Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 12                                                    30.01.2018г.                            град Стара Загора

 

                                    

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

               СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Албена Ангелова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 587 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                   

 

            Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози  /ЗАвтП/.

 

            Образувано е по жалба на „ТРОН” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Дунавци, общ.Казанлък, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2039/ 12.10.2017г., издадена от и.д. Началник на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора.  С оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Скания” с рег. № СТ7219АТ, и определяне като място за домуване паркинг на КАТ гр.Казанлък. 

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при липса на компетентност на органа, при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка от вида на процесната. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” -  Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На 12.10.2017г. от инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2017, бл.№ 240899, против Д.М.Б. /л. 9 по делото/, за това, че при извършена от контролните органи на Областен отдел „АА” – Стара Загора проверка е установено, че на 12.10.2017г. около 14:20ч, на път I-5, км.199+500, Джевдет Бозов управлява товарен автомобил марка „Скания” с с рег.№ СТ7219АТ, собственост на фирма „Трон” ЕООД, извършващ обществен превоз на товари /фракция 0,45 пясък/, видно от кантарна бележка №05917 от 12.10.2017г. и товарителница №0022510 от 12.10.2017г., по маршрут на движение с.Копринка – „Арсенал” Мъглиж, видно от пътен лист №045035 от 12.10.2017г., без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността – нарушение на чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. 

            При съставянето на АУАН от водача са иззети: пътен лист № 045035 от 12.10.2017г.; товарителница № 0022510 от 12.10.2017г.; кантарна бележка №05917 от 12.10.2017г.; предна регистрационна табела № СТ7219АТ; СУМПС №004441970,  част II. Актът е съставен в присъствието на нарушителя Д.М.Б. и е подписан от него, без възражения.

            С оспорената в настоящото съдебно производство  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2039 от 12.10.2017г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора,  на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация № 004441970 на товарен автомобил „Скания” с рег.№ СТ7219АТ, собственост на фирма „ТРОН” ЕООД, и е определено място за домуване – паркинг на КАТ гр.Казанлък, като е посочено, че разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН сер. А-2017, № 240899 от 12.10.2017г., въз основа на които административният орган е приел, че на 12.10.2017г. Д.М.Б. извършва обществен превоз на товари/фракция 0.45 пясък/ с товарен автомобил от категория N3, „Скания” с рег.№ СТ7219АТ, собственост на фирма „ТРОН”ЕООД,  за който от направената справка в информационната система на ИА „АА” се установило, че не притежава удостоверение на ППС към лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България, заверено копие към лиценз на Общността и документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка.

            Заповедта за прилагане на ПАМ е била обжалвана по административен ред, като с решение № РД-14-2039/6 от 09.11.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, подадената от „ТРОН”ЕООД жалба е отхвърлена като неоснователна. Видно от изложените мотиви горестоящият административен орган е приел, че с приложените към административната преписка доказателства не се опровергават констатациите, направени с АУАН, а именно извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, с автомобила, за който няма издадено съответно удостоверение на ППС за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, поради което е налице основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

            По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, включително товарителница №0022510, кантарна бележка №05917 и пътен лист №045035, всички с дата 12.10.2017г.   

 

            От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

            Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП.

            Разгледана по същество, е основателна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015г. е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” към Главна дирекция „Автомобилна инспекция”. От фактическа страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания административен акт лице – Антон Ставрев Ставрев, е заемало и изпълнявало длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-2039 от 12.10.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.

 

            Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Противно на твърденията на жалбоподателя, административният акт е обоснован  с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираните материалноправно предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП – извършен на 12.10.2017г. от Д.М.Б. обществен превоз на товари с товарен автомобил от категория N3 марка „СКАНИЯ” с рег№ СТ7219АТ,собственост на фирма „ТРОН” ЕООД и липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на дейността – издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБългария или заверено копие от лиценз на Общността. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.

           

            Заповедта обаче се явява постановена в нарушение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно -  дали се следват разпоредените с акта правни последици.

            В посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -  спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване,  на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, която мярката се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (чл.106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП) и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, при предвидено задържане на превозното средство до заплащането на тези разходи (чл.106а, ал. 2, т. 4 от ЗАвтП). 

            С оглед тази нормативна уредба кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са две - положителна и отрицателна. От една страна следва с определено моторно превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, а от друга – превозът трябва да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. В случая жалбоподателят оспорва наличието на първата предпоставка, като твърди, че на посочената в заповедта дата – 12.10.2017г, с описаното МПС – товарен автомобил „Скания” с рег.№ СТ7219АТ, не е извършван обществен превоз на товари.      

            Съгласно легалните определения на понятията, дадени в т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" по смисъла на този закон е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а "превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени, или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Видно е от цитираните дефиниции, че възмездният характер на извършвания превоз е основен отличителен белег на понятието "обществен превоз на стоки", едновременно с търговската цел, за която този превоз се извършва.

            В конкретния случай административният орган е приел, че водачът Д.М.Б. осъществява обществен превоз на товари /фракция 0.45 пясък/, позовавайки се на съставения АУАН №240899 от 12.10.2017г. Този акт за установяване на административно нарушение обаче не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на факта, че превозът е обществен. Видно от представената по делото товарителница №№ 0022510 от 12.10.2017г., иззета като доказателство при съставяне на АУАН №240899/ 12.10.2017г., за изпращач и превозвач е посочена фирма „ТРОН”ЕООД, а получател -„Арсенал” Мъглиж, като липсва вписана цена на превоза. Данни за възмездност на  осъществения превоз не се съдържат в нито един от приложените към административната преписка документи.  

            Фактическите обстоятелства, даващи основание за прилагане на процесната ПАМ не са установени по надлежния ред и в хода на съдебното производство, а на основание чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. В настоящия случай от представените по делото доказателства съдът приема за недоказано по несъмнен начин, че към посочения в процесната заповед момент с товарния автомобил, собственост на жалбоподателя, е осъществен обществен превоз на товари по см. на § 1 т.2 и т.2 от ДР на ЗАвтП, поради липса на данни за извършването му срещу заплащане или уговорка за такова. Всъщност не е установено, че превозваният товар е чужд, а не собствен на дружеството-жалбоподател, индиция за което е отбелязването в товарителницата, че изпращач и превозвач на товара е „ТРОН”ЕООД. Поради изложеното следва да се приеме, че превозът е предназначен или произтича от собствена дейност и попада в хипотезата на "превоз за собствена сметка" по смисъла на  § 1, т. 4, б. "а" ДР на ЗАвтП, за чието извършване не е задължително превозното средство да притежава изискуемите по чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП документи.

            Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се явява приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ  по жалба на „ТРОН” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Дунавци, общ.Казанлък,  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2039/ 12.10.2017г., издадена от и.д. Началник на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, като незаконосъобразна. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: