Решение по Административно дело 275/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№206 09.11.2015 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета год., в състав

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от МИХАИЛ РУСЕВ адм. дело №275 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.185 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.45, ал.4, вр.с ал.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по оспорване на А.С.А. *** на разпоредбите на чл.52, ал.2, т.2 – относно „… Принудителното преместване на неправилно паркирани автомобили….”, в частта „неправилно паркирани”; чл.55, т.2 в частта „…или от длъжностни лица към звено „Общинска охрана…..”, чл.55, т.3 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..”, чл.55, т.5 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..”, и чл.58 от Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Изложени са съображения, че с тези разпоредби се дават правомощия на Кмета, които излизат извън делегираните му такива със Закона за движението по пътищата. Иска се от съда оспорените текстове от Наредбата да бъдат прогласени като нищожни.

Ответникът Общински съвет Стара Загора чрез пълномощника си юриск. Вълчева изразява несъгласие с оспорването по подробно изложени съображения в писмения отговор. Изразява становище, че при приемането на Наредбата са спазени процесуалните правила на ЗНА, Общинския съвет е приел решението в рамките на своите правомощия, а оспореният акт съответства на нормативните актове от по-висока степен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в заповедта на областния управител и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Производството по приемане на изменението на Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е било инициирано от Кмета на общината – с предложение рег. № 10-61-395 от 22.07.2014 год. /стр.71 от делото/, придружена с проект за решение. Мотивите на вносителя, възприети впоследствие от Общински съвет Стара Загора като мотиви за приемането и сочат ново възникнали обществени отношения с местно значение, изразяващи се в изменение на общи положения и конкретни процедури. Изменя се процедурата по принудителното отстраняване на неправилно паркирали автомобили, което е придружено и с изменения в действащата наредба. Другите изменения са в следствие на промяна на наименованието на структурните звена в администрацията и вън от нея, както и обслужващите субекти, местната власт. Проектът за изменение на наредбата е качен на сайта на Община Стара Загора /http://www.starazagora.bg/bg/proekti-na-naredbi/ на 02.07.2014 год., като е дадено възможност на гражданите да правят своите предложения до 16.07.2014 год. /стр.81 от делото/. В посоченият срок, такива предложения не са получени, видно от изготвения протокол от комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Стара Загора /стр.86 от делото/. По делото са приложени становища на постоянните комисии към общинския съвет по законност и обществен ред, по общинска собственост и стопанска политика, по териториално и селищно устройство, по здравеопазване и екология, по евроинтеграция и международни връзки и по социалната политика, които са гласували единодушно за проекта за изменение на наредбата. След съгласуването от тяхна страна, в проведеното заседание на 31.07.2014 год., Общинският съвет е приел на първо четене Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, като „за” са гласували 45 души, против и въздържали се – няма. Така предвидените изменения на Наредбата са гласувани на второ четене, в проведеното заседание на 30.10.2014 год., като за изменението са гласували 46 от всички 51 общински съветника, от присъствали общо 46.

Със свое Решение №1499 от 30.10.2014 год., взето по Протокол № 37 от заседание от същата дата, на основание чл.21 ал.2, във връзка с чл.21 ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Стара Загора е приел Наредба за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

По делото са представени документите по изисканата от съда административна преписка по приемането на Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че оспорването изхожда от лице, имащо правен интерес, насочено е срещу подзаконов административен акт на Общински съвет, който не е изключен от съдебен контрол по силата на специален закон, оспорването е в срок, предвид което е допустимо.

Разгледано по същество същото е частично основателно.

Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл.76 ал.3 от АПК и чл.8 ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети се основават на нормативните актове от по-висока степен, като те могат да уреждат обществени отношения от местно значение, само и единствено при условията и границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение.

Относими към компетентността на Общински съвет Стара Загора да приеме оспорените текстове, са разпоредбите на чл.17 ал.1, т.1, чл.21 ал.1 т.23 и чл.23, ал.2 от ЗМСМА, съответно разпоредбите на чл.167, ал.2, т.1 и 2 от ЗДвП. Следователно в случая оспорените текстове от общинската наредба са приети от компетентен административен орган в лицето на Общински съвет Стара Загора, спазени са изискванията за форма и вид на подзаконовия нормативен акт и са посочени правни основания за приемане на наредбата.

Съдържанието на част от оспорените разпоредби се явява в противоречие с материалния закон и неговата цел.

1. Относно чл.52, ал.2, т.2 от Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора:

Разпоредбата на чл.52, ал.2, т.2. гласи, че принудителното преместване на МПС, се извършва в случаите, когато МПС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Принудителното преместване на неправилно паркираните автомобили се извършва от обозначени с неподвижен пътен знак места, определени със заповед на Кмета на Общината, както и в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. В този случай длъжностните лица уведомяват ОД на МВР – Стара Загора за това, че автомобилът е преместен, както и за новото местоположение на превозното средство. Разходите направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което се задържа до заплащане на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на ОД на МВР – Стара Загора. С жалбата се иска прогласяването на нищожността на тази разпоредба, изречение второ в частта „неправилно паркирани автомобили” или обявяването и за незаконосъобразна, като противоречаща на материалноправните разпоредби /съгласно заявеното в съдебно заседание/. За да се отговори на така направеното искане, е необходимо да се направи анализ посоченият текст.

Под неправилно паркирани автомобили от една страна за нуждите на наредбата и конкретната норма следва да се разбират, автомобилите посочени в първото изречение на разпоредбата. За такива следва да се разбират тези, които са паркирани в нарушение на правилата за движение на места, които са обозначени с пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато паркираното МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно е въведено допълнително условие, това преместване да е възможно да се осъществява само от места, обозначени с неподвижен знак, предупреждаващ за принудителното преместване. Тези места следва да бъдат определени със Заповед на Кмета на Общината. От друга страна такова принудително преместване може да се осъществи и когато паркираното МПС е нарушение на разпоредбите на ЗДвП /съгласно чл.52, ал.2, т.2, предл. последно от Наредбата/. Съгласно чл.93, ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Паркирането е забранено в изрично посочените в чл.98, ал.1 и 2 от ЗДвП. Като неправилно паркирано следва да се приеме и всяко едно МПС, което е паркирано в нарушение на знак В27 „Забранени са престоят и паркирането” и В28 „Забранено е паркирането”. Това е така, тъй като съгласно чл.6, т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с пътните знаци. С оспорената разпоредба от наредбата не се въвеждат нови предпоставки за налагането на ПАМ, нито се въвеждат различна категория автомобили, от законово посочената, по отношение на които да се прилага мярката. Изразът „неправилно паркирани автомобили” в изречение второ на чл.52, ал.2, т.2 от Наредбата е използвано с цел избягване на необходимостта да бъдат преповттаряни отново всички хипотези, изброени в изречение първо, при които автомобилът е паркиран в нарушение.

Следователно като е предвидил възможност да бъдат премествани неправилно паркираните автомобили, ответникът не е излязъл от делегираната му компетентност и разпоредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което в тази си част жалбата е неоснователна.

2. По отношение на искането за обявяването за нищожна разпоредбата на чл.55, т.2 в частта „…или от длъжностни лица към звено „Общинска охрана…..”.

Разпоредбата на чл.55 от Наредбата, предвижда дейността по отстраняване на неправилно паркирали автомобили се извършва при следния ред :

2./изм. – Решение №1499 от 30.10.2014 год./ Принудителното отстраняване на автомобил става само след констатиране на нарушението от полицай или упълномощен за това служител от звено ”Общинска охрана”.

Направеното искане в жалбата е за обявяването на нищожността на разпоредбата, в частта, в които са дадени правомощия на служителите от звено „Общинска охрана” или обявяването и за незаконосъобразна, като противоречаща на материалноправните разпоредби /съгласно заявеното в съдебно заседание/.. Нормата предвижда възможност на служителя от звено „Общинска охрана” да констатира нарушение, изразяващо се неправилно паркиране на даден автомобил и едва след констатирането му да се пристъпва отстраняването му. По силата на чл.167, ал.2, т.1, предлож. пето от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините могат да контролират правилата за паркиране от водачите на

пътни превозни средства. Неправилно е възприето от жалбоподателя, че с оспорената разпоредба са вменени правомощия на служителите от звено „Общинска охрана” да ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП. Вменено им е само задължение да контролират правилата за паркиране на автомобилите, но не е и правната възможност да налагат принудителната административна мярка. Дори и това да бе така, обаче не е налице противоречие на нормата със законовите разпоредби. Съгласно, чл.168, ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Доколкото Общината е собственик на пътя, не е налице противоречие на приетата разпоредба с нормативен акт от по-висока степен - на ЗДвП, поради което не са налице законовите предпоставки за прогласяване на нищожността й.

Следователно като е предвидил възможност нарушенията за неправилното паркиране на автомобили да се констатират от длъжностни лица от звено „Общинска охрана”, ответникът не е излязъл от делегираната му компетентност и разпоредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което в тази си част жалбата е неоснователна.

3. По отношение на искането за обявяването за нищожна разпоредбата на чл.55, т.3 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..” .

3./изм. – Решение №1499 от 30.10.2014 г./ Екипът за отстраняване на неправилно паркирани автомобили се състои от двама служители, извършващи операциите по отстраняването и един упълномощен за това полицай или служител от Звено “Общинска охрана”, снабдени със специализиран автомобил. Специализираният автомобил трябва да може да отстранява от улични и тротоарни платна всички видове леки автомобили. Процесът на отстраняването включва заснемане, натоварването, транспортирането и разтоварването на неправилно паркирания автомобил. Снимковият материал се използва само от контролните органи, за нуждите на Общинска администрация.

Направеното искане в жалбата е за обявяването на нищожността на разпоредбата, в частта, в които са дадени правомощия на служителите от звено „Общинска охрана” или обявяването й за незаконосъобразна, като противоречаща на материалноправните разпоредби /съгласно заявеното в съдебно заседание/. Нормата предвижда възможност на служителя от звено „Общинска охрана” да бъде упълномощен да отстранява неправилно паркиран автомобил. Принудителната административна мярка по чл.171, т.5 от ЗДвП, се осъществява в две хипотези посочени съответно в б.”а” и б.”б”. Изрично законодателят е въвел компетентност единствено и само на ръководителите на службите за контрол по смисъла на ЗДвП или оправомощени от тях лица, да налагат с писмена заповед ПАМ по чл.171, т.5, б.”а” – чл.172, ал.1 от ЗДвП, когато автомобилът е паркиран правилно. Що се отнася обаче до налагането на ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, когато автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение, то законодателят не е разписал изрично в 172 от ЗДвП, кой е оправомощен да ги налага. Компетентността, обаче може да се извлече по тълкувателен от самата разпоредба. Съгласно нея, при констатирано неправилно паркирано МПС, службите по чл.168 от ЗДвП, уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. От друга страна, чл.168 от ЗДвП, предвижда възможност длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В конкретния случай, улиците и местата за които са определени зони за платено паркиране са публична общинска собственост на Община Стара Загора. Кметът на Общината в качеството си на представляващ на собственика на пътя, има правната възможност с нарочна заповед да определи длъжностни лица, включително и тези от звено „Общинска охрана”, да налагат ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

Следователно като е предвидил правната възможност неправилно паркираните автомобили да се отстраняват от длъжностни лица от звено „Общинска охрана”, ответникът не е излязъл от делегираната му компетентност и разпоредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което в тази си част жалбата е неоснователна.

4. По отношение на искането за обявяването за нищожна разпоредбата на чл.55, т.5 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..”:

5./изм. – Решение №1499 от 30.10.2014 г./ Когато полицаят или служителят от звено „Общинска охрана”, работещ с екипа по т. 3 установи

нарушение на изискванията на наредбата или на Закона за движение по пътищата и правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата по отношение на паркирането, дава нареждане за отстраняване на неправилно паркирания автомобил. Веднага след това полицаят или служителят от Общинска охрана съобщава по мобилна връзка в ОД на МВР данните за автомобила – регистрационен номер, марка, цвят, място на нарушението, час и минути, кой екип отстранява, има ли поставена скоба на колело, посочения в пътния знак паркинг. Тези данни се записват и в специален дневник на паркинга.

Направеното искане в жалбата е за обявяването на нищожността на разпоредбата, в частта, в които са дадени правомощия на служителите от звено „Общинска охрана” или обявяването й за незаконосъобразна, като противоречаща на материалноправните разпоредби /съгласно заявеното в съдебно заседание/. Нормата предвижда възможност на служителя от звено „Общинска охрана” да бъде упълномощен да отстранява неправилно паркиран автомобил. ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП, се осъществява в две хипотези посочени съответно в б.”а” и б.”б”. Изрично законодателят е въвел компетентност единствено и само на ръководителите на службите за контрол по смисъла на ЗДвП или оправомощени от тях лица, да налагат с писмена заповед ПАМ по чл.171, т.5, б.”а” – чл.172, ал.1 от ЗДвП, когато автомобилът е паркиран правилно. Що се отнася обаче до налагането на ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, когато автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение, то законодателят не е разписал изрично кой е оправомощен да ги налага. Компетентността, обаче може да се извлече по тълкувателен от самата разпоредба. Съгласно нея, при констатирано неправилно паркирано МПС, службите по чл.168 от ЗДвП, уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. От друга страна, чл.168 от ЗДвП, предвижда възможност длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без

знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В конкретния случай, улиците и местата за които са определени зони за платено паркиране са публична общинска собственост на Община Стара Загора. Кметът в качеството си на представляващ на собственика на пътя, има правната възможност с нарочна заповед да определи длъжностни лица, включително и тези от звено „Общинска охрана”, да налагат ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

5. По отношение на искането за обявяването за нищожна разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

Разпоредбата на чл.58 от Наредбата, предвижда при престояване на блокирано със скоба МПС повече от два часа, то се отстранява от мястото на паркиране по реда на чл. 42, 43, 44 и 45, като шофьорът или собственикът на МПС освен таксата по блокирането, заплаща и таксата по отстраняването, транспортирането и отговорното пазене на паркинга

Направеното искане в жалбата е за обявяването на нищожността на цялата разпоредба, като противоречаща на чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП или обявяването и за незаконосъобразна, като противоречаща на материалноправните разпоредби /съгласно заявеното в съдебно заседание/. Съдът намира, това оспорване за основателно.

От една страна разпоредбата препраща към реда за отстраняване предвиден в чл.42, 43, 44 и 45 от Наредбата. Същите обаче не предвиждат каквато и да е било процедура по отстраняването на автомобили. Посочените разпоредби са в глава втора „Паркиране”, раздел втори „Кратковременно паркиране „зелена зона” и указват местата, условията и реда за осъществяване на това кратковременно паркиране. Единствено нормата на чл. 45 предвижда, при нарушение на правилата за кратковременно паркиране, установено от упълномощени от Кмета на Община Стара Загора длъжностни лица, автомобилът да се задържа принудително чрез използването на техническо средство. Следователно блокирането с техническо средство /скоба/ на МПС е възможно само в случаите, когато това МПС е паркирано в нарушението на условията за кратковременно паркиране, определени от Кмета на Стара Загора. Този извод може да се изведе и от разпоредбата на чл.99 от ЗДвП.

Смисълът на нормата на чл.99 от ЗДвП, е чрез заплащането на съответната такса, да се предотврати паркирането за неограничено време на автомобили в натоварените зони на населените места, определени от Кмета. За да се извърши паркирането на МПС е необходимо и заплащането на съответната такса, определена от Общинския съвет. Съгласно чл.167, ал.2, службите за контрол, определени от Кмета на Общината, могат да използват техническо средство за принудителното задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащането на цената и разходите по прилагането на техническото средство. В заключение може да се направи извода, че техническото средство може да се прилага единствено и само по отношение на пътно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса от една страна, а от друга, че ППС, което е паркирано в определените места от Кмета за платено паркиране и за което не е платена съответната такса, може само да бъде блокирано с техническо средство, но по отношение на него не може да се прилага принудителната административна мярка по чл.171, т.5 от ЗДвП – преместване на ППС без знанието на неговия собственик. Като е предвидил преместването на престояло блокирано със скоба МПС повече от два часа, Общинският съвет е приел разпоредба която противоречи на нормите на чл.99, ал.3 и чл.167, ал.2, т.2 и чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

Жалбата в тази си част е основателна и следва да бъде уважена, като се обяви незаконосъобразността на оспорената разпоредба.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 193, ал. 1, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А.С.А. разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение №1499 от 30.10.2014 год. на Общински съвет Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.С.А. срещу Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение №1499 от 30.10.2014 год. на Общински съвет Стара Загора, в частта за обявяване на незаконосъобразността или прогласяване на нищожността частично на разпоредбите на чл.52, ал.2, т.2 – относно „… Принудителното преместване на неправилно паркирани автомобили….”, в частта „неправилно паркирани”; на чл.55, т.2 в частта „…или от длъжностни лица към звено „Общинска охрана…..”; на чл.55, т.3 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..” и на чл.55, т.5 в частта „…или служител от звено „Общинска охрана…..”.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.