Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 117 02.05.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на трети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №642 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от Д.И.П. ***, чрез адв.П.Х., срещу Агенция „Митници“ –
гр.София, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1,
вр. чл. 4,
вр. чл. 203
и 204 от ЗОДОВ
да заплати на ищеца сума в размер на 700,00 лева, представляващи причинени
имуществени вреди вследствие на издадено наказателно постановление (НП) №727/13.11.2014г.
на Началник Митница Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски по
обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното й изплащане. Претендират се направените в настоящото
съдебно производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. Пълномощникът на ищеца – адв.Х., моли съда да уважи
иска, тъй като ищецът пред двете инстанции, които са обявили, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, е претърпял имуществени вреди – адвокатско
възнаграждение от 700 лева, ведно със законната лихва от последното решение на
съда. Моли съда да присъди и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Агенция „Митници“ гр.София, редовно призован, не изпраща представител. В
отговор на исковата молба оспорва същата по основание и размер.
Прокурорът
дава становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно постановление №727/13.11.2014г.,
издадено от Началник Митница Пловдив, на ищеца Д.И.П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за това, че на
17.07.2014г. държи в дома си, находящ се в с.Преславен, обл.Стара Загора,
акцизни стоки без бандерол с надпис DUTY FREE – 45
бр. кутии с цигари марка „DON“, 6 бр.
кутии с цигари марка TURQOUISE SLIMS PRECIOUS STICKS“, 1 бр. кутия с цигари марка „DON“ – отворена, съдържаща 7 бр. цигари, в нарушение на
разпоредбата на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, с което е осъществил състава на
чл.123, ал.6 от ЗАДС. Със санкционният акт са отнети и стоките, предмет на
нарушението в полза на държавата.
Наказателното
постановление е оспорено пред РС – Стара
Загора, за което е образувано административно-наказателно дело №2140/2014
година. С решение № 70/30.01.2015г., съдът е отменил НП като незаконосъобразно.
По касационна жалба на Митница Пловдив против посоченото решение е образувано
КНАХД №93/2015г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение №131/22.04.2015г.
Административният съд е оставил в сила решението на районния съд. Решението е
влязло в сила на 22.04.2015 година. В образуваните административно-наказателни
дела, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат П.Б.Х.
***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 075947 от 22.12.2014
година с предмет оказване на правна помощ и съдействие по обжалване на
процесното наказателно постановление, е уговорено възнаграждение в размер на 300
лв., която сума е заплатена в брой. Видно от договор за правна защита и
съдействие № 043185 от 26.03.2015 година с предмет оказване на правна защита и
съдействие в производството пред Административен съд, е уговорено
възнаграждение в размер на 400 лв., която сума е заплатена в брой.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
По делото
няма спор, че с наказателно постановление №727/13.11.2014г.,
издадено от Началник Митница Пловдив, на ищеца Д.И.П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева. Същото е било оспорено
по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат П.Х.. С
решение № 70/30.01.2015г., съдът е отменил НП като незаконосъобразно. С решение
№131/22.04.2015г. Административният съд е оставил в сила решението на районния
съд. Решението на касационната инстанция е влязло в сила на 22.04.2015 година.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №727/13.11.2014г.,
издадено от Началник Митница Пловдив, ищецът е бил представляван от процесуален
представител, на когото е заплатил уговореното в размер на общо 700 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Заверени копия от договорите
от 22.12.2014г. и 26.03.2016г. са представени по настоящото административно
дело (л.8 и л.9).
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС)
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение №131/22.04.2015г. Административен
съд – Стара Загора е оставил в сила решението на районния съд, с което е отменено
оспореното наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 22.04.2015
година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения
в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер общо на 700 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление.
От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1
ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година на ВАС по т.д. №2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно
постановление №727/13.11.2014г., издадено от Началник Митница Пловдив,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяна на
незаконосъобразния акт – 22.04.2015 година до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 5).
С оглед на
изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от
ГПК, съдът
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ – гр.София, да заплати на Д.И.П. ЕГН:********** *** Загора, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700
(седемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 22.04.2015 година до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ – гр.София, да заплати на Д.И.П. ЕГН:********** *** Загора, сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: