Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 251 21.12.2015г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М.
и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 421 по описа за 2015г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба на Диагностично – консултативен център „Поликлиника - Казанлък” ЕООД
- гр. Казанлък, чрез управителя д-р Петър И. Лучев, уточнена с молба вх. № 3360/28.10.2015г., против
Решение № 301 от 01.09.2015г. на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 14/2013г., в частта му, с която е установено, че ДКЦ „Поликлиника” ЕООД Казанлък,
представлявано от управителя му, е нарушил чл. 26 във вр. с чл. 2, т. 2, пр. ІІ
от ЗЗДискр., като е лишил от равна възможност Ю.И.М. по отношение размера на
трудовото му възнаграждение за 2008г., когато е заемал длъжност при ответната
страна.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по
съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа,
че приетото от Комисията за защита от дискриминация като установено нарушение
на чл.26 във вр. с чл. 2, т.2, предл. второ от ЗЗДискр. обхваща период, по
отношение на който с влязло в сила Решение № 7751/ 09.12.2013г. на Административен
съд – София град производството по преписката пред КЗД е било прекратено.
Твърди, че при прилагане на разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗДискр., следва
окончателно да се прекрати производството между страните, тъй като е изтекъл
законово установения 3-годишен срок. Направено е искане за отмяна на оспореното
решение.
Ответникът
по жалбата - Комисия за защита от дискриминация, гр. София /КЗД/, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Заинтересованата
страна - Ю.И.М., в представените по делото писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,
че спрямо него е било извършено нарушение на антидискриминационното
законодателство, обективирано в неосигуряването на нормална трудова заплата,
каквато му се следвала с оглед постановеното от съда възстановяване на
предишната му длъжност, считано от 27.12.2001г. Счита, че размера на трудовото му
възнаграждение се различавал от размера на трудовото възнаграждение на останалите
медици с полувисше образование, което е довело до претърпени от него вреди. Твърди,
че дискриминацията и продължила много по-дълго време от установения от КЗД
период, а именно от отстраняването му от работа до 21.06.2010г., когато получил
нова заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Направено е искане
за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. №
44-00-3362 от 17.09.2012г., подадена от Ю.И.М., против „МСЦ Поликлиника” ЕООД гр.
Казанлък /сега Диагностично-консултативен център „Поликлиника - Казанлък” ЕООД/.
Жалбоподателят е твърдял и поддържал, че от 12.06.2000г. до 21.06.2010г., като медицински
служител /фелдшер/ с полувисше образование в посоченото лечебно заведение,
единствено и само на него в това заведение и в страната изобщо, работната заплата
/140.38 лв./ не била осъвременявана и
повишавана, което представлявало дискриминация и унижава достойнството му. Към
жалбата са приложени копие от трудова книжка, водена кореспонденция с „МСЦ Поликлиника”
ЕООД гр. Казанлък, както и подадени от Ю.М. молби до работодателя за
осъвременяване /повишаване/ на трудовото му възнаграждение.
По
подадената жалба, с Разпореждане № 20/ 16.01.2013г.
на Председателя на Комисията за защита от дискриминация, е образувана преписка
№ 14/2013г., разпределена на Втори специализиран постоянен състав, който от
своя страна е определил председател, докладчик и подпомагащ експерт.
С Решение
№ 125/ 06.06.2013г., постановено от Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 14/2013г., /л.78 и сл./, на основание чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. и
чл.27, ал.2, т.5 във вр. с чл.31, ал.1 от АПК във вр. с чл.47, т.1-12 ЗЗДискр.
и по съображения, че жалбата на Ю.М. е недопустима, същата е оставена без
разглеждане и производството по преписката е прекратено. Решаващият състав на КЗД е приел, че
жалбоподателят не е отстранил нередовности в жалбата си съгласно дадените с
писмо изх. №44-00-507 от 11.02.2013г. указания и че изтекъл срока по чл.52,
ал.1 от ЗЗДискр. за установяване на твърдените нарушения.
Ю.М.
е оспорил Решение № 125/ 06.06.2013г. по съдебен ред, като по подадената от
него жалба е образувано адм. дело № 6506/2013г. по описа на Административен съд – София град. С влязло в
сила Решение № 7751 от 09.12.2013г. по посоченото дело /л.101 и сл./, съдът е
постановил отмяна на Решение № 125 от 06.06.2013г. по преписка № 14/2013г. на
Комисията за защита от дискриминация в
частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх. №
44-00-3362/17.09.2012г. на Ю.И.М. и е прекратена преписка № 14/ 2013г. за
извършени нарушения на ЗЗДискр. за периода от 17.09.2009 г. до 21.06.2010г.,
свързани с изложените оплаквания за нарушени права при упражняване правото на
труд, като в тази й част преписката
е върната на КЗД за продължаване на производствените действия по жалбата на Ю.М..
В останалата й част жалбата на Ю.М. против Решение № 125/ 06.06.2013г. на КЗД,
постановено по преписка № 14/ 2013г., е отхвърлена като неоснователна. В
мотивите на Решение № 7751 от 09.12.2013г. по адм. дело № 6506/2013г. по описа
на АССГ са изложени съображения за неправилност
на извода на КЗД за неизпълнени от жалбоподателя указания във връзка с
отстраняване на нередовностите на подадената от него жалба пред КЗД. Съдът е
приел и че КЗД е сезирана с жалба, подадена на 17.09.2012г., като съдържащите
се в жалбата оплаквания сочат на твърдени нарушения на антидискриминационното
законодателство, извършени в периода 2000г. - 2010г., с оглед на което за претендираните
нарушения в периода 12.06.2000г. - 17.09.2009г. производството по преписката правилно
е прекратено от КЗД в съответствие с чл. 52, ал.1 от ЗЗДискр., но за останалата
част от периода - 17.09.2009г. - 21.06.2010г., е приел, че жалбата следва да
бъде разгледана по същество, тъй като спрямо тази част от периода не е изтекъл
законоустановения срок по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. В мотивите на решението е
указано, че при новото разглеждане на жалбата от КЗД, следва да се изпрати
повторно съобщение във връзка с редовността на подадената жалба за периода
17.09.2009г. до 21.06.2010г., вкл. да се укаже на жалбоподателя да уточни претенцията
си за дискриминация в посочения период, като посочи конкретни лица за сравнение.
При условие на редовност на жалбата с оглед процесуалното поведение на
жалбоподателя спрямо указаното в съобщението, КЗД да прецени имат ли
дискриминационен характер действията на органа, сочен като нарушител на
антидискриминационното законодателство.
Производството
по преписка № 14/ 2013г., в частта му, в която с влязло в сила Решение № 7751
от 09.12.2013г. по адм. дело № 6506/2013г. по описа на АССГ е отменено Решение № 125/ 06.06.2013г. на
КЗД, е възобновено с Разпореждане № 895/ 21.10.2014г. на Председателя на КЗД,
като преписката е разпределена на Втори постоянен заседателен състав, състоящ
се от следните членове на комисията: 1. Кемал Еюп - Председател, 2. София Йовчева и 3. Ивайло
Савов (л. 108). За докладчик по преписката е определена София Йовчева.
Докладчикът по преписката е изготвил доклад - заключение /л.122 – л.125/. С
уведомления от 17.12.2014г. страните в производството - жалбоподателят Ю.М.,
ДКЦ „Поликлиника” ЕООД гр. Казанлък и управителят на ДКЦ „Поликлиника” ЕООД гр.
Казанлък, са уведомени за насроченото на 09.02.2015г. открито заседание. С
писмо вх. № 44-00-169/ 21.01.2015г. Ю.М. е посочил, че не може да присъства на
заседанието, поддържа оплакванията си и моли да бъдат изискани от лечебното
заведение ведомостите за работни заплати, като е представил копие на трудовата
си книжка и Заповед № 14/28.01.2008г. на Управителя на МСЦ „Поликлиника –
Казанлък” за прекратяване на трудовото му правоотношение.
На проведеното на 09.02.2015г.
открито заседание, съставът е приел доклада - заключение и го е приобщил по
преписката, като е задължил ответната страна - ДКЦ „Поликлиника” ЕООД Казанлък да представи
трудовия договор на жалбоподателя М. към датата на освобождаването му от
длъжност - 28.01.2008г. и е насрочил следващо заседание по преписката за
30.03.2015г. С писмо вх. №44-00-1266/ 26.03.2015г. до КЗД жалбоподателят е заявил,
че няма желание за постигане на споразумение.
С писмо
вх. №18-00-67 от 27.03.2015г. ответникът е представил копие от трудовия договор
на Ю.М. към датата на освобождаването му от длъжност, а именно трудов договор,
сключен на 15.01.1991г. между тогавашната Общинска болница - Казанлък, чрез д-р
Стефан Петков Танев - Главен лекар и Ю.И.М., с посочени длъжност, място на
работа, работно време, работна заплата и др.
На
проведеното на 30.03.2015г. открито заседание по преписката, е прието, че
преписката не е изяснена от фактическа страна, като за отстраняване на
констатирано разминаване в размера на трудовото възнаграждение на
жалбоподателя, вписано в трудовата му книжка и в трудовия договор, е счетено за
необходимо да се изиска информация от Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора. С вх. №16-19-95 от 07.05.2015г.
от Директора на Директора ”Инспекция по труда” - Стара Загора е представена
изисканата информация, като са приложени копия на преписките, образувани по
сигнали на Ю.М..
На
заседанието, проведено на 11.05.2015г., КЗД, Втори постоянен специализиран
състав, с Председател Кемал Еюп, докладчик София Йовчева и член Атанас
Мусорлиев /последният определен да замества Ивайло Савов като член на състава със
Заповед № 142 от 07.05.2015г. на Председателя на КЗД/, е счел преписката за
изяснена от фактическа страна и е дал ход по същество.
Последвало
е постановяване на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 301/ 01.09.2015г.
по преписка № 14/ 2013г., с което Комисията за защита от дискриминация, Втори
заседателен състав с Председател Кемал Еюп и членове София Йовчева и Ивайло
Савов, на основание чл.65, т.1 от ЗЗДискр., е установила, че ДКЦ „Поликлиника”
ЕООД Казанлък, представлявано от управителя му, е нарушил чл.26 във вр. с чл.2,
предл. ІІ от ЗЗДискр., като е лишил от равна възможност Ю.И.М. по отношение на
размера на трудовото му възнаграждение за 2008г., когато е заемал длъжност при
ответната страна. Със същото решение е препоръчано на ДКЦ „Поликлиника” ЕООД
Казанлък, представлявано от управителя му и на Управителя на ДКЦ „Поликлиника”
ЕООД Казанлък да се съобразят с антидискриминационното законодателство, като
спазват трудовите си задължения добросъвестно.
Въз
основа на материалите по образуваната преписка № 14/ 2013г., събраните и обсъдени в решението
доказателства, решаващият състав на КЗД е приел за установено от фактическа и
правна страна, че жалбоподателят Ю.М. е бил в трудово правоотношение с
ответника, прекратено на 01.07.2000г., като лицето е възстановено на работа през
2001г. През 2008г. М. заявил, че не желае да бъде в трудовоправни отношения с
работодателя си, като със Заповед № 14/ 28.01.2008г. трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 28.01.2008г. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на Ю.М. на 21.06.2010г.
Прието е, че основното месечно възнаграждение, получавано от Ю. М. към 2008г., е
било в размер на 140.38 лв. /съгласно вписванията в трудовата книжка на лицето/,
при минимална месечна заплата за страната съгласно ПМС № 1/11.01.2008г. в
размер на 220 лв. С оглед на което КЗД е направила извод, че жалбоподателят Ю.М.
е бил лишен от равна възможност по отношение на размера на трудовото му
възнаграждение за 2008г., възможност, която е гарантирана от действащото
законодателство и която стои еднакво спрямо всяко работещо лице, като е нарушено
изискването, регламентирано в чл.26 във вр. с чл.2, т.2 предложение второ от ЗЗДискр.,
работодателят да осигури еднакви условия на труд (равенство във възможностите),
включително относно трудовото възнаграждение.
По
делото са приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната
в КЗД преписка № 14/2013г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспореното решение на основание чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването на Решение
№ 301/01.09.2015г. по преписка № 14/2013г. на Комисията за защита от
дискриминация, в частта му, с която е установено допуснато от Диагностично-консултативен
център „Поликлиника - Казанлък” ЕООД -
гр. Казанлък нарушение на чл.26 във вр. с чл. 2, т. пр. ІІ от ЗЗДискр, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр., е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решение № 301 /01.09.2015г. на Комисията за защита от
дискриминация по преписка №14/2013г. в оспорената му част е постановено от
компетентен орган по см. на чл.47, т.1 от ЗЗДискр., в предвидената от закона
писмена форма и при спазване на регламентираните в чл.66 от ЗЗДискр. изисквания
досежно неговото съдържание.
При
извършената служебна проверка обаче съдът констатира допуснати съществени нарушения
на нормативно установените в Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. процесуални
изисквания и правила за образуването и провеждането на производството,
приключило с постановяване на оспореното решение, съставляващи основания за отмяната
му като незаконосъобразно на това основание.
В чл.
48, ал.1 от ЗЗДискр. е регламентирано, че Комисията разглежда и решава
заявените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от
председателя на комисията. Съгласно чл. 63, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр., когато
счете че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава
предоставя възможност на страните за становище. След изясняване на спора от
фактическа и правна страна, председателят на състава закрива заседанието и
съобщава деня за произнасяне на решение. В чл.64, ал.1 от ЗЗДискр. е
предвидено, че решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на
заседателния състав и се подписват от него. Съгласно чл.11, ал.4 от Правилата
за производството пред Комисията за защита от дискриминация /ППКЗД/, приети с
решение от 11.10.2005г. на КЗД на основание чл.7 т.6 от Правилника за
устройството и дейността на КЗД, Председателят на КЗД при необходимост може да
променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да
създава заседателни състави ad hoc. По
аргумент от чл.14 от ППКЗД, съставът, извършил проучването и обявил преписката
за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението, като при
невъзможност за участие в произнасянето на решението поради смърт, лишаване от
права, поставяне под запрещение, трайно заболяване или загубване качеството си
на член на Комисията, преписката се връща за разглеждане в открито съдебно
заседание от променения състав с призоваване на страните. Според чл.35, ал.2 от
ППКЗД, решението се взема с обикновено мнозинство от членовете на заседателния
състав с явно гласуване и се подписва от тях.
От
анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че заседателният
състав на КЗД, който следва да реши преписката, като обективира решението си в
писмен акт и го подпише, е този, който в лицето на формиращите го членове на
Комисията, е разгледал и изяснил от фактическа и правна страна спора, предмет
на тази преписка и е обявил преписката за решаване.
В
случая с Разпореждане № 895/ 21.10.2014г. на Председателя на КЗД (л.108) е
възобновено производството по преписка № 14/ 2013г., в частта му, в която с
влязло в сила Решение № 7751 от 09.12.2013г. по адм. дело № 6506/2013г. по
описа на АССГ е отменено Решение № 125/
06.06.2013г. на КЗД. Със същото разпореждане преписката е разпределена за
разглеждане от Втори постоянен заседателен състав, състоящ се от следните
членове на комисията: 1. Кемал Еюп -
Председател, 2. София Йовчева и 3. Ивайло Савов. На заседанието,
проведено на 11.05.2015г, на което спорът, предмет на преписка №14/ 2013г. е
счетен за изяснен от фактическа и правна страна и преписката е обявена за
решаване, заседателния състав /Втори постоянен специализиран състав на КЗД/ е с
Председател Кемал Еюп, докладчик - София Йовчева и член - Атанас Мусорлиев,
съгласно протокол от открито заседание, проведено от КЗД на 11.05.2015г. /л.236
и сл./. Атанас Мусорлиев е определен за участие в състава за разглеждане на
преписка № 14/ 2013г. в откритото заседание, насрочено на 11.05.2015г., на
мястото на титуляра от състава - Ивайло Савов, със Заповед № 142/ 07.05.2015г. на Председателя
на КЗД, издадена на основание чл.11, ал.4 от ППКЗД /л.235/. При прилагането на
посочената по - горе регламентация следва извода, че заседателният състав на
КЗД, който следва да вземе решение по преписка № 14/ 2013г., е формираният от лицата
- членове на Втори специализиран състав на КЗД - Кемал Еюп, София Йовчева и Атанас
Мусорлиев, в който състав, след като спорът е приет за изяснен от фактическа и
правна страна, преписка № 14/ 2013г. е обявена за решаване. Обжалваното Решение
№ 301/ 01.09.2015г. по преписка № 14/2013г. обаче е взето и подписано от състав,
включващ: Председател Кемал Еюп и членове София Йовчева и Ивайло Савов. Но Ивайло
Савов не е участвал като член на заседателния състав към момента на обявяване
на преписка №14/2013г. за решаване, съгласно протокола от проведеното на
11.05.2015г. заседание. Установените факти обосновават извод, че оспореното
решение е постановено от ненадлежен състав - при произнасянето му е участвал
член на Комисията, който не е взел участие в заседателния състав, изяснил спора
и обявил преписката за решаване. Постановяването на решение с участието на лице,
непосочено като член на заседателния състав, разгледал преписката по същество, е
в нарушение на изискването за неизменност на заседателния състав в периода от
обявяване на преписката за решаване до произнасяне на решението. Изложеното
обективира съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите
на чл.63, ал.2 във вр. с чл. 48, ал.1 и 64, ал.1 от ЗЗДискр, а така също и на
разпоредбите на чл.14 и чл.35, ал.2 от ППКЗД, приети с решение от 11.10.2005г.
на КЗД. Неспазването на утвърдените от самия орган
правила, от своя страна нарушава регламентираните в чл.10, ал.1 и чл.13 от АПК във
вр. с чл.70 от ЗЗДискр. общи принципи на административното производство - на
самостоятелност на водещия производството орган, безпристрастност,
последователност и предвидимост. Допуснатото нарушение, макар и да не обуславя
нищожност на обжалвания акт /тъй като същият е постановен от състав, включващ
членове на КЗД/, представлява абсолютно основание за отмяна на обжалваното решение
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, като незаконосъобразно.
На
следващо място, изводите на КЗД за осъществено през 2008г. спрямо Ю.М.
нарушение на чл.26 във вр. с чл.2, т.2, предл. ІІ от ЗЗДискр. от страна на работодателя
- ДКЦ „Поликлиника” ЕООД Казанлък, са незаконосъобразно формирани, в
противоречие с постановеното в тази част прекратяване на производството по преписката
с Решение № 125/ 06.06.2013г. на КЗД, потвърдено с Решение № 7751 /09.12.2013г.
по адм. дело № 6506/2013г. по описа на АССГ.
Решение
№ 125/ 06.06.2013г. на КЗД по преписка № 14/ 2013г., в частта му, с която е
оставена без разглеждане подадената от Ю.М. жалба вх. № 44-00-3362/17.09.2012г.
и е прекратено производството по преписка № 14/2013г. за извършени нарушения на
антидискриминационното законодателство за периода от 12.06.2000г. до 17.09.2009г., е оставено в сила с влязло в сила
Решение № 7751/ 09.12.2013г. по адм. дело № 6506/2013г. по описа на АССГ, като съдът
е приел за неоснователна жалбата на Ю.М. срещу решението на КЗД в тази му част и
я е отхвърлил. Съдът е приел за правилен и обоснован извода на Комисията за
защита от дискриминация, че за периода 12.06.2000г. - 17.09.2009г., за който период
Ю.М. претендира установяване на нарушения на ЗЗДискр., се следва прекратяване
на производството поради изтичане на преклузивния 3-годишен срок с оглед
правилото на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. Следователно предмет на възобновеното производство
по върнатата за продължаване на производствените действия преписка № 14/ 2013г.
на КЗД, е установяване наличието на твърдените в подадената от Ю.М. жалба вх. № 44-00-3362/ 17.09.2012г. неравно /неблагоприятно/
третиране на жалбоподателя при упражняване на трудови права и извършени по
отношение на него нарушения на антидискриминационното законодателство от работодателя
ДКЦ „Поликлиника- Казанлък” ЕООД - Казанлък единствено в периода 17.09.2009г. -
21.06.2010г. Ето защо решаващият административен орган неправилно и
незаконосъобразно се е произнесъл досежно наличието на извършено спрямо М.
нарушение на чл. 26 във вр. с чл. 2, т. 2, пр. второ от ЗЗДискр. за периода на 2008г.,
който период е включен в периода, за който производството по преписката е
прекратено с влязло в сила решение на КЗД. След като е налице произнасяне на КЗД с влязъл
в сила акт по жалба със същия предмет, основание и страни, повторното й
разглеждане и произнасяне по нея се явява недопустимо и по аргумент от чл. 27,
ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.70, ал.1 от ЗЗДискр, тъй като липсата на влязъл в
сила акт е една от предпоставките за допустимост на производството. В случая е
налице влязло в сила Решение № 125/ 06.06.2013г. на КЗД по преписка № 14/2013г.,
в частта му, с което производството по преписката е прекратено в частта за
извършени спрямо Ю.М. нарушения на антидискриминационното законодателство в
периода 12.06.2000г. - 17.09.2009г., вкл. и в периода на 2008г. Възможността на
жалбоподателя за защита по този ред и за посочения период е преклудирана т.е
административният орган не разполага с правомощие да се произнесе по същество по
преписка № 14/ 2013г. в частта й, за която е постановено прекратяване на
производството с влязъл в сила акт. В този смисъл произнасяйки се с оспореното
решение по жалбата на Ю.М. за осъществена спрямо лицето дискриминация от работодателя
ДКЦ ”Поликлиника Казанлък” ЕООД в периода на 2008г., КЗД е допуснала нарушение
както на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр, така и на разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от
АПК.
На
следващо място, в хода на проведеното производство, Комисията за защита от
дискриминация не е събрала доказателства за пълното и всестранно изясняване на
обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл. 55, ал.1 от ЗЗДискр. и не е
изпълнила указанията, дадени с Решение №
7751 от 09.12.2013г. по адм. дело №
6506/2013г. по описа на АССГ, относими към процедирането и произнасянето по
преписката в частта, в която решението на органа за прекратяването й е
отменено. Преписката е върната на КЗД за
ново процедиране и преценка основателността на жалбата - имат ли дискриминационен
характер действията на работодателя, сочен като нарушител на
антидискриминационното законодателство, за периода от 17.09.2009г. до
21.06.2010г. Органът е следвало, но не е извършил пълно, обективно и всестранно
изясняване на релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства и при
съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест. КЗД не е указала на страните как се разпределя
тежестта на доказване, не е събрала необходимите и относими за спора
доказателства, а именно досежно трудовоправната връзка и заплащането на труда
на М. през посочения времеви период от 17.09.2009г. до 21.06.2010г, с оглед
въведените в жалбата му твърдения. От КЗД не са формирани нито фактически, нито
правни изводи за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство във
визирания период, съответно в оспореното решение липсват изложени мотиви
/фактически и правни съображения/ по спора - предмет на възобновеното производство
по преписка № 14/ 2013г. Това нарушение също представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен и обуславя
връщане на преписката на КЗД за постановяване на ново решение по жалбата на Ю.М.
за по - неблагоприятното му третиране при заплащането на труда за периода от
17.09.2009г. до 21.06.2010г. от страна на работодателя, сочен като нарушител. Дължимото
от Комисията за защита от дискриминация произнасяне при упражняване на правомощието
й по чл. 47 от ЗЗДискр, изисква фактически установявания относно упражняването от
жалбоподателя на законово право или привилегия, при което лицето да е третирано
неравноправно /по-неблагоприятно/ и това по-неблагоприятно третиране да е по
причина на защитен признак от регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Нарушението
на законово въведеното изискването за работодателя да осигури еднакви условия на труд, предвидено в чл. 26
от ЗЗДискр., също изисква установяване на причинна връзка с някой от защитените
признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В случая изводът, обусловил крайния акт - че
жалбоподателят е бил лишен от равна възможност по отношение на размера на
трудовото му възнаграждение и съответно че е допуснато от ДКЦ „Поликлиника
Казанлък” ЕООД нарушение на чл.26 във вр.с чл.2, т.2, пр. второ, не е основан на такива фактически и правни
установявания. Принципно правилно е посоченото от КЗД, че възможността за
получаване на поне минималната работна заплата стои пред всяко работещо лице. Но
тази единствена констатация не обуславя крайния резултат, доколкото за да се
приеме за нарушена разпоредбата на чл.26 от ЗЗДискр, вкл. относно размера на
трудовото възнаграждение, се следва установяване и на другите материалноправни
предпоставки, каквито установявания липсват. Изложените в мотивите на оспорения
акт съображения в случая не обосновават постановения правен резултат.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата на ДКЦ „Поликлиника - Казанлък” ЕООД - гр. Казанлък, е
основателна. Решение № 301 от 01.09.2015г. на КЗД по преписка № 14/2013г. в
оспорената му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с целта на закона, се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от
АПК преписката следва да се върне на Комисията за защита от дискриминация за
ново процедиране по подадената от Ю.М. ***-00-3362/17.09.2012г.
за нарушения на антидискриминационното законодателство за периода от 17.09.2009г. до 21.06.2010г., свързани с нарушени
права при упражняване правото на труд и произнасяне при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязло в сила Решение № 7751
от 09.12.2013г. по адм. дело № 6506/ 2013г. по описа на АССГ и в мотивите на настоящото съдебно решение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Диагностично-консултативен център „Поликлиника
-Казанлък” ЕООД - гр. Казанлък, представлявано
от управителя д-р Петър Лучев, Решение №
301 от 01.09.2015г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 14/ 2013г.,
в частта му, с която е установено, че
ДКЦ „Поликлиника” ЕООД Казанлък, представлявано от
управителя му, е нарушил чл. 26 във вр. с чл. 2, т. 2, пр. второ от ЗЗДискр.,
като е лишил от равна възможност Ю.И.М. по отношение размера на трудовото му
възнаграждение за 2008г., когато е заемал длъжност при ответната страна, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита
от дискриминация за ново произнасяне по подадената от Ю.М. ***-00-3362/17.09.2012г.
за нарушения на антидискриминационното законодателство за периода от 17.09.2009г. до 21.06.2010г., свързани с нарушени
права при упражняване правото на труд, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязло в сила Решение № 7751 от
09.12.2013г. по адм. дело № 6506/ 2013г. по описа на АССГ и в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.