Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр.Стара Загора, 08.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на пети февруари
през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 595 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от Й.И.Д. *** против Регионална дирекция по горите Стара Загора за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв, ведно със
законната лихва от 19.10.2016г,
претърпени от отменено наказателно постановление /НП/ № 303/ 03.10.2016г,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора срещу
наследодателя й Дечо Дечев. Твърди, че наследодателят се обърнал към съда за
отмяната му, за което упълномощил адвокат и му заплатил възнаграждение в размер на 500лв. Счита, че заплатената
от него сума съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица
от отмененото като незаконосъобразно НП. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претендираните по посочения
размер имуществени вреди ведно със законната лихва 19.10.2016г до окончателното
изплащане и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Регионална
дирекция по горите-Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тилева
оспорва иска като частично неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не е
доказано по безспорен начин наличието на реално претърпени вреди за ищцата в
пълния претендиран размер, а само за 1/3, доколкото тя е само едни от наследниците на
Дечо Дечев срещу когото е било издадено незаконосъобразното НП и не е ясно дали
е приела наследството му. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и по настоящото
дело, за което счита, че също следва да бъде присъдено в размер 1/3.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
частично основателен и доказан. Предлага при определяне размера на
обезщетението да се вземат предвид разпоредбите на Закона за наследството.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищцата Й.И.Д. е
преживяла съпруга на Дечо Танев Дечев, б.ж. на гр.Стара Загора, починал на
23.09.2017г, който ссвен съпруга е оставил за свои наследници по закон две
пълнолетни деца. Тези обстоятелства се установяват от представеното Удостоверение
за наследници № 5925/ 02.10.2017г.
Срещу Дечо Танев
Дечев въз основа на съставен АУАН № 303/ 29.08.2016г е издадено НП № 303/ 03.10.2016г
от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, с което на
основание чл.96 от Закона за лова и опазване на дивеча са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200лв и „лишаване от право на
ловуване” за срок от три години за нарушение по чл.85 от Закона за лова и
опазване на дивеча. Като административно нарушение са възприети
обстоятелствата, че на 27.08.2016г в 9.00ч в ловностопански район в
с.Калояновец ловува с извадена и сглобена пушка и пренася мъртъв див заек без
писмено разрешително за пренасяния дивеч, а с разрешително № 079094/
12.09.2016г за лов на пъдпъдък и гургулица и редовно заверен билет за лов №
158978/ 15.12.2011г.
По жалба на Дечо
Дечев е образувано АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора,
приключило с Решение № 206/ 07.04.2017г, с което НП № 303/ 03.10.2016г на Директора
на Регионална дирекция по горите - Стара Загора е отменено като
незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушението не е установено по безспорен и категоричен
начин. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 26.06.2017г.
Видно от приложения по АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие № 101011/ 19.10.2016г
и пълномощно, Дечо Танев Дечев е възложил и упълномощил адв. П.Х. *** да
осъществи процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, платено изцяло в брой.
Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 3110/ 2016г по
описа на Районен съд Стара Загора в цялост.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта,
на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред
/чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо,
че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на
нормативно възложени задължения, от упражняване на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС,
за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, искът е частично основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Регионална дирекция по горите - Стара Загора, респективно увреждането
на наследодателя на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № 303/ 03.10.2016г,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, отменено
по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред
районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4
от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите - Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на
административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП наследодателят
на ищцата е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. Направените от Дечо Дечев разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и
пряка причинно-следствена връзка между направения от наследодателя на ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 303/ 03.10.2016г,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № № 101011/
19.10.2016г. Сключването
на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В
тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 500лв се явяват
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 303/ 03.10.2016г
от Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на
разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г,
ОСГТК на ВКС/. От приложеното АНД № 3110/ 2016г по описа на Районен съд
Стара Загора се установява, че адвокат Х. е участвал в насроченото открито съдебно
заседание по делото. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че наследодателят на ищцата е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП №
303/ 03.10.2016г на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен
акт.
При определяне на размера им следва да бъдат обсъдени направените в настоящото
производство възражения за недължимост на целия претендиран размер и за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за
имуществени вреди се наследява. В случая самото предявяване на иска от ищцата
като преживяла съпруга сочи недвусмислено приемане на наследството на Дечо
Дечев. По делото не са представени доказателства за различни квоти на
наследяване на правото на обезщетение от предвидените в чл.9, ал.1 от Закона за
наследството, а именно, че съпругата и децата на починалия наследяват равни
части. Затова ищцовата претенция е основателна и доказана до размера на
наследствената квота от 1/3.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за процесуално представителство на наследодателя
Дечев по АНД №
3110/ 2016г по описа на Районен съд Стара Загора, е допустимо, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/ 2017г по
т.д.№ 2/ 2016г на ВАС. Разгледано по същество, се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбите на чл.18, ал.2 във връзка с
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при обжалване на НП с наложено
административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв, а
съгласно чл.18, ал.3 от цитираната
Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 /когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение/
възнаграждението е 300 лв. В случая са наложени кумулативно две наказания
„глоба” и „лишаване от право”, поради което съдът намира, че уговореният и заплатен
размер на възнаграждението съответства на нормативно установения минимален
размер и не са налице причини за намаляването му.
При
съобразяване с изложеното ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата като
обезщетение сумата 167лв /представляваща 1/3 от 500лв/, ведно със законната
лихва върху нея до окончателното изплащане от влизане в в сила
решението за отмяна на незаконосъобразния акт, съобразно разрешението, дадено в т.4 от задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС и доколкото безспорно се касае
за парично вземане за обезщетение за имуществени вреди /изрично признато с Тълкувателно
решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС/ - в случая от 26.06.2017г, а
не както се претендира в исковата молба от 19.10.2016г.
В останалата част до пълния размер от 500лв и за присъждане на лихва от
19.10.2016г претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на
делото, следва да бъде уважено искането на Й.И.Д. за присъждане на направените по делото разноски, като Регионална
дирекция по горите-Стара Загора бъде осъдена да й заплати сумата 110 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 100лв - съразмерно на
уважената част от иска /167лв от претендирани 500лв/ адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие № 304476/ 15.01.2018г в размер на 500лв
и изчислено при редуциране до минимално предвидения размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази връзка
съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не
представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно
заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен
представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане
на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения , а именно 300лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите със седалище Стара Загора,
ул. „Граф Игнатиев” № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Д. ЕГН ********** ***
СУМАТА
167 /сто шестдесет и седем/лв, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
303/ 03.10.2016г на Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 3110/ 2016г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, ВЕДНО със законната лихва върху тази
сума от 26.06.2017г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.И.Д. в останалата му част до размер 500лв за обезщетение
за имушествени вреди и относно претенцията за
присъждане на лихва от 19.10.2016г като неоснователни.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите със седалище Стара Загора,
ул. „Граф Игнатиев” № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Д. ЕГН ********** ***
СУМАТА
110 /сто и десет/лв, представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: