещения са общи, като достъп
до тях е осигурен на лишените от свобода за
времето от 06:00 ч до 20:00 ч
(докладна на ИСДВР инсп. Русев). През останалата част от денонощието (от
20:00 ч до 06:00 ч) спалните помещения се заключват, лишените от свобода, вкл. ищецът
не могат да ползват общия санитарен възел и използват за естествените си нужди
кофа. Безспорно е и това, че през исковия период ищецът е
пребивавал в килия с размери около 25 кв.м, при настанени в нея между 6 и 9
човека (св. Тодор Шопов, докладна записка от 28.04.2014 год. на ИСДВР).
В периода, считано от 20.11.2013 год. в Затвора в гр.Стара
Загора е установен режим на водоподаването в корпуса, като нямало вода ежедневно,
без вторник и петък, за времето от 09:00 ч до 11:00 ч (писмо от процесуалния
представител на ответника). Съдът намира за доказано, че водата, използвана за
питейно-битови нужди от лишените от свобода в Затвора в Стара Загора е годна за
пиене, което се доказва от еднозначните резултати от периодично извършваните
лабораторни изследвания на водата – физико-химичен анализ и санитарно-микробиологичен
анализ (протоколи за изпитване на вода от водоизточник в Затвора Стара Загора в
периода 2011 год. – 2014 год.)
По делото не е спорно, че поддържането
на хигиената в общите помещения в Затвора в Стара Загора се осъществявва от
лишените от свобода, чрез дежурства на всяка килия, като дежурството е с
продължителност една седмица и включва задължения по поддържане чистота на
коридор и санитарни помещения /умивални и тоалетни/. От администрацията на
затвора се предоставят почистващи препарати веднъж месечно.
При извършения от съда оглед по
адм. дело №35/2014 год. се е установило, че тоалетната се намира на същия етаж,
на който са спалните помещения, вкл. това на ищеца. Стените на тоалетната са
олющени, цветът на тавана е станал кафеникав, установяват се течове на тръбите.
Една от тръбите на тавана е развалена. Помещението не е почистено към момента
на огледа – 02.07.2014 год.. Няма
тоалетна хартия и почистващи препарати. Банята се намира на долния етаж, има 14
работещи душа и 2 душа, които не работят. Стените са боядисани в бяло, не са олющени,
същата към момента на огледа е
почистена.
Г.Р.И. заема спално помещение /килия/ №98. При
огледа е извършено и замерване с ролетка, при което се е установило, че спалното
помещение е с размери 5 м. на 5 м., има общо 9 легла, 3 прозореца с размери
0.90 м. на 1.00 м., 2 маси, 2 стола, 1
табуретка, телевизор, две шкафчета с развалени врати. На прозорците има метални решетки, няма мрежи против
насекоми. От прозорците постъпва дневна светлина. Изкуствено осветление се
осигурява от 2 крушки на тавана, в двата края на стаята, без възможност да се
регулира от лишените от свобода. Леглото на ищеца е на втория етаж, до
прозореца, близо до лампата на тавана. Стените - леко олющени, мебелите - стари,
надраскани, на единия стол липсва облегалка. Подът е цимент.
През зимния период помещението се
отоплява с централно парно отопление, като не е спорно, че е имало режим на
отоплението - пускано е сутрин и вечер за по два часа.
По делото се доказа, че ищецът Г.И.
страда от язвена болест. Тя е диагностицирана при престоя му в затвора през
м.07.2013 год. (съгласно медицинско свидетелство от 12.07.2013 год.). Предписано
му е да се храни в групата, вкл. да носи храна в групата, за да се храни,
когато е гладен. Ищецът бил включен в списъка на лишени от свобода, получаващи
диетична храна - за гастрит и язвена болест. Това обстоятелство е изрично
заявено от ищеца в съдебното заседание на 06.10.2015 год. и не се оспорва. Провеждано
му е медикаментозно лечение.
В хода на делото са разпитани свидетелите
Христо Георгиев Минчев, Тодор Альошев Шопов, Петър Даниелов Димов, д-р Лена
Стоянова Петкова, Мартин Атанасов Атанасов, Румен Дойчев Русев и Недко Орлинов
Недков.
От разпита по делото на св. Лена
Стоянова Петкова - лекар на Затвора в Стара Загора се установява, че
заболяването на Г.И. от язвена болест е диагностицирано по негови оплаквания от
лятото на 2013 год. Свидетелката твърди, че давала лекарства, които били за
сметка на Затвора и отбелязва подобрение. И. преминал на диетично хранене.
Свидетелят Христо Георгиев Минчев сочи, че в
килиите на затвора няма тоалетна, нито баня. През деня лишените от свобода
ходят свободно по коридора и могат да ползват общата тоалетна. Вечер ги
заключват и уринират в кофа, в килията. В тоалетните капело отвсякъде, описва с
думите „мизерията е пълна”. Имало плъхове, комари /нямало мрежи против комари/,
хлебарки - но сега вече не, сега имало само дървеници. През деня нямало вода в продължение на няколко
часа. Ищецът му се оплаквал от лошите условия. Били в съседни килии с ищеца, но
условията били еднакви. Затворници чистели банята и тоалетната, но не смогвали,
защото 80 човека са в един коридор. Вечер загасяли осветлението в 22:30ч.
Килиите не се проветрявали, миришели на лошо, пръскали с „ленор”, но не можели
да се измиришат. Изрично е заявил, че не е виждал нито килията, нито ползваното
санитарно помещение от страна на ищеца, а свидетелства за това какво е чул от Г.И..
Настоящия съдебен състав намира, че тези
показания не следва да се кредитират като достоверни, доколкото свидетелят не
изразява личните си възприятия за условията в килията и санитарно помещение,
ползвани от ищеца, е препредава неговите думи.
Свидетелят Тодор Альошев Шопов
твърди, че бил в килия заедно с ищеца от 20.09.2013 год. и в нея били 9 човека.
Имало много малко място за разминаване. Имало дървеници. Вечер до 22:30 имали
ток, а в периода на съдебното заседание осветлението е било денонощно „заради
мачовете”. Не е виждал хлебарки, плъхове. Дървеници е видял в килията при Г.Р..
Потвърждава режима за ползване на общата тоалетна и че ищецът се оплаквал от
условията в нея. Лично той не е виждал течове, нито да капят тоалетните отгоре.
Поддържането на чистотата било отговорност на лишените от свобода, всеки ден те
се редували, за общите помещения им давали препарати, не и за килиите. Описва
режима за престой на открито и
спортуването на лишените от свобода. Не е чувал Г. да се оплаква че е болен или
неразположен. Посещаването на училището е по желание, никой не ги е насилвал да
се записват. Прането се осъществява от обществената пералня или от самите
затворници – кой както си прецени, а администрацията на затвора им осигурява
почистващи препарати, и малко или много администрацията се грижи за тях. Според
него – осветлението е нормално. Настоящият
съдебен състав намира, че тези свидетелски показания следва да се кредитират,
тъй като същите отразяват личните възприятия на свидетеля относно условията в
килията на ищеца и ползваните санитарни помещения.
Свидетелят Петър Даниелов Димов
потвърждава, че в килиите на ІV група, в която пребивавал с ищеца през част от исковия
период, няма санитарен възел. Жилищната площ не била достатъчна, осветлението било
слабо, нямало вентилация. Настанен е в съседната килия на ищецът, но е ходил и
в неговата килия. Отоплението също счита за недостатъчно, имало режим на
парното, пускали го само сутрин и вечер, налагало се понякога да си слага яке и
шапка. Случвало се е да не ползват престоя си на открито през времето на
зареждане на лафката. Виждал е в тръбите косми от бръснене, остатъци от
бикчета, боксерки. Имало плъхове и дървеници, но не и в ІV група, а в
предишната група, в която е бил. Администрацията пръскала, но не бил решен
проблема. Тоалетните били в окаяно състояние. В момента бил хигиенист, от
администрацията давали тризон, прах за пране и кислол за поддържане чистотата в
коридора. За самите килии не давали препарати, като затворниците закупували такива
с лични средства, от лавката. Безбожно високи били цените на лавката. На карето
нямало чешма и тоалетна. Килиите били отключени през деня, можело да се движат
само по коридора. В тоалетните капели фекалии, имало теч. Казва, че е преместен в друга група,
където сега било добре, а ІV група /на ищеца/ била като концлагер и условията
били унизителни. В тази група хората били болни, предимно роми. Миризмата не
била нормална, което се дължало на хората и на тоалетните, които „капели”. Ищецът се оплаквал от болки в корема, държал
се за корема, което свързва с язвената му болест. Свидетелят имал „кървящ
гастрит” - свързано било с режим и по -специфична храна, в затвора осигурявали
диета – ориз, картофи, но те не били достатъчни, затова близките му пращали
храна. Давал на ищеца от своите хапчета понякога. За 6-те месеца, през които
били заедно, ищецът не бил получавал нищо от близките си. Лекарства били давани
от лекаря на затвора. Банята също сочи не била почиствана след всяка група,
намирал косми, остатъци от самобръсначки и боксерки, почистването се правело от
затворник, който е длъжен да почисти след
ползването на банята, но не го върши това съвестно. Според него лошите условия
се дължат отчасти и на лицата, настанени в ІV група. Описва условията за къпане
в общата баня - влизали към 40 човека за по 15 минути, т.е. 4 човека ползвали един
душ и затова свидетелят предпочел да се къпе отделно, с бързовар. Настоящият съдебен състав намира, че тези
свидетелски показания следва да се кредитират, тъй като същите отразяват
личните възприятия на свидетеля относно условията в килията на ищеца и ползваните
санитарни помещения.
Св. Румен Русев - ИСДВР на ІV
група в затвора сочи, че групата има тоалетна с пет гнезда, предвидена да се
ползва от всички лишени от свобода на етажа. От тоалетните на горния етаж имало
друга група, които пускали мръсни дрехи, водещи до запушване на канализацията.
Имало група от лишени от свобода, които периодично поддържали чистотата на
тоалетните, в които дни съответно тоалетните не се използвали. Отговорността
била на лишените от свобода. Сочи, че към момента на извършения от съда оглед,
тоалетната била в процес на профилактика. Храната в затвора намира за добре
приготвена и съобразена с нуждите на един нормален човек да се нахрани.
Св.Недко Недков счита, че
условията в затвора са добри и храната му харесва. Заявява, че не е бил в една килия с ищецът,
но са в една група. Не е чул Г.И. да се оплаква че го хапят дървеници и не може
да заспи, счита, че условията в Затвора са нормални, а в килията има две лампи,
които я осветяват изцяло. При така
установеното, съдът намира, че тези показанията следва да се кредитират
единствено и само по отношение на условията в санитарните възли – тоалетна и
баня, които са общи, но не и по отношение на условията в килията на ищеца.
Всъщност в показанията такива сведения не се съдържат, а е описана килията на
свидетеля, която е различна от тази на ищеца.
Св. Мартин Атанасов Атанасов
сочи, че в килията на ищеца имало между 8 и 10 човека, прозорците били без
мрежи против комари, осветлението се осигурявало от една лампа, в коридора било
мрачно, парното се пускало за около два часа, липса на вентилация в коридорите
и килиите, тоалетните били почиствани от затворниците, но препаратите били
недостатъчни, миришело. Ако се запушели, изпращали затворници да ги отпушат. Храната
не била вкусна и не била достатъчна. Ищецът и другите затворници се оплаквали
един на друг от това. Ищецът понякога ядял само хляб, защото не му харесвало
яденето. Сочи, че същия недоволствал от наличието на дървеници, които вечер му
пречели да спи, както и от лая на кучетата. Имало и плъхове. Тоалетни
принадлежности раздавали веднъж месечно - само сапун. Не давали нищо друго
(пасти и четки за зъби самобръсначки и пр). Описва ищеца като бедно момче, не
получавал пратки. Понякога искал на свидетеля хляб, защото го боляла язвата. В
пералнята, където свидетеля работи, никой от лишените от свобода не носел
спално бельо за пране, не знае дали има забрана, там се перяли спалните
принадлежности на дежурните, хавлии по етажите и на лишените от свобода с
доживотни присъди. Намира за
несправедливо да не се дават кръстчета /свобода/ на лишените от свобода, които
почистват общите помещения и тоалетните.
По делото са представени и
приети като доказателства по делото:
заповеди №№ЛС-04-164 от 25.02.2011 год., №Лс-04-1526/2012 год. на министъра
на правосъдието, с които са утвърждавани списъци на разрешени лични вещи,
предмети и храни; счетоводни справки за разходи за почистващи препарати към
м.06.2014 год., м.12.2013 год., м.12.2012 год., график на дежурствата за поддържане
на хигиената за 2014 год., протоколи за изпитване на вода от водоизточник в
Затвора Стара Загора в периода 2011 – 2014 год., справки за седмичното меню,
утвърдено със заповед на началника на Затвора, таблици на утвърдените дневни
дажби хранителни продукти, заменителни таблици и др.
Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора/, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено
в ТР №3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора Стара
Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези
органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените присъди
„лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените
ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване
и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът
приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по
повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна
дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /
Затвора гр. Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен
съд.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявените искове са частично
основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните
органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността
на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от
законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт,
действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка
административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и
непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
В случая се
претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните
бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, за периода на
престой в Затвора Стара Загора от 15.11.2011 год. до 28.01.2014 год..
Предметът на
делото е иск за обезщетяване за претърпени от Г.И. неимуществени вреди – болки,
неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия при
осигуряване на необходимите санитарно-битови условия и по точно:
1.
не осигуряване на изискуемата се минимална
квадратура свободна площ в затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и
ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС;
2.
не осигуряване на тоалетна и
санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС;
3.
от липса
на проветрение, от недостатъчно отопление и осветление, от лоши санитарни
условия вкл.в общите тоалетна и в банята на затвора и неосигуряване на тоалетни
принадлежности и чисто спално бельо, от негодност на водата за пиене и липса на
вода в часовете на спряно водоподаване, от неосигуряване на спокоен сън,
неизвършване на резултатна дератизация и дезинсекция, от неосигуряване на качествена
и добре приготвена храна, съобразена със заболяването от язва на ищеца.
Дейността на администрацията на Затвора е
административна дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в изпълнение на предоставени със
ЗИНЗС и ППЗИНЗС административни правомощия. Изпълнението на наказанието
лишаване от свобода в затвор от закрит тип, какъвто е затворът в гр. Стара
Загора, е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл.36, ал.1
от Наказателния кодекс, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС
се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и
индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от
поведението им, осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве, зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху
дейността на органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите
за публичност, откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи,
правителствени организации и др.
Разпоредбата на чл.29, ал.1
от Конституцията на Република България прокламира, че никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В
чл. 10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично
се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение
и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата
и достойнството им /чл.2, т.3 от
ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ
основно право. Според ЕСПЧ "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 год. по делото Й.
срещу България "мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един
лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от
01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от
свобода, респиктивно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно
обаче §6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането
на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за
влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода
в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на
исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно
регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода
за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и
постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за
неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да
представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна
административна дейност.
В
съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република
България, на лишените
от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не
са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно
наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени
изисквания за осигуряване
на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил,
забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.
Килията
в която е бил настанен И., по време на престоя си в Затвора Стара Загора е с
квадратура от 25 кв.м. Този факт е установен въз основа на свидетелските
показания на разпитаните свидетели, включително и от огледа на място. Същият не
е оспорени от ответника и следва да бъде взет при постановяване на решението.
От събраните данни по делото, е видно, че за периода на престоя си в Затвора
Стара Загора, И. е бил настаняван с други лишени от свобода в килията и никога
не е бил сам в килията, като в различните периоди лицата са били средно 8 до 9
човека. Ето защо, съдът приема, че на ищеца не му е било осигурена и
изискуемата по закона жилищна площ от минимум 4 кв.м., макар и това законово
задължение за осигуряването й да е в сила от 01.01.2019 год. Съдът намира, че
не осигуряването на минималната жилищна площ е доказано за целия период на
престоя на ищеца в Затвора Стара Загора.
Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото
помещение, създава известен дискомфорт и неудобство за лишените от свобода,
през нощта. През деня същите имат свободен достъп до санитарните възли. В
случая по степен и интензитет те могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи
страдание и унижаващи достойнството”. Обстоятелството че липсва санитарен възел
в помещението само по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно
или унижаващо отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че задържания е
имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода през денят, очевидно на И. е
била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в
хигиенна и здравословна среда. Задоволяването
им през нощта в кофа, намираща се в килията, предполага и дискомфорт и
неудобство. Макар, че видно от свидетелските показания, няма данни този достъп
да му е бил отказван по време на исковия период в Затвора Стара Загора нито
през деня, нито през нощта.
Що се отнася до третата
искова претенция, а именно липсата на свеж въздух и светлина в помещението, в
което И. е бил настанен, съдът намира същата за доказана. Основателни са твърденията на
ищеца за липса на достатъчно дневна светлина. Макар и ограниченията в притока
на естествена светлина да са свързани със специфичният характер на помещенията,
в които е пребивавал и изискванията за сигурност и охрана на лицата с
ограничение в свободата на придвижване, то същата не може да обоснове нейната
недостатъчност. Наличието на три прозореца с размери 0.90 м. на 1.00 м. за
помещение от 25 кв.м., предполага недостатъчна осветеност на помещението и
приток на свеж въздух. В килията, в която е бил настанен
ищецът в затвора са ограничени възможностите за
естествена вентилация, което се дължи на обстоятелството, че спалното
помещение се явява малко спрямо броя настанени в него лица, килията е снабдена с три сравнително малки /с оглед на площта й/ и
поставени високо прозорци. Св. Шопов, св. Димов и св. Атанасов признават, че в
килиите има неприятна миризма. Лошата миризма идва както от това, че в
помещението се извършват физиологични нужди в периода от 20 ч. – 6 ч., така и
от тоалетните, които се установи че не се поддържат в добро санитарно и
функционално положение, а също и от недостатъчна хигиена - лична на лишените от
свобода и на обстановката като цяло. Тоалетните на групата са общи, често се
повреждат /по вина на обитаващите ги лица/, ползват се от много хора (80-100
човека), като единствените грижи за почистването и поправянето им се полагат от
самите затворници. Съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 96, ал.2
ППЗИНЗС помещението, устроено като наказателна килия да отговаря на
всички хигиенни и здравни изисквания, вкл. да има условия за проветряване.
Доказано бе по делото и неизпълнение на
задължението за отопляване на спалните помещения (чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС).
Отоплението в спалните помещения в затвора по принцип се осигурява от централно
парно, което се включва през зимните месеци за около два часа сутрин и
вечер. От показанията на разпитаните свидетели
се потвърди че има режим на парното, като в някои дни в килиите е толкова
студено и лишените от свобода са с якета и шапки (св. Димов).
Доказани бяха твърденията за неосигуряване на ищеца
на възможност за изпиране на спалното бельо и за лоша хигиена на общата баня. Изискването на чл.73 ал.1 от Наредбата
№2/22.03.2010 год. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, е следното: на
лишените от свобода да се осигуряват
условия за: 1. поддържане на косата и бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката;
3. изкъпване, като след всяко ползване на баня помещенията се почистват и
дезинфекцират; 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко
веднъж седмично. В Затвора Стара Загора се предоставя ежемесечно, на всеки
затворник по 1 бр. сапун, предоставени са условия за хигиена чрез ползване на
умивалниците и банята в затвора. Не са
били изпълнявани обаче изискванията по чл.73 ал.1 т.3 и т.4 от наредба
№2/22.03.2010 год. - банята не се почиства след всяка група (св. Минчев и
Димов). Доказано бе по делото,че в пералнята на затвора се пере постелъчно
бельо на дежурните и на лишените от свобода с доживотни присъди. Постелъчното
бельо на останалите, изтърпяващи наказание лишаване от свобода всеки сам си е
перял (св. Мартин Атанасов).
Неизъпълнението на задължението за осигуряване на задължителна смяна на личното и постелъчно бельо с посочената честота - най
малко веднъж седмично, се явява в неизпълнение на чл.73 ал.1 т.4 от посочената
наредба. С описаните бездействия, в
затвора Стара Загора се явява нарушено изискването на чл.7 т.5 б.”д”от ЗИНЗС -
за спазване на хигиенните норми и санитарните правила. Показателно за неспазване на хигиенните норми
е и обстоятелството, че в исковия период лишените от свобода в затвора в Стара
Загора, вкл. ищеца са съжителствали с плъхове, дървеници, хлебарки и комари
/според св. Шопов не е виждал плъхове и хлебарки, но св. Атанасов е виждал
такива/. Ответникът по делото представя доказателства за направени разходи за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, чиято ефективност бе опровергана от
събраните по делото гласни доказателства. Безспорно е, че е налице активност от
страна на ответника за изпълнение на законовите му задължения, но същите не са
с необходимата ефективност.
Имало е и осветеност от изкуствена
светлина – наличие на две крушки в двата края на килията са осигурявали
достатъчно осветеност на килията. Според св. Шопов
осветлението е нормално, а според св. Димов осветлението е слабо. Безспорно е
от друга страна, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж
въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки
един човек. Няма данни по делото, ищецът да страда от болести, които да
изискват по голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса
на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на И. не е
било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия, от нормално
осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода, макар и липсата да е била
през целия период на престоя му в Затвора Стара Загора.
В съответствие с
изложеното е и разпоредбата на чл.31, ал.5 от
Конституцията на Република България, според която на лишените от
свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно
наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени
изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За
тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените
от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи
се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето. Разпоредбата на чл. 7, т.5, буква
"д" ЗИНЗС, сочи, че ГДИН осигурява здравното обслужване в
местата за лишаване от свобода чрез провеждане на мероприятия, свързани с
профилактичната и лечебно-диагностичната дейност и противоепидемиологичното
осигуряване, както и чрез спазване на хигиенните норми и санитарните правила.Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради.
Съдът
приема за доказани и твърденията за лоши санитарни условия в Затвора. По делото
не е спорно, че поддържането на хигиената, както и ремонтите на спалните и
общите помещения (вкл. баня и тоалетна) в Затвора в Стара Загора през исковия
период е било възложено на лишените от
свобода и тези дейности са изпълнявани единствено от тях. Изработван е бил
график с дежурства по килии, като препарати са предоставяни от администрацията
на затвора - при това само за почистване на общите помещения, не и на килиите.
Дали количествата препарати са достатъчни и или не, съдът намира за неотносимо
в случая, доколкото е въпрос на субективно възприятие от една страна и бюджетни
възможности от друга. Факт е обаче, че задължението за спазване на хигиенните
норми и санитарни правила е вменено на администрацията на ГД”ИН” и то не отпада
чрез възлагане на някои санитарни работи на лишените от свобода. Съгласно чл.74 ал.1 от Наредбата
№2/22.03.2010 год. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, началниците на местата за лишаване от свобода отговарят за
хигиенното състояние на комунално-битовите и др. помещения, както и за
изправността и работата на баните и качеството на питейната вода. От
разпитаните по делото свидетели, както и в резултат от направения оглед се
установи, че състоянието в тоалетните в Затвора - Стара Загора е недобро. Доказано
бе по делото, че тоалетните, вкл. ползваните от
ищеца в Затвора през исковия период са общи за групата. Броят им явно е
недостатъчен за броя лицата, които ги ползват (5 гнезда за над 80 човека).
Същите са в лошо санитарно—хигиенно състояние, не са ремонтирани отдавна, често
се запушват, тръбите са спукани и е налице теч, някои кранове не работят, таванът
и стените са мръсни и в кафеникав цвят, има постоянна неприятна миризма и обща
мизерна обстановка, липсват тоалетни принадлежности. Миризмата от тоалетната се
усеща в килиите, което се потвърди при извършения от съда оглед. Макар и
запушването на същите да е в резултат на действията на лишените от свобода,
това не освобождава администрацията от осигуряването на съответните хигиенни
условия. За неправомерното поведение на затворниците са предвидени и
съответните наказателни марки. Следователно не е изпълнено изискването да се
осигури на всяко лице, задържано за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, възможност да удовлетворява естествените си нужди в условия на чистота
и пристойност. Състоянието на тоалетните в затвора говори за неосигуряването на
онзи минимум от хигиенни условия, който е необходим за нормалното физическо и
психическо здраве на всеки човек.
Недоказани и неоснователни са оплакванията на ищеца за
неосигуряване възможност на ищеца да спи, както и оплакванията за неосиугряване
на чиста вода и здравословно хранене. Не се събраха доказателства, че ищецът е
бил възпрепятстван от затворническата администрация да почива и спи нощем,
както и не може да се приеме, че чуването на лай от кучета при смяната на
постовите, създава повече от минималното неудобство. Служебните кучета са
отглеждани с оглед на характера на самата сграда и нейното предназначение и не
могат да обосноват наличие на пречка за нощната почивка на лишените от свобода.
Не се доказа и липсата на здравословна храна.
Наличието на режим на водоподаването в затвора, свързано
с липса на вода два часа дневно в определени дни от седмицата не се свързва с
накърняване на основни права и ценности, а годността на водата за питейно – битови
нужди се доказа категорично по делото. Заболяването на ищеца от язва е
диагностицирано по време на престоя му в затвора в Стара Загора, през м.07.2013
год. По делото обаче не се събраха доказателства, че причина за появата му са
именно лошите санитарно-битови условия и режим на хранене в затвора. Разпитана
като свидетел по делото, д-р Лена Петкова, която е установила заболяването,
сочи, че причините за появата му може да са неподходящата храна, наред с
предразположеността на самия човек. По
делото се доказа, че някои затворници са недоволни от вкусовите качества на
храната. Не се доказа обаче храненето в Затвора Стара Загора да е недостатъчно
като калоричност, нито с неподходящи продукти, нито храната да е некачествено и
недобре приготвена. Заболяването на ищеца е било лекувано с лекарства, предоставяни
безплатно от лекаря на затвора. След диагностицирането му той е включен в
списъка на лицата, на които се предоставя съответно за заболяването диетично
хранене /потвърдено и от самия него в съдебно заседание/. Не са налице
доказателства за храненето да не е съобразено с минимума здравни
изисквания, респ. с критериите, установени в Наредба 23 от 19.07.2005 год.
на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението. Изводът, който се
налага от съвкупната преценка на данните от доказателствата по делото, е че искането за обезвреда вследствие от лоша храна се явява
неоснователно и недоказано.
Липсата на достатъчно жилищна
площ, липсата на възможност за удовлетворяване на естествените нужди, и неосигуряването
на необходимия минимум хигиенни условия в килиите, тоалетните и банята на
Затвора, неизпълнението на задължението за ежеседмична смяна на постелъчното
бельо на лишените от свобода, вкл.ищеца, невъзможността за удовлетворяване на
естествените и нормални човешки потребности от свеж въздух чрез проветряемост
на жилищните помещения и нередовното им отопляване през зимните месеци,
съжителството с вредни гризачи и насекоми, се явяват
неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващото наказание лице. Според
настоящия съдебен състав кумулативното въздействие на описаните негативни
фактори, с които са свързани битовите условия в Затвора Стара Загора надхвърля
минималния праг на строгост, предвиден в чл. 3 от ЕКПЧОС и се е отразило негативно на личността на ищеца
- Г.И.. Въпросните ограничения не се явяват неизбежни във връзка с изтърпяване
на наказанието «лишаване от свобода», а и в настоящия случай такива доводи нито
се навеждат, нито се доказват от ответника.
Всички
гореизложени обстоятелства /липсата на достатъчна жилищна площ,
удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа през тъмната част
на денонощието, лошите санитарно - хигиенни условия в тоалетната, ползвана от
лишените от свобода, липса на достатъчна проветряемост и натрапчивата лоша
миризма вследствие от лошите санитарно-хигиенни условия/ в своята съвкупност и
преценени с оглед исковия период от 2 години и 3 месеца на пребиваване в Затвора
Стара Загора неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане
на личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен живот. Причинените на Г.Р.И.
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му
наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко
наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
условията, в които е бил поставен И. при пребиваването му в Затвора Стара Загора,
и предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унижаване
на човешкото достойнство и изтезание.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД,
приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства
и факта, че до датата на предявяване на иска Г.И. е пребивавал 2 години и 3
месеца в Затвора Стара Загора, където е бил поставен в условия унижаващи
човешкото му достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, макар и без конкретно увреждане на здравето, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 3 500.00 /три
хиляди и петстотин/ лв. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва считано
от 29.01.2014 год. до окончателното й изплащане. В останалата част до размера
на претендираното от ищеца обезщетение от 73 288.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.И. ***,
СУМАТА от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, за периода 15.11.2011 год. - 28.01.2014
год. ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.01.2014 год. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.И. *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София
за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на
нормални битови и санитарно-хигиенни условия за периода 15.11.2011 год. - 28.01.2014
год. в останалата му част до 73 288.00
лв., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: