Р Е Ш
Е Н И Е № 52
гр.Стара Загора, 21.03.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 593 по описа
за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба от И.Ф.И. и И.Г.И.,***, против Заповед № 10-00-2477/ 25.11.2016г на
Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж "Преустройство на апартамент № 1”, находящ се в УПИ І-жс от кв.419
по плана на гр.Стара Загора с административен адрес ул.”Генерал Скобелев” № 35,
вх.Б, ет.1, ап.1 и идентификатор на самостоятелен обект в сграда №
68850.519.118.1.1 по кадастрална карта.
В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е
незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Подателите твърят, че не им е връчена подадената срещу тях жалба, нито
съставеният констативен акт. Оспорват констатациите на административния орган,
че са извършили незаконно строителство. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Желязкова оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по представен списък.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е инициирано по сигнал
от Павлинка Колева от гр.Стара Загора за извършено преустройство в апартамент №
1, намиращ се на адрес ул.”Генерал Скобелев” № 35, вх.Б, ет.1.
С оспорената Заповед № 10-00-2477/ 25.11.2016г на
Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222
ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Преустройство на
апартамент № 1”, находящ се в УПИ І-жс от кв.419 по плана на гр.Стара Загора с
административен адрес ул.”Генерал Скобелев” № 35, вх.Б, ет.1, ап.1 и
идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 68850.519.118.1.1 по
кадастрална карта, изпълнен от жалбоподателите И.И. и И.И.. Цитираният апартамент
е собственост на жалбоподателите, видно от вписванията в Схема от 21.06.2016г,
издадена от Регионална служба по кадастъра.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява вътрешно преустройство на апартамента, от четвърта категория,
изпълнено без строителни книжа, при което санитарното помещение „баня с
тоалетна” е преустроено в кухненски бокс, а коридорът към санитарното помещение
- в баня с тоалетна. Обособеният кухненски бокс е присъединен към кухнята с
отвор в тухления зид за влата 90/190см. Премахнат е коминът в спалнята. За така
описаните обстоятелства е съставен
констативен акт № 19/ 14.07.2016г от работна група служители на Община Стара
Загора - инж.Радостина Андонова-старши експерт отдел „Контрол по
строителството” и Диян Ганев-старши специалист отдел „Кадастър и регулация”
/л.28-29/. В акта са вписани като възложители на строителството жалбоподателите
И. и И. Иванови, както и че изпълнението на строежа е в нарушение чл.148 от ЗУТ.
И. и И. Иванови са поканени с писмо изх.№ 10-11-8282/ 18.07.2016г за връчване
на констативния акт. Писмото е получено от всеки от тях на 19.06.2016г /л.25 и
26/. Констативният акт е съобщен чрез залепване на строежа ина табло в Община
Стара Загора на 12.10.2016г, за което е направено отбелязване в самия акт и е издадена
служебна бележка от служителите на Община Стара Загора /л.22/.
В
законоустановения срок няма постъпило възражение по съставения констативен акт
и административният орган издава оспорената заповед за премахване на преустройството,
изпратена на адресатите по пощата с обратна разписка /л.18/.
В съдебно заседание на 31.01.2017г
жалбоподателите заявяват, че преди 30 години са намалили размерите на банята в
апартамента. Отричат да са премахвали комина в спалнята.
По
делото е приет като доказателство Протокол
от проведено на 25.07.2016 г. общо събрание на собственици на самостоятелни
обекти в жилищна сграда с административен адрес – Стара Загора, ул. „Ген.
Скобелев” № 35, вх. Б, от който се установява, че според всички участници в
събранието направеното преустройство в ап.1 не влияе на ползването на
самостоятелните обекти.
Заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните, се
базира на гореописаните писмени доказателства и на извършен оглед без да е
наличен проект на сградата, тъй като такъв не се съхранява в общинската
администрация. От писменото заключение и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че предверието на оригиналната баня-тоалетна в
апартамента на жалбоподателите е преустроено в баня-тоалетна, а първоначалната
баня е преустроена в кухненски бокс. За целта е затворена вратата между
оригиналната баня-тоалетна и предверието й като в горната част е оставено малко
прозорче. За достъп към новия кухненски бокс е направен отвор в стената откъм
кухнята и е оформена врата. Според вещото лице не са засегнати общи части, но не може да отговори дали
се засяга конструктивен елемент на сградата. По отношение премахване на комина
не е в състояние да даде категоричен отговор поради липса на оригинален проект
и достъп до съседни отгоре апартаменти, в които комините да са запазени по
първоначално местоположение. Счита, че промяна в натоварванията няма и към
момента на преустройството не се е изисквал одобрен проект за издаване на
разрешение за строеж - чл.225, ал.1 от ППЗТСУ/отм/, но има нарушение на
строителните правила и норми, действащи към момента на преустройството /чл.58,
ал.1 от Наредба № 5 за правила и нормативи за териториално и селищно
устройство-отм/ и към настоящия момент /чл.111, ал.3 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/,
свързани с разполагането на санитарно помещение под кухня.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването на Заповед № 10-00-2477/
25.11.2016г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, като направено от лица с правен интерес /адресати на акта/, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява частично основателна.
Заповед № 10-00-2477/ 25.11.2016г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. За
процесното преустройство е посочена четвърта категория, което не е предмет на
спор и според данните по делото съответства на визираното в чл.137, ал.1, т.4,
б.”д” от ЗУТ.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено преустройство
на апартамент без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й,
които кореспондират помежду си.
Констативният
акт № 19/ 14.07.2016г, на който се основава Заповед № 10-00-1811/ 29.08.2016г
на Кмета на Община Стара Загора, е съставен от лица, разполагащи с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Последният не е бил връчен на
жалбоподателите, така както изисква чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.
228 ЗУТ предвижда приложимост на разпоредбите на АПК по всички въпроси,
неуредени в глава двадесет и първа, включително по въпроса за начина на
връчване на констативния акт. §4, ал.1 от ДР на ЗУТ изисква връчването да бъде
осъществено чрез отправяне на писмено съобщение. Доказателства за такова
съобщаване по делото не са приложени. Извършено е и нередовно връчване при хипотезата на §4, ал.2
от ДР на ЗУТ. Липсва надлежно удостоверена констатация, че адресът на жалбоподателите
е неизвестен или че не са могли да бъдат намерени на адреса. От отразяванията в
констативен акт № 19/ 14.07.2016г не може да се направи иднозначен извод
извършителят на строежа отсъства или отказва да получи документа. Но самото
действие по уведомяване чрез залепване на съобщение на недвижимия имот, за
който се отнася и поставяне на таблото за обявления е извършено по правилата,
определени със закона - с удостоверяване на действията с подписите на две
длъжностни лица. Дори да се приеме някакво нарушение на процесуалните правила,
то е несъществено в конкретния случай.
Това е така, защото правото на жалбоподателите да се защитят срещу фактите,
установени с констативния акт и впоследствие възпроизведени в оспорената
заповед, не е преклудирано. Това право е реализирано с оспорването на Заповед №
10-00-2477/ 25.11.2016г., издадена от кмета на Община Стара Загора, по съдебен
ред.
Не
представлява съществен процесуален порок и обстоятелството, че на
жалбоподателите не е връчен сигналът, по който е образувано административното
производство. Такова задължение не е предвидено в ЗУТ за административния
орган, който е длъжен да осигури на страните само достъп до документите по
преписката. В случая нито се твърди отказ от страна на органа да предостави
възможност за преглеждане на преписката, нито извършването на подобно действие
е относимо към установяване на действителните факти от значение за случая.
Правомощието на ответника по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ да разпореди премахване
на незаконен строеж е упражнено законосъобразно само при наличието на две
кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Извършен
строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по
смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От събраните по делото и неоспорени доказателства /признание
от страна на жалбоподателите и заключение на съдебно-техническата експертиза/ категорично
се установява наличието на строеж както
по см. на §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
в частта относно преустройство на санитарно помещение в кухненски бокс и на
коридор към санитарното помещение в баня с тоалетна, който е извършен без
строителни книжа.
В заповедта не е посочено времето на извършване на
строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай
жалбоподателите сочат различни периоди - в съдебно заседание на 31.01.2017г
заявяват, че са извършили преустройство преди около 30 години, а на вещото лице
- преди 40 години /отговор на въпрос № 1 в заключението/. В двата случая, съгласно действалата
към посочените моменти на изпълнение на процесния строеж нормативна регламентация, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение /чл.55 от ЗТСУ, отм./, като в чл. 224, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е било
предвидено, че строителните работи в страната се извършват при спазване на
закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния
архитект на общината. С нормата на чл.225, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е било
регламентирано за кои строежи не се изисква одобрен проект за издаването на
разрешение за строеж, като съгласно чл.225, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ не се са
изисквали проекти и издаването на разрешение за
строеж за вътрешно боядисване на сгради и постройки, за подмяна на
покривни материали и за други текущи ремонти на сгради, съоръжения и части от
тях. Съответно сега действащата
разпоредба на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите
могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение
за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.
От посочената правна
уредба и доколкото изпълненият строеж „преустройство на санитарно помещение в
кухненски бокс и на коридор към санитарното помещение в баня с тоалетна” в
апартамент № 1 на ет.1 от вх.Б на ул.”Генерал Скобелев” в гр.Стара Загора не
попада в законово установените изключения по чл.225, ал.1 и ал.4 от ППЗТСУ
/отм./ съотв. по чл.151 и чл.147 от ЗУТ, следва извод, че както към момента на
извършване на строежа, така и към настоящия момент, законът изисква
строителство от вида на процесното да се извършва въз основа на издадено
разрешение за строеж. По делото безспорно се установява, че за преустройството няма
издадено разрешение за строеж. В тази връзка без правно значение е фактът, че е
взето съгласие от всички собственици, особено като се има предвид, че е
последващ преустройството. По изложените съображения това преустройство следва
да бъде квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл.159, ал.1, т.3 от
ЗТСУ /отм./ и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без издадено разрешение
за строеж. Следователно кумулативно са налице
материалноправните предпоставки - елементи от правопораждащия фактически
състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж.
Законосъобразното издаване на заповед за
премахване на незаконен строеж е обусловено от наличието на още едно нормативно
регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1
– ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/
26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./. Доколкото търпимите строежи не подлежат
на премахване и забрана за ползване, „търпимостта” на строежа се явява
правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния
строеж. Съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Следователно за
определянето на един строеж като търпим при прилагането на § 127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Строежът, изпълнен без строителни книжа, да е извършен от 01.07.1998г. до
31.03.2001г. /с оглед разпоредбите на §16, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ/ и 2. Да е
допустим по разпоредбите, действали по време на извършването на строежа или
съгласно ЗУТ.
В случая предвид
неопределеността в изявленията на жалбоподателите за годината на извършване на
преустройството и процесуалното бездействие на ответника в тази насока, въпреки
дадените изрични указания, трябва да бъдат разгледани поотделно хипотезите на §16, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ, тъй като в
задачата на експертизата периодът е определен на 1991-1992г без възражения от
присъствалите жалбоподатели.
Ако се приеме, че
строежът е изграден около 1977г или около 1987г, за него се прилага
разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ,
съгласно която строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове
и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползуване. Въз основа на заключението на съдебната строително-техническа
експертиза съдът счита, че процесният строеж е бил недопустим по правилата и
нормативите, действали по време на неговото извършване, регламентирани в
Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./. Експертът при извършено
разглеждане и обсъждане на действалите към този момент нормативи, правила и
технически изисквания и съпоставянето им с техническите характеристики и
параметри на извършеното строителство, е дал мотивирано заключение, че
изпълненото преустройство не съответства на изискванията, регламентирани в нормата
на чл.58,
ал.1 от Наредба № 5 за правила и нормативи за териториално и селищно устройство
/отм/, забраняваща разполагането на санитарни
помещения над стаи за живеене, кухни или килери за хранителни продукти. В
същото заключение е посочено също, че строежът противоречи на действащия към
настоящия момент чл.111,
ал.3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони с аналогично съдържание. В
случая макар при извършеното от жалбоподателите преустройство тяхната кухня да
попада под санитарно помещение, отново е налице нарушение на визираните
строителни правила, чийто основен смисъл е да се гарантират хигиенични и
благоприятни условия за живеене на обитателите на жилищата в многоетажни
сгради.
Ако се приеме, че
строежът е изграден през 1991-1992г, за него се прилага разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, съгласно която
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г. По делото няма данни дори като индиция жалбоподателите да са заявили за
узаконяване извършеното от тях преустройство като кумулативно необходимо
условие за признаване търпимост на строежа. Предвид това и с оглед на
посоченото по-горе за недопустимост на преустройството от гледна точка на
строителните правила цитираната разпоредба е неприложима в случая.
Изложеното обуславя извод, че не са налице
законово регламентираните предпоставки за определяне на процесното
преустройство на санитарно помещение в кухненски бокс и на коридор към
санитарното помещение в баня с тоалетна като
търпимо по смисъла на § 16, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това
оспорената Заповед № 10-00-2477/ 25.11.2016г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахването му,
се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон.
Обратният извод следва да се направи относно разпоредения за привеждане
в първоначален вид комин. По отношение на тази част от описаното в процесната
заповед преустройство не се събраха доказателства строителна дейност по
премахване на комин в спалнята изобщо да е извършена в апартамент № 1 на ет.1
от вх.Б на ул.”Генерал Скобелев” в гр.Стара Загора. В тежест на
административния орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на двете предпоставки - извършен
строеж, който /или част от него/ да представлява незаконен такъв по смисъла на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ. При дадени указания
в тази насока още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в
открито заседание и при изрично заявление на процесуалния представител на
ответника след изслушване на експерта, че няма да сочи други доказателства, се
констатира липса на първата предпоставка. Следователно не може да се приеме, че
правомощието на ответника по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ да разпореди
премахването на преустройство, изразяващо се в премахване на комин, е упражнено
законосъобразно.
По тези съображения съдът приема, че жалбата е частично
основателна и Заповед № 10-00-2477/ 25.11.2016г на Кмета на Община Стара Загора
подлежи на отмяна в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж "Преустройство на апартамент № 1” находящ се в УПИ І-жс от кв.419
по плана на гр.Стара Загора с административен адрес ул.”Генерал Скобелев” № 35,
вх.Б, ет.1, ап.1, изразяващо се в изразяващо се в преместване на комин в
спалнята. В останалата част, касаеща преустройство на санитарно помещение в
кухненски бокс и на коридор към санитарното помещение в баня с тоалетна,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателите
следва да заплатят на ответника с оглед частичното уважаване на жалбата сумата 165лв,
представляваща съразмерна част от направените разноски, а
именно възнаграждение за извършена експертиза в размер на 230 лв и за юрисконсултско
възнаграждение
в размер на 100лв, определено съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.
24 от Наредбата за правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ и четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от И.Ф.И. и И.Г.И.,***,
ЗАПОВЕД № 10-00-2477/ 25.11.2016г на Кмета на Община Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Преустройство на
апартамент № 1”, находящ се в УПИ І-жс от кв.419 по плана на гр.Стара Загора с
административен адрес ул.”Генерал Скобелев” № 35, вх.Б, ет.1, ап.1 и
идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 68850.519.118.1.1 по
кадастрална карта, изразяващо се в премахване на комин в спалнята, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ф.И. и И.Г.И.,***, ЗАПОВЕД № 10-00-2477/
25.11.2016г на Кмета на Община Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж "Преустройство на апартамент № 1”, находящ се
в УПИ І-жс от кв.419 по плана на гр.Стара Загора с административен адрес
ул.”Генерал Скобелев” № 35, вх.Б, ет.1, ап.1 и идентификатор на самостоятелен
обект в сграда № 68850.519.118.1.1 по кадастрална карта, изразяващо се в
преустройство на санитарно помещение в кухненски бокс и на коридор към
санитарното помещение в баня с тоалетна, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
И.Ф.И. и И.Г.И.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Стара Загора сумата 165 /сто
шестдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: