Решение по Административно дело 426/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256 18.12.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 426 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 470/ 29.09.2015г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са посочени фактически обстоятелства, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Излага доводи, че доколкото с приложената ПАМ е налице фактическо лишаване от свобода, като най-тежка форма на процесуална или административна принуда, формалният подход е недопустим. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган – ОР при Второ Районно управление /РУ/ гр.Стара Загора - Добромир Георгиев Добрев, оспорва жалбата като неоснователна като счита издадената заповед за законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 470/ 29.09.2015г., издадена от Добромир Георгиев Добрев – ОР при Второ Районно управление гр.Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Д.А.Д. *** в помещение за временно задържане № 3 на Второ РУ гр.Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с обстоятелството, че „има данни лицето да е взело подкуп” – престъпление по чл.225б от НК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 225б от НК, като от фактическа страна обжалваният акт е обоснован с наличие на данни, че лицето е взело подкуп. Така направеното формално посочване на данни за извършено престъпление, не е достатъчно за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е извършило или съпричастно към извършването на престъпление по чл.225б от НК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е изпълнено законовото изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

По своята правна същност Заповед за задържане на лице рег. № 470/ 29.092015г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая в приложената по делото административна преписка, която съгласно изрично направеното в съдебно заседание изявление на ответника, е представена в цялост, не се съдържат писмени доказателства, установяващи, че към момента на издаване и връчване на заповедта за задържане са били налице данни по смисъла на закона за извършено престъпление от Д.Д. или за негова съпричастност към извършено престъпление по чл.225б от НК. Действително за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. В случая обаче такива факти и информация липсват. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане.

С оглед гореизложеното съдът приема, че постановеното задържане на Д.А. е фактически, правно и доказателствено необосновано. Обжалваната заповед, като издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и в несъответствие с целта на закона е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК, Областна Дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.А.Д. сумата от 360 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 350лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.11.2015г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Д. ***, Заповед за задържане на лице с рег. № 470 от 29.09.2015г., издадена от Полицейски орган – ОР при Второ Районно управление гр.Стара Загора - Добромир Георгиев Добрев, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.А.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: