Решение по Административно дело 327/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№315 22.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи октомври 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №327 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на К.Т.К. против Решение №2153-23-26/08.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №**********/03.04.2017г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора за отказ да се измени размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление №1012-23-57/20.05.2016г., въз основа на следните мотиви: Заявление №1012-23-57/20.05.2016г. не може да се квалифицира като искане за изменение на пенсия по смисъла на чл.99 от КСО, а като изразено несъгласие с изчисления индивидуален коефициент. Липсват представени нови доказателства по смисъла на чл.99 ал.1 т.1 от КСО, въз основа на които да бъде изменена получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С решение №2153-23-26/08.06.2017г. Директора на ТП НОИ Стара Загора отхвърля жалбата на К. против Разпореждане №**********/03.04.2017г. като дава същата правна квалификация на Заявлението от 20.05.2016г., а именно с него е отправено несъгласие относно изчисления индивидуален коефициент с аргументи, съдържащи се в жалбата срещу Разпореждане №**********/26.03.2012г. за определяне действителния размер на ПОСВ при първоначалното й отпускане, която е отхвърлена с Решение №100/25.07.2012г., неоспорено пред съд. Със Заявление №1012-23-57/20.05.2016г. е отправено несъгласие относно изчисления му индивидуален коефициент в Разпореждане №**********/14.03.2016г. с аргументи, съдържащи се в жалбата срещу Разпореждане №**********/26.03.2012г. Съгласно чл.99 ал.1 т.1 от КСО влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние или др., като пенсията се изменя от датата на представяне на доказателствата. В конкретния случай липсват представени нови доказателства, съгласно които административния орган може да се произнесе в хипотезата на чл.99 от КСО- да отмени или измени свое разпореждане. Не са на лице основания да се приложат и останалите относими към случая хипотези на чл.99 ал.1 от КСО, според които влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се отмени или измени, ако пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й, пенсията е определена в неправилен размер.

С жалбата против Решение №2153-23-26/-8.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора се иска от съда да се спази закона и пенсията да бъде определена в правилен размер, съгласно чл.9 ал.3 т.2 от КСО като при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземе предвид последното брутно трудово възнаграждение преди датата на незаконното уволнение за целия период на незаконното уволнение.

Ответника Директор ТП на НОИ Стара Загора не се явява и не се представлява.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 21.06.2017г. от лице, което е адресат на неблагоприятен административен акт, връчен на 14.06.2017г., поради което и предвид спазване на преклузивния 14-дневния срок за оспорването му пред съд е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На 28.11.2011г. К.Т.К. подава Заявление №39851/28.12.2011г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2011г. С разпореждане № **********/13.02.2012г. е отпусната лична пенсия за ОСВ, пожизнено по чл.68 ал.1,2 от КСО, считано от 01.12.2011г. в минимален размер, който е изменен на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО с Разпореждане №**********/03.04.2012г. и пенсията е определена в размер от 225.92лв. за осигурителен стаж от ІІ категория труд – 7год.10м. и 22 дни, осигурителен стаж от ІІІ категория труд -30год, 10м и 19 дни и общ осигурителен стаж превърта към ІІІ категория труд – 40г, 09м и 02 дни. За времето от 01.10.1983г до 30.09.1986г / три години преди 1997г., посочени от заявителя/ общо брутно трудово възнаграждение/осигурителен доход/ в размер на 9138лв, общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ от 01.01.1997г. до 30.11.2011г. 33 108.50лв., индивидуален коефициент 0.851лв., СОД за страната за 12.2010-11.2011г. 592.17лв., доход аз изчисляване размера на пенсията 503.94лв., проценти осигурителен стаж – 40г, 9м х 1.1% =44.83%, съгласно чл.70 ал.1 от КСО 44.83% от 503.94лв. е равно на 225.92лв. Срещу Разпореждането от 03.04.2012г. за определяне окончателния размер на ПОСВ е подадена жалба на 29.06.2012г. / стр. 92 по делото/, в която се изразява съгласие с изчисления трудов стаж за пенсиониране, но се възразява против осигурителния доход, въз основа на който е определен индивидуалния коефициент и по-конкретно за периода от датата на незаконното уволнение – 04.08.1997г. до 14.02.2006г., когато влиза в сила Решение по гр.д.№6771/1998г. по описа на СРС за признаване на уволнението за незаконно. К. е поискал за този период да се вземе предвид размера на последното брутно трудово възнаграждение, върху което работодателя дължи осигурителни вноски. Жалбата е оставена без уважение с Решение № 100/25.07.2012г. на Директор ТП НОИ Стара Загора, което не е обжалвано пред съд и на което се позовава Началник отдел „Пенсии” в писмо от 31.10.2012г. изх. №30676 в отговор на Заявление №МП 30676/25.10.2012г. , с което К. иска изменение на отпусната ЛПОСВ като сезира Директора, че пенсията му е изчислена без да се вземе предвид последното брутно трудово възнаграждение преди незаконосъобразното дисциплинарно уволнение, което противоречи на КСО. / виж стр.85 и стр.86 по делото/.

На 01.04.2013г. е определен нов размер от 238.80лв. на ЛПОСВ, считано от датата на нейното отпускане на основание §3 ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013г. и ПМС №332 от 20.12.2012г., а на 01.07.2014г. на основание чл.100 от КСО и ПМС №153/11.06.2014г. размера на личната пенсия е увеличен на 245.25лв. На 12.01.2015г. със Заявление МП-1146 К. е поискал да бъде зачетен придобитият след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 8.11.2011г. до 9.11.2014г. въз основа на данните от РОЛ по чл.5 ал.4 от КСО. На 30.01.2015г. с Разпореждане №********** общия осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд е определен на 42г. 08м. 00 дни, въз основа на зачетения трудов стаж след пенсионирането от трета категория труд, а размера на пенсията е определен на 256.73лв. / стр. 78/

На 26.05.2015г. К. подава Заявление №20230 / стр.75 по делото/ по образец с правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО за изменение на отпуснатата ЛПОСВ като бъде определен по-благоприятен размера въз основа зачитане на допълнителен осигурителен стаж за периода, през който уволнението е признато за незаконно. По Заявление №20230/26.05.2015г. е постановен Отказ №20230/20.08.2015г. от Ръководител „ПО при ТП на НОИ Стара Загора за разглеждане по същество като на К. е указано правото му на частна жалба по реда на чл.197 от АПК. Отказа от 20.08.2015г. да се разглежда по същество отправено до компетентния орган искане за изменение размера ЛПОСВ с правно основание чл.99 ал.1 т.6 предл. второ от КСО не е обжалван пред съд, а мотивите за неговото постановяване са идентични с тези изложени в писмото на Началник отдел „Пенсии” от 31.10.2012г. / стр.85 по делото/, а именно: С решение №100/25.07.2012г. Директора на ТП НОИ Стара Загора е оставил без уважение жалбата против Разпореждане от 26.03.2012г. за определяне окончателен размер на ЛПОСВ, в която са изложени доводи против законосъобразността на определения индивидуален коефициент.

Със Заявление от 01.02.2016г. К. е поискал преизчисляване размера на ЛПОСВ въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 07.01.2016г., въз основа на което е издадено Разпореждане от 14.03.2016г. за преизчисляване размера на пенсията и на осигурителния стаж съответно на 267.33лв. и общ трудов стаж от трета категория 43г, 07м. и 02 дни.

На 20.05.2016г., поправено с молба от 17.06.2016г., К. подава Заявление /жалба/ до Директора на НОИ Стара Загора, с което отново изразява несъгласие с определения индивидуален коефициент от 0.851 и иска да бъде изчислен размера на ЛПОСВ въз основа на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението за целия период от датата на незаконното уволнение до датата на влизане в сила на съдебното решение, както трудовия стаж за същия период да бъде определен като такъв от ІІ категория труд.

Заявлението от 20.05.2016г. е квалифицирано като жалба против Разпореждането от 14.03.2016г. за изменение на ЛПОСВ на основание чл.21 ал.1 от НПОС и по нея Директора на ТП на НОИ Стара Загора постановява Решение №2153-23-11/22.06.2016г. за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на Разпореждане №**********/24.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора. Решение №2153-23-11/22.06.2016г. на Директора на ТП НОИ Стара Загора е отменено с Решение №267/14.11.2016г., постановено по адм.д.№ 315/2016г. по описа на АС Стара Загора като издадено по недопустима жалба срещу благоприятно за оспорващия Разпореждане по чл.102 ал.1 от КСО за преизчисляване размера на пенсията въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж. С Решение №257/14.11.2016г Административен съд Стара Загора изпраща Заявлението на К. от 20.05.2016г. за разглеждане като искане с правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО –изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО поради неправилно определен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/16.12.2016г. Началник отдел „ПО” при ТП НОИ Стара Загора оставя без разглеждане Заявление №1012-23-57/20.05.2016г. с доводи, че с влязлото в сила Решение №100/25.07.2012г. на Директор ТП НОИ Стара Загора окончателно е разрешен въпроса за законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент за изчисляване размера на ЛПОСВ при издаване на Разпореждане №**********/26.03.2012г., с което е признато правото на ЛПОСВ и е отпусната същата в пълен размер, считано от 01.12.2011г. Разпореждането от 16.12.2016г. на Началник отдел „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за оставяне без разглеждане на искането от 20.05.2016г. с правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО е обжалвано пред АС Стара Загора, като по жалбата е образувано адм.д.№82/2017г., приключило с Определение №65/27.02.2017г., влязло в законна сила на 14.03.2017г. С Определение №65/28.02.2017г. Административен съд Стара Загора на основание чл.197 от АПК вр. с чл.99 ал.1 от КСО е отменил Разпореждане №**********/16.12.2016г. на Началник отдел „ПО” ТП НОИ Стара Загора и е изпратил преписката за произнасяне по същество по искането на К. от 20.05.2016г. за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО на основание чл.99 ал.1 т.6 от същия кодекс.

С Разпореждане №**********/10.04.2017г. Началник отдел „ПО” ТП НОИ Стара Загора отказва да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. въз основа на неправилно определен индивидуален коефициент, защото заявлението не представлява искане по чл.99 от КСО, тъй като отново се изразява несъгласие с изчисления от административния орган индивидуален коефициент без да се представят нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други т.е. не са налице основанията по чл. 99 ал.1 т.1 от КСО – изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсията по заявление на пенсионера. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП НОИ Стара Загора и по жалбата е постановено Решение № 2153-26/08.06.2017г за нейното отхвърляне и потвърждаване акта на Началник отдел „ПО”, което е предмет на проверка за законосъобразност по настоящото съдебно производство.

Междувременно К. подава на 15.12.2016г. заявление до Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора вх.№2201-23-3/15.12.2016г., което иска да се изчисли индивидуалния коефициент като се вземе за основа последното трудово възнаграждение за целия период на незаконното уволнение – от датата на уволнението до влизане в сила на решението за признаването му за незаконно, да се определи трудовия стаж до 31.12.1999г непрекъснато втора категория труд и да бъде уведомен за резултата. На 03.01.2017г. Началник отдел „ПО” постановява Разпореждане №********** с правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО като личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 01.12.2011г. по отношение размера на осигурителния стаж от ІІ категория труд като периода на незаконно уволнение от 01.09.1997г. до 31.12.1999г. е зачетен от втора категория на основание влязло в сила на 14.02.2006г. съдебно решение на Софийския районен съд. В мотивите на същото разпореждане от 03.01.2017г. е вписано, че исканията във връзка с осигурителния доход и индивидуалния коефициент, от който е изчислена пенсията за ОСВ, имат отговор в Разпореждане №**********/16.12.2016г. за оставяне без разглеждане на искането за изменение на ЛПОСВ на основание неправилно определен личен коефициент. На 04.01.2017г. е постановено Разпореждане №**********/04.01.2017г., с което Началник отдел „ПО” изменя личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99 ал.1 т.6 – неправилно определен размер, като осигурителния стаж от ІІІ категория е определен в размер на 30г.10.21 дни, а общия приравнен към същата категория стаж е определен в размер на 43г.01.м и 20 дни. Изменението е с начална дата 21.01.2015г. На 05.01.2017г. е издадено следващо поред Разпореждане №********** с правно основание чл. 99 ал.1 т.6 от КСО като стажа от трета категория е изчислен в размер на 31г 09м и 23 дни, а общия приравнен към тази категория стаж е определен на 44г. 00м и 22 дни. Разпорежданията от 03.01., 04.01. и 05.01. 2017г, с които се зачита периода от 01.09.1997г до 31.12.1999г. като осигурителен стаж от втора категория, изменя се размера на осигурителния стаж от ІІІ категория и се коригира общия превърнат осигурителен стаж от трета категория не са обжалвани, поради което в настоящото съдебно производство са преклудирани възраженията на жалбоподателя относно правилното определяне на категорията осигурителен стаж за периода на незаконното уволнение.

Съгласно възраженията, релевирани с жалбата против Решение № 2153-23-26/08.06.2017г на Директор ТП НОИ Стара Загора, предмет на съдебно оспорване е неправилно определения индивидуален коефициент с разпореждането от 26.03.2012г. за отпускане на пенсията за ОСВ, който въпрос е поставен в Заявлението от 20.05.2016г., по чиято допустимост и липсата на пречки за разглеждането му по същество, включително и за правната му квалификация на искане по чл.99 ал.1 т.6 от КСО има влязло в сила Решение № 267/14.11.2016г. на Адм. съд Стара Загора / стр.128 стр.51 по делото/ и Определение №65/27.02.2017г. за отмяна на разпореждане №**********/ 16.12.2016г. на Началник отдел „ПО” ТП НОИ Стара Загора. Въпреки задължителните за спазване указания, дадени на органите с влезли в сила съдебни актове и по-конкретно дадената с Решение №267/14.11.2016г. на Адм.съд Стара Загора правна квалификация на искането от 20.05.2016г. като такова по чл.99 ал.1 т.6 от КСО, с обжалваното Решение№ 2153-23-26/08.06.2017г. и потвърденото с него разпореждане от 03.04.2017г., заявлението на К. от 20.05.2016г. е отхвърлено като неоснователно с доводи за неговата недопустимост. Липсват мотиви, от които да е видно, че претенцията за неправилно определяне на индивидуалния коефициент с разпореждането за отпускане на пенсия от 26.03.2012г е разгледано по същество. Началник отдел „ПО” и Директора на ТП НОИ Стара Загора отново се позовават на Решение №100/25.07.2012г., с което Директора е оставил без уважение жалбата на К. с вх. №МП18946/29.06.2012г. против Разпореждане №**********/26.03.2012г., основана на доводи за незаконосъобразно определяне на индивидуалния му коефициент, като считат, че само при представяне на доказателства от вида на посочените в чл.99 ал.1 т.1 от КСО е допустимо да се преразгледа въпроса, който е поставен при първоначалното обжалване на разпореждането за отпускане на ЛПОСВ. Както се посочи и по-горе този въпрос е разрешен с Определение №65/28.02.2017г. Административен съд Стара Загора нза отмяна на Разпореждане №**********/16.12.2016г. на Началник отдел „ПО” ТП НОИ Стара Загора и изпращане на преписката за произнасяне по същество по искането на К. от 20.05.2016г. за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО на основание чл.99 ал.1 т.6 от същия кодекс – неправилно определен размер на пенсията, поради неправилно изчислен индивидуален коефициент. Въпроса за допустимостта на искане за изменение на пенсията на основание, което е заявено при обжалване на разпореждането по чл.98 от КСО е разрешен вече от съда и не може да се преразглежда. Следва само да се каже, че с влизането в сила на Решение №100/25.07.2012г. на Директора на ТП НОИ Стара Загора е влязло в сила и разпореждането от 26.03.2012г за отпускане на ЛПОСВ, който факт не е пречка, а напротив, по аргумент от чл. 99 от КСО предмет на изменение са влезлите в сила Разпореждания по чл.98 от същия кодекс. Няма разумно основание да се приеме, че при неправилно определен размер на пенсията – каквато е хипотезата на чл.99 ал.1 т.6 от КСО, инициативата принадлежи само и единствено на органа, издал влязлото в сила разпореждане за нейното отпускане. Разпоредбата на чл. 99 ал. 1 т.2 от КСО следва да се разбира в смисъл, че няма пречка при съществуване на изчерпателно изброените основания, компетентния орган по своя инициатива да измени стабилния административен акт, който е издал. Изискването, което оспореното решение и потвърденото се него разпореждане поставят към заявлението на К. от 20.05.2016г. не намира опора в закона, а именно искането да е основано на нови доказателства за фактите по чл.99 ал.1 т.1 букви „а” и „б” от КСО. Видно от мотивите към Разпореждане№********** от 03.01.2017г. Началник отдел „ПО” е изменил разпореждането си от 26.03.2012г. на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО по заявление на пенсионера от 15.12.2016г., а другите две Разпореждания с правно основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО с дати 04.01.2017г и 05. 01.2017г., са издадени по инициатива на компетентния орган за коригиране на осигурителни стаж от трета категория и на общия приравнен към тази категория осигурителен стаж. Следователно при издаване на оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане органите са действали в разрез с принципите на предвидимост и на установената от самите тях практика и при неправилно приложение на чл.99 ал.1 т.6 от КСО, изисквайки от заявителя доказателства, които не посочени от закона като условия за допустимост и основателност на искането за изменение на пенсията поради неправилно определен размер.

Що се отнася до правния въпрос дали е допустимо да се иска изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО, по чиято законосъобразност има влязло в сила решение на горестоящия орган, трябва да се има предвид следното: Единствено влязло в сила съдебно решение, с което се разрешава спора за правилното отпускане или за законосъобразността на отказ да се отпусне пенсията, съответно правилното определяне на нейния размер, би представлявало пречка за изменение на влязлото в сила разпореждане на основание чл. 99 ал.1 т.5 и т.6 от КСО, както по инициатива на органа, така и по заявление на пенсионера. Това е така, защото по аргумент от чл.177 ал.1 от АПК съдебното решение има задължителна сила за страните по делото, а на основание чл.177 ал.2 от АПК всички действия и актове на органа, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд са нищожни. Само и единствено съдебно решение, с което е разрешен въпроса за правилното отпускане и определяне размера на пенсията е основание да се остави без разглеждане последващо искане за нейното изменение на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, но настоящия случай не е такъв.

На основание чл.201 от АПК, Определение №65/27.02.2017г., постановено по адм.д.№82/2017г по описа на АС Стара Загора е задължително за административния орган и за лицата, участвали в административното производство относно разрешения с него въпрос, а именно за допустимостта на заявлението на К. за изменение на пенсията му поради неправилно изчислен индивидуален коефициент.

Определение №65/28.02.2017г. на Административен съд Стара Загора разрешава въпроса за значението на Решение №100/25.07.2012г. на Директор ТП НОИ Стара Загора като постановява, че същото не е пречка за изменение на влязлото в сила разпореждане и е следвало компетентния административен орган да съобрази задължителното действие на този съдебен акт като разгледа основателността на претенцията за изменение на индивидуалния коефициент, но вместо това искането от 20.05.2016г. е отхвърлено поради липса на доказателства към него за фактите, посочени в чл.99 ал.1 т.1 от КСО, която правна квалификация е неотносима. От своя страна в обжалваното решение Директора на ТП НОИ Стара Загора допълва мотивите за недопустимост на искането с доводи, че за пореден път се заявява несъгласие с начина на изчисление на индивидуалния коефициент, поради което не са налице основанията по чл. 99 ал.1 т.5 и т.6 от КСО. Установеното неизпълнение на определението по чл.200 от АПК е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорените административни актове, с които се не се зачита действието на съдебния акт, определено в чл.201 от АПК и освен това се препятства съдебния контрол за законосъобразност, който в случая следва да бъде извършен въз основа на мотивите на решение №100/25.07.2012г. на Директор ТП НОИ Стара Загора, което е недопустимо, предвид че същото не е предмет на настоящото дело. В Разпореждане №**********/03.04.2017г. на Началник отдел „ПО” при ТП НОИ Стара Загора липсват аргументи по съществуването на фактическия състав по чл.99 ал.1 т.6 от КСО спрямо конкретния случай – неправилно определяне размера на пенсията с разпореждането от 26.03.2012г. в резултат на неправилно изчисление на индивидуален коефициент. Никакви доводи на компетентния орган по правилното или неправилно изчисляване на индивидуалния коефициент не са изложени, поради което и изслушаното по делото заключение на вещото лице не може да бъде обсъждано и да се прецени съществуването на заявеното от жалбоподателя право на изменение на разпореждането от 26.03.2012г. за отпускане на ЛПОСВ поради неправилно определен размер.

След отмяна на оспореното Решение № 2153-23/26.07.2017г. на Директор ТП НОИ Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане 04811087689/03.04.2017г. на Началник отдел „ПО”, преписката следва да се върне за задължително разглеждане на законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент за времето на незаконното уволнение – от датата на уволнението 07.08.1997г. до 14.02.2006г. като се има предвид, че момента на отмяната на уволнението като незаконно определя и приложимия материален закон спрямо целия период. В този смисъл Решение № 10904/26.07.2011г., постановено по адм.д.№11978/2010г. по описа на ВАС на РБ, в което са посочени и други решения на ВАС на РБ за определяне на приложимите разпоредби на НПОС и КСО спрямо момента, в който уволнението е отменено като незаконно.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение №2153-23-26/08.06.2017г. на Директор ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №**********/03.04.2017г. на Началник отдел „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора, по жалбата на К.Т.К..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по Заявлението на К.Т.К. №1012-23-57/20.05.2016г. при спазване на задължителните указания на съда по прилагане и тълкуване на закона.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: