Р Е Ш Е Н И Е

№ 289 19.01.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 309 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на П.Т.П. *** чрез пълномощника адв.Д.Д. против Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г. на Кмета на община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж — „Стопанска постройка” с размери 13.00м/4.00 м, височина 3м, изпълнена от П.Т.П. в отклонение от издадените строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 211/24.04.1991г и навлизаща в УПИ ІІІ245 кв.35 по плана на с.Бъдеще, находяща се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят твърди че през 1984г получил дворното място (УПИ V) по дарение, след което се снабдил със строителни книжа и изпълнил в имота строителство. Стопанската сграда, чието премахване е разпоредено била предвидена в плана с квартална разработка №23/91г и виза за проектиране №113/01.04.1991, като срещуположно на нея в УПИ ІІІ—245 също била предвидена такава сграда. Издадени му били строително разрешение №211/24.04.1991г и одобрен проект, стопанската сграда изпълнил на мястото, очертано от районния техник с протокол за даване строителна линия и ниво от 17.05.1991г и съответно на издадените за нея строителни книжа. В съдебно заседание се представлява от адв.Д., който допълва, че незаконосъобразно актът се основава на геодезическо заснемане, каквото е изпълнено в друго производство. Твърди, че изобразяването и описанието на строежа в констативния акт не е точно. Твърди още, че незаконосъобразно е разпореждането за премахване е отнесено към целия имот, без да се изследва дали част от него не е законен. Твърди, че в нарушение на чл.26 от АПК не е бил уведомен за началото на производството и в нарушение на чл.35 от АПК не са били установени относимите към случая факти и обстоятелства.

По тези съображения, иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото —юр.Вълчева оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че обжалвания административен акт е постановен при спазване на предвидената в ЗУТ процедура и при наличие на нормативно регламентираните предпоставки.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С жалба №10-08-79/26.03.2015г. Севдалин Милков Цветанов, собственик на УПИ, съседен на имота на жалбоподателя, а именно УПИ ІІІ-245, кв.35 с.Бъдеще, е сигнализирал кмета на Община Стара Загора, че съседът му „построил по границата сгради, на които отокът на вода е в моя двор” и с твърдения, че тези сгради са без строителни книжа. Приложено е към жалбата геодезическо заснемане в УПИ ІІІ (л.48—55).

С констативен акт (КА) № №103/11.05.2015г./л.11-13/ служители от община Стара Загора, в присъствие на П.П. са извършили проверка на място в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, стопанската постройка, за която установили наличие на следните строителни книжа—одобрен проект от 24.04.1991г, строително разрешение №211/24.04.1991г, протокол за откриване на строителната площадка и за определяне на строителна линия и ниво № 17/07.02.1991г. Според посоченото в КА извършеното строителство на стопанска сграда е „в отклонение от строителните книжа”, размери 13м/4м и височина 3 м, на северозападната граница с УПИ ІІІ-245. Една част /около 5м/ от постройката е изградена от тухли и вароциментов разтвор, останалата част от кирпич. Покрива е с дървена конструкция, с керемиди. Част от стопанската постройка навлиза в УПИ ІІІ-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, съгласно представено геодезическо заснемане. Сочат, че строежът е V категория, означен е с червен цвят на ситуационна скица в КА. Поради констатираното строителство на стопанска постройка в отклонение с издадените строителни книжа — одобрени проекти и разрешение за строеж и която навлиза в съседен имот като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ и е предложено премахването му.

С писмо изх.10—11-5710/18.05.2015г на Кмета на общината (л.38), П.П. е уведомен за постъпилия сигнал/жалба/, че е започната процедура по чл.225а ЗУТ и поканен за получаване на Констативния акт №103 /11.05.2015г. П.П. е възразил срещу констатациите в акта с възражение вх.№10-04-121/01.06.2015г (л.32).

С оспорената по делото Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г, Кметът на община Стара Загора е разпоредил да се премахне незаконен строеж от пета категория „Стопанска постройка” с размери 13.00м/4.00 м, височина 3м, изпълнена от П.Т.П. в отклонение от издадените строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 211/24.04.1991г и навлизаща в УПИ ІІІ245 кв.35 по плана на с.Бъдеще, находяща се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, община Стара Загора. Като мотиви са посочени констатациите в Констативен акт № 103 /11.05.2015г. на служители на община Стара Загора. От правна страна заповедта се основава на чл.44 ал.2 ЗМСМА и чл.225а ал.2 от ЗУТ, а в констативния акт се сочи и основанието по чл.225 ал.2 т.3 ЗУТ.

По делото е безспорно установено, че УПИ V-245, кв.35 с.Бъдеще е собственост на П.Т.П., както и находящите се в имота постройки /нотариален акт №198/13.03.1984г и протокол от съдебна делба от 24.01.1991г /л.18—20/. Същият е възложител и инвеститор на строителството в имота, вкл.стопанската постройка в същия.

Стопанската сграда, разпоредена за премахване е предвидена като допълващо застрояване в УПИ V-245 с КЗР и скица—виза за проектиране №1113/01.04.1991г /л.20/ при параметри 10.0м/4.0м, отстояние 3 м от дъното на имота и по протежение на северозападната граница на този имот, обща с УПИ ІІІ. Срещуположно на тази сграда е била предвидената сграда на допълващо застрояване и в УПИ ІІІ-245. За процесната постройка е издадено в полза на П.Т.П. строително разрешение №211/24.04.1991г на ОНС Стара Загора съобразно одобрен от главния архитект инвестиционен проект, като посочената застроена площ е 35 кв.м. Строителната площадка е определена с протокол №17/07.05.1991г за даване строителна линия и ниво (л.22) районния техник при ОНС Стара Загора, с приложена скица в протокола с точни параметри. Сградата е построена 1991г—1994г. „на синора” между УПИ ІІІ и УПИ V.

Дворищно-регулационната граница, между УПИ V и УПИ ІІІ, сочена за нарушена от постройката е утвърдената между имотите със Заповед№ 92/30.01.1984г в резултат разделяне на бившия поземлен имот от 1280 кв.м (УПИ ІІІ по плана, утвърден със заповед №1739/02.11.1981г) на два отделни имота УПИ ІІІ и УПИ V, в кв.35, съгласно приложена скица (л.17—18 и л.84). Регулационната граница на имотите по този план не е променяна, но не съвпада с обозначената на място имотна граница, по линията на която е изградена въпросната постройка.

Спрямо същата стопанска сграда е било разпоредено премахване със заповед №10-00-1055/17.06.2014г на кмета на общината на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ по съображения, че навлиза в съседния УПИ и е неподходяща по местонахождение. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон с Решение №15/19.02.2015г по адм.дело № 278 /2014г. на Административен съд Стара Загора /л.25 и сл./.

По преписката са приети като доказателства документите, образуващи административната преписка по издаване на оспорената заповед. Приложено е а.д.№278 / 2014г. по описа на АС Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото бе назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по която като неоспорено от страните, добросъвестно и компетентно изготвено и съответно на писмените доказателства, съдът кредитира с доверие. Експертизата проследява данните за устройство територията на УПИ V и ІІІ, хронологията по изготвяне на строителни книжа за постройката, чието премахване е разпоредено и дава данни за параметрите и местоположението й, онагледено на комбинирана скица. Според СТЕ застроената площ на постройката след замерване е 60 кв.м, дължина от 15 м (вместо записана в КА 13м). В съдебно заседание вещото лице уточни, че разликата между разрешената постройка съгласно издаденото разрешение за строеж и изпълненото на място е в дължината—трябвало е да бъде 10метра, а е 15м; както и ширината —трябвало е да бъде 3.5 м, а е 4 м. (протокол от с.з., л.86—87). Вещото лице е представило на комбинираната скица местоположението на стопанската сграда. Стопанската сграда не е долепена до жилищната сграда на жалбоподателя, така както е показано на окомерната скица в КА, последната излиза на около 1.30м на североизток. Налице е идентичност между посочената в заповедта постройка и съществуващата на място такава, разликата е единствено в ситуирането.

Регулационната граница между УПИ V и ІІІ е утвърдената с плана, одобрен със заповед № 92/30.01.1984г, като спрямо нея сградата частично попада в съседния имот —УПИ ІІІ(с около 19.5 кв.м). Сградата попада изцяло в УПИ V спрямо обозначената на място граница. На място границата е означена с ограда от телена мрежа и колове, тангираща със стопанската постройка. Означената на място граница между имотите е в отклонение/посока северозапад/ спрямо регулационната граница между тях /комбинирана скица/. Именно следствие това разминаване, между означената на място и регулационната граница между имотите, жалбоподателят счита че е изпълнил сградата изцяло в своя имот, а по данни на геодезическо замерване и спрямо регулационната граница по плана от 1984г сградата се оказва частично в имота на съседа от северозапад.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице – адресат на Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г. на Кмета на община Стара Загора, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ орган - Кмет на община Стара Загора. Съдът намира за неправилно определянето на разпоредения за премахване строеж като такъв от пета категория. Касае се за строеж от допълващото застрояване по чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ— стопанска постройка, чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г на МРРБ. Поради това и при прилагане на чл.137 ал.1 т.6, вр.с чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ същата се явява строеж от шеста категория. Изложеното не се отразява на извода за наличие на материална компетентност за издателя на оспорената заповед.

Оспорената заповед е в надлежна форма, издадена е при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, вкл.предвидените в чл.26 и чл.35 от АПК. Производството по установяване евентуални незаконни строежи и строежи с нарушения е регламентирано със специални правила в ЗУТ. Производството започва със съставянето на констативен акт, като за строежите от четвърта, пета и шеста категория компетентни са служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ. В случая Констативния акт от 11.05.2015г е съставен от компетентни органи, с писмо изх.10—11-5710/18.05.2015г на Кмета на общината (л.38), П.П. е уведомен за започването на производството и направените констатации. Същият е присъствал на проверката, получил е констативния акт и е възразил срещу констатациите в него с възражение вх.№10-04-121/01.06.2015г (л.32). Правото на защита, каквото е налице в административното производство, в случая не е било накърнено, а обосноваността на фактическите и правни изводи е въпрос, относим към материалната законосъобразност на оспорения акт.

Съдът намира, че Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г е постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Преценката за законосъобразност на оспорения административен акт се следва въз основа на посочените в него фактически и правни основания за издаването му.

В констативния акт№103/11.05.2015г./л.11-13/ е посочена разпоредбата на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ като правно основание, относимо към преценката, че строежът е незаконен, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148 ЗУТ, а от фактическа страна се сочи че строителството на стопанската постройка се явява в отклонение с издадените строителни книжа — одобрени проекти и разрешение за строеж и навлиза в съседен имот. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154 ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗУТ, която от своя страна изброява в условията на алтернативност хипотезите, при които отклоненията на инвестиционния проект се считат за съществени. Следователно за да се упражни законово предвиденото правомощие за премахване на незаконен строеж в тази хипотеза, следва да бъде установено, че строежът е в несъответствие с одобрения за него инвестиционен проект от категорията на визираните в т.1—4 на чл.154 ал.2 ЗУТ /първа материалноправна предпоставка/ и на следващо място, че те са съществени /втора материалноправна предпоставка/. В случая органът не излага нито конкретните „несъответствия”, които е счел че са налице, нито съображения за тяхната същественост. Общо е посочено че постройката е в „отклонение” от издадените строителни книжа. С оглед посочените параметри на разрешеното спрямо изпълнено застрояване на стопанската постройка, визираното от органа в оспорената заповед «отклонение» се свързва с хипотезата на чл.154 ал.2 т.1 от ЗУТ, според която съществени са отклоненията от одобрения проект, когато с тях се нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Тези констатации не обуславят разпоредените правни последици, поради следното:

Към времеизграждането на строежа (1991—1994г), е действала разпоредбата на чл.225 ал.1 от ППЗТСУ, сега отменен, в която са били изброени строежите за разрешаване на които не се е изисквал одобрен инвестиционен проект, като в т.1 са включени стопанските, спомагателни или обслужващи постройки, при условието „когато те се предвиждат с действащия подробен градоустройствен план и които не съдържат помещения за обитаване или санитарни помещения», условия, на които стопанската постройка в УПИ V е отговаряла. По сега действащата нормативна уредба за стопанските постройки също не се изисква инвестиционен проект, съгласно нормата на чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ. Не е спорно, че сградата е предвидена в плана с кварталнозастроително решение от 1991г като допълващо застрояване в УПИ V-245 с размери 10м/4м. За проектирането й е издадена скица—виза №1113/01.04.1991г, а изграждането й е разрешено със строително разрешение №211 от 24.04.1991г със ЗП до 35 кв.м и указан начин на разполагане. За сградата е определена строителната площадка, дадени са строителна линия и ниво— протокол №17/07.05.1991г на районния техник при ОНС Стара Загора. Стопанската постройка следователно е отговаряла на чл.225 ал.1 т.1 ППЗТСУ (сега отм), по вид и предназначение — съответна на подробния устройствен план на с.Бъдеще. Същата обаче е изпълнена в несъответствие с предвидената дължина —вместо допустимите съгласно РС и по план 10.0 м е изпълнена с дължина 15м /според СТЕ/, а според КА - 13м. Надвишението на широчината на сградата, посочена в строителното разрешение на 3.5м вместо което е 4м се явява в рамките на допустимото по план.

Надвишението на дължината на построената от П.П. стопанска сграда спрямо предвидената с плана и съответно разрешена се явява правнозначимо обстоятелство за определяне тази част от строежа като изпълнена „в отклонение с издадените строителни книжа” по смисъла на чл.159 ал.1 т.4 от ЗТСУ /отм/, действала към датата на извършването му. Спрямо част от въпросната стопанска сграда следователно може и да е налице правно значимо обстоятелство по чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ, която към датата на издаване на заповедта определя като незаконен строеж или част от строеж, който е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Това обаче не прави незаконен целия строеж и в този смисъл не обуславя премахване на цялата сграда, строителството на която е било надлежно предвидено и разрешено.

В случая органите за контрол на строителството не са изследвали къде (в коя част) е превишението, как се отнася то спрямо общо разрешеното строителство и може ли да се запази част от сградата, която се явява в съответствие със строителните книжа. При липса на такива факти в оспорената заповед, извода, че се следва събаряне на цялата сграда на това основание, е фактически, правно и доказателствено необоснован.

Относно обективираното в оспорената заповед фактическо твърдение, че стопанската постройка навлиза в съседен имот, следва да се отбележи, че същото не е конкретизирано нито словесно, нито графично, а освен това в съдържанието на заповедта е обективирана и противоположна по смисъл констатация относно местоположението на строежа, а именно — че е изпълнен в УПИ V.

При наличие на влизли в сила строителни книжа за изпълнението на строежа, относимостта към изпълнението му на упрека за несъответствие с плана /чл.225 ал.2 т.1 ЗУТ/ се следва под условие, а именно — ако такъв е отправен и към строителното разрешение и нарушението на плана е толкова значимо, че запазването на построеното е правно нетърпимо, или ако отклонението от строителното разрешение се изразява в отклонение местоположението на разрешения строеж спрямо определените с него линии на застрояване /чл.154 ал.2 т.1 или на даденото с плана предназначение на територията /чл.154 ал.2 т.3/. В оспорената заповед и документите на които се основава не е обективирана съпоставка на строежа с линиите на застрояване, определени със строителното разрешение и определената от районния техник строителна площадка, дадени строителна линия и ниво /Протокол №17/07.05.1991г на л.22 по делото/. Протокола за даване на строителна линия и ниво е неразделна част от строителното разрешение, видно от приложения такъв и съдържащата се скица, с него са определени чрез трасиране на място на външните очертания на строежа съобразно застроителния и регулационен план.

По делото се установи надвишение на построеното спрямо разрешеното по дължина /15м вместо 10м/, но не се установи нарушаване на определената от северозапад линия на застрояване, дадена с Протокола за даване строителна линия и ниво. От комбинираната скица по делото е видно, че означената на място граница между имотите е в отклонение/посока северозапад/ спрямо регулационната граница между тях /комбинирана скица/. Именно следствие това разминаване, между означената на място и регулационна граница между имотите, жалбоподателят счита че е изпълнил сградата изцяло в своя имот, а по данни на геодезическо замерване и спрямо регулационната граница по плана от 1984г сградата се оказва частично в УПИ ІІІ. Въпросът кое е вярното местоположение на имотната граница между УПИ V и УПИ ІІІ кв.35 по плана на с.Бъдеще се свързва със спор за материално право и не може да бъде решен в настоящото производство.

Отклонението в местоположението на предвидената с ПУП регулационна граница спрямо местоположението на имотната граница такава между УПИ V и ІІІ, кв.35 по плана на с. Бъдеще не позволява определяне на сградата като незаконен строеж по съображения за изграждането й в нарушение тази граница.

При липса на изложени в оспорената заповед /така и в КА от 11.05.2015г/ констатации дали и как строителните книжа установяват местоположението на линиите на застрояване на стопанската сграда в УПИ V от северозапад — спрямо кадастралната или спрямо регулационната граница, съответно налице ли е съответствие на строежа с тях при отчитане възможностите за евентуална геодезическа грешка към датата на изпълнение на строежа и допустимата такава, не е възможно отстраняването й в съдебно производство по контрол за законосъобразност на тази заповед. Геодезическото заснемане на УПИ ІІІ и използваните методи и средства, обезпечаващи по-голяма точност в сравнение с използваните през 1991г не могат сами по себе си да обусловят извод за незаконност на един строеж.

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г. на Кмета на община Стара Загора следва да бъде отменена, като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Стара Загора бъде осъдена да заплати на П.Т.П. сумата от 710лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса, 100лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 600лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 089876/16.04.2015г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.П. от с.Бъдеще Заповед № 10–00-1313/ 16.06.2015г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.225а е разпоредено премахване на незаконен строеж от пета категория „Стопанска постойка” с размери 13.00м/4.00 м, височина 3м, изпълнена от П.Т.П. в отклонение от издадените строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 211/24.04.1991г и навлизаща в УПИ ІІІ245 кв.35 по плана на с.Бъдеще, находяща се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на П.Т.П. ЕГН **********,*** сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: