Р Е Ш Е Н И Е

№382 09.01.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На деветнадесети декември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №579 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Е.Г.И. против принудителна административна мярка по чл.171 т.5 от ЗДвП –преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на 01.11.2017г. от Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране” – Д.Б., длъжностно лице при Община Казанлък.

С жалбата се твърди, че на 11.11.2017г., жалбоподателя паркирал автомобил си с рег. №СТ1893ВМ в град Казанлък, на ул. „Стара планина” близо до кръстовище с улица „Христо Ботев”. Преди да слезе от автомобила си изключил двигателя и включил аварийни светлини. Влязъл в аптеката, а след минута излязъл и установил, че екип за репатриране на автомобили е спрял до автомобила му – Мазда Примасу и се готви да сложи скоби. Въпреки опита му да спре извършването на действия по прилагане на принудителна мярка, автомобила бил откаран на наказателен паркинг, за което представя приемо-предавателен протокол и фискален бон за сумата от 51лв., представлява заплатена такса за освобождаването му. Твърди, че действията по прилагане на принудителната административна мярка са незаконосъобразни и иска от съда да бъде отменена.

Ответника – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране” при Община Казанлък не се явява, не се представлява и не представя доказателства за фактите, въз основа на които е разпоредено принудителното преместване на автомобила на жалбоподателя на наказателен паркинг на Община Казанлък.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

Прилагането на принудителна административна мярка по чл.171 т.5 от Закона за движението по пътищата е доказано от представените с жалбата копия на приемо-предавателен протокол №12 от 01.11.2017г. и фискален бон за платени такси в размер на 51 лв. на същата дата за паркинг, но липсват доказателства за съществуването на която и да е от хипотезите на чл. 171 т.5 от ЗДвП, поради което съдебния контрол за законосъобразност е изцяло препятстван. Във фискалния бон като основание за плащане на таксата са посочени чл. 31 т.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, който гласи: Длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите: т.4 При паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай длъжностните лица от службата по контрол уведомяват районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство. Разходите във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което се задържа до заплащане на тези разходи и таксата за отговорното пазене. Текста на подзаконовия нормативен акт възпроизвежда изцяло хипотезите на чл.171 т.5 буква „б” от Закона за движение по пътищата, но предвид липсата на каквито и да било доказателствени средства е невъзможно да се установи съществуването на която и да е от трите хипотези, даващи възможност за прилагане на мярката, за която писмената форма не е задължителна. Въпреки това е необходимо да се изготви снимков материал, да се състави поне констативен протокол за извършените действия по прилагане на мярката и обстоятелствата, при които е осъществена принудата спрямо собственика на пътното превозно средство.

Текста на чл.44а ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък гласи: За отговорно пазене на преместено по реда на чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата ППС се заплаща цена в размер на 1,00 лв. с ДДС на час, считано от момента на уведомяване на Районно управление „Полиция“ – Казанлък. Нормата на чл.168 ал.1 от ЗДвП определя компетентността на органите, които могат да нареждат или да извършват преместване на паркирано ППС на място за отговорно пазене без знанието на неговия водач или собственик и няма значението на материално правна разпоредба, представляваща основание за прилагане на принудителна административна мярка, каквато е нормата на чл.171 т.5 буква „б” от ЗДвП.

Следва да се каже, че принудителните административни мерки са налагат само въз основа на закон или указ, съгласно чл.23 от Закона за административните нарушения и наказания, поради което прилагането им въз основа на подзаконов нормативен акт сочи на тяхната незаконосъобразност.

При този изход от спора на жалбоподателя се следват разноските по делото в размер на 10лв. държавна такса. Възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв е уговорено и с представени по делото доказателство за тяхното плащане – разписка за плащането им в брой.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Г.И. принудителна административна мярка – преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, изпълнена на 01.11.2017г. спрямо МПС с рег.№СТ8193ВМ.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Е.Г.И. ЕГН********** сумата от 410лв /четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: