Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 366
03.01.2018г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ адм. дело № 343 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Ж.И.Ж. ***, чрез адвокат П.Ж., против Заповед №10-00-1039/30.05.2017г.
на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 и ал.6 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разпоредено да бъде премахната
стопанска постройка с приблизителни размери 28,00/7,00 м, която се използва за
отглеждане на крави, находяща се в УПИ ХVIII-223 от кв.34 по плана на
с.Маджерито, Община Стара Загора, собственост на Ж.И.Ж.. В жалбата се сочи, че
административният орган не е уведомил жалбоподателя за това, че е поставено
началото на административното производство, като не му е изпращано и
уведомление по реда на чл.26 АПК, с което се сочи, че са извършени процесуални
нарушения, които представляват абсолютни основания за отмяна на оспорения акт.
Твърди се, че липсва коментар срещу подаденото срещу съставения констативен
протокол възражение за това, че сградата представлява търпим строеж и не подлежи
на премахване. Заявява се, че в оспорената заповед не се сочи конкретната
законова разпоредба, което се приема, че е нарушена. Обосновава се, че
заповедта е изцяло необоснована като издадена при липса на мотиви и е основана
на неверните констатации на приетия от органа констативен протокол. Сочи се
също, че не е спазен реда, регламентиран от чл. 196 на ЗУТ и заповедта е
издадена при несъответствие с целта на закона. Заявява, че отразените в
заповедта и констативния протокол размери на постройката не отговарят на
реалните размери на същата, при което не може да се твърди, че обжалвания
административен акт касае именно постройката в имота му. Излагат се доводи, че
процесния строеж е търпим и не подлежи на премахване или забрана за ползване. Моли
се съда за постановяване на решение, с което да се отмени оспорената заповед.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова,
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 26.09.1979г. е издадена
обяснителна записка от архитектурен проект за стопанска сграда на един етаж с
монолитна стоманобетонна конструкция и дървена покривна конструкция със
застроена кубатура 48 куб.м. (л.57). На
05.10.1979г. е издадено строително разрешение №541 за стопанска сграда във
вилен имот върху 18 кв.м. в УПИ X-146 в кв.34 по плана на с.Маджерито, Община
Стара Загора (л.58). Визата за посочения проект е дадена в скица
№1946/16.08.1979г. – за стопанска постройка до 20 кв.м. на отстояние по 3м. от
северната и западната регулационни граници на имота (л.61).
Жалбоподателят – Ж.И.Ж. се
легитимира като собственик на УПИ с площ 495 кв.м., находящ се в с.Меджерито,
Община Стара Загора, съставляващ парцел XVIII-223 от квартал 34 по плана на
същото село (нотариален акт №109, том I, рег.№3147, дело №97/2001г. – л.14).
На 07.01.2016г. Областна
дирекция по безопасност на храните – гр.Стара Загора издала Удостоверение
изх.№-94-324 на Иван Ж.И. (син на жалбоподателя), в уверение на това, че
животновъден обект за отглеждане на говеда находящ се в с.Меджерито, общ.Стара
Загора, е първа категория и е вписан в информационната система на БАБХ с
регистрационен №6063А-0065 (л.186 и л.188).
По повод постъпили сигнали
за нередности, свързани с отглеждания от Иван Ж.И. едър рогат добитък в
с.Меджерито, със Заповед №10-00-87/20.01.2017г. Кмета на Община Стара Загора е
определил работна група от длъжностни лица със задача да извършат проверка,
която следва да установи следните обстоятелства: собствеността на имота, в
който се отглеждат животните; законността на постройките, в които се отглеждат
животните; спазени ли са изискванията на Закона за ветеринарно медицинската
дейност при отглеждане на животните и относимите към материята подзаконови
нормативни актове; спазени ли са маршрута за придвижване на животните; ползва
ли лицето Иван Ж.И. отдадените му под наем пасища и мери по предназначение;
къде се депонира торовата маса от отглеждания от Иван Ж.И. едър рогат добитък и
на какво основание (л.41-42).
На 23.01.2017г. е изготвен
протокол за извършена проверка от членовете на назначената комисия (л.43). В
протокола е отразено, че при проверката се констатирало наличие на замърсяване
на улицата от южната страна на УПИ XVIII-223 с пресен оборски тор и урина,
където се намира и животновъдния обект. Непосредствено до животновъдния обект
се установило паркирано на улицата ремарке, препълнено с оборска тор, примесена
със слама в количество около 10 куб.м. Във въздуха се усещала остра неприятна
миризма на тор и урина. При оглед на животновъдния обект не се установило
наличие на вход с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и
транспортни средства, както и контейнер или обособено място за съхранение на
трупове от умрели животни, в това число и обособено място за временно
съхранение на тор и обеззаразяване, съответно с капацитета и технологията на
отглеждане на животните.
Във връзка с изпълнение на
заповедта е изготвен доклад от Диана Ценкова Иванова – старши експерт „Правно
обслужване” в звено „Контрол екология и чистота” – член на определената със
заповедта на кмета комисия (л.21-31). В доклада е отразено, че в УПИ XVIII-223,
кв.34 по плана на с.Маджерито, Община Стара Загора е изграден животновъден
обект, в който се отглеждат селскостопански животни. Обектът представлява
паянтова стопанска постройка, изградена без строителни книжа, неподходяща по
местоположение и разположение, вредна в санитарно-хигиенно отношение и в този
си вид е опасна за здравето, хигиената, чистотата и спокойствието на живущите в
близост. Посочени са нарушения на изисквания на нормативни актове и др. С
доклада е предложено да се инициира процедура по чл.195 и сл. от ЗУТ за
премахване на животновъдния обект.
На 19.02.2017г. е съставен
констативен протокол №19-93-2 от назначената от Кмета на Община Стара Загора
комисия (л.17). В протокола е отразено, че от извършения от комисията оглед на
място на паянтова стопанска постройка с приблизителни размери 28.00м на 7.00м,
която се използва за отглеждане на крави, находяща се в УПИ XVIII-223, кв.34 по
плана на с.Маджерито, Община Стара Загора, собственост на Ж.И.Ж., се
установило, че сградата е построена без строителни книжа. В протокола е
посочено също, че сградата е неподходяща по местоположение и разположение,
вредна е в санитарно-хигиенно отношение и в този си вид е опасна за
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. С оглед на това и на основание чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ комисията
е предложила паянтовата стопанска постройка, която се използва за отглеждане на
крави, находяща се в УПИ XVIII-223, кв.34 по плана на с.Маджерито, Община Стара
Загора, да бъде премахната. Този протокол е връчен на жалбоподателя Ж. на
04.04.2017г.
Срещу съставения констативен
протокол е подадено възражение от жалбоподателя Ж.,***-316/11.04.2017г. (л.15).
С оспорената в настоящото
производство Заповед № 10-00-1039/ 30.05.2017г. Кметът на Община Стара Загора
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ нарежда да се
премахне „паянтова стопанска постройка с приблизителни размери 28,00/7,00м,
която се използва за отглеждане на крави, находяща се в УПИ XVIII-223, кв.34 по
плана на с.Маджерито, Община Стара Загора, собственост на Ж.И.Ж.”. В заповедта
е посочено, че сградата е построена без строителни книжа, неподходяща по
местоположение и разположение, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и в този
си вид е опасна за здравето, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че при
извършена проверка от комисия по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, с констативен
протокол №19-93-2/10.02.2017г. е установено, че паянтовата стопанска постройка
е неподходяща по местоположение и разположение, вредна е в санитарно-хигиенно
отношение.
По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката
по издаване на оспорената заповед.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета
съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице процесната сграда е паянтова
стопанска постройка на един етаж, построена с общи стоманобетонни основани,
дървени колони, ограждащи стени от ламарина и дъски, дървени прозорци, покривната
конструкция е дървена (греди и столици), с покритие от ламарина. Сградата е с
размери 23,50м/8,00 м и височина 2,00 м на юг и 2,5 м на север, като е нея са
изпълнени ел. и ВиК инсталации. Изградена е на 3 метра от регулационната
граница с УПИ X-223 в кв.34 по плана на с.Маджерито, като застроената й площ е
188 кв.м. Според вещото лице УПИ X-146 в кв.34 по плана действал към 1979г.
(одобрен със заповед №692/14.03.1933г.) е идентичен с УПИ VIII-222 в кв.34 по
плана на с.Маджерито по плана действащ сега – одобрен със заповед
№3813/14.08.1991г. Изпълнената стопанска постройка е в УПИ XIII-146 в кв.34 по
плана на с.Маджерито по плана действащ и одобрен със заповед №692/14.03.1933г.
и в УПИ XVIII-223 в кв.34 по плана на с.Маджерито по плана на селото действащ
сега – одобрен със заповед №3813/14.08.1991г. Изпълнената стопанска постройка в
УПИ XVIII-223 в кв.34 по плана на с.Маджерито не съответства на одобрения
проект и издаденото строително разрешение №541/05.10.1979г. Размерите на
постройката не отговарят на отразеното като размери в оспорената заповед. От
гледна точка на състоянието на конструктивните елементи постройката е в добро
състояние, видимо няма дефекти, касаещи основната й носеща конструкция
(стоманобетонни основи, дървени колони и греди) – няма поражения по нея, няма
заплаха за нейното бъдещо съществуване, конструктивно стопанската постройка не
е компрометирана, състоянието на инсталациите също е добро. Според вещото лице
стопанската постройка не съответства на нормативните изисквания на Наредба №44
от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
и не е годна за експлоатация съобразно нейното предназначение, вредна е в
санитарно-хигиенно отношение, тъй като няма одобрен проект и издадено
разрешение за строеж съгласно нормативната уредба в Република България. Тя не е
въведена в експлоатация съгласно Наредба №2/31.07.2013г. за въвеждане в
експлоатация на обектите на Република България. Постройката не е допустима за
изграждане, съгласно нормативите, правилата и техническите изисквания действащи
сега. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че когато се извършва дейност
по отглеждане на животни в селскостопанска постройка, не следва да се
съобразяват само нормите на ЗУТ, а в зависимост от дейността трябва да се
разглеждат и всички санитарни и противопожарни норми, както и нормите, свързани
с изискванията за отглеждане на животни.
Заключението на СТЕ като неоспорено от страните,
компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира с доверие.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит като свидетели на лицата
Янко Динчев Пелтеков и Гошо Христов Георгиев. Свидетелят Пелтеков твърди, че
когато жалбоподателят е закупил процесния имот в него е имало ламаринена
постройка, която е била построена преди 1980г. Свидетелят Георгиев също
потвърждава заявеното от свидетеля Пелтеков, че при закупуване на имота от
жалбоподателя в него е имало постройка, като според този свидетел тя е била
построена през 1984 – 1985г.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни
изводи:
Оспорването, като направено от заинтересовано лице -
собственик на обект, спрямо които са разпоредени дейности с оспорената заповед,
в нормативно установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по чл.195 от
ЗУТ в лицето на Кмета на Община Стара Загора.
Спазено е изискването за форма на административния акт, установено в чл.59 от АПК, доколкото в специалния закон – ЗУТ, не е предвидено нещо различно. В тази връзка н
еоснователно се явява оплакването на жалбоподателя за
неспазване на установената форма предвид
неизлагането на фактически основания за издаване на оспорвания акт. Видно от
мотивната част на заповедта административният орган е изложил установените
факти въз основа, на които е направил извода си за приложимост на разпоредбите
на чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Действително разпоредената за премахване сграда
е описана в оспорената заповед с размери, който не отговарят на действителните.
Но описанието на местонахождението на сградата – в УПИ XVIII-223 в кв.34 по
плана на с.Маджерито, както и обстоятелството, че в този имот не се намират
други сгради, е достатъчно, за да е в състояние жалбоподателя да разбере за
какъв обект му се вменява задължение.
При
постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗУТ специални административно – производствени правила и на общите такива по
АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя.
Преди
издаване на заповед по чл.195 от ЗУТ, комисията по чл.196, ал.2 от ЗУТ следва
да събере всички необходими данни за строежа и да изслуша заинтересованите страни.
Неспазването на тази процедура представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради което води до
незаконосъобразност на издадената впоследствие заповед. По делото е установено,
че собственика на процесната сграда не е уведомен за започналото
административно производство и не е изслушан от комисията по чл.196, ал.2 от
ЗУТ и само на това основание заповедта подлежи на отмяна като
незаконосъобразна. Предвиденото изслушване на заинтересованите страни е
гаранция за защита на правата им и за това релевантните факти да бъдат
установени в тяхната пълнота. Това е гаранция за вземане на правилното решение
от комисията по чл.196, ал.2 от ЗУТ.
При
издаване на оспорения акт са допуснати и други нарушения на процесуалните
правила. В диспозитивната му част са смесени хипотезите на ал.5 и ал.6 на
чл.195 от ЗУТ, в които са предвидени съвсем различни предпоставки за
постановяване на премахването на строежи. Касае се за две отделни хипотези,
като първата от тях – несъобразяването с действащите териториално-устройствени
правила при изграждането на постройката води до потенциална опасност за вреда
от вида на описаните в ал.5, чл.195 ЗУТ
– сигурността, безопасността на
движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите. В оспорения акт е посочено, че постройката е вредна и в
санитарно – хигиенно отношение, която хипотеза е предвидена в разпоредбата на
ал.6 на чл.195 от ЗУТ. Последната визира строежи, които са с влага, с гнилостни
процеси, строежи, които се отразяват отрицателно върху здравето на хората,
които ги ползват и които са източник на зараза или други подобни. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, кметът на
общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал.1 да
премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение,
разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и
временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както
и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на
движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите. В чл.195, ал.6 от ЗУТ е предвидено, че кметът на общината издава
заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят. Доколкото законодателят е използвал в чл.195, ал.5 от ЗУТ израза
„кметът може”, в тези случаи административният орган не е длъжен да издаде
такава заповед или след преценка на съответните факти и обстоятелствата може да
направи това, поради което следва да се приеме, че в този случай
административният орган действия при условията на оперативна самостоятелност,
докато при наличие на предпоставките по чл.195, ал.6 от ЗУТ административният
орган е длъжен да издаде такава заповед и в тези случаи той действа при
условията на обвързана компетентност. Освен това в хипотезата на чл.195, ал.6
от ЗУТ е предвидено задължението за изследване възможността за поправяне или
заздравяване на сградата. В проведеното административно производство не
са изследвани тези възможности. Предвид на това съдът
приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
поради тези изложени съображения, което също е самостоятелно основание за
отмяната му.
Отделно от това административният орган е допуснал и
смесване на правомощията по чл.195, ал.5
ЗУТ. За издаване на заповед на посоченото правно основание не е
необходимо кумулативното наличие на неподходящност по местонахождение и
разположение на обектите и необходимост от премахването им в интерес на хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Първите са основания за
постановяване на премахване, преобразуване или ремонтиране на обектите, а
интересът за хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите е
основание за нареждане да се извършат необходимите работи. Това са различни
правомощия на административния орган и смесването им, както е в обжалваната
заповед, представлява нарушение на закона.
Гореизложените
съображения налагат извода, че оспорения административен акт е постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание
по чл.146, т.3 от АПК.
Въпреки,
че това няма да се отрази на крайния съдебен акт следва да се отбележи, че
посочените в жалбата доводи за търпимост на процесния строеж се явяват
ирелевантни по отношение на настоящия спор. Това е така, защото правомощията на
кмета на общината по чл.195 от ЗУТ
се простират и по отношение на строежи, които са в режим на търпимост по
смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, поради
което изследването на допустимостта на процесния строеж не е необходимо.
При
този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 210 лева, от които
200 лева възнаграждение на вещото лице и 10 лева – заплатена държавна такса. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие №095626 от
27.06.2017г. (л.13), в който е отразено, че е договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, което е заплатено по сметка. Съгласно т.1 от ТР 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в случай, че начина на плащане е по
банков път – задължително следва да се представят доказателства за това. Такива
доказателства не са представени по делото, поради което не следва да бъдат
присъждани разноски за възнаграждение за адвокат. Таксите за банкови преводи, посочени в списъка с
разноски (л.209), не се включват към разходите, които следва да бъдат
възмездени при отмяна или обявяване нищожност на административен акт,
респективно при оттеглянето му преди произнасяне от съда по неговата
законосъобразност.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.И.Ж. ***, Заповед № 10-00-1039/30.05.2017г., издадена от
Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е
наредено да се премахне паянтова стопанска постройка с приблизителни размери
28,00/7,00м, която се използва за отглеждане на крави, находяща се в УПИ
XVIII-223, кв.34 по плана на с.Маджерито, Община Стара Загора, собственост на Ж.И.Ж., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Ж.,***, ЕГН:********** сумата от 210
(двеста и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: