Решение по Административно дело 600/2017г.

Р Е Ш Е Н И E

№34 12.02.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №600 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Градус 2“ООД с със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. Индустриален, птицекланица Градус, представлявано от управителя И.А.А., чрез пълномощника си по делото адв. Е.П., против Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, за заплащане на сумата от 3588.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменени наказателни постановления №49/18.04.2016 год. и №126/19.12.2016 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №81/30.08.2016 год., постановено по АНД №176/2016 год. по описа на Районен съд нова Загора е отменено наказателно постановление №49/18.04.2016 год. Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, потвърдено с решение №286/09.12.2016 год., постановено по КАНД №254/2016 год. по описа на Административен съд Сливен. За представителство в съдебното производство ищеца е сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 888.00 лв. в цялото съдебно производство, както следва: по договор №038/2016 год. от 03.05.2016 год. за процесуално представителство и защита по обжалването на наказателно постановление №49/18.04.2016 год. с уговорено и платено възнаграждение в размер на 444.00 лв. /по банков път на 19.09.2016 год./ и по договор №077/2016 год. от 11.10.2016 год. за изготвянето и подаването на отговор на касационна жалба и процесуално представителство с уговорено и платено възнаграждение в размер на 444.00 лв. /по банков път на 22.03.2017 год./. Ищецът счита, че заплатената сума в общо размер на 888.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

С Решение №42/28.04.2017 год., постановено по АНД №527/2016 год. по описа на Районен съд Нова Загора е потвърдено наказателно постановление №126/19.12.2016 год. Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора. С решение №111/08.08.2017 год., постановено по КАНД №100/2017 год. по описа на Административен съд Сливен, решението на районен съд Нова Загора е отменено и е постановено друго, с което е отменено наказателното постановление. За представителство в съдебното производство ищеца е сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 700.00 лв. в цялото съдебно производство, както следва: по договор №004/2017 год. от 03.02.2017 год. за процесуално представителство и защита по обжалването на наказателно постановление №126/19.12.2016 год. с уговорено и платено възнаграждение в размер на 1350.00 лв. /по банков път на 03.07.2017 год./ и по договор №030/2017 год. от 07.06.2017 год. за изготвянето и подаването на касационна жалба и процесуално представителство с уговорено и платено възнаграждение в размер на 1350.00 лв./по банков път на 03.10.2017 год./. Ищецът счита, че заплатената сума в общо размер на 2 700.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 3588.00 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2017 год. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен и недоказан. В писмения отговор на исковата молба, поддържа, че при постановяване на решението да се има в предвид, че производството пред Районен съд Нова Загора по АНД 526/2016 год. е приключило с решение, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление №126 от 19.12.2016 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора, поради което моли да се остави без уважение исковата претенция в размер на 1350.00 лв., заплатени по договор №004/2017 год.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление с №49/18.04.2016 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, на ищецът е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.166, т.3 във връзка с чл.165, ал.2 от ЗООС. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №176/2016 год. по описа на Районен съд Нова Загора, приключило с Решение №81/30.08.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Постановеното решение е обжалвано, по повод на което е образувано КАНД №254/2016 год. по описа на Административен съд Сливен, приключило с решение №286/09.12.2016 год., с което е оставено в сила обжалваното решение.

С наказателно постановление с №126/19.12.2016 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, на ищецът е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 19 825.00 лева на основание чл.69 и чл.69а от ЗООС. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №527/2016 год. по описа на Районен съд Нова Загора, приключило с Решение №42/28.04.2017 год., с което е потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Постановеното решение е обжалвано, по повод на което е образувано КАНД №100/2017 год. по описа на Административен съд Сливен, приключило с решение №111/08.08.2017 год., с което е отменено обжалваното решение и е постановено друго, с което е отменено наказателното постановление.

От приложените към настоящото дело АНД №527/2016 год. и АНД №176/2016 год. по описа на Районен съд Нова Загора е видно, че ищецът е сключил договори за правна защита и съдействие с №038/2016 от 03.05.2016 год., №077/2016 от 11.10.2016 год., №004/2017 от 03.02.2017 год. и №030/2017 от 07.06.2017 год. с Адвокатско дружество „Стръмска и П.“ за процесуално представителство по горепосочените дела на Районен съд Нова Загора и Административен съд Сливен, с договорено и платено по банков път възнаграждения общо в размер на 3588.00 лв. Единствено и само по АНД №527/2016 год. не е приложен договора за процесуално представителство и защита №004/2017 от 03.02.2017 год., но доколкото в кориците на делото е представено пълномощно въз основа на договора, както и реалното осъществяване на представителството в проведените две открити съдебни заседания, включително с изслушването и на експертиза, съдът намира, че същият е реално сключен. В подкрепа на това е и издадената данъчна фактура №1000001990/29.05.2017 год., приложена по настоящето дело на лист 16. В развилите се съдебни производства не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадените наказателни постановления с №49/18.04.2016 год. и №126/19.12.2016 год. и двете на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, които са били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год.

Безспорно се установи по делото, че за обжалваните на посочените наказателни постановления ищеца е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „Градус 2“ООД разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателни постановления с №49/18.04.2016 год. и №126/19.12.2016 год. и двете на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателните постановления, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадените наказателни постановления с №49/18.04.2016 год. и №126/19.12.2016 год. и двете на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването й е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че във въззивното производство, ищеца е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се присъждат разноски в размер на 1350.00 лв., заплатени за процесуално представителство по АНД №527/2016 год. по описа на Районен съд Нова Загора и изготвянето на жалба против наказателно постановление №126/19.12.2016 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора. Действително с решението жалбата е отхвърлена и е потвърдено наказателното постановление, което решение обаче не е окончателно, а подлежи на касационен контрол, при осъществяването на който, решението е отменено, като неправилно и незаконосъобразно и е постановено друго по същество, като е отменено наказателното постановление. Крайният съдебен акт е положителен за ищеца и е постигнат в резултат на сключените договори с адвокатското дружество. Доколкото за настоящето производство е от значение крайният резултат от обжалването на наказателното постановление, а той е, че същото е отменено, исковата претенция се явява основателна.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Градус 2“ООД иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложените договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания, действително е заплатена претендираната сума в размер на 3588.00 лв. за процесуално представителство по водените дела пред Районен съд Нова Загора и Административен съд Сливен. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди общо в размер на 3588.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водените съдебни производства по обжалването на наказателните постановления, отменени като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт.

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото. Съдът намира същото за основателно, тъй като претендираната сума по същество представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решенията на съда, с които са отменени наказателните постановления. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о. Доколкото обаче се претендира лихва от един по-късен момент, датата на подаване на исковата молба, то съдът не би могъл да се произнесе свръх петитума и с това с което не е сезиран, поради което и лихвата следва да се присъди именно от датата на подаване на исковата претенция.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Градус 2“ООД иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на ищеца по делото. С оглед изхода на делото същото е основателно за размера от 912.80 лв., от които сумата от 862.80 лв. заплатена по договор за правна защита и съдействие №066/2017 от 14.11.2017 год., сумата от 50.00 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, ЕИК 000817529, представлявана от Директора д-р П.П. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Градус 2“ООД, ЕИК 123655788 и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. Индустриален, птицекланица Градус, представлявано от управителя И.А.А. сумата от 3588.00 /три хиляди петстотин осемдесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни наказателни постановления №49 от 18.04.2016 год. и №126/19.12.2016 год. и двете на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 21.11.2017 год. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: