Р Е Ш Е Н И Е

№ 208 12.11.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 326 по описа за 2015г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл.от Административнопроицесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С.М.А., с адрес *** и Д.К.А., с адрес *** против отказ да бъде обработена декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ и отказ да издаде данъчна оценка за декларираните имоти обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началникът на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора.

В жалбата се твърди, че на 30.07.2015г Ст.А. *** по чл.14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с което поискали издаване на удостоверение за данъчна оценка на две жилищни сгради с идентификатори 68850.512.136.1 и 68850.512.136.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора и двете находящи се на адрес в гр.Стара Загора, на ул.”Бузлуджа” №37. Сградите били построени с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място от 251 кв.м и представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.512.136 по КККР, съответно — УПИ ІІІ-215, кв.14 по действащия ПУП на гр.Стара Загора. Твърдят, че закупили описаните две сгради, но не притежавали документ за собственост. Сградите били владяни и използвани от тях повече от 10 години. Данъчната оценка на имотите им била нужна за производство по снабдяването им с документ за собственост по реда на чл.587 ал.2 от ГПК. По повод подадено от тях в община Стара Загора заявление вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ, с писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015 г началникът на отдел МДТ на община Стара Загора изрично отказал да обработи подадената от тях декларация и определи данъчна оценка за тези имоти. Считат така постановения отказ за незаконосъобразен по съображения за постановяването му в противоречие с материалния закон и искат отмяната му от съда. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв.Д.Димитров, СтАК. Отправено е и искане за присъждане на разноски.

Ответникът — Началник на отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител — мл. експерт Петров намира жалбата за неоснователна. Поддържа изложените като мотиви в акта съображения, че се следва отказ обработване декларацията и за данъчна оценка на имотите, описани в декларация вх.№ДК 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане в полза на община Стара Загора на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 30.07.2014г. С.М.А. *** Декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№ Дк 1400494353 /30.07.2015г на л.11 по делото/ и Молба за издаване на удостоверения за данъчна оценка /на л.20 по делото/. С декларацията А. е декларирал: две сгради на адрес гр.Стара Загора ул.”Бузлуджа” № 37. Според попълнените данни за правото на собственост в таблица №1 сградите принадлежат на заявителя- Ст.М.А. /поле „С_1”/ и на Д.К.А. /поле „С_2”/, а според „таблица 3” представляват: едната сграда—„жилище-къща”, построена 1964г, на 1 етаж, РЗП 17 кв.м /поле „О_1”/, а другата- „жилище-къща”, построена 1965г, на 1 етаж, РЗП 16 кв.м, /поле „О_2”/. Декларацията е приета на 30.07.2015г от служител на община Ст.Загора, поставен й е входящ номер и служебно са попълнени данни за идентификаторите на двете декларирани сгради според данни от кадастралната карта и регистри, „характеристика на населеното място” с положени дата и имена на служител /л.16 по делото/. Молбата за издаване на удостоверения за данъчна оценка на две сгради на адрес гр.Стара Загора ул.”Бузлуджа” № 37 /т.е.декларираните с посочената декларация сгради/ изхожда от С.М.А., като завителят, наред с Д.К.А. са посочени и като собственици на сградите. Заявили са, че удостоверенията са необходими за „конст. 587 ал.2 ГПК...пред нотариус”. Приложени са скици на сгради, издадени от СГКК Стара Загора (№№ 15-323383 и 15-323378 от 29.07.2015г ) и декларация от С.М.А. и Д.К.А. с нотариална заверка на подписите им /л.25/.

По делото не е спорно, че за описаните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 30.07.2015г две сгради не е налице данъчна партида в община Стара Загора и не са налични данни за лицата, данъчно-задължени за данък върху недвижимите имоти. Не е спорно и това, че декларатора не е приложил документ за собственост, признава че не разполага с такъв, а според отразеното в кадастралния регистър към КК на гр.Стара Загора, сградите са собственост на „Марин Костов Николов”— лице, различно от посочените в декларацията и молбата (скици №№ 15-323383 и 15-323378 от 29.07.2015г издадени от СГКК Стара Загора на л.22-23).

С писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г Началникът на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора е уведомил С. Митко А., че „поради липса на документи за собственост за имота декларацията няма да бъде обработена и няма да бъде определен данък върху недвижимите имоти”. Органът се е позовал на разпоредбите на чл.11 ал.1 и чл.14 от ЗМДТ, като е възпроизвел съдържанието им, акцентирайки върху принадлежността на вещното право, като обуславящо и качеството данъчно-задължено лице. Посочил е, че се декларира собствеността след придобиването й, а не в хода на процедура по констатиране и/или признаване на правото на собственост.

По делото е приложена преписката по издаване на писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г, вкл. Декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№ Дк 1400494353 /30.07.2015г на л.11—19/, Молба за издаване на удостоверения за данъчна оценка с приложени към тях скици от СГКК и декларация /на л.20 по делото/.

По делото е разпитан като свидетел лицето Минчо Асенов Митев, живеещ в съседство с Ангелови, който описва сградите на ул.”Бузлуджа”№37 като къща от две стаички от около 16-17кв.м. Описва подробности по настаняването там на жалбоподателите, времето в което това е станало и данни за предишния собственик.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

В писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора е обективиран отказ за извършване на административна услуга: по обработване декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.ДК № 14004943БЦ /30.07.2015г, подадена от Ст.А. /”няма да бъде обработена”/ и издаване на удостоверение за данъчна оценка за декларираните в същата имоти /”няма да бъде определен данък”/. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничен вещно право уведомява за това писмено в 2 месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл.3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно—задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. При първоначално деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим имот — за приходната администрация възникват задължения: да приеме съответната декларация и да я обработи като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра, воден за данъчни цели. Доколкото водения от общината регистър на имотите, подлежащи на облагане с данък върху недвижимите имоти по естеството си е „документ”, то отказът за „обработване” на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с каквато за първи път са декларирани недвижими имоти и правата върху тях, представлява отказ да се открие партида за данъчни цели за тези имоти. От тук, за посоченото в декларацията лице — няма да възникнат данъчни задължения, нито биха могли да се издават документи за данъчна оценка на имотите. Според чл.3 ал.2 към Приложение №2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава освен за целите на облагането с данък, и за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданско—процесуалния кодекс и в другите предвидени от закона случаи. Следователно разкриването на данъчна партида и определянето на данъчната оценка на недвижими имот имат характер на документи, от значение за упражняване на права, вкл.за определяне на дължимите нотариални такси при актове на разпореждане с недвижим имот, извършвани в нотариална форма. В случая заявителя и жалбоподател А. твърди, че удостоверението за данъчна оценка на въпросните имоти е било необходимо на него и Д.К.А. за да се снабдят с документ за собственост посредством обстоятелствена проверка на това обстоятелство по реда на чл.587 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/. Следователно по естеството си и по насочеността на правните си последици, обективираните в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на началника на отдел „МДТ” в община Стара Загора волеизявления за отказ за обработване на декларацията за придобиване на недвижим имот по чл.14 от ЗМДТ вх.ДК № 14004943БЦ /30.07.2015г и за издаване на удостоверение за данъчна оценка за така декларираните имоти, представляват по естеството си отказ за за издаване на документ, от значение за признаване и упражняване на права по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК. Според тази разпоредба индивидуален административен акт е и отказът да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Този отказ засяга в случая правото на заявителя на двете административни услуги — Ст.А. да получи съответно — данъчна партида на имотите и удостоверения за данъчната им оценка, за да послужат в нотариално производство.

Приложимите за приемането на данъчни декларации /вкл.по чл.14 от ЗМДТ/ и за издаването на удостоверения правила са съдържащите се в Закона за местните данъци и такси /чл.11 и сл. и в Приложение №2/ и в Данъчно—осигурителния процесуален кодекс по аргумент от препращата разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗМДТ. В дял втори от ДОПК Глава дванадесета „Административно обслужване” са регламентирани правилата, по които се извършва приемането на декларации за данъчни цели, както и издаването на документи, от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. С оглед предвидената в чл.95 от ДОПК възможност за съдебен контрол за законосъобразност на постановените в хода на административното обслужване актове, следва че такъв е допустим и спрямо оспорените в случая такива. По аргумент от разпоредбата на чл.95 ал.1 от ДОПК редът за обжалване пред съд на отказа за издаване на документ, какъвто е и обективиран писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г, не е задължително обусловен от обжалване по административен ред.

Следователно, оспорването на С.А. насочено против отказа за обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.ДК № 14004943БЦ /30.07.2015г и отказа за издаване на данъчна оценка, обективирани в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на началника на отдел „МДТ” в Община Стара Загора, като подадено от лице, което е адресат на оспорения акт и за което този акт се явява неблагоприятен, в законоустановения 7дневен срок и против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Оспорването на същите актове, изхождащо от Д.К.А. се явавя процесуално недопустимо, защото същата не е адресат на писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г. Права и законни интереси на Д.А. не се накърняват пряко и непосредствено от акта, доколкото защитимото право в случая е това по получаване на административна услуга по снабдяване с документ, каквато А. не е заявила. Последната не е заявител нито по декларация вх.ДК № 14004943БЦ /30.07.2015г, нито по молбата за издаване на данъчна оценка, и следователно не е страна в развилото се административно производство. Обстоятелството, че имената й са посочени в подадените от А. декларация по чл.14 от ЗМДТ и молбата за данъчна оценка, не обуславя правен интерес, защото съдържанието на отреченото с оспорения акт материално административно право е това по получаването на съответната административна услуга и което е със съдържание, различно от съдържанието на декларираното като принадлежащо й вещно право, което в случая не е предмет на спора. Поради изложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК, подадената от Д.К.А. жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Разгледана по същество, жалбата на Ст. А. е частично основателна.

Обективирания в оспореното писмо отказ за обработване на подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 отЗМДТ с вх.№ Дк 1400494353 /30.07.2015г и за издаване на удостоверение за данъчна оценка изхожда от материално и териториално компетентен орган. Както администрирането (обработването) на подадена данъчна декларация, така и издаването на удостоверение за данъчната оценка на недвижим имот, съответно отказа за извършване на тези административни услуги, са изявления, които принципно се следват от натоварен с правомощия на „орган по приходите” служител от общинската администрация, според местонахождението на имота.

Според чл.3 ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ, данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2седмичен срок от подаване на искане по образец.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния кодекс и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите като следва да бъдат определени със Заповед на кмета на община Стара Загора /чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ/. В случая със Заповед № РД-25-152 от 23.11.2012г на л.26 по делото, кметът на община Стара Загора е определил служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на «органи по приходите» в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси по реда на ДОПК и това са длъжностните лица, заемащи изброените в заповедта длъжности от отдела /звеното за местни приходи, включително «началника на отдела». Следователно оспорените актове са валидно издадени.

Същите са в писмена форма, съдържат мотиви от правна и фактическа страна, макар и пестеливи. Неизпълнението на други изисквания за форма и съдържание на акта, каквито се констатират с оглед разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, не са от естество да обусловят сами по себе си отмяната на оспорените актове на това основание.

По съответствието на изложените съображения с материалния закон, съдът намира следното:

Основните съображения на органа, обусловили оспорените по делото откази- за създаване на данъчна партида и за определяне на данъчна оценка на недвижмите имоти, декларирани със декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 30.07.2015г, се свеждат до това, че заявителят А. не е представил документ за собственост. Правните съображения се основават на тълкуване разпоредбите на чл.11 и чл.14 от ЗМДТ в смисъл, че законодателят свързва декларирането /т.е.възникването на качеството данъчно задължено лице/ с наличие на вече придобито правото на собственост, а не с предстоящо придобиване, т.е. когато е в ход процедура по констатиране и/или признаване на такова право. Според жалбоподателя А., той и съсобственичката А. не разполагат с документ за собственост, но възнамеряват да се снабдят с такъв в производство по «чл. 587 ал.2 от ГПК» т.е.производство, провеждано от нотариус по обстоятелствена проверка на твърдените от заявителите обстоятелства и произтичащите от тях последици и за нуждите на това производство им е необходима данъчна оценка на сградите, декларирани с посочената декларация.

На първо място следва да се каже, че представянето на документ за собственост/друго вещно право/ върху недвижим имот действително не е изрично нормативно предвидено като предпоставка за приемане и обработване на декларацията по чл.14 ЗМДТ, с която придобиването на вещно право върху недвижим имот се декларира. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗМДТ собственикът уведомява за придобитите имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен свидетелстващ документ. Същата, когато е подадена в изпълнение на предвидено в закон задължение от данъчнозадължено лице по чл.11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явава компетентен съгласно чл.4 от ЗМДТ относно правно релевантните за облагането с данък факти, които съдържа.

Попълването и подаването на данъчна декларация обаче само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, предвидени в гражданското законодателство. В материалния закон е предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, с планове, скици и документи /чл.18 ал.1 от ЗМДТ/. В същата норма е предвидено, че служителят на общинската администрация, въз основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и допълнителни данни за облагаемия имот.

От анализа на разпоредбите, визирани по—горе следва, че макар представянето на документ за право собственост или за учредено право на ползване да не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е елемент от фактическия състав за възникване на задължението за облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, се следва представяне на такъв документ, от който да е видно че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик (т.е титуляр е на правото), освен ако такъв документ той вече е представил. Само при тези обстоятелства се следва «обработване» на данъчната декларация посредством разкриване данъчна партида за този имот в регистъра, воден за данъчни цели от общинската администрация и съответно отразяване в нея на данни за данъчно — задълженото лице и другите реквизити на партидата.

В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описаните в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 30.07.2015г две сгради на ул.”Бузлуджа” №37 в гр.Стара Загора не е открита досега данъчна партида в община Стара Загора, няма данни за данъчно—задължени лица и тези имоти се явяват декларирани с декларацията от 30.07.2015г за първи път. В съответствие с чл.18 ал.1 от ЗМДТ служителят, натоварен с правомощия да приема и обработва декларациите е „проверил” декларираните данни за посочените като облагаеми имоти посредством съпоставяне на данните за правото на собственост върху тях с отразеното в кадастралните регистри /скици от СГКК Стара Загора/ и е установил несъответствие в тази насока. Съгласно отразеното в кадастралния регистър към КК на гр.Стара Загора, сградите са собственост на Марин Николов Костов — лице, различно от заявителите (скици №№ 15-323383 и 15-323378 от 29.07.2015г издадени от СГКК Стара Загора на л.22-23). При така установеното несъответствие в данните за принадлежността на правото на собственост върху двете декларирани сгради и непредставянето от страна на А. на доказателства за принадлежащо му право на собственост, не се следва разкриване на данъчна партида на декларираните от него имоти в регистъра, воден от общината за данъчни цели. Независимо дали са налице доказателства за упражнявано в някакъв период от време владение, на административния орган не е вменено да преценява твърдените като произтичащи от тези косвени по естеството си доказателства вещноправни последици. С оглед на изложеното, оспорения в случая отказ на началника на отдел „МДТ” за „обработване” на декларацията вх.№ Дк 1400494353 /30.07.2015г обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г се явява в съответствие с материалния закон, правно и доказателствено обоснован.

Незаконосъобразно е обаче да се откаже определянето на данъчна оценка за имотите, декларирани с декларацията вх.№ Дк 1400494353 / 30.07.2015г. с оглед нуждите на друго производство — нотариално или съдебно по установяване на твърдяното от заявителите право на собственост върху тях.

В разпоредбата на чл. 3 ал.2 от Приложение № 2 от ЗМДТ е предвидена възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава както за целите на облагането с данък, така и за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданскопроцесуалния кодекс и в други предвидени от закона случаи. По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец. Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти, съгласно декларираните от тях данни.

Противно на твърдяната в оспорения акт пречка, данъчна оценка на имот се следва и удостоверение може да се издаде и на лице, което макар да не се легитимира като собственик, твърди, че е такъв и че относно твърдяното от него право е в ход производство (съдебно или нотариално) по констатиране или установяване на твърдяното като принадлежащо му право на собственост (или друго вещно право) върху имота. В подобни случаи, данъчната оценка се явява необходима за определяне на държавни или нотариални такси в производство по ГПК, т.е. хипотеза визирана в чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ.

В този смисъл са указанията, дадени в Разяснение № 3-2093 / 03.09.2015г относно издаване на удостоверение за данъчна оценка и установяване на дължимия данък за недеклариран имот по Закона за местните данъци и такси и Разяснение № 08-00-2 от 04.03.2015г относно придобиването на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ и двете на НАП. Според тези «разяснения» с характер на указания, удостоверение за данъчна оценка се издава и в случаите, когато заявителят не е собственик, ако е представена молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус или удостоверение от съдебен орган. Във всеки от случаите, към молбата за данъчна оценка се следва и подаване от лицето и на попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ за съответния имот, като данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния продукт за обработка на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея. Т.е. следва се в подобни случаи издаване на удостоверение за данъчна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, като относно съдържанието на това удостоверение разясненията на НАП дават указания, които обаче в случая са неотносими към решаване на спора, доколкото относно съдържанието на търсеното удостоверение съображения съдът не следва да излага.

С оглед изложените съображения, релевантните факти и обстоятелства, като елементи от фактическия състав, обуславящ правото на едно лице да се снабди с данъчна оценка на недвижим имот, за който имот това лице не се легитимира с документ за собственост в случая са налице и се свеждат до: наличието на недвижим имот, твърдението на заявителя, че е носител на право на собственост или друго вещно право и наличие на съдебно или нотариално производство относно установяването на това твърдяно като негово право, за нуждите на което се следва определяне на данъчна оценка на въпросния недвижим имот или право.

В случая в молбата на Ст.А. за издаване на удостоверения за данъчна оценка е посочено предназначението на поисканата услуга — за нуждите на нотариално производство по чл.587 от ГПК. Представена е и декларация по чл.14 от ЗМДТ, позволяваща определяне на данъчната оценка на декларираните две сгради и без да е налице задължение за въвеждането им в програмния продукт /т.е.без да се създава партида за тях, с оглед извършената вече преценка за законосъобразност на постановения в тази насока отказ/. Представена е и декларация с нотариално заверени подписи от 27.07.2015г /л.24/ относно произхода на имота, но същата не е достатъчна за да удостовери започнало произвоство пред нотариуса, за целите на каквото се търси въпросната данъчна оценка на имоти. Органът е следвало да укаже на Ст.А. необходимостта от представянето на документ, удостоверяващ и доказващ, че е налице производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК и при представяне на такъв, да определи (изчисли) данъчната оценка на имотите като издаде удостоверението, необходимо за контретното това производство.

Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка и съответно за неправилност на обоснования правен извод. Доколкото допуснатото нарушение на административно-производствените правила се е отразило върху съдържанието на оспорения акт — отказ за издаване на данъчна оценка за недвижим имот, същото се явава съществено.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорения отказ за определяне на данъчна оценка в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началника на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и поради това незаконосъобразен.

С оглед изложеното, жалбата се явява частично основателна, като оспорения от Ст.А. отказ за определяне на данъчна оценка на имоти, декларирани от Ст.А. в декларация вх. вх.№ДК 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ и обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началника на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, следва да се отмени. На основание чл.173 ал.3 от АПК и с оглед естеството на въпроса, преписката по молбата за данъчна оценка на сгради, декларирани с декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ, следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

В останалата част, оспорването на Ст.А. насочено против отказ да обработи декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ обективиран в същото писмо на същия орган, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159 т.4, чл.172, ал.2, чл.173 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без разглеждане жалба на Д.К.А., с адрес *** против отказ да обработи декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ и отказ да определи данъчна оценка за декларираните имоти обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началник отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора като процесуално недопустима и прекратява производството в тази му част.

ОТМЕНЯ по жалба на С.М.А., с адрес ***, отказът да бъде определена данъчна оценка за сгради, декларирани с декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началника на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА преписката на Началника на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по подадената от С.М.А. молба от 27.07.2015г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на сгради, декларирани с декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на С.М.А., с адрес *** против отказ да бъде обработена декларация вх.№ 14004943БЦ /30.07.2015 по чл.14 от ЗМДТ обективиран в писмо изх.№10-11-9119 от 04.08.2015г на Началника на отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: