Р Е Ш Е Н И Е № 222
гр.Стара
Загора, 19.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 267 по описа
за 2015 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на С.И.С. ***, против Решение № 119/09.09.2014г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара
Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от С.С.
жалба против Разпореждане № **********/19.05.2014г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, по
съображения за постановяването им в противоречие на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят подържа, че при неправилно
тълкуване и прилагане на закона, с Разпореждане № **********/19.05.2014г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора отпусната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст е отказана да му бъде изменена пенсията
за осигурителен стаж и възраст за периода от 18.01.1999г. до 28.12.2009г., като
не му е зачетен придобития от него трудов и осигурителен стаж за периода от 18.06.2001г.
до 28.12.2009г. като стаж от първа
категория труд. Твърди, че доколкото през посочения период е полагал труд в
системата на „Гражданска защита”, като непосредствено е бил ангажиран с
дейностите по чл.52, ал.2, т.8 и т.9 от ЗМВР, е изпълнил нормативно
установените изисквания за признаване на придобития от него осигурителния стаж
като такъв за първа категория труд. Оспорва становището на решаващия
административен орган, че действието занапред на материалноправната разпоредба
на чл.69, ал.6 от КСО изключва приложимостта й за определяне характера на
положения труд и на трудовия стаж, придобит преди влизането й в сила, като
осигурителен стаж при условията на първа категория труд. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” и
връщане на преписката за ново произнасяне. Моли за присъждане на направените
разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото юрисконсулт Атанасов оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че само стажът на С., придобит след 23.12.2006г, би
могъл да са зачете като положен при условията на първа категория труд.
Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
С Разпореждане № 0103298/03.05.1999г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора на жалбоподателя С.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 6,ал.1 от Закона за пенсиите и чл. 46А от ЗП и § 25 от ЗИДЗП в размер на 103 950 лв., пожизнено, считано от 18.01.1999г., при признат и зачетен осигурителен стаж от І категория труд - 30г., 06м. и 29 дни С последващи разпореждания на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, размерът на отпусната на С.С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил изменян /преизчисляван/, поради придобит от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсиониране. За придобит осигурителен стаж и осигурителен доход в периода 18.01.2001г. – 28.12.2009г., по подадени от С.С. Заявление вх. № 24028/19.09.2003г., Заявление вх. № 2002/26.01.2005г., Заявление вх. № 15300/15.08.2006г., Заявление вх. № 1937/20.06.2007г., Заявление вх. № 17057/18.06.2008г., Заявление вх. № 23678/22.07.2009г., Заявление вх. № 17814/25.05.2010г., Заявление вх.№ 26583/ 19.09.2012г и Заявление вх. № 29760/15.10.2013г. са постановени разпореждания на Ръководител „ПО”, като към 15.10.2013г. отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. след нейните изменения е в размер на 770лв., при зачетен осигурителен стаж от І категория труд - 29г., 04м. и 17 дни, от втора категория труд 0 години, 1 месец и 09 дни и от ІІІ категория труд /в т.ч. придобит осигурителен стаж след пенсиониране/ - 12г., 06м. и 09 дни или общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд на основание чл.104 от КСО – 61г., 07м. и 16 дни. Със Заявление вх. № МП – 3061/20.01.2014г. С. е направил искане придобитият от него осигурителен стаж за периода 18.06.2001г. – 28.12.2009г. да бъде зачетен за осигурителен стаж от първа категория труд при прилагане на § 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР от 2012г., в сила от 01.07.2012г. и § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР от 2009г. С Разпореждане № ********** от 19.05.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора е отказано така поисканото изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП
на НОИ гр. Стара Загора. С оспореното
в настоящото съдебно производство Решение № 119/09.09.2014г., постановено в
производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил
без уважение, като неоснователна, подадената от С. жалба, с което по същество е
потвърдил Разпореждане № ********** от 19.05.2014г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора.
От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че
нормата на чл.69, ал.6 от КСО, с оглед действието й във времето, не е приложима
по отношение на трудова дейност, извършена преди влизане в сила на посочената
разпоредба, в случаите когато пенсията е отпусната или изменяна преди
23.12.2006г. За останалата част от претендирания период до 28.12.2009г са
изложени доводи за липса на доказателства за реално изпълнение на дейности по
чл.17, ал.2, т.6 от ЗМВР /предишна чл.52г, ал.2, т.8 и т.9 и по предишна
тчл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗБ/. Поради това решаващият административен орган е
приел, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
придобитият от С. осигурителен стаж за периода от 18.01.2001г. до 28.12.2009г.
е зачетен като стаж от трета категория труд.
С Решение № 222/ 17.11.2014г по адм.д.№ 427/ 2014г по описа на
Административен съд Стара Загора жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна.
Съдебният акт е отменен с Решение № 8000/ 30.06.2015г по адм.д.№ 702/ 2015г по
описа на ВАС, VІ отд и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни
указания да се изследва дали трудът на С. като основание за зачитането му от
първа категория отговаря на изискванията на чл.69, ал.5 КСО /предишна ал.4/
след 23.12.2006г.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното Решение № 119/ 09.09.2014г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора
и на потвърденото с него Разпореждане № ********** от 19.05.2014г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване”, в т.ч. представените от С.С. длъжностни
характеристики и заповеди относно участието на лицето в аварийно-спасителни
дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на област Стара
Загора.
В изпълнение указанията на ВАС
по
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е
прието от съда без оспорване от страните като компетентно и безпристрастно
изготвено. Експертното становище е базирано на представени длъжностни характеристики
от 2003г,
2004г ,2006г, 2007г и
2009г,
35
броя заповеди на Директора на ДГЗ-област Стара Загора, всички касаещи С.С.. От заключението се
установява, че до 2008г жалбоподателят е участвал периодично и
системно в провеждане на спасителни и аварийни работи като механик и
главен инспектор, спазвайки преките си задължения по длъжностните
характеристики.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
е частично основателна.
Обжалваното
Решение № 119/09.09.2014г. е постановено от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от
КСО - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, при спазване на императивните
законови изисквания за форма и съдържание на акта. Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното
решение по чл.146, т.3 от АПК.
Процесното Решение № 119/09.09.2014г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Стара Загора са издадени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон в частта им, касаеща претенцията на С. за признаване на положения от 18.06.2001г до 23.12.2006г стаж като такъв от първа категория. Между страните по делото няма спор относно фактите, а именно че в периода от 18.06.2001г. до 28.12.2009г. жалбоподателят С.С. е работил по служебно правоотношение в системата на „Гражданска защита”, при придобит трудов и осигурителен стаж на заемана от него длъжност „Главен инспектор” в ТД „Гражданска защита”. Не се спори също, че принципно е налице нормативно основание за зачитане на стажа му в Министерство на извънредните ситуации /Министерство на държавната политика при бедствия и аварии/ за времето от 18.06.2001г. до 28.12.2009г. като „стаж в служба на МВР” и като такъв осигурителен стаж от първа категория труд, защото последващото приравняване на стажа (с § 57 ПЗР на ЗИДЗМВР от 2012 г.), придобит в правоотношение с министъра на извънредните ситуации, със стажа на служителите в МВР, обхваща само тези служители, които са били преназначени в МВР по силата на § 64 ПЗР на ЗИДЗМВР, а данните в пенсионната преписка по делото сочат, че С.С. е бил такъв служител. От фактическа страна по делото не е спорно и че стажът за исковия период представлява придобит от лицето осигурителен стаж след пенсиониране, доколкото с Разпореждане № 0103298 от 03.05.1999г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, на С.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КЗОО, считано от 18.01.1999г. Придобитият осигурителен стаж след пенсиониране, съгласно чл. 102, ал.1 от КСО, дава право на лицето, на което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, да иска преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за него. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят е упражнил правото си по чл.102 от КСО за преизчисляване на отпуснатата му пенсия за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсиониране, включително за периода 18.06.2001г. – 28.12.2009г., при което придобитият от него след пенсионирането осигурителен стаж е определен и признат от пенсионния орган като стаж от трета категория труд. Спорният по делото се свежда до това дали при отпусната на С.С. през 1999г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е преизчислявана периодично поради придобит от лицето след пенсионирането и признат и зачетен осигурителен стаж за трета категория труд, настъпилата промяна в материалноправната нормативна регламентация по КСО може да бъде основание за изменение на пенсията при определяне на същия този осигурителен стаж като такъв, придобит при условията на първа категория труд.
Законодателната промяна касае разпоредбата на чл. 69, ал. 4 КСО, нова, обн. ДВ, бр. 102/2006 г., в сила от 23.12.2006 г./, с която е предвидено, че служителите в Главна дирекция "Национална служба „Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност „водолаз”. С измененията в ДВ, бр. 109/2007 г., ал. 4 става ал. 5, а с последващо изменение /обн. ДВ, бр. 102/2008 г./, разпоредбата е приведена в съответствие с променено наименование на министерството, като съобразно това е посочено, че ГД „Национална служба „Гражданска защита” е към Министерство на извънредните ситуации. Дейностите, посочени по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ са следните: т. 3 – операции по издирване и спасяване, т. 4 – провеждане на спасителни и неотложни аварийно – възстановителни работи при бедствия, т. 5 – оперативна защита при наводнения и т. 6 – радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.
С пар. 5, т. 2 на ПМС № 21 от 08.02.2008 г. /обн., ДВ, бр. 17/19.02.2008 г.) е създадена нова т. 3 в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в която е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 КСО се зачита и изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 5 КСО /предишна ал. 4, сега ал.6/. Според пар. 17, предложение второ, от ЗР на същото ПМС № 21/2008 г., пар. 5, т. 2 влиза в сила от 23.12.2006 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС в редакцията към този момент, осигурителният стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд.
При така очертаната нормативна уредба и доколкото Заявление вх. № МП – 3061/20.01.2014г на жалбоподателя се отнася за изменение на отпусната му пенсия, а не за първоначално отпускане, настоящият съдебен състав счита, че няма правно основание трудът, положен преди 23.12.2006г, да бъде зачетен като осигурителен стаж от първа категория, защото цитираните приложими норми са материалноправни и нямат обратно действие за настъпили юридически факти преди влизане в сила на новия закон.
По
отношение на стажа, положен от С. след 23.12.2006г, настоящият съдебен състав
не споделя довода на ответника, обосновал отказ за изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, по съображения, че
жалбоподателят не е изпълнявал някоя от дейностите по чл.17,
ал.2, т.6 от ЗМВР /предишни чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР-отм/, което е
едно от кумулативните изисквания за отпускане на пенсия по реда на чл. 69, ал.6
/предишни ал.4 и ал.5/. Действително според длъжностите
характеристики, които са представени по делото, служебните задачи и
функции на жалбоподателя са свързани с
организация и ръководство на дейности от вида на посочените в
чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР - след изменението на чл. 69, ал. 5 КСО от
25.12.2009г., съответно по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита от
бедствия /ЗЗБ/. Но дори С.С. да е
извършвал само действия на ръководство на аварийно-спасителни и възстановителни
дейности, то те не са изключени от приложното поле на чл.69, ал.6
/предишни ал.4 и ал.5/ от КСО, а напротив - законодателят е имал
предвид всички участващи в провежданото мероприятие служебни лица. В тази връзка от съществено значение е, че дейността на ръководителя при провеждане на аварийно-спасителни и
възстановителни дейности, която се осъществява на мястото на инцидента, изисква
отговорност и прецизност, не по-малка от тази на останалите участници и също
носи риск за здравето и живота. В
този смисъл е трайната практика на ВАС – Решение № 10677/23.07.2012г. по адм.
дело № 4725/2012г. и Решение № 16409/ 19.12.2012г по адм.д.№ 6294/ 2012г, двете на VІ отд. Действителното
пряко участие на С. в дейностите по чл.52г, ал.2, т.8 от ЗМВР до м.януари
2008г се
потвърждава от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието като
компетентно и безпристрастно изготвено без оспорване от страните, което съдът напълно възприема. Данни за
конкретно пряко участие в проведени операции по смисъла на чл. 71, ал. 1, т.
3-6 от ЗЗБ се съдържат във всички приложени заповеди
на директора на Дирекция „Гражданска защита” Стара Загора, последна от които е Заповед №
РД-11-17/ 06.01.2008г.
Тъй като приложимата законова разпоредба изисква лицето да е непосредствено
ангажирано с дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от
ЗЗБ, липсата на доказателства за такова участие след 06.01.2008г предвид и
липсата на конкретно вменени задължения от такъв характер /извън организация и
ръководство, които биха могли да се осъществяват извън мястото на инцидента/ в
длъжностните характеристики, обуславя извод, че няма правно основание трудът, положен след м.януари 2008г да бъде зачетен
като осигурителен стаж от първа категория.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че положеният от С.С. труд за периода 23.12.2006г –
31.01.2008г е при
условията на първа категория и така придобитият от него
осигурителен стаж след пенсиониране следва да му бъде зачетен от
тази категория, т.е. като обуславящ изменение на отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по подаденото Заявление вх. № МП –
3061/20.01.2014г. Възприетото обратно
становище от решаващия административен орган е в противоречие с приложимия
материален закон. При тези изводи оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да се отменят в частта, с която е
отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. за
периода 23.12.2006г – 31.01.2008г и
делото да се върне като преписка на ръководителя на ПО, за произнасяне по
заявлението за изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
възраст на
С.С.,
при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на чл.69, ал.5 /предишна ал.4,
сега ал.6/ от
КСО.
При този
изход на делото и с оглед направеното искане на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски по делото-депозит за експертиза в размер на
240
лева и възнаграждение за един адвокат в общ размер 450
лева за представителство пред Административен съд Стара
Загора /300лв/ и пред Върховен административен съд / 150лв/, уговорено и
платено в брой, видно от договори за правна защита и
съдействие № 3649/ 18.09.2014г и
№ 41268/ 05.12.2014г. По делото няма данни за направени разходи от
жалбоподателя за обжалване на по административен ред.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.И.С. ЕГН ********** *** Решение
№ 119/09.09.2014г
на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с
него Разпореждане № **********/19.05.2014г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ гр.Стара Загора В
ЧАСТТА, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на С. за периода 23.12.2006г – 31.01.2008г.
ВРЪЩА
делото в тази част като преписка на Ръководител „Пенсионно
осигуряване”
при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление вх. № МП –
3061/20.01.2014г на С.И.С. за изменение
на отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С. *** против Решение № 119/09.09.2014г на Директора
на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № **********/19.05.2014г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ гр.Стара Загора в
останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. ***
сумата
690
/шестстотин и
деветдесет/
лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: