Р Е Ш Е Н И Е

№49 23.02.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети февруари 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Петко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №594 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на К.И.С. *** с искане за осъждането й да заплати сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди / изплатено възнаграждение на един адвокат/ от незаконосъобразно Наказателно постановление №1399/20.09.2016г. издадено от Заместник Кмета на община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила на 05.07.2017г. Решение № 316/18.05.2017г., постановено по АНД №204/2017г. по описа на РС Стара Загора, по което ищеца е представляван от адвокат по силата на договор за правна защита и съдействие №108751/02.02.2017г. срещу сумата от 500лв., изплатена в брой. Договора е приложен по АНД №204/2017г. по описа на РС Стара Загора на стр. 22 по делото. В исковата молба се твърди, че е налице фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно издаден е незаконосъобразен административен акт – НП №1399/20.09.2016г. от Заместник Кмета на община Стара Загора, отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по въззивната жалба на ищеца, а за успешната защита срещу наложеното административно наказание е заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв., представляващо пряка и непосредствена имуществена вреда. Претендира се и законната лихва върху сумата от 500лв., считано от датата на нейното плащане – 02.02.2017г., до окончателното изплащане на главницата. От съда се иска присъждане и на разноските в настоящото исково производство – 10лв. държавна такса и 500лв. възнаграждение за един адвокат изплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2017г., приложен на стр.6 по делото.

Ответника Община Стара Загора в писмен отговор оспорва съществуването на основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди и алтернативно иска от съда да бъде намален техния размер по възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по АНД №214/2017г. по описа на РС Стара Загора. Иска се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за съществуване на основание да се присъди обезщетение за имуществени вреди, но с оглед възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат, предоставил защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна за сумата от 500лв, представляваща възнаграждение за един адвокат, изплатено до приключване на АНД №204/2017г по описа на РС Стара Загора. Искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид на правилото, че лихви върху разноски не се дължат.

От приложеното АНД №202/2017г. по описа на РС Стара Загора се установява, че Наказателно постановление №1399/20.09.2016г. издадено от Заместник-кмета на община Стара Загора с наложено на ищеца административно наказание „глоба” в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63 т.36 и на основание чл.66 т.36 от Наредбата за опазване на чистотата на територията на община Стара Загора е отменено с влязло в сила на 05.04.2017г. Решение №316/18.05.2017г. на РС Стара Загора. В хода на АНД №204/17г. по описа на РС Стара Загора са проведени две съдебни заседания, на които е присъствал упълномощения на 02.02.2017г. адвокат срещу заплатено на същата дата възнаграждение в размер на 500лв. По аргумент от чл. 18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основа за определяне възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателно постановление с наложено наказание глоба, имуществена санкция или обезщетение, е размера на санкцията като се прилагат правилата на чл.7 ал.2 от същата Наредба, а именно – за глоба от 1000лв до 5000лв. възнаграждението е сбор от минималния размер от 300лв. увеличен със сумата от 7% върху разликата над 1000лв. или в случая 370лв. Предвид проведените две съдебни заседания с участието на упълномощения адвокат, в които е проведено съдебно следствие с разпит на свидетели, както и основния довод за отмяна на наказателното постановление, а именно липсата на доказателства, от които да следва несъмнен извод, че автор на административното нарушение е наказаното лице, се налага заключението, че уговореното и платено възнаграждение съответства на оказаната защита. Наказателното постановление е отменено поради установена липса на вина, а не поради допуснати формални нарушения на ЗАНН при неговото издаване, които съдебната практика е наложила като абсолютни основания за отмяна, неизискващи специални правни знания за защита. Опровергаването на тезата за авторство на деянието обаче изисква и предполага правна помощ, която е оказана на ищеца в настоящото съдебно производство и е довела до отмяна на наложеното му незаконосъобразно административно наказание, поради което размера от 500лв. не е прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на АНД №204/2017г. по описа на РС Стара Загора.

Състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е изпълнен, тъй като първата предпоставка за възникване на отговорността е факт с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление с влязлото в сила съдебно решение. Втората предпоставка е причинен като пряка и непосредствена последица вредоносен резултат, за наличието на която се прилага ТР №1/15.03.2017г. на ВАС на РБ, ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии, според което на обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Следователно само адвокатското възнаграждение, което е платено в хода и до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция по проверка законосъобразността на обжалвано наказателно постановление може да бъде квалифицирано като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на административния орган по налагане на административно наказание. В подкрепа на този довод, освен ТР №1/15.03.2017г е и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 46 ал.2 от ЗНА, която е основната материално правна норма, уреждаща института на видовете разноски по съдебните дела – такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, като преди изчерпателното им изброяване, законодателя е използвал минало свършено време на глагола „плащам”, при формиране на определението „заплатените” т.е. онези суми, представляващи такса, разноски в производството и възнаграждение на един адвокат, които са платени до неговото приключване, могат да бъдат предмет на възмездяване. Това основно за института на разноските материално правило, не е игнорирано от особения ред за присъждане на разноските, сторени в хода на административно наказателни производства и в настоящия случай е изпълнено. Изискването за присъждане само на онези разноски, които са изплатени до приключване на административно наказателното производство, основано на правилата ГПК влече след себе си приложение и други правен принцип, а именно, че лихви върху разноски не се дължат. Единствената разлика се състои в особения ред, по който адресатите на незаконосъобразни наказателни постановления и страни в съдебните производства по тяхната проверка, могат да искат осъждане на ответната страна да ги заплати. Разноските винаги са имуществена вреда, но от вид за който законодателството не предвижда лихва. Вземането за разноски не е лихвоносно и обратното становище би довело до неоснователно обогатяване. Присъждането противоречи на основните принципи за лихвоносни вземания, поради което настоящия състав на АС Стара Загора счита, че възнаграждението за адвокат платено за защита срещу незаконосъобразна правораздавателна дейност на администрацията е нелихвоносно вземане, точно както не е лихвоносно вземането за разноски за адвокатска защита по всички други съдебни производства. Само за пълнота – ако се изключат правилата на ГПК относно разноските ще следва да се допусне събиране на доказателства за тяхното извършване едва в хода на исковото производство въз основа на доказано упълномощаване и предоставяне на правна помощ в приключилите административно наказателни съдебни дела. Съдебната практика обаче изисква доказателствата за плащане да са представени до приключване на устните състезания в последната инстанция по аргумент от правилата на ГПК, поради което се налага извода, че реда на ЗОДОВ, както и признатата по силата на задължителното тълкувателно решение, причинно следствена връзка, не са основание да се присъждат лихви само и единствено върху заплатени възнаграждения за един адвокат по административно наказателни дела, но не и по другите съдебни производства.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К.И.С. ЕГН********** сумата от 500лв/петстотин/, представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно НП№1399/20.09.2016г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на лихви като неоснователно.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К.И.С. ЕГН********** сумата от 510лв/петстотин и десет/, представляваща разноски по адм.д.№594/17г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: