Р Е Ш Е Н И Е № 61

гр. Стара Загора, 07.03.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 456 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Е.Т.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000230/ 20.05.2014г, издадена от И.М.- Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелството му за управление на МПС. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалния закон и процесуално опорочен. Жалбоподателят твърди, че цитираните в заповедта наказателни постановления /НП/ неправилно са приети за връчени по реда на чл.58, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а по отношение на НП № 873/ 2007г на Началник РПУ-Стара Загора е изтекъл абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване още преди връчването му. Поддържа, че в административното производство са допуснати нарушения на чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, които ограничават правото му на защита. С оглед на това счита, че не са му отнети всички контролни точки като предпоставка за материална законосъобразност на заповедта. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – И.М. Началник група „Отчет на ПТП и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 14-1228-000230/ 20.05.2014г Началникът на група „Отчет на ПТП и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора И.М. е разпоредил по отношение на Е.Т.С. изземване на свидетелството му за управление на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна в акта се сочи, че С. е загубил придобитата правоспособност и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството си за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки във връзка с издадени НП.

С административната преписка са представени и приети като доказателства НП № 873/12.02.2007 г., връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 28.11.2011г, с което са му отнети 10 контролни точки; НП № 3116/30.03.2007 г., връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 28.11.2011г, с което са му отнети 10 контролни точки; НП № 7392/22.07.2008 г., връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 28.11.2011г, с което са му отнети 3 контролни точки; НП № 4229/07.05.2009 г., връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 19.11.2012г, с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 3211/ 03.04.2009г, връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 05.12.2012г, с което са му отнети 8 контролни точки; НП № 1794/ 23.04.2009г, връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 24.09.2013г, с което са му отнети 10 контролни точки.Към първите НП са приложени докладни записки от полицейски служители, които се отнасят за връчване на призовки, а останалите две докладни касаят връчване на НП № 1794/ 23.04.2009г и 3211/ 3211/ 03.04.2009г.

По делото е представена Справка за нарушител от региона от 23.08.2017г, в която е отбелязано влизането в сила на всяко НП. В справката е отразено също, че жалбоподателят е с отнети общо 39 контролни точки.

С влязло в сила на 26.01.2018г решение по АНД № 2569/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора НП № 873/ 12.02.2007г, издадено от Началник РПУ гр.Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед № 14-1228-000230/ 20.05.2014г на И.М. - Началник група „Отчет на ПТП и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, е издадена от материално и териториално компететния административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника на група „Отчет на ПТП и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „ПП” към ОД МВР Стара Загора, който е оправомощен за това със Заповеди № Iз-1741/ 28.08.2012г на Министъра на вътрешните работи и № 2295/ 04.09.2012г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.4 от ЗДвП. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.1, б.”б” без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателя /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл.26 от АПК. Безспорно законът изисква органът да уведоми заинтересованото лице за започване на административно производство спрямо него. Тази норма е гаранция за защита на правата на засегнатото лице, но в случая характерът на административното производство и на неговата цел - прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП, изключват необходимостта органът да информира предварително лицето за започване на административното производство. Не е допуснато нарушение и на чл.35 от АПК доколкото събраните от административния орган доказателства подкрепят направените от него правни изводи към момента на издаване на заповедта. Обжалването на НП е право на техния адресат, а преценката за допустимостта на жалбата е от компетентността на районния съд. Поради това дори да са направени възражения във връзка с документите по преписката – цитираните НП, органът не може да проверява законосъобразността им, нито да обсъжда спазването на реда по чл.58, ал.2 от ЗАНН за връчването им.

При постановяването на оспорената заповед обаче неправилно е приложен материалният закон. За налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: да са отнети всички контролни точки и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството за управление на МПС. Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът се концентрира върху другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки.

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В приложимата към датата на издаване на процесната заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение е определен първоначален максимален размер от 39 контролни точки като в чл.3, ал.1 е предвидено, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП.

В случая от цитираните в заповедта НП № 873/12.02.2007 г., НП № 3116/30.03.2007 г., НП № 7392/22.07.2008 г., НП № 4229/07.05.2009 г., НП № 3211/ 03.04.2009г и НП № 1794/ 23.04.2009г само НП № 873/12.02.2007 г. е обжалвано по съдебен ред и е отменено, т.е. подадената срещу него жалба през 2017г е приета за допустима и е разгледана по същество, макар върху него да е отбелязано, че е връчено през 2012г. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ НП № 873/12.02.2007 не е влязло в сила, респективно на жалбоподателя не са отнети визираните в него 10 контролни точки. За останалите НП при липса на данни за обжалването им в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН следва да се приеме, че са влезли в сила по смисъла на чл.64, б. „б“ от ЗАНН. Но с влизането им в сила на водача са отнети общо 35 контролни точки от 39 налични.

При тези данни съдът счита, че по делото не се установи наличието на всички материалноправни предпоставки за налагане от органите на МВР на ПАМ по чл.174, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Към релевантния момент за Е.С. не е възникнало задължение да върне своето СУМПС поради изчерпване на всички контролни точки.

Оспорената заповед не е съответна на целта на закона, според който такава принудителна административна мярка е с превантивен характер и с предназначение да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и не е съобразена с целта на закона. Подадената жалба срещу нея се явява основателна, което обуславя отмяна на заповедта.

При този изход на спора на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат направените по делото разноски в размер на 410лв, от които 10лв за държавна такса и 400лв адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Т.С. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000230/ 20.05.2014г, издадена от И.М. - Началник група „Отчет на ПТП и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството му за управление на МПС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.С. *** СУМАТА 410 /четиристотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: