Р Е Ш Е Н И Е

№254 07.12.2015 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №255 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/.

Производството по делото е образувано по жалба от Общински съвет Павел баня, представляван от Председателя Х.П., както и по жалби на общинските съветници Р.Д.П., Н.Д.К., А.В.К., И.Д.И., Х.Д.П., Н.Д.Р., П.Н.Б., Х.О.Х., И.Д.К., А.А.Н., С.Д.П., М.С.М. и Р.И.М. против Решение №218/19.06.2015 год. на ОИК – Павел баня, с което решение са прекратени предсрочно правомощията на Общинския съвет Павел баня. В жалбите са изложени съображения за материалната незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като между проведеното заседание на Общинския съвет на 13.02.2015 год. и това проведено на 29.04.2015 год. не са минали повече от три месеца, каквото е изискването на закона за прекратяването на правомощията на Общинския съвет.

Ответникът по оспорването Общинска избирателна комисия Павел баня, представляван от председателя Цанка Христова, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично и с адв. Андреева, изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С писмо изх.№361/21.05.2015 год., Председателят на ОИК – Павел баня е поискал информация относно провежданите заседания на Общинския съвет Павел баня за периода 14.02.2015 год. до 15.05.2015 год., което е било входирано в електронния дневник на Общинския съвет на същата дата под №ОС-283. Исканата информация е по повод на получени запитвания от страна на граждани за дейността на Общинския съвет. Няма данни да е върнат отговор на това писмо, което е отразено и в оспореното решение. Всъщност спор относно това обстоятелство не съществува между страните. На 19.06.2015 год. е проведено заседание на Общинската избирателна комисия, на която са присъствали 10 от 17 члена на ОИК и е прието процесното решение. Прието е, че след проведеното редовно заседание на 13.02.2015 год., общинският съвет Павел баня не е провеждал друго редовно заседание до 19.06.2015 год. Проведеното такова на 29.04.2015 год. във Велинград, не е проведено по реда предвиден в Правилника за дейността на общинския съвет Павел баня и като такова е нередовно, според ответника по делото и това го е накарало да направи извод за бездействието на общинския съвет за период повече от три месеца.

Настоящият състав намира, че жалбата е подадена от легитимирани със закон лица и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, в предвидения от закона срок, поради което оспорването е допустимо.

Прекратяването на пълномощията на избраният на редовно проведените избори през 2011 год. Общински съвет – Павел баня е правомощие, по силата на което на ОИК е предоставена компетентност в изключителни случаи при бездействието на редовно избраният от населението общински съвет да преустанови неговата дейност като крайна мярка и се проведат нови избори за общински съвет. Това правомощие на общинската избирателна комисия се упражнява по силата на закона и решението по същото подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Оспореното решение не е поставено в изпълнение на дадените правомощията на Общинската избирателна комисия по чл.87, ал.1 от Изборният кодекс, поради което и не подлежи на задължителен контрол пред Централната избирателна комисия. В случая не се касае до решение на ОИК постановено по този ред, а до акт на ОИК постановен извън изборния процес – по чл.27, ал.1 от ЗМСМА, при което обжалването му се извършва по общите правила предвидени в АПК. Като условие за вземане на оспореното решение е въведена една единствена предпоставка, а именно непровеждане на заседание на Общинския съвет в рамките на три месеца. В случая за органа издал оспорения административен акт е доказателствената тежест да установи по безспорен начин несвикването на заседания на общински съвет за времето от 14.02.2015 год. до датата на вземане на решението 19.06.2015 год. както и липсата на инициатива за това. По делото е ответника приема, че такова не е налице, тъй като не е получил отговор на изпратеното писмо с искане за информация от Общинския съвет, дали са провеждани заседания на Общинския съвет в посочения по-горе период. Неизпращането на отговор е възприето, като потвърждение, че такова не е провеждано в посочения период. В същото време, от извършената служебна проверка на интернет страницата на Общинския съвет е установено, че е свикано редовно заседания на Общинския съвет на 29.04.2015 год. във Велинград. Според ответника това е в противоречие с приетия Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет Павел баня. Приел, че със Заповед №АК-01-ЗД-179/12.05.2015 год. Областния управител е върнал за ново разглеждане приетите решения на 29.04.2015 год., но в срока по чл.45, ал.7 от ЗМСМА не е проведено заседание за разглеждане на върнатите решения. Това е мотивирало ответника да приеме, че проведеното заседание на 29.04.2015 год. е нередовно, т.е. нередовността предполага, че такова въобще не е проведено.

Основният спорен момент по делото е дали на 29.04.2015 год. е проведено заседание на общински съвет - Павел баня. По делото е представен протокол от заседание на което са присъствували тринадесет от общо седемнадесет общински съветници. На тази дата същите с протокол №30 са взели 28 /двадесет и осем/ решения съответно от №910 до 937. На това заседание според представения протокол тринадесет от общо седемнадесет са гласували положително за горецитираните решения.

Заседанието на Общинския съвет Павел баня е било свикано редовно, присъствали са тринадесет общински съветника, от общ брой съветници седемнадесет. Заседанието е законно, при наличието на законово изискуемия кворум – повече от половината общински съветници /чл.27, ал.2 от ЗМСМА/.

По делото е представен и приет като доказателство по делото Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет Павел баня и съгласно него е предвидено,че заседанията се свикват от председателя на Общински съвет, а предвид чл. 64 от същия най малко седем дни преди същите се уведомява обществеността чрез местните печатни произведения и електронни медии или официалната интернет страници на общината. Такава страница се поддържа и от нея ответника е узнал за провеждането на заседание на 29.04.2015 год. в гр. Велинград. От там е узнал и за направеното връщане от страна на Областния управител на приетите решения. Наличието на заповед на Областния управител, с която са върнати за ново обсъждане приетите решения, е надлежно доказателство, че такова заседание е проведено. Дали същото е редовно или не, е ирелевантно за спора. На съдът е служебно известно, че приетите решения бяха оспорени и пред Административен съд Стара Загора от страна на Областния управител, като по една част от тях производствата бяха прекратени като недопустими, поради липсата на годен за оспорване административен акт. В останалата част оспорването бе отхвърлено, като настоящия съдебен състав постанови решения в този смисъл по адм. дела с №174, 179, 182 и 190 по описа на Административен съд Стара Загора за 2015 год.

Не представлява съществено процесуално нарушение, обстоятелството, че заседанието е проведено в друго населено място, различно от посоченото в правилника. Действително, в приетия правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в чл.4, ал.1 е предвидено мястото на провеждане на заседанията на Общинския съвет да е в сградата на читалището "Напред" гр. Павел баня. В алинея втора на същия член, е предвидена възможността за провеждането на заседанията и на друго място на територията на общината. Следва да се отбележи, че ЗМСМА не предвижда като нормативна предпоставка за законността на заседанията на който е да е общински съвет, конкретно място на провеждането на заседанието. Същото не е законово определено и не влияе нито на компетентността на органа, нито на неговите правомощия. Следователно такъв извод не може да се извлече и от приетият правилник. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от правилника има по-скоро препоръчителен характер, с цел осигуряването на достъп до заседанията както на гражданите, Кмета на съответната община и общинските съветници. В конкретния случай, както обществеността, така и Кмета на Община Павел баня и общинските съветници са редовно уведомени за заседанието, като е осигурен и транспорт за желаещите граждани да присъстват. Поканата за заседанието, ведно с дневния ред и мястото на провеждане на заседанието е входирана в Община Павел баня на 23.04.2015 год., видно от приложеното писмено доказателство, в която е отразено изрично, че предложенията за решения и материалите към тях са раздадени на общинските съветници, Кметове и Кметски наместници на хартиен носител. Това предполага, че тези материали с дневния ред са раздадени най-късно на 23.04.2015 год. Налице е минимално закъснение от два дена, което съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение, което да опорочи процедурата по провеждането на заседанието до такава степен, че да обуслови и отмяната на взетите решения. С други думи не е накърнено правото на участие нито на общинските съветници /присъствали са повече от 75% от всички общински съветници/, нито на Кмета на Общината /закъснението за неговото уведомяване е един ден/, нито на гражданите /отново един ден закъснение/. А видно от представеният протокол, са присъствали достатъчно на брой общински съветници, което предполага и редовност на проведеното заседание. В този ход на мисли и допуснатото нарушение на чл.64, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет Павел баня не е съществено по своя характер и не е довело до непровеждането на редовно заседание.

Разпоредбата на  чл.27, ал.1, изречение второ от ЗМСМА очертава предпоставките за предсрочно прекратяване на правомощията на общински съвет, и посочва, че ако в продължение на три месеца общинският съвет не проведе заседание, правомощията му се прекратяват с решение на общинската избирателна комисия и в тримесечен срок се произвеждат нови избори за общински съвет. Тази норма не следва да се тълкува стеснително, тъй като ЗМСМА не поставя като условие редовността на проведено заседание, за да се приеме за нуждите на закона, че такова е проведено въобще. Фактите, установени по делото не основават извод за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване правомощията на Общински съвет Павел баня, тъй като в рамките на тримесечния период, считано от провеждане на заседанието от 13.02.2015 год., е проведено заседание на

29.04.2015 год. Този извод се налага от приложените по делото писмени доказателства - покана за провеждането на заседанието /л.29- 32/ и протокол от проведеното на 29.04.2015 заседание /л. 95-155 от делото/. Действително в протокола е допусната техническа грешка при посочването на лицата, които са го изготвили, което обстоятелство е безспорно установени от разпитаните н хода на съдебното производство свидетели, а от друга страна е признато като техническа грешка и от жалбоподателката Х.П., лично и в качеството й на председател на Общинския съвет. Тя е посочена и като лице съставило протокола. Гореизложеното опровергава извода за бездействие и отсъстваща активност на ОбС в изискуемия от закона 3-месечен срок.

Остава недоказан факта, отразен в решението, че заседание на общинския съвет Павел баня на 29.04.2015 год. във Велинград не е провеждано. Такъв извод не би могъл да се изведе дори и при уважаването на доказателственото искане от страна на ответника за разпит на св. П. Райчинов. Видно от пледоарията по същество на спора, председателят на ОИК – Павел баня, заяви, че лично тя се е срещнала след проведеното заседание по делото, с исканият свидетел, от който е разбрала, че уж такова заседание не е проведено. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на оспореният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към 19.06.2015 год. тези показания не са били известни на ответника и не могат да послужат като мотив за издаването му. В съдебно заседание бе разпитана св. У., която е водила ръчния протокол на проведеното изнесено заседание, която категорично заяви, че е присъствала лично на заседанието и е водела протокола. При така събраните доказателства, съдът намира, за безспорно установено, че на 29.04.2015 год. е проведено заседание на Общинския съвет Павел баня във гр. Велинград.

Освен това относимата за случая разпоредба на  чл. 27, ал. 1 изр. 2 на ЗМСМА не поставя условие за редовност на проведено заседание. Изисква само да бъде проведено. Този извод се налага не само от буквалното тълкуване на текста на посочената норма, но и по аргумент за противното от  чл. 27, ал. 2 ЗМСМА - посочващ, че заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците, от където следва, че заседанията може да са "незаконни", но пак са заседания. Горния извод се налага и от систематичното място на посочената нормативна разпоредба - тя е част от законовия текст на ал.1 на чл.27 ЗМСМА, определящ минимален брой заседания на общинските съвети - шест пъти годишно, очевидно продиктувана от волята на законодателя да гарантира дължимата на населението на общината активност на избрания от него по реда на чл. 18 ЗМСМА орган на местно самоуправление. Веднага след нея идва относимата за случая, санкционна по своя характер норма, съдържаща се във второто изречение, в чийто хипотезис се изисква в рамките на три месеца да не е проведено поне едно заседание, като в нея липсва специално условие това заседание да е законно, както впрочем и да е редовно в смисъл не извънредно. Оттук следва, че дори проведеното при процедурни нарушения заседание е доказателство за работоспособност на този орган и за годността му да изпълнява вменените му от ЗМСМА задължения, а това е ключовият критерий за преценка за наличие на основание за предсрочно прекратяване на правомощията.

Този извод се налага и по аргумент от чл.45, ал.3, 4 и 5 ЗМСМА уреждащи реда за контрол върху законосъобразността на приетите от ОбС решения, като гаранция за обществения интерес и средство срещу влизане в сила на порочни негови решения. Контролът за редовност на заседанията се упражнява във връзка с контрола за законосъобразност на актовете на Общински Съвет. Тъй като чрез реда по 45, ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА се обезпечава изискването за законност, относимо към всички актове на този орган, то следва, че техните пороци не са относими пряко към нормата на  чл.27 ЗМСМА. Този анализ обосновава извода, че за прилагане на санкцията по изречение второ е неотносим въпроса за законосъобразността на проведените заседания на ОбС.

На последно място свикването на заседания е задължение на председателя на ОбС, видно от чл. 23, ал4 от 3MCMA, от където следва, че неизпълнението, респ. лошото изпълнение на задълженията по свикване на заседание е основание за ангажиране на отговорността му, но не е основание за извод, че не е проведено заседание.

Константна е практиката на ВАС, че при обжалване на решенията на общинския съвет за преценка на изискванията за процесуална законосъобразност се взема предвид разпоредбата на  чл.27 от ЗМСМА - кворума, при който следва да бъдат проведени заседанията на общинския съвет, както и начина и необходимото мнозинство за приемане на решенията. Всякакви други елементи на процедурата по вземане на решенията не влияят върху тяхната законосъобразност, освен ако не са предвидени изрично в закона.

Правомощията на ОИК са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.87, ал.1 от Изборният кодекс и в нито една от тридесет е четирите хипотези на правната норма не е предвидена възможност на ОИК да осъществява контрол върху редовната работа на общинския съвет. Предоставените правомощия на ОИК поради обстоятелството, че са посочени изчерпателно, не подлежат на разширително тълкуване, а дейността и контролът над актовете на Общинските съвети се регламентира в ЗМСМА.

Горните съображения обосновават извод, че възможността за прекратяване на правомощията на общинския съвет преди изтичане на срока, за който е избран, е крайна мярка, която може да бъде приложена в изключителни случаи на пасивност, безотговорност и отсъствие на воля за дейност у ОбС, каквито в настоящия случай не са били налице. Затова е незаконосъобразно Решение №218/19.06.2015 год. на общинска избирателна комисия в Община Павел баня за прекратяване на правомощията на общински съвет – Павел баня.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалби на Общински съвет Павел баня, представляван от Председателя Х.П., Р.Д.П., Н.Д.К., А.В.К., И.Д.И., Х.Д.П., Н.Д.Р., П.Н.Б., Х.О.Х., И.Д.К., А.А.Н., С.Д.П., М.С.М. и Р.И.М., Решение №218/19.06.2015 год. на ОИК – Павел баня, с което решение са прекратени предсрочно правомощията на Общинския съвет Павел баня, като незакотосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: